Предложен ред за четене

Войни на идентичността е едно пътуване на себеразкриването.
То е покана да научим за своята стойност изцяло в контекста на отношенията.
Животът ни е бомбардиран постоянно от еднообразни послания, които ни казват, че успехът идва само в резултат на доказване на света и на самите себе си, че имаме това, което се изисква, че имаме правилните неща. Това е една система, която ни учи да се чувстваме важни и ценни, само когато достигаме и изпълняваме определен стандарт. Резултатите от тази система са видни и доказателството не е добро. Милиони са депресирани и всеки ден стотици хора завършват своя живот в отчаяние. Каня ви да научим, какво е истинското естество на войната, в която сме въвлечени - война на идентичността, която определя нашето достойнство и стойност. Залозите са големи, защото става въпрос за живот или смърт. Тази книга съдържа моето пътуване и принципите, които съм научил по пътя. Свободата е относително нещо, но тази книга документира моето пътуване към свободата.

Действията на нашия нежен Бог представя убедително доказателство от Библията, което оправдава Бог от обвиненията, че е незагрижен, осъдителен, властен, нечестен, своенравен и жесток. Книгата демонстрира, че, когато е разбрана правилно, цялата Библия е в хармония с определителното изявление: “Бог е любов” (1 Йоан 4:8).

Този, който има Сина, има живот.

Защо това е така? Защото в Божия Син се намира чистото сърце на един Син, който е послушен на Своя Баща.

Той винаги извършва, това което е угодно на Отец. Той също има благословението на Отец и силна привързаност към Него.

Сърцето на Сина си почива съвършено в любовта на Неговия Баща.

В тази книга се намира кулминацията на едно шестнадесетгодишно търсене на отговор на тези въпроси. Пътуването започна когато си припомнях за раждането на първия ми син. Помислих си за момента, когато за първи път го държах в ръцете си и дълбокото чувство на любов което изпитах към него. Вкусването на такива божествени емоции ме доведе до една среща с Бога, който ми внушаваше мисълта, че чувствата които изпитвам към моя син са само един израз на Божията любов към Неговия Син и съответно към Неговите родени на земята деца.

Преди триста години, сър Исаак Нютон разкрил в неговата монументална творба Принципия, универсалните закони на физическата вселена и принципите, които обвързват планетите и звездите. Тази книжка проучва божествения модел на човешките отношения и каква е тайната на живота, който носи благополучие и благословение.

Защото Бог толкова възлюби света. Толкова велика била тази любов, че Той рискувал Своето най-скъпоценно съкровище, Своя единороден Син, за да ни спаси.

Да тръгнем на едно пътешествие! Тази книга се отнася изцяло за пътешествието и пътуването в живота, една разходка през светилището, един път по стъпките на Исус. Но това пътешествие си има паралел. То минава покрай Християн и неговото странстване до златния град. Върви рамо до рамо с преживяванията, които всички ние споделяме в реалния живот, изправяйки се пред решения, търсейки приемане, почит и любов. Приканват ни, както гласът на Любимия, така и този на Измамника. Звучат така еднакво! По един особено личен начин, Пастор Ибънс описва своето пътуване и разкритие в търсенето на Онзи, който цял е прекрасен, чувайки Неговия глас, гласът на Сина и гласът на Неговия Баща. Гласът е тих и спокоен, тънък в очите на хората, които толкова лесно са привличани от лъскавите ленти и блясъка, прославата и акламацията, обвързващи всеки от нас, ежедневно, по толкова различни начини. Гласът говори ясно чрез прочита на Неговото Слово, и тази книга е пълна с текстове от Писанието, просветляващи пътя ни през Святото място, за да стигнем накрая до Най-святото!

Проникновенията на тази книга имат за цел да променят живота ви, предоставяйки яснота за вашите собствени семейни взаимоотношения, и едно по-ясно разбиране за Бог и Неговия Син. Открийте тайната на успешните взаимоотношения. Проследете произхода на причината за съществуването на толкова много страдание и болка във взаимоотношенията ни и изследвайте свободата на отношенията, която идва от ходенето в пътищата на Бога.

"За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него." (1 Коринтяни 8:6)

     Целият свят днес е в ужасяващ морален упадък, нравствено разложение и деградация – от просяка до милиардера, от учения до неграмотния, от властващия до безправния и унижения. Човешката раса е в крайната си фаза на нечестие, неверие, умопомрачение, измама и себеизмама, бунт против Бога. Кризата е тотална във всички области и слоеве на обществото. Това е и основният белег за скорошното Второ пришествие на Исус Христос. 

