Книжки

Кратък докуметален и сравнителен обзор на вярванията на Адвентистите от Седмия Ден, от тяхното зараждане, до наши дни.

"Ами празниците?" отговаря на много въпроси като:Изискват ли се постановленията от нас днес?
Какво е включено в постановленията?
Празниците съдържат ли морални принципи?
Трябва ли да пазим постановленията, за да бъдем спасени?

Антиох или Рим е една кратка, но съдържателна полемика, в която Шарп представя солидни библейски, исторически и дори астрономически основания за поддържане на автентич-ната адвентна позиция относно тълкуването на пасажи от книгата на пророк Даниил с ключово значение за пророчес-ката основа на адвентното движение.

Пред човечеството и християнството стои едно голямо предизвикателство, една умствена битка относно правилното разбиране и познаване на Бог и Неговия характер. "А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия и истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил" (Йоан 17:3). Какъв наистина е Бог? 

Библията съдържа няколко случая, в които хората са били осъждани на убиване с камъни заради техните престъпления. Откъде е дошла тази практика. Бог ли е представил тази идея на Мойсей или тя е дошла от друг източник? Възможно ли е присъдите, които сполетели Израил да са по-скоро свързани с техните идеи за съд вместо да идват от самия Бог? Дали грехът със златото теле е променил нещо във връзката между Бог и Израил? Важно ли е да се разбере това? Онзи който има уши, нека слуша.

Преди триста години, сър Исаак Нютон разкрил в неговата монументална творба Принципия, универсалните закони на физическата вселена и принципите, които обвързват планетите и звездите. Тази книжка проучва божествения модел на човешките отношения и каква е тайната на живота, който носи благополучие и благословение.

 Защото ГОСПОД ще стане както на хълма Ферасим, ще се разгневи както в долината Гаваон, за да направи делото Си, чудното Си дело, и да извърши работата Си, удивителната Си работа. Ис. 28:21

Какво е това странно дело, което Бог върши? Мнозина казват, че това е един нехарактерен акт на Бога, който очиства вселената от грях. Дали Бог някога излиза извън характера Си?

Кой е Богът на който се покланяте. Дали Той е автор на живота, любовта и свободата, или комбинация от автор на живота и автор на смъртта? Дали Божията милост и справедливост са две противоположни страни в Неговото естество, или справедливостта е израз на милостта Му?

Кой изпратил Корей, Датан и Аврион живи в рова?

Числа 16:31-33   И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука;  32 земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот.  33 Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието.

Обграждащите ни заблуди са нещо характерно за нашето съвремие. Най-опасните от тях са тези, които са примесени с истина. За да можем да избягаме от Затвора на лъжите, трябва да разпознаем всяка една от тях.

АВТОРЪТ НА ТАЗИ КНИЖКА БЕШЕ ТАКЪВ ЧОВЕК ПРЕДИ ДА СЕ СРЕЩНЕ С НЯКОИ ХРИСТИЯНИ НА ЕДНО НЕОБИЧАЙНО МЯСТО, ЗА ДА ОТКРИЕ ПЪТ КЪМ ЕДНО РАЗЛИЧНО РАЗБИРАНЕ ЗА БОГА И ХРИСТОС. ПЛАНЪТ НА ТАЗИ КНИЖКА Е ДА ИЗОБЛИЧИ ФАЛШИВАТА ПРАКТИКА НА НАЦИИТЕ, ИЗПОЛЗВАЩИ ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ, ЗА ДА ПОСТИГНАТ АМБИЦИИТЕ СИ.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРОИЗШЕСТВИЕ ВЪВ ВСИЧКО ТОВА Е ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА БОГА, КОЙТО Е БИЛ ПРЕДСТАВЕН ПРЕД СВЕТА, И КОЙТО КАРА МНОЗИНА ДА ОБРЪЩАТ ГЪРБА СИ. ПОКАНЕНИ СТЕ ДА ОТПРАВИТЕ РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ ТОЗИ ПРОБЛЕМ И ДА РАЗМИСЛИТЕ НАД ТОВА, ЧЕ ЩОМ ИСУС Е ДОШЪЛ КАТО КНЯЗ НА МИРА, ТО ТОГАВА НЕГОВИЯТ БАЩА – ЕДИНИЯТ ИСТИНЕН БОГ, Е ЦАРЯТ НА МИРА, А НЕ ТВОРЕЦ НА ВОЙНИ КАКТО МНОЗИНА ПРЕДПОЛАГАТ.

