Maranatha Media - Bulgaria

Божественият модел на кръста

Публикувана Септ 19, 2013 от Ейдриън Ибънс в Божественият модел
1,483 Намерена

Превод от английски на оригиналната статия: The Divine Pattern of the Cross

В статията Божественият модел ключ към закона, отбелязах два принципа на божествения модел:

Източник (1 Кор. 8:6)

Канал (1 Кор. 8:6)

Принцип 1

Невидим

“обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види” 1 Тим. 6:16,

“Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог обитава в нас и Неговата любов е съвършена в нас.” 1 Йоан 4:12

Видим образ

“Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение;” Кол. 1:15

“който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество” Евр. 1:3

Принцип 2


В личностите на Отец и Сина имаме един невидим източник, който е изявен чрез видим канал. Този модел се повтаря на много места. Ето два примера за които разсъждавахме по-рано:

 

Небесно светилище

“…Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата, 2 Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек.” Евр. 8:1, 2

Земно светилище

“И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.” Изх. 25:8-9

Които служат на образа и сянката на небесните неща, както на Мойсей му беше наредено от Бога, когато щеше да направи скинията: „Внимавай, каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината.“ Евр. 8:5

Преди Христос да бъде изявен, достъпът до небето бил представен чрез видимото земно светилище като канал към невидимото небесно светилище. След като Христос дошъл, вярващият в Христос е видимото земно светилище, живеещо чрез Духа на Христос, който ни е даден чрез посредничество от небесното светилище.

Христос

“Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.” Йоан 16:7

Вярващият

“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?” 1 Кор. 6:19

Всеки вярващ е посланик на Христос, видимият представител на Христос, Който е в небето и сега е невидим за човешкото око. Христос достига невярващите чрез вярващите.


Този божествен модел съдържа ли инструкция, отразена в кръста на Христос? Знаем, че когато Христос дошъл на този свят и умрял, смъртта Му била видимо изявена пред вселената. Но това ли е източникът на кръста?

Откр. 13:8 И всички, които живеят на земята ще му се поклонят, чиито имена не са записани в книгата на живота на Агнето, което е заклано от основаването на света.

Източникът на кръста се е появил при основаването на света. Не като образ, не като символ, но като реалност. Как става това? Обърнете внимание на граматическото време в Исая 53 глава, написана 700 години преди да дойде Христос:

Ис. 53:3-5 Презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо. 4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. 5 Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.

В 700 г. пр. н. е., Христос е презрян и е отхвърлен. Той е човек на скърби и навикнал на печал. В 700 г. пр. н. е., Христос вече е понесъл нашите скърби и се е натоварил със страданията ни. В 700 г. пр. Хр. Той вече е бил наранен заради нашите престъпления. В 700 пр. н. е., на Христос вече са нанесени раните, чрез които се излекувахме. Забележете как се е случило това:

Ис. 53:6 Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.

Нечестието на света е било наложено върху Неговия Син от основаването на света. За да може Адам и Ева да продължат да живеят, Христос трябваше да понесе проклятието на непослушанието и Той трябваше да го носи от основаването на света, и Той го носи дори до сега. Обърнете внимание как минало граматическо време преминава в сегашно:

Ис. 53:7 Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.

Божият Син бил угнетяван и наранен от основаването на света и всеки ден Той е довеждан като агне на заколение, защото Писанието казва:

Евр. 6:6 А са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

Видимата изява на кръста бе веднъж за винаги, но невидимият източник на кръста е разпъван наново всеки ден чрез враждата, която живее в естествения човек. Както Павел казва ясно на Галатяните:

Гал. 3:1 О, неразумни галатяни, кой ви омая така – вас, пред чиито очи Иисус Христос е бил ясно очертан като разпънат?