Ако се покланяме на един Бог, който обича заради вродени качества, тогава ние ще вършим същото. Превръщаме се на това, което гледаме. Но ако се покланяме на един Син, на когото всичко е било дадено и който си почива в увереността на сладката и великодушна любов Агапе на Неговия Баща, тогава ние можем да бъдем трансформирани по образа на тази любов и да обичаме както Бог обича Своя Син.

Нашият Бог е Агапе и в Него няма никаква Ерос.

Повечето християни имат твърди идеи относно яростта и присъдите на Бога, относно Неговите посещения, Неговите отмъщения и Неговите наказания. Вярват, че те представят едно активно действие на Бога, Който в определен момент загубва търпението Си, наказва и елиминира престъпниците на закона Му, заповядвайки на святите Си ангели да нараняват, измъчват и убиват човешки същества, и, чрез използването на природните сили по един разрушителен начин, да постигат целта Му в унищожаването на отстъпилите. Но как хората достигат до това заключение?

Подредени в хронологичен ред извадки от писанията на Елън Уайт и пионерите на адвентизма по темата за Божеството

Какво казва Библията за Божия гняв?
Дали е като нашия? Бог вбесява ли се? Ядосва ли се?
Как може Бог да е любящ и все пак да унищожи
нечестивите с огън?

Кратък исторически преглед на промените в учението за Божеството в християнството и адвентизма

Адам бил изправен пред решение, когато съпругата му му донесла забранените плодове. Избирайки да я последва и да яде от тях, той отхвърлил своя Създател. Кой сега щял да бъде източникът му на утеха? Ева била дадена на Адам за помощник. Можела ли тя да му помогне да издържи ужасната промяна, настъпила сега в отношенията, които Адам поддържал с Бога? Как падението на човека променило брачните отношения? Какво влияние имало то върху дарбата на сексуалността и директивата хората да се плодят и размножават?

Защо е бил изискван кръстът и

кой го е изисквал? 

Защо кръстът е бил необходим за спасението ни? 

Думите, които Отец изговорил на Своя
Син по време на Неговото кръщение са
ехо от благословението, което Той излял
върху Него по време на първата събота
от сътворението. Отец всеки ден се е
наслаждавал в Своя Син и Синът се
радвал пред Него. В съботата, Отец
вдъхнал върху Сина Си и Синът се
освежил в любовта на Своя Баща. Тази
интимна връзка между Отец и Сина е
вложена за постоянно в съботата и всяка
събота Отец вдъхва освежаващата Си
почивка върху Своя Син и върху всички,
които приемат Сина.

Историята на учението за Бог и Неговия Син в адвентните среди

От най-дълбоките и нежни взаимоотношения, които човешките сърца могат да познават, идва викът на нашия вечен Баща, който ни кани да Го опознаем, както се разкрива в Неговия Син, Исус.

В продължение на повече от 120 години, Христовата църква е търсила нейния любим след като Той е чукал на вратата й между 1888 г. и 1895/96 г. Дарът на Духа е бил там през цялото време в сърцето, което се отваряло за Духа, който протича в съботите на Господ. Джоунс го е изразил така ясно и тези четири проповеди ви водят стъпка по стъпка от окаяния червей към запечатания светия.

 Защото ГОСПОД ще стане както на хълма Ферасим, ще се разгневи както в долината Гаваон, за да направи делото Си, чудното Си дело, и да извърши работата Си, удивителната Си работа. Ис. 28:21

Какво е това странно дело, което Бог върши? Мнозина казват, че това е един нехарактерен акт на Бога, който очиства вселената от грях. Дали Бог някога излиза извън характера Си?

Кой е Богът на който се покланяте. Дали Той е автор на живота, любовта и свободата, или комбинация от автор на живота и автор на смъртта? Дали Божията милост и справедливост са две противоположни страни в Неговото естество, или справедливостта е израз на милостта Му?

Жертвената система с нейните животински жертви, хранителни и питейни приноси, сочи към животодавната благодат на Исус чрез Неговото дело на кръста и посредничеството Му в небето за нас.

Възниква въпросът: какво е значението на всичките теглилки и мерки на брашното, маслото и количествата на животните? Ако всички тези събития просто сочат към смъртта на Исус преди 2000 години, тогава как може количеството на всеки един от тези животински и хранителни приноси да е различно при всяко религиозно събрание? Какво означава това?

