Божественият модел – ключ към закона

Превод от английски на оригиналната статия: The Divine Patter - Key to the Law

Библията ни дефинира божествения модел на живота чрез личностите на Отец и Сина:

1 Кор. 8:6 За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

Като споделях преди, този модел се среща на много места в живота ни.

Колкото повече гледаме към отношенията между Бог и Неговия Син, толкова по-добре разбираме как трябва да действат тези модели. Забележете какво казва Иисус:

Йоан 14:6 Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.

Йоан 14:24 Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил.

Затова, Синът на Бога не е само „Пътят“ към Отец, но и „Словото“ от Отец.

От това научаваме, че когато словото идва от източника, то идва чрез канала. Например:

1. Когато бяхме деца, майка ни вземаше заповедите от баща ни и ни ги представяше по достъпен за разбирането ни начин. Словото от баща ни идваше при нас чрез майка ни.

2. Христос се опитва да достигне света, чрез църквата Си. Той изпраща словото Си посредством онези, които са Го приели чрез вяра. Римл. 10:14

3. Словото на пророка често е било отнасяно от свещеника и споделяно със събранието. Аарон като свещеник действал като „уста“ за Мойсей. Изх. 4:16

4. Царете и управителите имат посланици, които отнасят вестите им до други страни; имат също и говорители, чрез които споделят каквото пожелаят с народа си.

Научаваме също, че достъпът до източника е през канала. Например:

1. Покорният дух на майка ни определя пример за нас как да подхождаме към баща си. Подхождаме към баща ни с отношението и подчиняващия се дух, за който сме научили от майка си.

2. Ако желаем да представим дадена вест до обществен или бизнес лидер, обикновено отиваме към един от неговите представители или секретари, за да определим среща.

Ето още един принцип, за който научаваме от отношенията Отец и Син, който е от значение за нас:

Кол. 1:13-15 който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син, 14 в когото ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на греховете. 15 Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение:

Иисус е видим образ на невидимия Бог. Това установява принцип на невидимия източник и видимия канал. Намираме ли този образец навсякъде в Писанието?

Много поуки могат да бъдат извлечени от простите фактите на отношението на Отец и Сина. Цялата служба на видимото светилище в Израил била един видим канал за невидимия източник – небесното светилище. Небесното светилище винаги е било оригиналът и всичко, което се е случвало в земното светилище намира своя източник в небесното. Аарон, свещеникът бил само един видим образ на невидимото служба на Христос в небето. Никоя от молитвите на Аарон и Мойсей не би достигнала ухото на Отец ако не е било посредничеството на Христос в тяхна полза. Всяко заклано животно било един видим образ на невидимото агне, което било заклано от основаването на света. С това познание наистина можем да видим, че евангелието е било проповядвано на Израил както и на нас (Евр. 4:2).

Щом цялата видима земна система говореше за Христос, когато Христос дойде, то тогава цялата система на земното светилище намира пълния си израз в Него. Той не дойде да унищожи закона, но да възвеличи закона и да го направи почитаем (Ис. 42:21, Мат. 5:17).

Преди (поради тринитарната ми концепция за съравенство) разбирах, че Христос замества (закона на) Мойсей като едно напълно отделно образувание, но в светлината на божествения модел, Христос напълно и съвършено изразява принципите дадени на Мойсей. По отношение на жертвената система, то тя наистина била прикована на кръста в личността на Христос, като израз на това, което било написано в закона. Тя не била прикована заедно с Христос като едно отделно образувание, като нещо, което Христос се опитвал да унищожи. Нито една йота или точка на закона не е била унищожена, но всяка негова подробност била вярно изразена и следвана от Христос. Жертвата и приносът престанали, защото делото било завършено и сега формирало видимия крайъгълен камък на евангелската вест към света.

Церемониалната система бе съставена от символи, посочващи Христос, Неговата жертва и свещеничество. Този обреден закон с неговите жертвоприношения и различни наредби трябваше да бъде изпълняван от евреите, докато символът срещне своята същност в смъртта на Христос, Божия агнец, Който взема греха на света. Тогава всички жертвоприношения трябваше да престанат. Патриарси и пророци – с. 365 / бълг. гл. 32 – Законът и заветите - параграф 6

Забелязваме също, че Мойсей и пророците, отначало докрай говорили за Христос. Когато Иисус поучавал учениците за Себе Си, той “започна от Мойсей” и им обяснил всичко за Себе Си и Своята мисия (Лука 24:27, Йоан 5:39.). Книгата на закона има за свой източник десетте заповеди, които са копие на Божия характер. Христос, разкрит в книгата на закона, бе образ на това копие. Както книгата на закона стояла отстрани до ковчега, така и Христос стои от дясната страна на Своя Баща. Питали ли сте се някога, защо книгата на закона се съхранявала в най-святото място, поставена от дясната страна на ковчега, символът на Божия вечен трон? Ако книгата на закона е била само временна, тогава тя е трябваше да бъде поставена в една стара, дървена кутия до вратата на двора на светилището. Святото и най-святото място символизирали делото в небето, а дворът представял земята. Напредващото движение на грешника към най-святото място, разкрива едно движение към закона на Бога, който е обобщен в десетте заповеди и е изразен в постановленията и съдбите.