Забележете думите на Е. Дж. Уагонър върху този стих:

Иисус беше представен пред Галатяните, когато Павел им проповядваше, като разпънат ясно пред очите им. Това представяне беше толкова живо, че те всъщност можеха да видят Христос разпънат. Това не беше някакво изкусно рисуване с думи отстрана на Павел, нито въображението на Галатяните, защото тогава би било само заблуда. Не; то бе действителен факт; Христос бе там разпънат, пред очите им, и Павел бе направен способен да им Го представи чрез Духа. Знаем, че не умението на Павел да изобразява красиви словесни картини ги направи способни да си представят, че са видели разпятието, защото в противен случай Павел не би казал, че е решил [101] да не знае нищо друго освен Иисус Христос и то разпънат, и че той умишлено и внимателно се е въздържал от използването на мъдри думи, страхувайки се, че може да обезсили кръста на Христос. 1 Кор. 1:17, 18; 2:1-4. Преживяването на Галатяните в това отношение не било само тяхно. Кръстът на Христос е нещо настоящо. Изразът, "Елате при кръста," не е някаква празна словесна форма, но една покана, с която всеки може да се съобрази буквално. Христос е разпънат пред нас, и всеки стрък трева, всеки лист в гората разкриват този факт. Е. Дж. Уагонър, Радостни вести, (1900 г.) с. 99, 100

Кръстът на Христос е винаги настоящ. Невидим за зрението на хората, Христос в небето носи проклятието на греха и ежедневно Христос е разпъван видимо в греховния живот на цялата човешка раса.

1 Кор. 2:2 Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.

Но нека отидем по-дълбоко в тази слава на кръста. Дали източникът на кръста се намира само в Христос? Христос не е ли наследил всичко от Своя Баща? Отец не е ли източникът на всичко и действителният източник на кръста на Своя Син? Обърнете внимание, че дори откровението на Христос представено в книгата Откровение Му било дадено от Неговия Баща.

Откр. 1:1 Откровение на Иисус Христос, което Му даде Бог,

Ако изучаваме внимателно историята на Авраам ще открием източникът на кръста:

Бит. 15:12 А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.

Преди да може да се разкрие обещаното потомство, трябваше да бъде взето едно решение:

Ангелът каза: "Смяташ ли че Бог е предал скъпият Си възлюбен Син без борба? Не, не." Беше борба дори за Бога на небето, дали да остави виновните да загинат или да даде скъпия Си Син да умре за тях. (Ранни писания - с. 127 / бълг. Опитности и видения, Допълнения към опитности и видения - Божият дар към човека - параграф 4)

Ето го източникът на кръста. Това е борбата на Отец да даде Своя скъп Син. Семето на себепожертвувателната любов се намира в сърцето на Отец и се изяви в Неговия Син.

Земята потъна в тъмнина от фалшиво разбиране за Бога. Лукавата власт на Сатана трябваше да бъде съкрушена, за да се разсее тъмнината и светът отново да се върне при Бога. Това не можеше да се извърши чрез сила. Насилието противоречи на принципите на Божието управление. Бог желае служба само от любов; а любовта не се налага със заповед; тя не се печели със сила или власт. Само любовта пробужда любов. Да познаваш Бога, означава да Го обичаш; Неговият характер трябваше да бъде разкрит в контраст с характера на Сатана. Това дело можеше да извърши само едно Същество в цялата вселена. Само Този, който познаваше висотата и дълбочината на Божията любов, можеше да я изяви. Копнежът на вековете - с. 22 / бълг. гл. 1 – Бог с нас - параграф 8

Йоан 3:16 посочва източника на кръста. Казано е ясно:

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.

Даряването на Сина от Отец е източникът на кръста. Ужасът на една голяма тъмнина паднал върху сърцето на Отец, когато Той избрал да ни спаси чрез смъртта на Своя Син. Отново отбелязваме, че Христос не си стоеше блажено в небето до изявяването на кръста. Не, Той понесе греховете ни и се нагърби с греховете ни от основаването на света. Несебичната любов на Отец бе разкрита в несебичната любов на Сина при понасянето на греховете ни:

Ис. 63:9 Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

Христос прие върху Себе Си враждата на човека и я носеше през всички дни на древността, но Христос е образ на невидимия Бог, а Бог е източникът на всичко, затова Отец е поел тази скръб върху Себе Си тъй като Той е Онзи, който е разкрит в Исая 63-та глава:

Ис. 63:7 Ще си спомня благостите на ГОСПОДА, славословията на ГОСПОДА, според всичко, което ГОСПОД ни е дарил, и за голямата добрина към израилевия дом, която им оказа според милостите Си и според многото Си благости.

Така че в изявата на Христовия кръст виждаме кръста на Отец. Отец се отказа от Този, който беше най-скъпоценен за Него. Отец издържа ужаса на една голяма тъмнина, за да осигури агнето. Потомъкът Исаак не беше изявен докато Авраам не преживя ужаса на тъмнината. Можем да продължим идеята в историята за Адам и Ева. Ева не можеше да бъде изявена докато Адам не заспа. Знаем, че Адам и Ева били създадени след бунта в небето и следователно кръстът вече е съществувал и историята на кръста е разкрита в сътворяването на Адам и Ева.

