"В Него бе животът"
И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, Лука 22:17
Благодарността на Исус е признание, че всичко идва от Бог - Неговият Баща. Тази благодарност не е просто един театрален пример за това какви трябва да бъдем ние тук на нашата земя. Тази благодарност разкрива истинските отношения, които Божият Син поддържа със Своя Баща. Тя разкрива също кой е Великият Източник на всичко:
Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; Йоан 5:26
Но като оставим настрана тези по-малки представители, ние виждаме Бога в Исус. Гледайки Исус, откриваме, че славата на нашия Бог е да дава. “От Себе Си нищо не върша - каза Христос, - живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца.” “Аз не търся слава за Себе Си, но славата на Онзи, Който Ме е изпратил” (Йоан 8:28, 6:57, 8:50, 7:18). С тези думи е изразен великият принцип, който е закон на живота за всемира. Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества животът на Отец протича към всички чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота. Копнежът на вековете - гл. 1, Параграф 7
Животът който протича от Бога чрез Христос е вечен живот. Библията ни говори за два вида живот:
Който обича живота си (гр. псукей), ще го изгуби; и който мрази живота си (псукей) на този свят, ще го запази за вечен живот (зои). Йоан 12:25
Писанието разкрива, че притежаваният от всеки човек на земята живот не е вечният живот, който идва чрез Христос. Само животът, който съдържа в себе си характера или Духа на Бога е вечен живот:
В Него беше живот (зои) и животът (зои) беше светлината на хората. Йоан 1:4
Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота (зои), 2 защото животът (зои) се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот (зои), който беше в Отца и се яви на нас — 3 това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Иисус Христос. 1 Йоан 1:1-3
Духът е, който дава живот (зои); плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот (зои). Йоан 6:63
Чашата и хляба които Исус предложи на учениците Си в пасхалната нощ, и които Той предлага на всички нас, е точно този "зои" живот:
Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен. Йоан 6:57
Но освен като храна и питие, този живот е представен и като светлина:
В Него беше живот и животът беше светлината на хората. Йоан 1:4
Интересно е, че в Божието светилище, единствените два предмета, които са свързани с хоризонтална линия, са масата с присъствените хлябове и светилникът. На светилникът има седем светила, а на масата има 12 хляба. При двата случая в които Исус размножил хлябовете, за да нахрани множеството, остатъците били събрани в 7 и в 12 коша (Виж Марко 8:19, 20). Числото 7 се получава от сбора на числата 3 и 4, а числото 12 от умножението на същите числа. Числото три представя Божествената изява на Бог, Неговия Син и техния Дух, докато числото 4 представя човешкото хоризонтално владение, където са четирите ветрища (посоки) - Дан. 7:2; Откр. 7:1. Символиката на тези числа говори за съединяването на Бога с човека и участието на човека в Божественото естество. Същата идея Исус представя и със следните думи:
Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот (зои) в себе си. Йоан 6:53
Не е случайно тогава, че в Стария завет кръвта се свързва с живота:
Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете. Бит. 9:4
Защото животът на плътта е в кръвта и Аз ви я дадох на олтара, за да правите умилостивение за душите си; защото кръвта е, която прави умилостивение заради живота. Левит 17:11
Животът, който живеем тук (псукей) ни осигурява възможност да получим онзи живот (зои), който идва от възприемането на Христовия характер; и ние можем да имаме този живот още сега:
Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25 Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът (зои); който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? Йоан 11:21-26
Това е причината Бог да смята хора като Авраам, Исаак и Яков за живи (Лука 20:37, 38). Макар те в момента да не са в небето, понеже докато са били на тази земя те са приели Христос в сърцето си, то Бог гледа на такива хора като на живи.
Писанието също ни разкрива точно какво количество от Христовия Дух можем да примемаме чрез вяра в определените времена на Бога. Това е показано чрез количеството жертви които са се изисквали от израилтяните в съответните времена. Количеството за ежедневната жертва показва колко от Христовият Дух е достъпен всеки ден:
И им кажи: Това е жертвата чрез огън, която ще принасяте на ГОСПОДА: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне. 4 Едното агне да принасяш сутрин, а другото агне да принасяш привечер; Числа 28:3, 4
Всеки ден Христовият Дух се излива по време на сутрешната и вечерната жертва. В съботата обаче, количеството е двойно:
А в съботен ден да принасяте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос и възлиянието му. 10 Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне с възлиянието му. Числа 28:9, 10
Този принцип се разширява и в останалите времена. Въпросът е дали имаме вяра, че това се случва, защото тези дарове на Христовия Дух влизат в сърцето и душата само чрез вяра. Днес е събота и аз ви каня да отворите широко сърцето си за живота ЗОИ.
