Адвентната история е пълна с борби и спорове по въпроса за това кога и къде е започнал и приключил Старият завет с всички негови ритуали и церемонии. Подобно на всички други протестантски църкви от които били дошли, адвентистите дълго приемали доминиращата идея, че всички стари юдейски неща са приключили при смъртта на Исус. За всички останали протестанти това включвало и седмия ден събота. Не е така, казвали адвентистите, които от скоро били убедени в значимостта на четвъртата заповед. Моралният закон е вечен; Мойсеевият закон е бил прикован на кръста. Но какво да кажем за десятъка, алкохолът и нечистите меса? Скоро един нарастващ списък от Мойсееви постановления бил прехвърлен през церемониалното разделение. А после дошла 1888 г. Изводите били неопровержими. Нещо трябвало да се даде. Линиите на битката били очертани, а останалото - останалото е история.