Време за избор
Позиция пред две възможности
Човека бидейки настойник на Земята, е поставен в положение над това на животните и земните зверове. Но същевременно, според Пс 8:5 е направен малко по-долен от ангелите. Стиха сякаш провокира въпроса - защо върха на Божието творение е заставен да бъде в положение различно от най-високото възможно. А дали? Дадената на човека в дейстсвителност е една особено привигилирована и отговорна позиция - позиция на избор. Направен по Божи образ - свободен и творец, той има власт сам да определи и оформи природата си. Дали да се снижи до животните, чиито действия, подбуждани от инстикти и първични потребности имат за цел единствено да задоволят непосредствените им нужди и страсти, или да възприеме божествените принципи и да бъде възвисен до ангелите, които са възпитавани в семейна принадлежност и взаимна грижа и отговорност.
Двете възможности в Дан 2,7
Пророчеството от Дан 2-ра и 7-ма глава е красиво потвърждение на тази действителност. Пророчество, отнасящо се до едни и същи исторически събития, периоди и главни герои, но представено в две взаимно-допълващи се и същевременно особено отличаващи се пророчески картини. Първата илюстрира човека в образ привидно по-близък до небесния идеал - с известна доза блясък и величественост сякаш напомнящ за някогашният славен, обгърнат в божествена светлина, образ от Едем.
Другата представя човека в състоянието на упорство и бунт, израждайки същия този едемски образ до степен на неознаваемост, дори отвъд онова, което може да бъде открито в животинския свят.
Изборът в Дан 2-7
И така първата картина очертава образ близък до небето, а другата неговата противоположност. Първа опция и втора опция. А поместен между тях в книгата на Данаил остава именно изборът! Защото видението не бе дадено като свършен факт, но имаше за цел да открие възможност, надежда и изходен път. Чрез съня и Навуходоносор и Даниил като представителна извадка на двете възможности са изправени пред избора - да счетат онова, с което са благословени, за присъщо свое, за даденост и да се възгордеят или да смирят душите си и да се привържат към източника на всяко благословение. От едната страна - Навуходоносор, който, уповавайки на собствени сили, издига златния образ в опит да промени историята без да осъзнава че така само затвърждава пророчеството и от друга - Даниил и неговите приятели, които не присвоиха заслугите за тълкованието и останаха верни на небето като не се поклониха на символа на човешката гордост (златния образ) и в крайна сметка се озоваха в непосредственото Божие присъствие.
Бог благоволи в свободния избор
Забележително, но независимо от избора, Бог не се отмята от свобадата, която веднъж е дал на човека, но благославя да бъде според волята му. По същността си Той е източник на живот. Живота извира от Него и протича чрез Христос към цялото творението безрезервно. Дава дъжд и над праведните и над неправедните (Мат 5:45). Така че да може, семената на нашите избори, напоявани чрез божия дух, да произрастат в завършека на образа който сме избрали. И при късния дъжд едни и същи живителни потоци ще послужат за оформянето на две качествено различни култури - плевели и житни класове.
Божия престол ни принадлежи
Още по-невероятно е, че отново, независимо дали човекът избере да бъде плевел или жито, на него изглежда принадлежи да седне на Божия престол. Кулминацията на видението със зверовете, което е и върха на израждането на зверовия образ, е изразена черз появата на малкия рог който се првъзнася и говори надменно. Но това са същите характеристики, за които четем:
Солунци 2:3 Никой да не ви измами по никой начин; защото [това няма да бъде], докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, 4. който [така] се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
Добре, но в личен план това не е ли точно феномена на издигането на негово величество Аза до престола на сърцето, за да седи като Бог в Божия храм, който е тялото. И по този начин превръщайки човека в свиреп хищник, задоволяването на чиито потребности изисква проливането на кръв. Природата му е като на зрял плевел, който се увива и изтисква животът от всичко до което се докосне, за да оцелее. Но царство от такива личности по дефиниция, по природа е разделено против себе си и няма как да устои.
Алтернативно за онези, които решат да се осланят не на себе си, а на Бога се изпълнява:
2 Петрово 1:3-4 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що [ разпонаване на Бога като източник и животодател ] е [потребно] за живота и за благочестието, чрез познаването на Този [ разпознаване на божествения модел и Божия характер разкрит в Христос ], Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; 4. чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество [ изпълнение на завета и възвисяване чрез Божиите обещания ], като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света [ разграничение от царството на силата ];
Следователно разпознаването на Бог като източник и разбирането на божествения модел ни дава възможност да преживеем обещанията, чрез които да станем участници в божественото естество. А именно, да се превърнем не в плевели, а в житните класове, които да бъдат стрити и замесени с жива вода, без квас, в едно тесто и пречистени с огън да се оформят в хляба на Христовото тяло, готови да бъдат разчупени, за да послужат за благословение. И по този начин както е явно, че човекът може да слезе на ниво дори по-ниско от това на земните зверове, Бог ни обещава да бъдем въздигнати до ниво не равно, но дори по-високо от това на ангелите:
Колкото и големи да са срамът и деградацията поради греха, още по-големи ще бъде честта и възвисяването чрез изкупителната любов. На човешките същества, стремящи се да се уподобят на божествения образ, е на разположение небесно съкровище, превъзходство на сила, което ще ги постави по-високо дори от ангелите, които никога не са падали в грях. {HP 148.5}
Колко по-високо е това положение:
Откровение 3:21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.
Но колко по различно изглежда този престол. Единство, хармония и духовно равенство вместо конкуренция и надмощие. Това обуславя царство, което няма да премине до века.