Разбирането на истинските отношения между Отец и Сина са жизнено важни за разбиране на отношението между десетте заповеди и постановленията и съдбите, намиращи се в книгата на закона. Рамката на източника и канала и видимо и невидимо, намираща се в Отец и Син говори директно за отношението между тези два закона. Забележете как Елън Уайт изразява това:

Но Бог не спря дотук - да им даде заповедите на Декалога. Народът бе показал, че много лесно се отклонява, и за да не остави възможност за изкушение, Бог нареди на Мойсей да напише точно това, което Той заповядва - съдби и закони, даващи и най-малките подробности за Неговите изисквания към народа. Тези указания се отнасяха до задълженията на хората към Бога, до задълженията им един към друг и към чужденците и бяха просто принципите на десетте заповеди, приложени по такъв специален начин, че никой да не може да сгреши. Те бяха предназначени да пазят светостта на написаните върху каменните плочи десет заповеди. {Патриарси и пророци – с. 364, параграф 1/ бълг. гл. 32 Законът и заветите – параграф 3}

Поради продължаващото престъпление моралният закон беше повторен с ужасяващо величие от Синай. Христос даде на Мойсей религиозни правила, които трябваше да управляват ежедневния живот. Тези постановления бяха дадени изрично като защита на десетте заповеди. Те не бяха сянкови образи, които отминаваха с смъртта на Христос. Те обвързваха човека от всяка епоха дотогава докато трае времето. Тези заповеди бяха подсилени от силата на моралния закон, и изявяваха ясно и определено този закон. {Ривю енд Херълд, 6-ти май, 1875 г.}

Забелязваме действието на принципите на божествения модел, където източникът на целия закон е увеличен и обяснен в подробности чрез закона на Мойсей, също както една майка обяснява подробно на децата си заповедите на техния баща. Книгата на закона, разкриваща личността и делото на Христос и значението на десетте Божии заповеди, са каналът или пътят към източника (Вт. 6:6-9, Вт. 30:10,11).

Ако възприемаме отношенията между Отец и Сина като отношения между две съравни същества, всяко от които е източник на себе си, тогава между тези два източника автоматично се появява напрежение. Светът нарича това просто парадокс или напрежение на Инг и Янг, но едно такова напрежение, отразено в Божеството естествено създава скрито напрежение във всички останали модели, които отразяват Отец и Сина, както споменах в първата таблица горе. Моето убеждение е, че напрежението, което повечето християни намират между Божия закон и закона на Мойсей идва от скритото напрежение създадено от погрешно разбиране на съравенството; но при истинското отношение между Отец и Сина, това напрежение изчезва и целият закон става нещо, върху което можем да размишляваме ден и нощ, намирайки голяма наслада (Пс. 1:1-2).

Другото напрежение, което идва от съравенството е, че синовността на Триединството е акт на дела, а не на вяра. Истинският Син поддържа синовността Си чрез вяра в Словото на Отец. Този Син може да обгърне треперещия грешник и да го въведе в праведност, изявяваща се във всички заповеди и постановления на Бога – самата вяра на Иисус! Тринитарният син на Бога, който поддържа позицията си чрез собственото си дело, не може да предостави никаква утеха за (протестанта) грешника и ще го накара да бяга от закона като от враг, който действително е унищожен в ума му чрез кръста. В обратния случай, онези, които се опитват да следват книгата на закона без истинските отношения на Отец и Сина, действително ще започнат да пропадат в една програма на праведност чрез лични дела, защото Тринитарният Син не е вяра, но само дела – Той се осланя на собствената си сила, а не чрез вяра в словото на Своя Отец.

А какво да кажем за въпроса с времето, когато е била разкрита книгата на закона. Не предполага ли откриването на постановленията и съдбите в книгата на закона по времето на Мойсей, че нейните принципи са временни? Искам да обърнете внимание на нещо интересно, което се отнася за творческата седмица. Забелязваме, че светлината беше сътворена на първия ден, но слънцето и луната не бяха създадени до 4^я ден. Светът беше облян в светлина преди появата на слънцето и луната, но когато те дойдоха, увеличиха принципа на светлината и разкриха повече за това как светлината идва до нас. Знаейки че слънцето и луната се явиха на четвъртия ден, нека обърнем внимание на следните паралели:

И така, ако следваме модела на творческата седмица, тогава хронологията на закона от времето на Мойсей е в последователност с хронологията на слънцето и луната като символи на Отец и Сина във връзка с времето, когато Те били разкрити. (Виж статията Божественият модел, слънцето и луната, съботата и законът.)

В заключение, виждаме, че в сигурното познанието за произлизането на Иисус от Отец и това че Той е образ на невидимия Бог, можем да започнем да виждаме една блажена хармония между закона на Бога и книгата на закона, която преди това не би могла да съществува. Когато божественият модел на Отец и Син проникне в мисленето ни, можем да започнем да възклицаваме заедно с Давид “О, колко обичам аз Твоя закон.” (Псалм 119:97)