 Как е разпнат Христос в Содом? Унищожените не са ли нечестивите хора от Содом? Възможно ли е много от нас да са попаднали в капана на мисълта, че Христос е бил поразен от Бога и засегнат в Содом, докогато там Той е бил духовно разпънат?

 За онези, които вярват в Бога, се смята за почти всеобщо доказано, че единственият начин да се сложи край на греха е като нечестивите мъртви бъдат възпрени в пътя им, чрез сваляне на огнен поток от ярост от Божието сърце, за да изгорят и да бъдат доведени до края им. Често се смята, че нечестивите не просто ще унищожат себе си; но ако Бог е Бог на справедливостта, Той ще накаже престъпниците и ще ги възнагради за злото им според делата им, като ги постави в пламъци и ги изгори живи. Дали един любящ Бог би направил това с децата си?

Помислете върху това внимателно. Умовете на римските войници са контролирани от Сатана, но дихание чрез което те живеели е животът, който осветлява всеки човек, идващ на света. Силата на Христос в душите на хората е използвана от Сатана, за да Го прикове на кръста. Само поспрете и се замислете върху това за момент. Картината на един римски войник с високо издигнат чук и забиващ пирон в онези скъпоценни ръце на Спасителя, съдържа ключа за язвите в Египет и всичката унищожителна сила, която е била изявявана по земята.

Под проклятието на греха цялата природа щеше да свидетелства на човека за характера и резултатите на бунта против Бога. Когато сътвори човека, Бог го направи господар на земята и на всички живи творения. Докато Адам беше верен на Небето, цялата природа му бе подчинена. Но когато той се разбунтува против Божествения закон, по-нисшите същества се разбунтуваха против неговото управление. Така във великата Си милост Господ искаше да покаже на хората светостта на Своя закон и чрез собствения им опит ги доведе да видят каква е опасността, ако Го отхвърлят дори в най-незначителна степен. Патриарси и пророци, с. 59, 60, Гл. 3 – Параграф 28

Процесът на завеждането от Стария завет към Новия завет е причиняван от детеводителя, който довежда душата при Христос, за да може тя да бъде оправдана чрез вяра. Това разбиране лежи в сърцевината на вестта от 1888 г.

Ако подходите към Божия закон без евангелието, естествените ви възприятия за справедливост ще ви убият. Заинтригувани ли сте? Продължете да четете.

"Те повтаряха двете велики максими, че законът е копие на Божественото съвършенство и че човек, необичащ закона, не може да обича евангелието, защото той, както и евангелието, са отражение на истинския характер на Бога." {Великата борба, с. 465, Гл. 27 – Параграф 11}

По кое време трябва да пазим празниците? Този въпрос е задаван често и той е уместен. За онези, които вярват в основите на Адвентното джижение от 1844 г., отговорът е доста простичък.

Тази книга е специално за онези, които си имат работа с близки приятели и семейства, решили да поемат по път, който според нас е саморазрушителен. Как да стигнем до тях? Как би постъпил нашият небесен Отец?

Престолът на Давид е установен от Божия Син. По този начин ключът, който дава възможност за влизане в Пресветото място, е правилното разбиране на божествената и човешката природа на Христос и как тези две естества са смесени.

Избиването на амаличаните, заедно с жените и децата, е една от най-трудните истории, които трябва да се обясни в Библията. Защо това е било заповядано в името на Бога?

Как може тази история да бъде разбрана в светлината на кръста?

Жертвената система с нейните животински жертви, хранителни и питейни приноси, сочи към животодавната благодат на Исус чрез Неговото дело на кръста и посредничеството Му в небето за нас.

Възниква въпросът: какво е значението на всичките теглилки и мерки на брашното, маслото и количествата на животните? Ако всички тези събития просто сочат към смъртта на Исус преди 2000 години, тогава как може количеството на всеки един от тези животински и хранителни приноси да е различно при всяко религиозно събрание? Какво означава това?