Как примиряваме масовото заколение на народи с меча на Израил с думите на Христос?

…защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат.

Не само мъже, но и жени и деца:

Вт. 2:34  И превзехме всичките му градове по това време, и унищожихме напълно мъжете, жените и малките от всеки град; никого не оставихме.

Денят на съда! Повечето култури по света се придържат към принципа, че всеки ще бъде изправен пред съда за нещата, които е направил в този живот. Исус Христос предоставя прост принцип, чрез който да бъде издържан този процес на съда.

Не съдете, за да не бъдете съдени. Матей 7:1

Защо Исус казал на Петър да прибере меча си, а същевременно казва на Мойсей да извади меча и да умъртви бунтовниците, които отказват да се покаят? Научете за служението на смъртта и как всички тези парченца се сглобяват в хармония.

Библията съдържа няколко случая, в които хората са били осъждани на убиване с камъни заради техните престъпления. Откъде е дошла тази практика. Бог ли е представил тази идея на Мойсей или тя е дошла от друг източник? Възможно ли е присъдите, които сполетели Израил да са по-скоро свързани с техните идеи за съд вместо да идват от самия Бог? Дали грехът със златото теле е променил нещо във връзката между Бог и Израил? Важно ли е да се разбере това? Онзи който има уши, нека слуша.

Това е придружаваща книга към книгата „Разбиране на Божията персоналност“.

В нашите проучвания разгледахме някои от тези стихове, но има още няколко. В тази книга бихме искали да разгледаме всички текстове, които най-често се използват в подкрепа на троицата, и да видим дали те наистина казват това, което тринитаристите биха искали да вярваме.

Тайната на кръста обяснява всички други тайни. В светлината, която струи от Голгота, атрибутите на Бога, които са ни изпълвали със страх и ужас, изглеждат красиви и привлекателни. Милост, нежност и бащинска любов се виждат примесени със святост, справедливост и сила. Докато наблюдаваме величието на трона Му, висок и издигнат, виждаме Неговия характер в своите благодатни проявления, и както никога пред това, осъзнаваме значимостта на тази скъпа титла: "Татко наш." Великата борба - с. 652 / бълг. Гл. 40 Освобождението на Божия народ  Параграф 43

Помислете върху това внимателно. Умовете на римските войници са контролирани от Сатана, но дихание чрез което те живеели е животът, който осветлява всеки човек, идващ на света. Силата на Христос в душите на хората е използвана от Сатана, за да Го прикове на кръста. Само поспрете и се замислете върху това за момент. Картината на един римски войник с високо издигнат чук и забиващ пирон в онези скъпоценни ръце на Спасителя, съдържа ключа за язвите в Египет и всичката унищожителна сила, която е била изявявана по земята.

Какво означава да бъдеш очистен от кръвта на Исус? За тези от нас, които са вървели по пътя на вестта от 1888 г., ние знаем, че нашият Баща не изисква буквална кръв.

Дали Божиите святи ангели наистина убиват хора? Дали Христос наистина изговаря думите: “Тези хора трябва да умрат засега, идете и ги екзекутирайте!” Дали Исус е скрил част от Божия характер, когато дошъл на тази земя? Исус никога не екзекутирал никого докато бил тук. Ако екзекутирането на хора е част от Неговия характер, тогава защо Той не разкрил това докато бил тук на земята?

Кой изпратил Корей, Датан и Аврион живи в рова?

Числа 16:31-33   И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука;  32 земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот.  33 Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието.

Ако подходите към Божия закон без евангелието, естествените ви възприятия за справедливост ще ви убият. Заинтригувани ли сте? Продължете да четете.

"Те повтаряха двете велики максими, че законът е копие на Божественото съвършенство и че човек, необичащ закона, не може да обича евангелието, защото той, както и евангелието, са отражение на истинския характер на Бога." {Великата борба, с. 465, Гл. 27 – Параграф 11}

“Свещенството на Христос започна веднага след като човекът съгреши. Той беше  направен свещеник по реда Мелхиседеков. … Сатана смяташе, че Господ се е отказал да държи за човека, но Звездата на Надеждата осветли тъмнината и мрачното бъдеще в Евангелието, проповядвано в Едем” (Ръкопис 43б-1891 г. (4-ти Юли, 1891 г.) параграф 5).

