Повечето християни имат твърди идеи относно яростта и присъдите на Бога, относно Неговите посещения, Неговите отмъщения и Неговите наказания. Вярват, че те представят едно активно действие на Бога, Който в определен момент загубва търпението Си, наказва и елиминира престъпниците на закона Му, заповядвайки на святите Си ангели да нараняват, измъчват и убиват човешки същества, и, чрез използването на природните сили по един разрушителен начин, да постигат целта Му в унищожаването на отстъпилите. Но как хората достигат до това заключение?

Чрез историите за кръста на Христос и унищожението на Ерусалим откриваме един модел, както за Божиите присъди, така и за окончателното унищожение на нечестивите.

1. Бог предупреждава, поправя, упреква и посочва единствения път към безопасност

2. Хората следват собствения си курс, независим от Духа на Бога

3. Дори след повторни предупреждения, те избират собствения си път

4. Поставят себе си отвъд Неговата защита

5. Бог оттегля Своите благословения и защитната Си грижа

6. Духът на Бога е оттеглен

7. Бог не заповядва на ангелите си да пречат на решителните атаки на Сатана срещу тях

8. Сатанинската сила действа по море и суша, докарвайки бедствия и нещастия, и помита множества, за да си осигури плячката.