Защо започнали и свършили 2300 години
Защо светилището не можело да бъде очистено преди 22 октомври 1844 г.? Защо съдът не можел да се случи преди това? Защо изминали 2300 години и защо толкова дълго време след като Исус умрял и възкръснал?
Исус казва нещо интересно тук:
Йоан 12:48 - Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което съм говорил, то ще го съди в последния ден...
Важно е да се разбере как работи съда. Това не е произволно нещо, когато Бог казва, „добре, достатъчно, съдът започва сега“. Исус обяснява, че начинът по който се приемат Неговите думи е това, което съди хората. Какво означава това? Първо, това означава, че ако хората не са чули думите Му, те все още не могат да бъдат съдени. Те не са имали шанс да приемат или отхвърлят Исус. Второ, не е достатъчно само да имаме буквалните думи на Библията, въпреки че това е важна част от уравнението. Ако ставаше въпрос само за буквалното притежание на Библията, тогава изследователният съд можеше да се случи в първите векове след смъртта на Исус. За да могат думите да говорят и да имат ефект и да съдят хората – да ги доведат до пълнотата на праведността или пълнотата на отхвърлянето – те трябва да бъдат разбрани в правилната рамка.
В началото човекът в невежество и следователно невинно е тълкувал писанията погрешно. Хората наистина вярвали, че Бог иска те да изградят императорска църква (вижте изявленията на Евсевий в неговата История). Бог е трябвало да даде време на хората да разберат, че това е грешно, и те щели да го разберат само ако видят плода на това в папството и преразгледат своите предположения. Това щяло да накара църквата да прочете по-внимателно Божието слово, да приеме, че е сгрешила и бавно да бъде изградена нова рамка. С наближаването на края на 2300 години бил постигнат голям напредък и човечеството било почти готово да вземе окончателно решение относно Исус. Но след всички изследвания през това време и големите скокове напред по време на Реформацията, църквата все още не можела да се откаже от някои основни погрешни идеи: голямата такава идея е как Бог прощава и как съди. Какво си мислил светът? Вярвай в Исус и Бог няма да те убие, не вярвай в Исус и Той ще те убие. Така Той ще очисти светилището. И Той идва да направи това на 22 октомври 1844 г. в края на 2300 години.
Когато това не се случило, най-внимателните изследователи сред Божия народ започнали да разглеждат още по-щателно Библията, която сега била отпечатвана навсякъде (поради мисионерските общества). Поради свободата на съвестта, широко разпространената достъпност на Божието слово, солидните правила за тълкуване на Библията и съществуващите доктринални градивни елементи, най-накрая дошло време тази тайна за съда да бъде разгадана - Божието слово можело да говори с разбираем висок глас и по този начин да бъде отхвърлено или прието от света. Ето защо съдът започнал на 22 октомври 1844 г. Начинът, по който човек разбира Словото, отразява собственото му сърце и така убеждението за грях довеждащо до покаяние най-накрая позволява на процеса на опрощение да се случи, както Бог е възнамерявал, след като от векове е бил възпрепятстван от вероизповедания и притискането с идеята, че Той прави това произволно. Сега осъзнаваме, че наистина зависи от нас и от това как сме съдили Бог – „Както съдите, така ще бъдете съдени“.
В историята за двете жени, които се борят за това на кого да принадлежи бебето пред Соломон в 3 Царе 3 глава, едната жена желае детето да умре, а другата иска то да живее. Двете жени чули едно и също нещо от Соломон, но имали различни реакции въз основа на любовта им към детето, което трябвало да бъде унищожено - сърцата им били разкрити. А как е при нас? Когато Бог заповядва грешникът, когото мразим да бъде убит, мислим ли, че Той всъщност иска смъртта му? Че активно ще атакува, за да го унищожи, или, че иска ние да го ударим, за да унищожим? Или Бог го казва това, за да ни покаже какво има в сърцата ни, за да можем да се освободим от нашия осъждащ дух?
Единият начин за тълкуване на Словото определя, че имаме духовно преживяване с Бог, другият начин на тълкуване означава, че имаме плътско, човешко преживяване.
Например, как тълкуваме този стих: „Добрият човек придобива благоволение от Господа, а човек с лоши замисли Той [Бог] ще го осъди.” (Притчи 12:2)
в сравнение с този стих: „Защото Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ (Йоан 3:17)
Бог ни е дал свободата да тълкуваме сами, знаейки, че имаме инструментите да имаме правилната рамка, за да го направим правилно, АКО ИСКАМЕ ДА...
