Maranatha Media - Bulgaria

Празник на Шатрите, одобрен през 1901 година от църковното ръководство

Публикувана Дек 08, 2023 от Данутат Браун в Първа ангелска вест
Преведена от Деян Делчев
312 Намерена

 

Търсих статии относно Деня на умилостивението и случайно попаднах на този завладяващ исторически документ . Тук виждаме дискусия през 1901 г. за спазване на Празника на шатрите, наричан също Фестивал на събирането. Г-ца Анна Хибен (коя е тази жена?) започва с това удивително изказване: „ Тази тема за службата по събиране на реколтата ме развълнува дълбоко; защото вярвам, че чрез това Господ възнамерява да донесе на Своя народ дълго- изгубена от поглед благословия." И тогава забележете тяхната кратка и решителна логика: „Ако бяха спрели да празнуват Пасхата, преди предобраза да срещне своя образ, те щяха да се отрекат от вярата си. Господ гледаше на това точно както на другото – прекратяване на спазването на празника Шатри отрича вярата ни в скорошната жътва на земята."

Те разбирали, че Пасхата е символ на смъртта на Христос и следователно не е необходимо да се празнува сега. Но тъй като символът на Шатрите е 2-рото пришествие, празникът трябвало да бъде спазен, защото това събитие все още не се е случило. Логиката й не се оспорва от комитета на съботното училище.

Тук бих добавил, че според нашето разбиране на Евангелието, всички празници все още имат по-дълбоко значение сега, което означава, че можем да извлечем полза от спазването им. Например Пасха: Въпреки че смъртта на Исус в Неговото въплъщение е отминала, Неговото страдание продължава поради греха.

Цялото небе страда в агонията на Христос; но това страдание не започва и не свърши с Неговото проявление в човечеството. Кръстът е откровение за нашите притъпени сетива за болката, която от самото си начало грехът е донесъл в сърцето на Бог. (Възпитание, стр. 263 в оригинал)

В крайна сметка Исус ще страда много за последен път в окончателната смърт на възкресените нечестиви, които са Го отхвърлили. „И мъртвите им тела ще лежат на улицата на великия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ беше разпнат.“ (Откровение 11:8) Ако Исус е бил разпнат в Содом и Египет, Той също е разпнат в края на времето в смъртта на Неговите бунтовни деца. Така че ние празнуваме Пасхата, за да не се отречем от вярата си в паметта на страданието, през което Исус преминава и през което ще премине, както и през това което е преминал. Самият Исус казва, че Пасхата в крайна сметка ще се изпълни в бъдещето, където Той отново ще яде с нас:

Лука 22:15-16 „И Той [Исус] им каза: „С голямо желание исках да ям тази пасха с вас, преди да страдам; защото ви казвам, че вече няма да ям от нея, докато не се изпълни в Божието царство."

Същото е и с Петдесетница, въпреки че тя била „изпълнена“ в даването на Светия Дух като огън над учениците на Исус, ние очакваме второ изпълнение в изливането на късния дъжд в края на времето. Така можем да пазим този празник с вярата в това скорошно събитие.

Накрая забелязваме, че голямото благословение, което те виждали от празника, било за децата (а ние всички сме по някакъв начин деца :). Може би трябва да използваме някои от нейните идеи относно това как можем да вземем неща от природата, за да почетем Бог.

Бях наистина благословен да видя това. Нека то ни насърчи, когато скоро влезем в Шатрите! Цялата статия по-долу:

(Бюлетина на Генералната конференция, 19 април 1901 г., страница 351)

МЕЖДУНАРОДНА АСОЦИАЦИЯ ЗА СЪБОТНО УЧИЛИЩЕ

MC WILCOX

Първа среща, 18 април, 9 сутринта

MC WILCOX председателства.

Молитва от J. N. Loughborough.

Председателят: Радваме се да поздравим отново в двугодишната сесия нашите работници в съботното училище и представители от всички части на областта. Нашите изисквания за членство в тази асоциация са изключително либерални и затова нашият избирателен район трябва да включва цялата деноминация. Всички наши делегати са акредитирани служители и лицензианти в деноминацията, всички служители на държавните съботни училища и всички членове на редовно организирани съботни училища. Бюлетина на Генералната конференция, 19 април 1901 г., страница 349, Параграф 2

....

Председателят: Има още един въпрос, по който беше желателно да се каже нещо в този момент, това е въпросът за „службата за събиране на реколтата“ или „службата за жътва“. Бихме искали сестра Хибен от Чикаго, ако присъства, да ни разкаже нещо за тази работа и нейния опит. Пак там, страница 351

Г-ца Анна Хибен: Тази тема за службата по жътва и събиране дълбоко ме развълнува; защото аз вярвам, че чрез това Господ възнамерява да донесе на Своя народ отдавна изгубена от поглед благословия. Спомняте си, че Господ каза, че като цяло се обръща твърде малко внимание на нашите младежи и деца и че трябва да измислим някакви средства, чрез които те да се интересуват от каузата на истината.

