Станало е достатъчно ясно, че правилното разбиране на последователността във вестта на Първия ангел съдържа ключа за падането на Вавилон и разкриването на токсичността на неговото вино. Този Първи ангел не просто има някакво евангелие, а по-скоро Вечното евангелие и тези, които го приемат, не само ще пеят песента на Агнето, но и песента на Мойсей, защото в рамките на Вечното евангелие това е една и съща песен. Увереността на това евангелие ни води до заключението, че това, което Христос е разкрил на земята в Неговия напълно ненасилен характер, е същото вчера, днес и завинаги, и такова откровение ни кара да Му отдадем слава. С откровение на този характер в Христос тогава сме в състояние да участваме в часа на съда и да отсъдим за Бога като свят, милостив и справедлив. Това ще отвори сърцата ни, за да си почиваме в Този, “Който е направил небето и земята, моретата и водните извори” и да Му се поклоним с любов и истина.

Адвентистите от седмия ден обявяват вестта на Третия ангел от 1844 г., но без пълно разбиране на Божия характер това послание произвежда ограничен израз във вестта на Втория ангел, дадена по това време. Ключът, който дава сила на вестта на Третия ангел, е славната светлина от откровението за Божия характер на любов. (Виж Притчи Христови, Гл. 29, Параграф 19-23). Входът към получаването на този ключ бил в ръцете на родения Син и истината за вечния завет дадена през 1888 г. от старейшините Уагонър и Джоунс.