Епос за свободния избор и надеждата
И така книгата Даниил от апокалиптично пророчество се превръща в нещо повече. Тя изгрява пред нас като епос за свободния избор и надеждата съпътстващи човека в хода на цялата ВБ и през целия му живот независимо от състоянието му. Защото, не само, че сънят бе даден на Навуходоносор като предупреждение, за да може да обърне сърцето си преди да е изстрадал, но дори и в условията на онзи най-ужасен звяр, и на онзи най-суров и най-неблагороден метал, какъвто е желязото, Бог изпрати Своя единороден Син, за да вдъхне отново надежда и да възроди възможността за избор. И в резултат се явява глината, която освен да символизира опита за смесване на религия и държава, може да бъде разгледана и като онзи материал, плод на Христовата самопожертвователна любов, който Великия грънчар може отново да оформи по Свой образ и подобие.
Тази надежда и възможност за избор е лаконично илюстрирана и затвърдена в опитността на самия Навуходоносор. Той избра да се възгордее до там, че сам стана като зверовете, но в момента, в който позна, че е нищо и обърна лицето си към единия истинен Бог бе възстановен и забележете:
Дан 4:36 "... и ми се притури превъзходно величие"
така че новото му полжение е станало дори по-превзходно от предишното. ( това кореспондира с обещанието за въздигане на човека до позиция по-висока от тази на непадналите ангели )
Изборът днес
И така, има причина да говорим точно днес за този свободен избор пред човека и тя е следната. В продължение на 3.5 години Исус проповядва, изцелява, върши чудеса и служи, изявявайки характера на своя Баща и принципите на небесното царство. През цялото това време учениците са негови неотлъчни спътници и свидетели. Христос им говори не в притчи, откликна на всеки въпрос и спедели с тях най съкровенни и интимни мигове. Тях той държа най-близо до сърцето си, те бях обект на най-горещите му ежедневни утринни и вечерни молитви. Те са неговата надежда, На тях има да възложи великата отговорността за продължаване на делото на разпространяване на вечното евангелие. Те са солта на света. Но сега, когато часът му настава, когато остават само броени часове и той има възможност да сподели едно последно скъпоценно време с тях, за да им даде своите най-скъпи наставления, пред него се разкрива сцена, която го оставя безмълвен. Сцена, която сякаш имаше за цел да го убеди колко неподготвени са те за това. ЕУ изразява мислите му така:
Как трябваше Христос да промени състоянието на тези бедни души така, че Сатана да не удържи окончателна победа над тях? [ те все още принадлежат на лукавия ] Как трябваше да им покаже, че ако само изповядват, че са Негови ученици, това още не ги прави такива, нито им осигурява място в царството Му? Как би могъл да им покаже, че службата от любов и истинското смирение са нещата, съставляващи истинското величие? Как да разпали любовта в сърцата им и да им даде възможност да разберат онова, което Той копнееше да им каже?
...
С този дух, който ги бе обхванал в момента, не бяха готови за общуване с Христос.
(КВ гл. 71)
Ето в такава ситуация е установен обряда на Господната вечеря. Тя е последното ключово средство, преди кръста, с което Христос си послужи в този критичен момент, за да ги измъкне от робството на една сататнинска ценносна система съсредоточена в служенето на аза. Тя има за цел да ги отрезви от вавилонско опиянение и да възроди способността им за упражняване на свободен избор, по отношение на Божествените искрени намерения и ненатраплива любяща покана.
И днес когато Бог ни кани на своята Господня вечеря, нека откликнем не ако сме готови, а за да станем готови. Който е окъпан няма нужда да умие друго освен нозете си! Но кога бяха учениците окъпани? В същия момент, в който умиваше нозете им, Христос окъпваше и техните сърца, правейки ги чисти, меки и чувствителни - способни да разбират. Забележително тух присъстват виното и хляба, символи на Христовата жертва, умивалника и престилката, сиреч завесата - всичко онова през, което грешника трябва да премине за да влезе в Светая и да встъпи в едно искрено и лично общение със своя Баща.
Така че, дори ако се виждаме недостойни, нека позволим на Христос да ни окъпе. Дори ако припозпонваме в себе си звяров образ, да си спомним Навуходоноср, който бе окъпан с небесна роса и сетне му се притури превъзходна слава. За блудния син, който бе като животните, но бе умит и поканен да вечеря със своя баща. За Адам и Ева, които и след греха бяха потърсени за обичайната си вечеря с Господа. За Юда, който също бе възлюбен до край и поканен на тази най-желана Господна вечеря. Господ не просто ни очаква, но:
Откровение 3:20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Божието обещание е че ще ни издигне до положение дори по-високо от това на непадналите ангели. Но това положение кореспондира и с хляба, който е готов да бъде разчупен. Така че ще се явим не като господари и властелини, а напротив:
Чрез Своя живот и чрез смъртта си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото, ако никога не бяхме съгрешили. {ЖВ 6.8}
Чрез опитността си във ВБ, ние ще сме изпитали Божията любов докрай (докрай ги възлюби), и ще сме изстрадали нейната принуждаваща сила. Ще сме получили светлина и дълбоко откровение за Божия характери и любов от първа ръка, чрез своята лична борба с Него. Това са нива на взаимно проникване с Бога, които ще останат тайна за останалите небесни обитатели. Наша потребност и движеща сила ще бъде мисията да им служим и да им изявим в по-голяма пълнота онова, което се е открило на нас.