Един текстуален преглед и анализ на ключов пасаж от писанията на Павел, който има отношение към празници, новолуния и съботни дни. Един от най-горещо обсъжданите текстове в християнския свят, той е изпозван като експонат А за забряняването на събиранията на Божия народ, които се намират в книгата на закона. Но дали апостолът, който сам е съблюдавал определените времена, същевременно ги и осъжда, наричайки ги само едно законническо робство? Дали Павел казва, че седмият ден събота повече не е уместен за християните? Съвременните коментатори са пренебрегнали критични аспекти от вътрешната последователност на Павловите писания. "Зачитането", обаче, възстановява точно това.

Въпросът кой закон е бил законът в галатяни, бил фокусната точка на доктриналната битка, осъществила се на библейската конференция на Адвентистите от седмия ден през 1888 година.

Защо е толкова важно за нас да разбираме централните точки отнасящи се до този въпрос? Законът в галатяни разкрива дали разбираме правилно вечния завет в подробностите на Писанието. Макар че е възможно да се улови централната тема на вечният завет, тази тема трябва да бъде разбрана в подробностите на Писанието, за да се оцени истински и за да се представя така както е дадена в Писанието. Това е особено вярно, когато говорим за писанията на Павел.

Историята показва, че въпросите в Галатяни 3-та глава са директно свързани с разбирането за оправдание чрез вяра.

Защо Исус е трябвало да умре?

Отговорът на този въпрос определя дали човек разбира праведността чрез вяра. Дали Бог изисква кръста, за да плати за греховете ни? Неговата справедливост ли е изисквала това?

 Разбира се, идеята за умилостивение или жертвоприношение е, че има гняв, който трябва да бъде успокоен. Но обърнете специално внимание, че ние сме тези, които изискваме жертвата, а не Бог. Е. Дж. Уагонър, Справедливостта на милостта, Настоящата истина, Великобритания, 30-ти август 1894 г.

Уагонър разкрива силата на малкия рог от Даниил 8-ма глава, произтичаща от езичеството и идваща в християнството, когато казва:

Ние оставихме въпроса за помирението точно там, където Писанията го поставят; и докато те имат много какво да кажат за необходимостта човек да се помири с Бога, те нито веднъж не намекват за необходимостта Бог да се помири с човека. Да се намекне за необходимостта от такова нещо означава да се повдигне сериозно обвинение срещу характера на Бог. Идеята е дошла в християнската църква от папството, което на свой ред я е донесло от езичеството, в което единствената идея за Бог е за същество, чийто гняв трябва да бъде успокоен чрез жертва. Е. Дж. Уагонър, Настоящата истина, Великобритания, 21-ви септември 1893 г.

В тази книжка са представени три статии от Е. Дж. Уагонър от периода между 1893 и 1894 г., излагащи библейските основи на християнството, които да ви предоставят истинско разбиране за праведността чрез вяра.

Как примиряваме масовото заколение на народи с меча на Израил с думите на Христос?

…защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат.

Не само мъже, но и жени и деца:

Вт. 2:34  И превзехме всичките му градове по това време, и унищожихме напълно мъжете, жените и малките от всеки град; никого не оставихме.

Влизане в Божията ПОЧИВКА чрез каналите на Неговите определени времена

Думите, които Отец изговорил на Своя Син по време на Неговото кръщение са ехо от благословението, което Той излял върху Него по време на първата събота от сътворението. Отец всеки ден се е наслаждавал в Своя Син и Синът се радвал пред Него. В съботата, Отец вдъхнал върху Сина Си и Синът се освежил в любовта на Своя Баща. Тази интимна връзка между Отец и Сина е вложена за постоянно в съботата и всяка събота Отец вдъхва освежаващата Си почивка върху Своя Син и върху всички, които приемат Сина. 

Библията ни казва, че заплатата на греха е смърт. Въпросът, който трябва да се зададе е: Кой плаща тази заплата?

Мнозинството от християнския свят вярва, че Бог ще унищожи нечестивите, изгаряйки ги в пъкълаl. Повечето хора вярват, че Бог ще ги гори вечно, докато малцина вярват, че Бог просто ще ги превърне в пепел по земята. И в двата случая, всички вярват, че самият Бог е този, който активно нанася смърт и унищожение върху нечестивите.

Какво разкрива Библията по този въпрос? Ако Бог извършва окончателното убиване на нечестивите, защо в Евреи 2:14 ни е казано, че Сатана има силата на смъртта? Ако Бог ни казва в заповедите „не убивай“ и християните вярват, че в сърцето на християнина обитава Божият Дух, тогава как Бог може да убива и тази черта на характера да не присъства в сърцето на вярващия? Ако се променяме според това, което гледаме, в какво ще се превърнем, ако виждаме Бог като един, който умъртвява милиарди хора?