Дискусия за закона в Галатяни с далеч достигащи изводи. Объркването по въпроса за отношението между Стария и Новия завет е резултат от онова небиблейско наследство, което народът на остатъка бил получил от католицизма и протестантизма. Уагонър идентифицирал този проблем

Процесът на завеждането от Стария завет към Новия завет е причиняван от детеводителя, който довежда душата при Христос, за да може тя да бъде оправдана чрез вяра. Това разбиране лежи в сърцевината на вестта от 1888 г.

След събитията от 11ти септември и унищожаването на кулите близнаци, Маатан и Стела осъзнават, че те всъщност са затворени в град Констанс под един електромагнитен купол, който окръжава града. Всички жители на града са свързани с мрежата под маската на имунизационна програма, целяща тяхната защита.  В действителност, тази система пречи на ума да се ангажира с по-висшето състояние на реалността.

 Как е разпнат Христос в Содом? Унищожените не са ли нечестивите хора от Содом? Възможно ли е много от нас да са попаднали в капана на мисълта, че Христос е бил поразен от Бога и засегнат в Содом, докогато там Той е бил духовно разпънат?

Избиването на амаличаните, заедно с жените и децата, е една от най-трудните истории, които трябва да се обясни в Библията. Защо това е било заповядано в името на Бога?

Как може тази история да бъде разбрана в светлината на кръста?

Въпросът кой закон е бил законът в галатяни, бил фокусната точка на доктриналната битка, осъществила се на библейската конференция на Адвентистите от седмия ден през 1888 година.

Защо е толкова важно за нас да разбираме централните точки отнасящи се до този въпрос? Законът в галатяни разкрива дали разбираме правилно вечния завет в подробностите на Писанието. Макар че е възможно да се улови централната тема на вечният завет, тази тема трябва да бъде разбрана в подробностите на Писанието, за да се оцени истински и за да се представя така както е дадена в Писанието. Това е особено вярно, когато говорим за писанията на Павел.

Историята показва, че въпросите в Галатяни 3-та глава са директно свързани с разбирането за оправдание чрез вяра.

Библията ни казва, че заплатата на греха е смърт. Въпросът, който трябва да се зададе е: Кой плаща тази заплата?

Мнозинството от християнския свят вярва, че Бог ще унищожи нечестивите, изгаряйки ги в пъкълаl. Повечето хора вярват, че Бог ще ги гори вечно, докато малцина вярват, че Бог просто ще ги превърне в пепел по земята. И в двата случая, всички вярват, че самият Бог е този, който активно нанася смърт и унищожение върху нечестивите.

Какво разкрива Библията по този въпрос? Ако Бог извършва окончателното убиване на нечестивите, защо в Евреи 2:14 ни е казано, че Сатана има силата на смъртта? Ако Бог ни казва в заповедите „не убивай“ и християните вярват, че в сърцето на християнина обитава Божият Дух, тогава как Бог може да убива и тази черта на характера да не присъства в сърцето на вярващия? Ако се променяме според това, което гледаме, в какво ще се превърнем, ако виждаме Бог като един, който умъртвява милиарди хора?

Каним ви да обмислите внимателно тези въпроси докато четете тази книжка.

Често се смята, че нечестивите не просто ще унищожат себе си; но ако Бог е Бог на справедливостта, Той ще накаже престъпниците и ще ги възнагради за злото им според делата им, като ги постави в пламъци и ги изгори живи. Дали един любящ Бог ще направи това с децата си? Бихте ли изгорили непокорни деца живи в пламъците докато наблюдавате как крещят в агония?

Научетe как развитата от Августин система за завета е съдействала да постави преграда за получаването на късния дъжд чрез най-скъпоценната вест проповядвана праз 1888 г.

Унищожаването на египетската армия се тълкува като едно от най-ясните доказателства, че Бог е унищожител. Дори в песента на Мойсей ни се казва, че Бог е Воин, който разбива враговете си:

 ГОСПОД е силен Воин, ГОСПОД е Името Му. Колесниците на фараона и войската му хвърли в морето, избраните му пълководци потънаха в Червеното море. Дълбините ги покриха, като камък слязоха в бездните. Десницата Ти, ГОСПОДИ, е славна в мощ; десницата Ти, ГОСПОДИ, смаза врага. (Изход 15:3-6)

Как може Бог да бъде воин и в същото време да има Син, който е Княз на мира? Може ли сладка и горчива вода да извират от един и същ извор? Дали Бог е смесица от живот и смърт? Дали  характерът Му е като Ин и Ян?