Но можем да направи още една стъпка относно източника на кръста и неговата изява. Обърнете внимание на думите на Павел:

Римл. 10:15-18 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ 16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. 18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

Когато говори за проповядването на евангелието Павел цитира от Псалм 19.

Пс. 19:1-4 Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. 2 Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание — 3 без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. 4 Вестта им е излязла по цялата земя и думите им — до краищата на вселената. В тях е поставил шатър за слънцето.

Говорейки за евангелието на Христос Павел казва:

Римл. 1:16-20 Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка. 17 Защото в Него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ 18 Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда; 19 понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.

Силата на Бога за спасение се разкрива от създанието на света. При самото сътворяване на този свят е изразена историята на евангелието. Бих ви насърчил да прочетете книгата на Е. Дж. Уагонър със заглавие Евангелието при сътворението за разширен вариант на тази тема. Помнете че грехът съществувал преди сътворението на този свят и следователно сътворението на този свят разкрива спасителната сила на Бога.

Обърнете внимание на думите на Павел:

2 Кор. 4:6 Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, [източник] е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос. [канал]

Светлината на кръста има за свой източник сърцето на Отец и е била изявена в лицето на Иисус Христос. Толкова е важно да се разбере този принцип на кръста. Божественият модел ни казва, че изявата на кръста не е източникът на кръста. Изявата на Христос на кръста е видим канал, който ни води към невидим източник.

С тези мисли в ума си сме подготвени да обмислим някои аспекти на вечното евангелие. А. Т. Джоунс казва:

Големият проблем при юдеите, отначало докрай, се състоеше в това, че Господ бе толкова отдалечен, че дори нещата, които Бог бе дал да обозначават съвършената Му близост, бяха използвани като признаци за отдалечеността Му. Жертвите, приношенията, светилището, храмът, неговите служби, всички тези неща бяха използвани от юдейските учители и значителна част от народа, по начин който загатва, че всички тези служби сочат към един отдалечен Христос. Разбираше се, че тези неща имат предвид Месията, но това беше един отдалечен Месия. Трябваше да направят себе си добри, за да може да направят Него близък и на тези неща се гледаше сякаш бяха добродетел сами по себе си, и като на такива, които можеха да придават праведност.
Не съм сигурен дали Адвентистите от Седмия Ден са надскочили идеята за тези неща тогава, а именно, че са обозначавали един отдалечен Христос. Сега не казвам, че Адвентистите от Седмия Ден смятат Христос за отдалечен. Но се страхувам, че те не са се освободили от тази идеята, когато поглеждат към светилището и неговите служби, жертвите и приношенията, като на имащи за цел да ги учат на един отдалечен Христос. И затова се казва, че всички тези неща са сочели към Христос. Всички тези неща действително сочат към Христос, това е истината. Но това беше един близък Христос, а не един далечен Христос. Бог възнамеряваше всички тези неща да сочат към Христос, живеещ в сърцата им, а не на 1800 години от тях; не така далечен, както е небето от земята, но към един Христос в живата им опитност, ден след ден. Когато схванем добре тази идеята и след това изучаваме светилището, жертвите, приношенията, накратко евангелието такова каквото е в Левит – ще видим, че то е имало предвид Христос, един жив присъстващ Спасител, ден след ден, а също ще видим, че Той е това и за нас днес.
Има евангелие, има християнска опитност за нас днес, в Левит, във Второзаконие, в Битие, в Изход и в цялата Библия. Но когато четем тези пасажи и казваме, че всички онези жертви и приноси са сочели към Христос отдалечен от юдеите и очакваме, че юдеите е трябвало да гледат чрез тези служби към един далечен Христос когато четем тези текстове и гледаме на тях по този начин, то тогава ние четем тези текстове точно по същия начин по който са ги чели и юдеите, и стоим точно където са стояли и те във времето на тези текстове.
Това никога няма да проработи. Не. Не трябва да гледаме към светилището с неговата мебелировка и принадлежности, стоящо както го е поставил Бог, с Божието присъствие вътре, и да смятаме, че за тях това е означавало да се учат, че Бог живее само в небесното светилище. Когато го гледаме по този начин, сме готови да мислим, че това показва приблизително колко близо е Той и до нас, защото това е толкова близо, колкото сме Го имали и когато е идвал при тях. Защото ако поглеждаме към него за тях по този начин, тогава ако сме били там на тяхното място, как бихме гледали на него за себе си? По същият начин, и това ни показва, че ако ние бяхме там, щяхме да сме точно както са били и те. А. Т. Джоунс, Проповед 25, Бюлетин на Генералната Конференция. 1895 г.

