Maranatha Media - Bulgaria

Божественият модел – ключ към закона

Публикувана Авг 23, 2013 от Ейдриън Ибънс в Божественият модел
1,496 Намерена

Превод от английски на оригиналната статия: The Divine Patter - Key to the Law

Библията ни дефинира божествения модел на живота чрез личностите на Отец и Сина:

1 Кор. 8:6 За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

Като споделях преди, този модел се среща на много места в живота ни.

Източникот Когото

Канал – чрез Когото

Текстове

Отец

Син

1 Кор. 8:6; 1 Кор. 11:3; Евр. 1:1-3

съпруг

съпруга

Бит. 3:16; 1 Кор. 11:3; Еф. 5:25; 1 Петр. 3:1

баща

майка

Изх. 20:12; Еф. 6:1; Кол. 3:20

Христос

Църквата

Еф. 5:25

пророк

свещеник

Изх. 4:16; Лев. 8:36

старейшини/пастори

стадо

1 Петр. 5:2; 1 Сол. 5:12,13

цар/управител

Поданици/граждани

Римл. 13:1-3; 1 Петр. 2:13,14

библия

пастор/старейшина

2 Тим. 4:2; 1 Петр. 5:2

слънце

луна

Бит. 1:16


Колкото повече гледаме към отношенията между Бог и Неговия Син, толкова по-добре разбираме как трябва да действат тези модели. Забележете какво казва Иисус:

Йоан 14:6 Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.
Йоан 14:24 Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил.

Затова, Синът на Бога не е само „Пътят“ към Отец, но и „Словото“ от Отец.

От това научаваме, че когато словото идва от източника, то идва чрез канала. Например:

  1. Когато бяхме деца, майка ни вземаше заповедите от баща ни и ни ги представяше по достъпен за разбирането ни начин. Словото от баща ни идваше при нас чрез майка ни.

  2. Христос се опитва да достигне света, чрез църквата Си. Той изпраща словото Си посредством онези, които са Го приели чрез вяра. Римл. 10:14

  3. Словото на пророка често е било отнасяно от свещеника и споделяно със събранието. Аарон като свещеник действал като „уста“ за Мойсей. Изх. 4:16

  4. Царете и управителите имат посланици, които отнасят вестите им до други страни; имат също и говорители, чрез които споделят каквото пожелаят с народа си.

Научаваме също, че достъпът до източника е през канала. Например:

  1. Покорният дух на майка ни определя пример за нас как да подхождаме към баща си. Подхождаме към баща ни с отношението и подчиняващия се дух, за който сме научили от майка си.

  2. Ако желаем да представим дадена вест до обществен или бизнес лидер, обикновено отиваме към един от неговите представители или секретари, за да определим среща.

Ето още един принцип, за който научаваме от отношенията Отец и Син, който е от значение за нас:

Кол. 1:13-15 който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син, 14 в когото ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на греховете. 15 Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение:

Иисус е видим образ на невидимия Бог. Това установява принцип на невидимия източник и видимия канал. Намираме ли този образец навсякъде в Писанието?

Отец

Син

 

Източник (1 Кор. 8:6)

Канал (1 Кор. 8:6)

Принцип 1

Невидим

“който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, на когото да бъде чест и вечна власт. Амин.” 1 Тим. 6:16,

“Никой никога не е видял Бога.” 1 Йоан 4:12

Видим образ

“Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение:” Кол. 1:15

“ Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество.” Евр. 1:2-4

Принцип 2

Небесно светилище

“…имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата, 2 Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек.” Евр. 8:1,2

Земно светилище

“И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.” Изх. 25:8-9

Които служат на образа и сянката на небесните неща, както на Мойсей му беше наредено от Бога, когато щеше да направи скинията: „Внимавай, каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината. Евр. 8:5

Достъпът до небето преди идването на Христос бил изявен чрез видимото земно светилище, като канал към невидимото небесно светилище. След като Христос дошъл, вярващият в Христос е видимото земно светилище, живеещо чрез Духа на Христос, чрез посредничество от небесното светилище.

Христос

“Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. Йоан. 16:7

Вярващият

“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?” 1 Кор. 6:19

Всеки вярващ е посланик на Христос, видим представител на Христос, който сега е в небето и е невидим за човешкото зрение. Христос достига невярващите чрез вярващите.

Слънце

И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите... Бит. 1:16

Луна

“И Бог създаде … по-малкото светило да владее нощта:” Бит. 1:16

Този свят е в сянката на греха и смъртта. През нощта слънцето не е видимо, но луната сияе върху нас със светлината на слънцето и е видима.

Събота – Невидима. Съботата не може да се види.

Помни съботния ден, за да го освещаваш… Изх. 20:8-11

Родители - Видими

“Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.” Изх. 20:12

В сърцето на закона е божественият модел на съботата и родителите. Съботата е паметник на източника на живота ни, а 5та заповед ни призовава да почитаме канала. Истинското спазване на съботата започва с почитането на онези, които имат власт над нас.

Плочите на закона.