В резултат на търсенето на някакъв план, който да заинтересува децата, ни хрумна тази идея. Ще намерите в „Копнежът на вековете“, в главата „Празникът на шатрите“, точно как Господ е замислил това да се празнува. Спомняте си, че Господ заповяда на народа си да се събира пред него три пъти в годината и да празнува празник. Първият трябваше да бъде празникът Пасха. И трите празника бяха не само възпоменателни, но и символични. Ще прочета изявление от „Патриарси и пророци“ по отношение на Празника на шатрите (страница 541):

„Празникът Шатри беше не само възпоменателен, но и символичен. Той не само сочеше обратно към престоя в пустинята, но като празник на жътвата, празнуваше събирането на плодовете на земята и сочеше напред към великия ден на окончателното събиране, когато Господарят на реколтата ще изпрати своите ангели, за да събере плевелите на снопове за огъня и да събере житото в житницата си.”

Ако бяха спрели да празнуват Пасхата, преди предобразът да срещне своя образ, те щяха да се отрекат от вярата си. Господ гледа на това точно както на другото – прекратяването на празника Шатри отрича вярата ни в скорошната жътва на земята. Освен това ще намерите в „Патриарси и пророци“ това твърдение:

„Добре би било за Божия народ в настоящето време да има Празник на шатрите – радостно възпоменание на Божиите благословии към тях.“ От нашия опит установихме, че е добре и че Божието благословение е почивало върху това усилие. Въпросът несъмнено възниква в ума ви, как да го празнуваме? Ние се опитахме да го отпразнуваме според плана на Господ и той казва: „Добре би било за Божия народ в настоящето време да има Празник на шатрите, радостно възпоменание на Божиите благословения над тях. Както децата на Израел празнуваха избавлението, което Бог бе извършил за техните бащи, и Неговото чудотворно спасение за тях по време на пътуванията им извън Египет, така и ние трябва с благодарност да си припомняме различните начини, които той е измислил, за да ни изведе от света, и от тъмнината на заблудата в скъпоценната светлина на Неговата благодат и истина.”— Пак там, стр. 540, 541 .

„Всичко, което можеше да радва окото и да дава израз на всеобщата радост, беше донесено от гората; градът изглеждаше като красива гора... Със свещена песен и благодарност поклонниците отпразнуваха това събитие. Малко преди празника беше Денят на умилостивението, когато след изповядване на греховете хората бяха обявени за такива, които са в мир с небето. Така беше подготвен пътят за веселбата на празника... Храмът беше центърът на всеобщата радост... През нощта храмът и неговите дворове блестяха с изкуствена светлина.”

„Хората идваха отдалеч и отблизо, носейки в ръцете си знак на радост. Стари и млади, богати и бедни, всички носеха по някакъв подарък в знак на благодарност към Този, който беше увенчал годината със своята доброта и направил така, че пътят им да е благополучен.” Копнежът на вековете, стр. 447, 448

Нашият план беше да инструктираме децата през пролетта на годината да наблюдават през цялото лято красотите на природата и да събират, или да маркират тези за събиране, а след това към края на лятото, след прибиране на реколтата, да ги вземат заедно и да ги занесат в църквата. Украсяваме църквата предния ден. След това имаме благодарност. В нашето планиране се опитваме да избягваме всичко, което би подслонило мисълта или насърчило склонността на детето да се гордее с роклята си или нещо подобно. Правим това ден на благодарност, в който децата и младите хора да се обединят. Те повтарят текстове от Светото писание, а по-големите се сещат и представят пред останалите някое специално благословение, което Господ им е дал през годината. След това имаме уроци, извлечени от нещата от природата, поставени пред тях, духовни уроци от красотите на природата, и по този начин, когато децата видят тези неща след това, тяхното внимание е привлечено чрез уроците към Бог. Тъй като децата гледат през цялото лято тези красоти на природата, те виждат в природата много повече, отколкото някога са виждали, и вниманието им е насочено към Бога на природата. Що се отнася до мен, аз никога не съм виждала толкова много от красотата на Бог в природата, колкото съм виждала, откакто се занимавам с това дело.

Също така планираме да научим децата да спечелят собственото си доброволно дарение. Тези дарения се принасят и те наистина са доброволни дарения, като се дават на всяка област, за която децата са решили да дарят. Планираме да изучаваме мисионерските полета през годината, представяйки пред съзнанието си различните интереси на каузата в различните области и нуждите, които Господ е представил пред нас. Децата печелят средства, като продават нашите вестници — Спасителната лодка и Знамения на времето. Предложенията през годината бяха значително увеличени както за съботното училище, така и за чуждестранните мисии. В една от тези специални услуги събрахме петдесет и един долара. Членовете на училището бяха тридесет и двама. Това голямо дарение не повлия на редовните и коледните предложения, те също бяха по-големи от всякога.

М. Х. Браун: Бихме искали да помолим при подбора на секретари на съботното училище за отдела за съботно училище на вашите конференции да се проявява голямо внимание. Също така изглежда препоръчително да им се даде време и възможност да свършат тази работа и да не се правят чести промени, които са вредни за работата и разрушават нейната приемственост. Моля се работата в съботното училище сред децата, особено сред най-малките, да може да премине към по-добро състояние от всякога. Бог има чудесни възможности пред своята църква. Нека ги използваме. Нека сърцата на бащите се обърнат към тези на децата и тези на децата към тези на бащите, както се казва в Ревизираната версия, и аз съм сигурен, че ще имаме благословението на Господ в това дело. Беше предложено и подкрепено заседанието да се отложи sine die.

Председателят: Това тогава е последното събрание на Асоциацията за съботно училище.

Въпросът беше отправен и приет единодушно.

След благословението събранието беше обявено за прекратено.

MC WILCOX, председател.
MH BROWN, секретар.