АВТОРЪТ НА ТАЗИ КНИЖКА БЕШЕ ТАКЪВ ЧОВЕК ПРЕДИ ДА СЕ СРЕЩНЕ С НЯКОИ ХРИСТИЯНИ НА ЕДНО НЕОБИЧАЙНО МЯСТО, ЗА ДА ОТКРИЕ ПЪТ КЪМ ЕДНО РАЗЛИЧНО РАЗБИРАНЕ ЗА БОГА И ХРИСТОС. ПЛАНЪТ НА ТАЗИ КНИЖКА Е ДА ИЗОБЛИЧИ ФАЛШИВАТА ПРАКТИКА НА НАЦИИТЕ, ИЗПОЛЗВАЩИ ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ, ЗА ДА ПОСТИГНАТ АМБИЦИИТЕ СИ.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРОИЗШЕСТВИЕ ВЪВ ВСИЧКО ТОВА Е ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА БОГА, КОЙТО Е БИЛ ПРЕДСТАВЕН ПРЕД СВЕТА, И КОЙТО КАРА МНОЗИНА ДА ОБРЪЩАТ ГЪРБА СИ. ПОКАНЕНИ СТЕ ДА ОТПРАВИТЕ РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ ТОЗИ ПРОБЛЕМ И ДА РАЗМИСЛИТЕ НАД ТОВА, ЧЕ ЩОМ ИСУС Е ДОШЪЛ КАТО КНЯЗ НА МИРА, ТО ТОГАВА НЕГОВИЯТ БАЩА – ЕДИНИЯТ ИСТИНЕН БОГ, Е ЦАРЯТ НА МИРА, А НЕ ТВОРЕЦ НА ВОЙНИ КАКТО МНОЗИНА ПРЕДПОЛАГАТ.

Завещанието, което Бог е направил на Своя Син,
разкрива истинското естество на греха, същината на Великата борба между Христос и Сатана и прочиства пътя на вярата на сънаследниците към Божиите заветни обещания.

Един текстуален преглед и анализ на ключов пасаж от писанията на Павел, който има отношение към празници, новолуния и съботни дни. Един от най-горещо обсъжданите текстове в християнския свят, той е изпозван като експонат А за забряняването на събиранията на Божия народ, които се намират в книгата на закона. Но дали апостолът, който сам е съблюдавал определените времена, същевременно ги и осъжда, наричайки ги само едно законническо робство? Дали Павел казва, че седмият ден събота повече не е уместен за християните? Съвременните коментатори са пренебрегнали критични аспекти от вътрешната последователност на Павловите писания. "Зачитането", обаче, възстановява точно това.

Първоначално тази книга беше написана, за да посрещне специфичната ситуация на църковното общество. Какво трябва да прави човек с едно лично убеждение, което отива в различна посока от тази на ръководителите на това общество? Западният ум е обучен да мисли по един напълно егалитарен начин и не отделя време да мисли за това как по-различно може да се подхожда към ръководителите, освен с подозрителност и презрение. Тази книга разкрива библейски принципи за това как да се апелира към властта в църквата и да се избягват проклятията, които идват към всички онези, които се стремят към краткия и лесния път в отношението им към такива въпроси.

Под проклятието на греха цялата природа щеше да свидетелства на човека за характера и резултатите на бунта против Бога. Когато сътвори човека, Бог го направи господар на земята и на всички живи творения. Докато Адам беше верен на Небето, цялата природа му бе подчинена. Но когато той се разбунтува против Божествения закон, по-нисшите същества се разбунтуваха против неговото управление. Така във великата Си милост Господ искаше да покаже на хората светостта на Своя закон и чрез собствения им опит ги доведе да видят каква е опасността, ако Го отхвърлят дори в най-незначителна степен. Патриарси и пророци, с. 59, 60, Гл. 3 – Параграф 28

Старейшините А. Т. Джоунс и Е. Дж. Уагонър били избрани от Бога вестители, които трябвало да донесат вестта за правдата чрез вяра на Божия народ на остатъка. Отхвърлянето на тази вест подтикнало тези мъже към една фатална заблуда по отношение на въпроса за организацията. Дано, когато изучаваме тяхната история, да си извлечем поуки за Божията църква в тези последни дни.

Адвентното движение било съградено върху основата на Откровение 14:12 като такова, което пази заповедите на Бога и вярата на Исус. От тази основа, книжката разкрива връзката с едно разбиране за правдата на Христос, която се изявява в послушание на всички заповеди на Бога.

Кое в Библията принадлежи на церемониалния и кое на моралния закон. Една стара дилема с актуално приложение.