“И като свърши да говори с Мойсей на Синайската планина, ГОСПОД му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.” Изх. 31:18,

“И Божият храм на небето се отвори, и в храма се видя ковчегът на Неговия завет; и настанаха светкавици и гласове, и гръмове, и земетресение, и силен град.” Откр. 11:19

Книгата на закона

Вт. 30:10 Ако послушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да пазиш заповедите Му и наредбите Му, които са написани в тази книга на закона, и ако се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа. 11 Понеже тази заповед, която днес ти заповядвам, не е прекалено трудна за теб, нито е далеч. (Думата е близо до теб. Римл. 10:8)

“Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка на книгата е писано за мен. ” Пс. 40:7,

“И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.” Лука 24:27

Десетте заповеди били скрити в ковчега и не били видими за Божия народ, но книгата на закона била изваждана и прочитана пред народа и била видима. Принципите на десетте заповеди са достъпни чрез по-подробните постановления и съдби, намиращи се в книгата на закона.


Много поуки могат да бъдат извлечени от простите фактите на отношението на Отец и Сина. Цялата служба на видимото светилище в Израил била един видим канал за невидимия източник – небесното светилище. Небесното светилище винаги е било оригиналът и всичко, което се е случвало в земното светилище намира своя източник в небесното. Аарон, свещеникът бил само един видим образ на невидимото служба на Христос в небето. Никоя от молитвите на Аарон и Мойсей не би достигнала ухото на Отец ако не е било посредничеството на Христос в тяхна полза. Всяко заклано животно било един видим образ на невидимото агне, което било заклано от основаването на света. С това познание наистина можем да видим, че евангелието е било проповядвано на Израил както и на нас (Евр. 4:2).

Щом цялата видима земна система говореше за Христос, когато Христос дойде, то тогава цялата система на земното светилище намира пълния си израз в Него. Той не дойде да унищожи закона, но да възвеличи закона и да го направи почитаем (Ис. 42:21, Мат. 5:17).

Преди (поради тринитарната ми концепция за съравенство) разбирах, че Христос замества (закона на) Мойсей като едно напълно отделно образувание, но в светлината на божествения модел, Христос напълно и съвършено изразява принципите дадени на Мойсей. По отношение на жертвената система, то тя наистина била прикована на кръста в личността на Христос, като израз на това, което било написано в закона. Тя не била прикована заедно с Христос като едно отделно образувание, като нещо, което Христос се опитвал да унищожи. Нито една йота или точка на закона не е била унищожена, но всяка негова подробност била вярно изразена и следвана от Христос. Жертвата и приносът престанали, защото делото било завършено и сега формирало видимия крайъгълен камък на евангелската вест към света.

Церемониалната система бе съставена от символи, посочващи Христос, Неговата жертва и свещеничество. Този обреден закон с неговите жертвоприношения и различни наредби трябваше да бъде изпълняван от евреите, докато символът срещне своята същност в смъртта на Христос, Божия агнец, Който взема греха на света. Тогава всички жертвоприношения трябваше да престанат. Патриарси и пророци – с. 365 / бълг. гл. 32 – Законът и заветите - параграф 6

Забелязваме също, че Мойсей и пророците, отначало докрай говорили за Христос. Когато Иисус поучавал учениците за Себе Си, той “започна от Мойсей” и им обяснил всичко за Себе Си и Своята мисия (Лука 24:27, Йоан 5:39.). Книгата на закона има за свой източник десетте заповеди, които са копие на Божия характер. Христос, разкрит в книгата на закона, бе образ на това копие. Както книгата на закона стояла отстрани до ковчега, така и Христос стои от дясната страна на Своя Баща. Питали ли сте се някога, защо книгата на закона се съхранявала в най-святото място, поставена от дясната страна на ковчега, символът на Божия вечен трон? Ако книгата на закона е била само временна, тогава тя е трябваше да бъде поставена в една стара, дървена кутия до вратата на двора на светилището. Святото и най-святото място символизирали делото в небето, а дворът представял земята. Напредващото движение на грешника към най-святото място, разкрива едно движение към закона на Бога, който е обобщен в десетте заповеди и е изразен в постановленията и съдбите.

Разбирането на истинските отношения между Отец и Сина са жизнено важни за разбиране на отношението между десетте заповеди и постановленията и съдбите, намиращи се в книгата на закона. Рамката на източника и канала и видимо и невидимо, намираща се в Отец и Син говори директно за отношението между тези два закона. Забележете как Елън Уайт изразява това:

