Беше невероятна радост да открия, че отношението на Отец и Сина, така както е изразено в 1 Кор. 8:6, предоставяше ключа за отключването на толкова много сложни неща в Писанието, които преди това бяха обгърнати в мистерия, или бяха просто непознати. Този ключ, който е описан в книжката Божественият модел на живота, разкрива Отец като източникът на всичко, а Синът като каналът на това всичко. Това отношение на източник и канал има своя подпис върху много елементи, които са събрани заедно. Мъж и жена, стар и нов завет, святото и най-святото място, съботата и празниците, слънцето и луната, всички тези неща намериха по-голяма яснота в светлината на Божествения Модел. Има пълен смисъл в това, познанието за отношението на Бог и Неговия Син, да ни разкрие ключа за отключване на много тайни в Писанието.

През 2015 г., аз размишлявах дали споменатите в Писанието два завета функционират в този божествен модел, където единият завет би водил до другия. Функционирайки в една опозиционна система, Старият завет, който води до смърт, е поставен в опозиция на Новия завет, който води към живот. Тази рамка придава усещането, че Старият завет е лош, а Новият завет е добър. Старият трябва да се избягва, а Новият да се възприема. Докато размишлявах за тези неща, текстът във 2 Кор. 3:7 беше внезапно осветлен, където Павел заявява, че служението на смъртта, което било написано и начертано на камък, е било славно. Щом е било славно, значи то е нещо добро нещо. Тогава стана явно, че, за да може някой да се роди отново, той трябва първо да умре и тогава да се роди отново. Това поставя смъртта и живота в една последователност, където едното следва другото. Това означава, че Старият завет е каналът през който човекът трябва да влезе в Новия завет. Всъщност и двата завета работят съвместно и единият ни довежда до другия.

През следващата година, докато осъществявах срещи в Северна Германия, четях книгата Изследвания в Галатяните от А. Т. Джоунс, и в тази книга намерих търсеното от мен потвърждение.

По този начин заветът от Синай ги доведе до завета с Авраам. Първият ги доведе при втория завет. Старият завет ги заведе при новия завет. И по този начин законът, който беше основата на този завет, — нарушеният закон, —беше детеводител, за да ги доведе при Христос, за да може да се оправдаят чрез вяра. А. Т. Джоунс Ривю енд Херълд – 17-ти юли, 1900 г.

Значимостта на този факт не може да бъде преувеличена. Процесът на завеждането от Стария завет към Новия завет е причиняван от детеводителя, който довежда душата при Христос, за да може тя да бъде оправдана чрез вяра.