Ще забележите в таблицата по-горе споменаването на едно отношение на божествения модел между небесното и земното светилище. Със знанието, че Христос бе заклан от основаването на света, и че Христос носеше беззаконията ни през всичките древни дни, тогава е сигурно, че небесното светилище и неговите служби действително бяха реалността, която беше изявена в земното светилище. Евангелието на светилището, разкрито на Мойсей, сочеше към една настояща реалност в небето, а не просто към една бъдеща реалност при изявата на Христос на земята. Повтарям, че източникът на кръста е от основаването на света.

Връщаме се отново при А. Т. Джоунс:

Там също имаше едно свещенство за земния храм, на планината Сион в Ерусалим. Имаше свещенство за светилището в Сило, в пустинята. Наистина е вярно, че това представяше свещенството на Христос, но дали това представяше някакво свещенство на Христос преди година 1-ва сл. Хр.? Да кажем ли, че е представяло едно свещенство на Христос, което е било далече? Не. Това свещенство в Ерусалим, в светилището, в пустинята, представяше едно свещенство, което вече е съществувало по реда Мелхиседеков? Ще бъдеш свещеник завинаги по Мелхиседековия чин? Не, не. "Ти си свещеник завинаги по Мелхиседековия чин." Не беше ли Мелхиседек свещеник в дните на Авраам? И не е ли свещенството на Христос завинаги по реда Мелхиседеков? Тогава не виждате ли, че цялата тази система от служби, дадена на Израил, трябваше да ги учи за присъствието на Христос, тогава и там, за настоящото спасение на душите им, а не за спасението на душите им отдалечено с хиляда и осемстотин или две хиляди години или четири хиляди години? Със сигурност, със сигурност това е така.
О, винаги е било измама на Сатана и винаги е било действието на неговата сила, която кара всички хора да смятат, че Христос е поставен колкото се може по-далече. Колкото по-далече хората поставят Христос, дори и онези, които изповядват че вярват в Него, толкова по доволен е дяволът. И тогава той ще пробуди враждата, която е в естественото сърце и ще я задейства за изграждането на един церемониализъм, за да постави него на мястото на Христос.“ А. Т. Джоунс, Проповед 25, Бюлетин на Генералната Конференция. 1895 г.

Идеята, която представям е, че ако не е имало жива реалност, един жив източник зад системата на светилището, свещенството и жертвите и ако тези неща са източник сами по себе си, тогава Бог е уязвим за обвинението, че създава церемониализъм за израилтяните, т. е. една форма на поклонение без съдържание. Прочетете внимателно проповед 24 и 25 от А. Т. Джоунс в Бюлетина на Генералната Конференция от 1895 г. и ще видите едно красиво разширение на този възглед. Христос не е бил отдалечен през 1500 пр. Хр.; Той е бил близо, точно там с Израилтяните.

Римл. 10:5-8 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“ 6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да свали Христос долу; 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? 8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

Реалността на Словото – Христос Иисус, Господ – беше представяна в дните на Мойсей:

Вт. 30:11-14 Понеже тази заповед, която днес ти заповядвам, не е прекалено трудна за теб, нито е далеч. 12 Не е в небето, за да кажеш: Кой ще се изкачи в небето за нас, за да ни я донесе, така че да я чуем и да я спазваме? 13 Не е и отвъд морето, за да кажеш: Кой ще премине морето за нас, за да ни я донесе, така че да я чуем и да я спазваме? 14 Но думата е много близо до теб, в устата ти и в сърцето ти, за да я спазваш.

Христос наистина беше агнето заклано от основаването на света и затова Христос беше достъпен и присъстващ за всеки вярващ, който принасяше жертви и приноси на Бога. Това бе в сила дотогава докато вярващият разпознаваше, че извършените приноси не са източникът на спасението, но по-скоро видим канал за невидимата небесна реалност.