Но Бог не спря дотук - да им даде заповедите на Декалога. Народът бе показал, че много лесно се отклонява, и за да не остави възможност за изкушение, Бог нареди на Мойсей да напише точно това, което Той заповядва - съдби и закони, даващи и най-малките подробности за Неговите изисквания към народа. Тези указания се отнасяха до задълженията на хората към Бога, до задълженията им един към друг и към чужденците и бяха просто принципите на десетте заповеди, приложени по такъв специален начин, че никой да не може да сгреши. Те бяха предназначени да пазят светостта на написаните върху каменните плочи десет заповеди. {Патриарси и пророци – с. 364, параграф 1/ бълг. гл. 32 Законът и заветите – параграф 3}
Поради продължаващото престъпление моралният закон беше повторен с ужасяващо величие от Синай. Христос даде на Мойсей религиозни правила, които трябваше да управляват ежедневния живот. Тези постановления бяха дадени изрично като защита на десетте заповеди. Те не бяха сянкови образи, които отминаваха с смъртта на Христос. Те обвързваха човека от всяка епоха дотогава докато трае времето. Тези заповеди бяха подсилени от силата на моралния закон, и изявяваха ясно и определено този закон. {Ривю енд Херълд, 6-ти май, 1875 г.}

Забелязваме действието на принципите на божествения модел, където източникът на целия закон е увеличен и обяснен в подробности чрез закона на Мойсей, също както една майка обяснява подробно на децата си заповедите на техния баща. Книгата на закона, разкриваща личността и делото на Христос и значението на десетте Божии заповеди, са каналът или пътят към източника (Вт. 6:6-9, Вт. 30:10,11).

Ако възприемаме отношенията между Отец и Сина като отношения между две съравни същества, всяко от които е източник на себе си, тогава между тези два източника автоматично се появява напрежение. Светът нарича това просто парадокс или напрежение на Инг и Янг, но едно такова напрежение, отразено в Божеството естествено създава скрито напрежение във всички останали модели, които отразяват Отец и Сина, както споменах в първата таблица горе. Моето убеждение е, че напрежението, което повечето християни намират между Божия закон и закона на Мойсей идва от скритото напрежение създадено от погрешно разбиране на съравенството; но при истинското отношение между Отец и Сина, това напрежение изчезва и целият закон става нещо, върху което можем да размишляваме ден и нощ, намирайки голяма наслада (Пс. 1:1-2).

Другото напрежение, което идва от съравенството е, че синовността на Триединството е акт на дела, а не на вяра. Истинският Син поддържа синовността Си чрез вяра в Словото на Отец. Този Син може да обгърне треперещия грешник и да го въведе в праведност, изявяваща се във всички заповеди и постановления на Бога – самата вяра на Иисус! Тринитарният син на Бога, който поддържа позицията си чрез собственото си дело, не може да предостави никаква утеха за (протестанта) грешника и ще го накара да бяга от закона като от враг, който действително е унищожен в ума му чрез кръста. В обратния случай, онези, които се опитват да следват книгата на закона без истинските отношения на Отец и Сина, действително ще започнат да пропадат в една програма на праведност чрез лични дела, защото Тринитарният Син не е вяра, но само дела – Той се осланя на собствената си сила, а не чрез вяра в словото на Своя Отец.

А какво да кажем за въпроса с времето, когато е била разкрита книгата на закона. Не предполага ли откриването на постановленията и съдбите в книгата на закона по времето на Мойсей, че нейните принципи са временни? Искам да обърнете внимание на нещо интересно, което се отнася за творческата седмица. Забелязваме, че светлината беше сътворена на първия ден, но слънцето и луната не бяха създадени до 4я ден. Светът беше облян в светлина преди появата на слънцето и луната, но когато те дойдоха, увеличиха принципа на светлината и разкриха повече за това как светлината идва до нас. Знаейки че слънцето и луната се явиха на четвъртия ден, нека обърнем внимание на следните паралели:

Творческа седмица

Светлината идва на първия ден. Бит. 1:3

Слънцето и луната идват на четвъртия ден. Светлината се разкрива в две отделни тела.

Закон

Принципите на закона идват от началото на сътворението. Доказателството за постановленията и съдбите е очевидно в Бит. 26:5, но няма различимост.

Ако разделим периода на времето преди кръста (4000 години) на шест и го умножим по четири, стигаме приблизително до 2600 години (4000/6 x 4). Това е приблизително времето, когато законът е бил разкрит чрез две различими неща.

Отец и Син

Откровението за единият Бог с доказателство за Отец и Син е очевидно, но не е разкрито ясно. Бит. 19:24, Изх. 23:20-23, Пр. 30:4

Когато Христос дойде в края на четвъртото хилядолетие, Отец говори на Своя Син при кръщението и за първи път Отец и Сина са разкрити различимо като отделни.


 

И така, ако следваме модела на творческата седмица, тогава хронологията на закона от времето на Мойсей е в последователност с хронологията на слънцето и луната като символи на Отец и Сина във връзка с времето, когато Те били разкрити. (Виж статията Божественият модел, слънцето и луната, съботата и законът.)

В заключение, виждаме, че в сигурното познанието за произлизането на Иисус от Отец и това че Той е образ на невидимия Бог, можем да започнем да виждаме една блажена хармония между закона на Бога и книгата на закона, която преди това не би могла да съществува. Когато божественият модел на Отец и Син проникне в мисленето ни, можем да започнем да възклицаваме заедно с Давид “О, колко обичам аз Твоя закон.” (Псалм 119:97)