Исус каза: „Моят Отец не съди никого“ (Йоан 5:22) и „Вие съдите по плът, Аз не съдя никого“ (Йоан 8:15). Начинът, по който Бог съди, е като ни позволи да Го съдим и ако Го отхвърлим, тогава ние „осъждаме себе си като недостойни за вечен живот“ – това е, което трябва да се случи, свободно в изследователния съд. Това се случва само когато този процес е ясен. Възможно ли е дълбоко в себе си да не искаме тази отговорност, тъй като подсъзнателно знаем, че не даваме справедлива оценка на Бог
Най-добрият пример за това как влизаме в рамките на умиротворението и оставаме заклещени в това мислене, е когато чуем, че кръвта е тази, която очиства. Тъй като имаме това предположение, че Бог е суров и е готов да унищожи грешниците, ние виждаме пролятата кръв като задоволяване на гнева Му. Изпускаме от поглед факта, че кръвта е символ на духовния живот на Исус, който трябва да бъде приет, но който ние постоянно отхвърляме, дори сега, наранявайки Го. Ние го виждаме като законово (юридическо) събитие, докато това, което Бог иска, е промяна в сърцето, която идва от осъзнаването на това как нашето нежелание да се откажем от собствените си пътища Го наранява и в крайна сметка ни унищожава. Вярваме, че физическото проявление на кръвта, която очиства прави оправданието правен въпрос, докато всъщност това, което Бог иска, е сърдечна промяна, която идва от приемането на живота на Христос, на който кръвта е символ. Пропускаме, това че не физическата кръв, е това което се изисква, а духовният/живот на Христос. Това умилостивяване отблъсква ударението от това, че Бог иска сърдечна промяна в нас, така че да искаме да Го познаваме. Отблъсква ни до това да вярваме, че Той се нуждае от кръв, защото ни е много ядосан и това е необходимо, за да иска да ни опознае. Този вариант ни оставя в състояние на неразбиране за това какъв е Бог; все още не Го познаваме и си мислим, че сме добре, докато това е смъртоносно състояние на ума.
Всичко това е, защото вярваме на фалшивата съдебна система, че всеки грях трябва да бъде наказан (без да осъзнаваме, че това означава всеки избор да се зачита, а не че Бог се нуждае от кръв) и че не може да има прошка и изцеление без наказание – и това е теология, която сме изграждали и надграждали продължително...но сега сме достигнали точка в човешката история, където светилището може да бъде очистено.
Какво ще кажете за друг пример?
Същото може да се приложи и при разбирането на заповедта за убиване с камъни. Плътският старозаветен човек го вижда в плътски смисъл: Бог иска да убиваме с камъни и да убиваме онези, които съгрешават. Но ако това трябва да бъде направено само от онези, които са без грях (което означава, че имат правилното разбиране за Бог, който иска да ни спаси), тогава в духовния нов завет ние го тълкуваме като означаващо да накараме другите да паднат върху скалата/Христос като им правим добро; което ги кара да видят своята греховност и да умрат/ да сепокаят. Приемайки, че самите ние сме грешници и сме се новородили, за да живеем благочестив живот на благодарност към Исус за прошката и изцелението, ние се превръщаме в живи камъни, които „раняват и лекуват“ другите духовно.
Скъпи възлюбени, не си отмъщавайте, а по-скоро дайте място на гнева, защото е писано: „Отмъщението е мое; Аз ще отплатя, казва Господ. Затова, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напои го, защото като правиш това, ще натрупаш огнени въглени на главата му. Не бъдете побеждавани от злото, но побеждавайте злото с доброто. (Римляни 12:19-21)
И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело, духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония. Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват. За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това? Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога. (2 Коринтяни 2:12-17)
Бог искал Неговият народ да живее благочестиво и по този начин да изобличи света в грях, и така да съди; изпълнен с Духа на Христос Неговата църква ще бъде Неговото слово, проявено в плът – но за съжаление Божиите хора не осъзнават, че това е методът, който Бог ще използва, за да съди хората. Те виждали Божия съд като действащ чрез правната съдебна система на ДЪРЖАВАТА. Те смятали, че е тяхно задължение да съдят и екзекутират хора, докогато Исус казва: „Моето царство не е от този свят“. Те смятали, че е Божията воля да превземат държавата.
