Жертвената система с нейните животински жертви, хранителни и питейни приноси, сочи към животодавната благодат на Исус чрез Неговото дело на кръста и посредничеството Му в небето за нас.

Възниква въпросът: какво е значението на всичките теглилки и мерки на брашното, маслото и количествата на животните? Ако всички тези събития просто сочат към смъртта на Исус преди 2000 години, тогава как може количеството на всеки един от тези животински и хранителни приноси да е различно при всяко религиозно събрание? Какво означава това?

Има ли поуки за нас в тези жертви и приноси, които може да не сме обмисляли?

"Законът се съдържа в евангелието, а чрез евангелието се разгръща законът. Законът е коренът, евангелието е дъхавият, благоуханен цвят и плодът, който носи. Старият завет хвърля светлина върху Новия, а Новият върху Стария. Всеки един е откровение на Божието великолепие в Христос. И двата завета представляват истини, които ще разкриват на сериозно търсещия човек нови смислови дълбочини. Истината в и чрез Христос е неизмерима. Ученикът на писанието съзерцава сякаш извор - колкото повече се взира в дълбочините му, той става по-дълбок и по-широк". Притчи Христови, Гл. 11 – Параграф 14-16.

Дано научим повече за евангелието чрез светлината която се намира в Стария завет. Нека пием от източника и задълбочим нашата радост от евангелието на Христос.