Ако четем писмото на Уагонър към Бътлър по един повърхностен начин, бихме решили, че основният проблем за приемане на вестта за оправдание чрез вяра е бил свързан с това дали законът в посланието към Галатяните е церемониалният или моралният. Същинският проблем обаче е дали народът на остатъкът е готов да приеме хармонията която съществува между Стария и Новия завет - между закона и евангелието.

Объркването по въпроса за отношението между Стария и Новия завет е резултат от онова небиблейско наследство, което народът на остатъка бил получил от католицизма и протестантизма. Уагонър идентифицирал този проблем по следния начин:

Поддържаната от теб теория, проследена до нейното заключение, неизбежно стига до идеята, че Бог има два плана за спасение, един за хората живели преди идването на Господ, и друг за живеещите след това. (с. 36 в оригинал)

Ако се позволи на закона и евангелието да действат хармонично ще имаме истинско основание да очакваме супер изобилната благодат за това време:

А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта; Римляни 5:20

Ще продължаваме ли да държим запушен каналът на благословението, което нашият небесен Баща копнее да ни даде чрез Христос?