Исус се старае да хората да бъдат доведени до сърдечна промяна, докато държавната съдебна система не се интересува от сърдечна промяна - тя се интересува от изпълнение на наказание. Държавата не може да предизвика сърдечна промяна, защото само силата на Бог може да направи това, следователно осъждането + наказанието е крайната цел на държавата, а не изцелението. За Бог наказанието е средство да накара хората да се покаят, чрез тяхното осъзнаване на разрушителността на греха - наказанието не е крайната цел. Но Божиите хора смятали, че е тяхна работа да обявяват кой е праведен и кой нечестив и съответно да раздават благословения или проклятия. Така те седнали на Божието съдийско място, въпреки че го направили по незнание. Кога се учредила тази система на църква и държава? Когато евреите взели наученото във Вавилон и го превърнали в начин, по който ще управляват Израел. Това се случва през 457 г. пр. н. е. и затова тогава започват 2300 години. Основата на тази грешна човешка система на поклонение на Йехова идвал от начина, по който те тълкували този указ:
А ти, Ездра, според мъдростта на твоя Бог, която е в ръцете ти, постави началници и съдии, които да съдят всичките люде отвъд реката, всички, които познават законите на твоя Бог; и учете онези, които не ги познават. И над всеки, който не върши закона на твоя Бог и закона на царя, нека се изпълни бързо присъда, било то за смърт, или за заточение, или за конфискация на имуществото, или за затвор. (Ездра 7:25-26) [Изговорено от Артаксеркс, персийският цар]
Това е имперската държава, която е олицетворение на царството на Сатана и това как се упражнява власт/справедливост (за разлика от Божията семейна/племенна система на власт/справедливост. основани на отношенията. (Вижте сравнението между Авраам и Нимрод от книгата Въпроси на живота) Така плътският / човешкият съд бил затвърден в Израил. В продължение на 2300 години, Божието множество/ангели не били в състояние да служат на човечеството, за да им донесат правилното разбиране на Словото. Това се случи при Голямото разочарование, където (надявам се) сме осъзнали, че трябва да бъдем разочаровани от нашия плътски начин на разбиране на Умилостивението и Съда, за да сме готови да приемем вестта от 1888 г.
Погрешното разбиране на Бог и дълбоката нужда от истинско Му разбиране е състоянието на последната църква Лаодикия, което трябва да бъде разпознато от нас, за да ни подготви да бъдем победители:
Понеже казваш: Аз съм богат, обогатих се и нямам нужда от нищо; и не знаеш, че си нещастен, окаян, беден, сляп, и гол... (Откровение 3:17)
Когато осъзнаем нашето ужасно дълбоко неразбиране за Бог, колко нараняван е бил Той в продължение на 2300 години и как тази болка е продължила, когато не е трябвало поради закоравяването на сърцата ни в непрекъснатото отхвърляне на вестта от 1888 г., ще имаме следното преживяване:
И ще излея върху Давидовия дом и върху ерусалимските жители дух на благодат и на моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха, и ще скърбят за него, както някой скърби за единствения си син, и ще бъдат огорчени за него, както онзи, който е огорчен за първородния си. В онзи ден ще има голямо оплакване в Ерусалим, както оплакването при Ададримон в долината Мегидон. (Захария 12:10)
Цялата благодат, изляна с късния дъжд, ще ни накара да осъзнаем колко много сме наранили Исус, като изопачаваме думите Му, за да подкрепим нашите плътски желания, както направили евреите, когато отказали да разберат какво казва Исус духовно - например когато всички Го изоставили в Йоан 6:66, защото Той казал „пийте от кръвта ми и яжте от плътта ми“. Бог им е дал свободата да го разбират буквално или духовно; те го разбрали плътски и по този начин „осъдили себе си като недостойни за вечен живот“.
Но когато осъзнаем колко сме склонни да правим това, как сме го правили през цялата човешка история, че сме нещастни и слепи, ще можем да приемем праведността на Христос. Блаженствата на Исус в Матей 5 глава ще бъдат за нас:
3 Блажени бедните духом, защото тяхно е небесното царство.
4 Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени гладните и жадните за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото тяхно е небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и лъжливо говорят против вас всякакво зло заради мен.
12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е вашата награда на небесата; тъй като така те гониха пророците, които бяха преди вас.
От Дарън Сю и Данутат Браун