"Ами празниците?" отговаря на много въпроси като:Изискват ли се постановленията от нас днес?
Какво е включено в постановленията?
Празниците съдържат ли морални принципи?
Трябва ли да пазим постановленията, за да бъдем спасени?

Долу в машинното на Милъровата доктринална система се помещава един жизнено важен компонент в закотвянето на 1844 г. като край на пророчеството за 2300 години от Даниил осма глава. Този компонент е въпросът за ежедневната. Развитата от Милър система била съставена внимателно, за да може да посрещне презрението, подигравките и неверието на един непокорен и нещастен християнски свят.

Изследване на "ежедневната" от Даниил 8:12

„В богатство, в бедност, в болест и в здраве... ще вървя до теб в пътуването на живота.“ Кой може да знае изпитанията и триумфите, които предстоят, когато двама души се обвържат да живеят заедно?

Когато аутизмът засегна живота ни, ние бяхме притиснати от много предизвикателства, чиято кулминация беше точно, когато съпругът ми стигна до убеждението, че Триединството не е библейско.

Истинският среднощен вик е светлината дадена чрез Самюъл Сноу през лятото на 1844 г. Духът на пророчеството казва, че информацията, съдържаща се в тази светлина ще има решаващо значение в пътя на вярващите докато стигнат до Божия град.
 

Какво е значението на този пасаж:

"И ГОСПОД му каза: Мини през града, през Ерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат заради всичките гнусотии, които стават сред него.  [5] А на другите чух да казва: Минете след него през града и поразявайте; окото ви да не пощади и да не пожалите!" Ез. 9:4-6

Кратък докуметален и сравнителен обзор на вярванията на Адвентистите от Седмия Ден, от тяхното зараждане, до наши дни.

Изглежда има разлика и усилие да се предпочита едното пред другото, ако не и даже желание да се премахне напълно думата „Божество“.

Какви са стъпките към пълна хармония с Бога?

Обграждащите ни заблуди са нещо характерно за нашето съвремие. Най-опасните от тях са тези, които са примесени с истина. За да можем да избягаме от Затвора на лъжите, трябва да разпознаем всяка една от тях.

По кое време трябва да пазим празниците? Този въпрос е задаван често и той е уместен. За онези, които вярват в основите на Адвентното джижение от 1844 г., отговорът е доста простичък.

През 1893 г. някои от най-ценните истини на вестта започнала през 1888 г. излизат наяве. Малко преди това Елън Уайт писала:

Времето на изпитанието е пред нас, тъй като силният вик на третия ангел вече е започнал в откровението за праведността на Христос, опрощаващия греха Изкупител. Това е началото на светлината на ангела, чиято слава ще изпълни цялата земя. Ривю енд Херълд, 22 ноември 1892 г. Параграф 7

Изграждайки принципите, че Бог е източникът на всичко в контекста на двата завета, поставени в правилната им рамка, Уагонър представя през 1893 г. последователност от разсъждения, които биха отворили вратата към истинско разбиране на Божия характер в Неговото отношение към нечестивите.

Завръщането на Илия е свързано с Малахия 4:5, 6

Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен. И той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата към на бащите им, да не би да дойда и да поразя земята с проклятие.

Обръщането на сърцата в семействата предполага идването на вест, което ще възстанови релационните структури на семействата. Позициите на глава и подчинение са ясно разбираеми за всеки човек в семейството и каква е основата на тази трансформация? "Бойте се от Бога и Му отдайте слава." В поклонението на истинския Бог е ключът към преобразяването на семейството и обществото.

Тази книга е написана за ръководството на Църквата на адвентистите от седмия ден в Австралия с искрено желание да покаже, че основите на нашето движение не са били положени в голяма тъмнина, а в ярка светлина.

"Всеки, който се нарича с Името Ми, когото създадох за славата Си, когото сътворих, да, и го направих." (Исая 43:7)

Въпросът, който често ни вълнува, когато вземем за пръв път книга в ръцете си, е: Какво се крие между двете корици? Ето какво се крие между тези две корици: удивителното пътуване на един човек в опознаване на Създателя ни. 

Тази книга е специално за онези, които си имат работа с близки приятели и семейства, решили да поемат по път, който според нас е саморазрушителен. Как да стигнем до тях? Как би постъпил нашият небесен Отец?

Дали Бог съди и осъжда другите докато на нас заповядва да не съдим, а да обичаме другите безусловно?

Измъчва ли Бог враговете Си в продължение на цяла вечност в огнено езеро докато в същото време заповядва на нас до обичаме враговете си?