Божественият модел на Отец и Сина ни разкрива, че никога не трябва да се опитваме да сливаме източника с канала. Отец е невидимият източник, а Синът е видимият канал. Този модел се повтаря при небесното и земното светилище. Той се повтаря при свещенството на Христос и свещенството на Аарон. Аарон беше просто един канал за истинското свещенство на Христос. Дотогава докато източникът е разграничен от канала няма да има опасност от поквара. Но ако се появи идеята, че каналът е също и източник, тогава цялата система се унищожава. Точно това виждаме при учението за Триединството. Синът на Бога е направен същият като Отец и те са сляти в един Бог. Във формирането на един Бог 3 в 1, реалността за Отец и Сина се изгубва. Тъжен факт е също ако смятаме, че Аарон е бил източникът на свещенството за Израил. Не съществуваше ли свещенството на Мелхиседек в дните на Аарон?

Сатана изкушаваше юдеите да променят канала на светилището и неговите служби в източник на спасителния план. Каналът се превърна в цел сам по себе си и затова стана средство за спасение вместо канал към небесната реалност. Чрез възвишаване канала на евангелието, за да стане източник, юдеите превърнаха цялата система в едно робско иго, един безсмислен кръг от ритуали и церемонии, защото това, което бе замислено като канал бе направено източник. Формата бе превърната в същина. Буквално се представяше по един богохулен начин за самия Дух. Затова книгата Евреи се опитва да възстанови истинския източник, който бе замъглен и заместен от юдейските водачи.

Но има опасност и за нас като християни, ако гледаме на това по неправилен начин. Ако вярваме, че не е имало жива реалност присъстваща във времето на Авраам и Мойсей; ако изповядваме, че кръстът не се е случвал пред 4000 години от сътворението, тогава по презумпция приписваме цялата юдейска система на един кръг от церемонии, който няма настояща реалност, а по-скоро е сочел към нещо далече в бъдещето. Практикуването на каквото и да е, което не е настояща реалност е фарс и е самата ядка на церемониализма. Ако вярваме, че Христовият кръст е бил само единично събитие преди 2000 години, тогава не само че кръстът е далече от Мойсей и Авраам, но той е далече и от нас. Единствената защита срещу церемониализма е един постоянно присъстващ кръст, един постоянно присъстващ Спасител. Ключът към кръста е божественият модел за източника и канала. Невидимият източник е при основаването на света, а видимият канал е изявяването на Христос, когато дойде на земята.

Вижте колко много християни извършват поклонически пътувания да Израел и ходят по стъпките на кръста и целуват краката на безжизнените светии издълбани в камъка. Дали този церемониализъм е толкова далече от Адвентистите от Седмия Ден? А какво да кажем за седмичното посещение на църква за изпяване на три химна и слушането на проповед? Не е ли голяма част от това една форма без съдържание? Докато Христос не бъде представен пред нас като разпънат и като такъв, който носи в момента скърбите и страданията ни, ние сме обречени да повторим церемониализма на Израилтяните. Ако гледането към кръста се ограничава само до поглед назад във времето преди 2000 години, тогава сме далече от Христос.

А какво да кажем за хвалбата на протестантите, че стоят само в Христос? Те стоят в едно събитие отпреди 2000 години. Христос е една отдалечена реалност. Те се доближават до Христос с устните си, но сърцата им са далече от Него. Протестантите въвличани ли са в церемониализъм? Определено! Танцуване и скачане на дива музика, бичуване на плътта в едно състояние като транс, падайки на земята като убити от един дух. Това не е ли един безсмислен кръг от ритуали и церемонии, защото всичко това е израз на един отдавна разпънат Христос (преди 2000 години), а настояща реалност за поклонението е само възкръсналият Христос. Дали едно такова поклонение донася смислена промяна и победа над греха в живота? Без смъртта не може да има живот. Без настоящата реалност на кръста, поклонението на възкръсналия Христос е просто Каинов принос – не присъства заклано агне, а се принасят само живи неща.

Източникът на кръста идва от сърцето на Отец. Христос е започнал да носи греховете ни от основаването на света до самия днешен ден. Исая 53 глава е една постоянно присъстваща реалност. Той сега е презиран, Той сега е отхвърлян, Той сега е нараняван; по цялата планета се изявява враждата на човека срещу Христос и Неговия Отец. През цялата човешка история, кръстът е една постоянна настояща реалност. Но това е реалност само в светлината на божествения модел на източник и канал и невидимо и видимо.