Каним ви да обмислите внимателно тези въпроси докато четете тази книжка.

Какво е значението на този пасаж:

"И ГОСПОД му каза: Мини през града, през Ерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат заради всичките гнусотии, които стават сред него.  [5] А на другите чух да казва: Минете след него през града и поразявайте; окото ви да не пощади и да не пожалите!" Ез. 9:4-6

Истинският среднощен вик е светлината дадена чрез Самюъл Сноу през лятото на 1844 г. Духът на пророчеството казва, че информацията, съдържаща се в тази светлина ще има решаващо значение в пътя на вярващите докато стигнат до Божия град.
 

Един ден моят батко ме помоли да преразкажа в рими някоя библейска история като приказка за лека нощ на по онова време двегодишния ми племенник. Скоро след завършването на ,,стихчето" се роди идеята да подаря сладки сънища на още много малчугани - и така се създаде тази книжка.

Препоръчва се за деца с родители, заредени с търпението да обяснят много нови думички.

- Йоланда Дамянова

Често се смята, че нечестивите не просто ще унищожат себе си; но ако Бог е Бог на справедливостта, Той ще накаже престъпниците и ще ги възнагради за злото им според делата им, като ги постави в пламъци и ги изгори живи. Дали един любящ Бог ще направи това с децата си? Бихте ли изгорили непокорни деца живи в пламъците докато наблюдавате как крещят в агония?

Какво казва Библията за Божия гняв?
Дали е като нашия? Бог вбесява ли се? Ядосва ли се?
Как може Бог да е любящ и все пак да унищожи
нечестивите с огън?

Христос въздигна характера на Бога, приписвайки му славата, и отдавайки му признанието за цялата цел на собствената Си мисия на земята – да поправи хората чрез разкриването на Бога. В Христос пред хората бяха подредени родителската благодат и безподобните съвършенства на Отец.  {Знамения на времето – 20-ти януари, 1890 г., пар. 9}

Повечето християни имат твърди идеи относно яростта и присъдите на Бога, относно Неговите посещения, Неговите отмъщения и Неговите наказания. Вярват, че те представят едно активно действие на Бога, Който в определен момент загубва търпението Си, наказва и елиминира престъпниците на закона Му, заповядвайки на святите Си ангели да нараняват, измъчват и убиват човешки същества, и, чрез използването на природните сили по един разрушителен начин, да постигат целта Му в унищожаването на отстъпилите. Но как хората достигат до това заключение?

Този, който има Сина, има живот.

Защо това е така? Защото в Божия Син се намира чистото сърце на един Син, който е послушен на Своя Баща.

Той винаги извършва, това което е угодно на Отец. Той също има благословението на Отец и силна привързаност към Него.

Сърцето на Сина си почива съвършено в любовта на Неговия Баща.

„В две видения на г-жа Уайт е показано нещо по отношение на времето за започване на съботата. Първото е още през 1847 г. в Топшам, Мейн. Във видението ѝ беше показано, че започването на съботата при изгрев слънце е погрешно. Тогава тя чу ангел да повтаря тези думи: „От вечер до вечер ще празнувате вашите съботи.“

„В първото видение ние бяхме насочени към Божието слово с думите „от вечер до вечер;“ но по астрономически причини беше решено, че вечерният час е шест. Във второто [видение] бяха използвани точно същите думи и ние бяхме по-специално насочени към Божието слово, което, когато се изследва, категорично установява времето на залеза. Това разреши въпроса с брат Бейтс и няколко други и оттогава общата хармония надделя по въпроса.“ Джеймс Уайт, Ривю енд Херълд, 25 февруари 1868 г.

„Това да ви бъде събота за почивка и да смирите душите си; вечерта на деветия ден от месеца, от вечер до вечер да празнувате съботата си.“ Левит 23:32

„Но на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, избере, за да постави името Си, там да жертваш пасхата привечер, при залез слънце, по времето, когато си излязъл от Египет.“ Второзаконие 16:6

За читателите на Библията, загрижени за Огненото езеро на Откровение, това изследване ще дойде като облекчение. Защо? Защото, противно на общоприетото схващане, тази сцена на последния съд не се отнася за физически огън, който гори вечно.

