Има някои пасажи в Библията, които заемат важно място в разбирането за това как и кога трябва да се събираме за поклонение.

Християнската църква е почти единна в убеждението си, че Колосяни 2:16 и 17 предоставят най-ясното доказателство, че Павел освобождава християнската църква от съблюдаването на съботата, новолунията и празниците.

Осъзнавайки святото благословение и отговорност на съботата, адвентистите от седмия ден разделили закона на Десетте заповеди и Мойсеевият закон и не допуснали да се смята, че съботата е включена в този пасаж от Колосяни. Големият проблем е, че гръцката дума за събота, която е използвана в този текст, е точно същата като тази за седмия ден събота, или една събота, която е във връзка със седмицата. Адвентистите трябвало да настояват, че това е специален случай по отношение на един стих срещу 68 други стиха, които сочат към съботата. Ако тук се има предвид съботата, тогава тя е включена в списъка заедно с новолунията и празничните дни, които пък са смятани за сенки на идните добрини и следователно не са част от християнското богослужебно преживяване.

В тази книжка ние проучваме контекста в ситуацията на Колосянската църква, употребата на добавени думи от преводачите на версията Крал Яков и превода на гръцката дума мерос, която на английски е преведена като по отношение на, а това маскира истинското намерение в усилието на Павел да победи съвета на прото-гностичните християни. Представяме ви тази книжка с надеждата, че тя може да помогне за зачитането на истинското намерение на апостол Павел в този пасаж.