През изминалите години станах все по-загрижен за проблеми свързани с църковното управление и по-специално за въздействието, което ръкополагането на лица, независимо от пола им, оказва върху семейните структури за благословение посредством  отнемане водачеството на мъжа. Когато изучавах тази тема, стигнах до разбирането, че моето проучване е следвало описания от В. Орсков Нолсън път:

Винаги когато възникне църковен проблем, той трябва да бъде разрешаван в светлината на теологията, Христологията, пневматологията и сотериологията, защото църквата не е една човешка организация или институция, нито трябва да се администрира като такава, но като жив организъм – тялото на Христос. 

В старанието си да разбера семейните и църковните структури, бях доведен до разсъждения относно теологията, (науката за Бог) Христологията, (науката за Христос) пневматологията (науката за Светия Дух) и сотериологията (науката за спасението). Когато бях в състояние да свържа една обща нишка през всички тези дисциплини, преживях удивително разкриване на истината и нещо наистина дълбоко.

За онези, които до този момента са чели тази книга, преобладаващият отговор стои в сферата на теологията и Христологията, но трябва да се разбере, че макар да предизвиквам концепции в тези области, моята гледна точка е била предимно църковна, а влиянието й сотериологично. По тази причина заглавието на книгата „Завръщането на Илия“, черпейки своето вдъхновение от Малахия 4:5, 6. В сърцето на Илиевата вест се намира реконструирането на семейното (както аз го възприемам) църковно ръководство – обръщането на сърцата на децата към бащите и на бащите към децата. Ако читателят се опитва да оценява книгата, без тези мисли в ума си, основната цел ще се изпусне напълно и тя няма да бъде разбрана.