Исус, Законът и истинската справедливост: Защо „око за око“ не е Божият стандарт

Думите на Исус в Планинската проповед – "Чули сте, че бе казано: 'Око за око и зъб за зъб'. А пък Аз ви казвам: 'Не се противете на злия човек...'" (Матей 5:38-39) – често са обект на ожесточени спорове. На пръв поглед изглежда, че Исус се противопоставя на закон, който самият Бог е дал на Мойсей. Но дали наистина е така? Тази привидна "противоречивост" разкрива дълбоката разлика между Божието съвършено разбиране за справедливостта и човешката, изкривена от греха, представа.

Произходът на "око за око": Ограничаване на отмъщението, а не разрешение за него

Принципът "око за око, зъб за зъб" (на латински lex talionis) се среща в две книги от Стария завет: Изход (21:24) и Второзаконие (19:21). Първоначалната му цел не е била да насърчава личното отмъщение, а да го ограничи. В общество, където отмъщението е било безгранично – за леко нараняване се е отнемал живот – този закон е бил стъпка напред. Той е установявал пропорционалност: наказанието не трябва да надхвърля престъплението. С течение на времето обаче, хората започнали да тълкуват този принцип като право да си отмъщават, изопачавайки неговия първоначален смисъл. Именно това погрешно тълкуване Исус идва да поправи. Той не отменя закона, а го издига на ново, по-високо ниво, заменяйки го с принципа на любовта, прошката и милостта.

Казусът с бременната жена: Ценността на уязвимия живот

Един от най-трудните за разбиране текстове е от Изход 21:22-25, където се говори за бременна жена, която помята, след като е наранена при сбиване между двама мъже. Ако няма друга повреда, наказанието е глоба. Но ако има "някаква повреда" по самата нея, тогава се прилага принципът "живот за живот, око за око, зъб за зъб".

Мнозина използват този текст, за да твърдят, че животът на човешкия ембрион е по-малко ценен от този на майката. Но този извод е погрешен. Той игнорира факта, че принципът "око за око" е част от една човешка, а не от Божия съвършена система за правосъдие. Ако този принцип беше прилаган последователно, то и за нараняване на майката не би следвало да се изисква повече от глоба, освен ако не става дума за смърт. Този текст всъщност разкрива колко несъвършено е било човешкото разбиране за справедливост. Животът на човешкия ембрион е дори по-уязвим от този на майката, която все пак може да се защитава. В Божиите очи животът е свещен от самото си начало. Тази изкривена система на правосъдие, която поставя по-малко стойност на живота на нероденото, не е дело на Бог. Тя е проява на човешкото несъвършенство.

Бог допуска несъвършени закони поради човешката упоритост

Ключов за разбирането на цялата идея е текстът от книгата на пророк Езекиил, където Бог казва: "Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри, и съдби, чрез които нямаше да живеят" (Езекиил 20:25). Този стих не означава, че Бог е несправедлив. Напротив, той разкрива Неговата търпеливост. Поради твърдоглавието на израилтяните и отказа им да следват съвършената Му воля, Бог им е позволил да следват системи на закон, които са били по-малко от съвършени, но все пак са имали за цел да ги водят и да ги научат на нещо. Тези закони отразяват тяхната собствена, несъвършена представа за справедливост.

Друг класически пример за това е въпросът за развода. Когато фарисеите питат Исус защо Мойсей е разрешил на мъжете да се развеждат с жените си, Исус им отговаря: "Поради вашето жестокосърдечие Моисей ви е допуснал да напускате жените си; но отначало не е било така" (Матей 19:8). Тук Исус ясно разграничава Божията съвършена воля ("отначало не е било така") от това, което Бог е допуснал поради човешката упоритост и грях.

Сатанинската система за справедливост, отразена в човешкия закон

Идеята, че човешкото разбиране за справедливост е повлияно от Сатана, е ключова за разбирането на този въпрос. Сатана, като "баща на лъжата", винаги е търсил начин да изврати Божия характер и да представи Бога като безмилостен тиранин. Той успява да постигне това, като подтиква хората да създават закони, които отразяват неговите принципи на егоизъм и отмъщение, а не Божиите принципи на любов и милост.

Първият пример за тази сатанинска система виждаме още след грехопадението. Когато Бог изобличава Адам, той се оправдава, обвинявайки Бога: "Жената, която ми даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и ядох" (Битие 3:12). Адам прехвърля вината върху Бога и жената, защото очаква наказание и смърт, като по този начин приема сатанинския принцип на "справедливост" – виновен е винаги някой друг, а не аз.

В Псалми 94:20 е писано: "Може ли престолът на неправдата да бъде Твой съюзник, който чрез закон кове зло?" Този стих потвърждава, че дори законите, създадени от хората, могат да бъдат използвани за вършене на зло.

Елън Уайт в своите писания също разглежда тази тема. В книгата си "Копнежът на вековете" (стр. 761) тя пише:

"В началото на великата борба Сатана беше заявил, че Божият закон не може да бъде изпълнен, че справедливостта е несъвместима с милостта и че ако законът бъде нарушен, за грешника е невъзможно да получи прошка. Всеки грях трябва да получи наказание, настояваше Сатана; и ако Бог опрости наказанието на греха, Той няма да бъде Бог на истина и справедливост. Когато хората нарушиха Божия закон и се противопоставиха на Неговата воля, Сатана ликуваше. Доказано е, заявяваше той, че законът не може да бъде спазван; човекът не може да бъде простен. Тъй като той, след бунта си, беше изгонен от небето, Сатана твърдеше, че човешкият род трябва да бъде завинаги лишен от Божието благоволение. Бог не може да бъде справедлив, настояваше той, и в същото време да прояви милост към грешника."

В "Триумфиращият Христос" (стр. 11) тя продължава тази идея:

"Осъдителната сила на Сатана би го накарала да установи теория за справедливостта, която е несъвместима с милостта. Той твърди, че действа като глас и сила на Бога, твърди, че неговите решения са справедливост, са чисти и безгрешни. Така той заема мястото си на съдийския престол и заявява, че неговите съвети са безпогрешни. Тук се намесва неговата безмилостна справедливост, фалшификат на справедливостта, отвратителен за Бога."

Исус идва, за да разкрие истинския характер на Бога – Бог на любовта, който не търси отмъщение, а възстановяване. Той ни учи, че истинската справедливост се постига чрез милост и прошка, а не чрез система, която "кове зло чрез закон". Неговите думи не са отмяна на Божия закон, а неговото съвършено изпълнение.