Това обаче ще бъде болезнено преживяване – психически и емоционално. Милиарди хора ще се изправят пред собствените си грешни избори и окончателното си решение да не се доверяват на Бог. С осъзнаването на изгубената вечност степента на съжаление ще бъде извънмерна. Заедно с вината и срама като образни огнени въглени върху главите им, идващи от самите тях, това буквално ще бъде достатъчно, за да смаже живота им във Втората смърт.

Изглежда има разлика и усилие да се предпочита едното пред другото, ако не и даже желание да се премахне напълно думата „Божество“.

В последните десетина години в християнството отново се води един спор, който разделя вярващите относно Божията идентичност. Настоящата книжка разглежда библейското становище по този въпрос.

Научетe как развитата от Августин система за завета е съдействала да постави преграда за получаването на късния дъжд чрез най-скъпоценната вест проповядвана праз 1888 г.

Какво означава да бъдеш очистен от кръвта на Исус? За тези от нас, които са вървели по пътя на вестта от 1888 г., ние знаем, че нашият Баща не изисква буквална кръв.

Дали Божиите святи ангели наистина убиват хора? Дали Христос наистина изговаря думите: “Тези хора трябва да умрат засега, идете и ги екзекутирайте!” Дали Исус е скрил част от Божия характер, когато дошъл на тази земя? Исус никога не екзекутирал никого докато бил тук. Ако екзекутирането на хора е част от Неговия характер, тогава защо Той не разкрил това докато бил тук на земята?

Старейшините А. Т. Джоунс и Е. Дж. Уагонър били избрани от Бога вестители, които трябвало да донесат вестта за правдата чрез вяра на Божия народ на остатъка. Отхвърлянето на тази вест подтикнало тези мъже към една фатална заблуда по отношение на въпроса за организацията. Дано, когато изучаваме тяхната история, да си извлечем поуки за Божията църква в тези последни дни.

Книжката разглежда празниците на седмия месец и предлага идеи за креативни проекти.

Тайната на кръста обяснява всички други тайни. В светлината, която струи от Голгота, атрибутите на Бога, които са ни изпълвали със страх и ужас, изглеждат красиви и привлекателни. Милост, нежност и бащинска любов се виждат примесени със святост, справедливост и сила. Докато наблюдаваме величието на трона Му, висок и издигнат, виждаме Неговия характер в своите благодатни проявления, и както никога пред това, осъзнаваме значимостта на тази скъпа титла: "Татко наш." Великата борба - с. 652 / бълг. Гл. 40 Освобождението на Божия народ  Параграф 43

Ако се покланяме на един Бог, който обича заради вродени качества, тогава ние ще вършим същото. Превръщаме се на това, което гледаме. Но ако се покланяме на един Син, на когото всичко е било дадено и който си почива в увереността на сладката и великодушна любов Агапе на Неговия Баща, тогава ние можем да бъдем трансформирани по образа на тази любов и да обичаме както Бог обича Своя Син.

Нашият Бог е Агапе и в Него няма никаква Ерос.

Свидетелството на нашия скъп старейшина Глен Купман е живо доказателство, че макар да не сме мислили за Бог, Той винаги е мислил за нас, водейки ни нежно по пътя към мъдростта. Много окуражаващ е разказът на Глен за това как Бог по чудо го е спасил при един случай и го излекувал при друг!

Бащата на Глен наистина искал синът му да отговаря на стандартите на този свят, използвайки „твърда любов“, за да накара Глен да постигне успех в живота. Но както всички знаем, опитът да се получи стойност чрез постижение е надпревара, която никога не свършва. Бог ще покаже на Глен, Той не очаква това от Своите деца. Чрез нежността на нашия Баща и живия пример на Неговия единороден Син Исус, Глен ще да намери мира и почивката, които всички ние желаем, и най-прекрасното, ще види това, което е добро и чисто в любовта на Неговите родители, на които е посветено това свидетелство.

"За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него." (1 Коринтяни 8:6)

Какъв е истинският характер на Бога?

Какво има предвид Библията, когато говори за Божията ярост и гняв?

     Бог използва ли насилие и причинил ли е потоп, за да унищожи милиони хора, защото не искали да правят това, което Той казва?

Божият гняв стреми ли се към отмъщение и наранява ли египтяните като им изпраща 10 язви?

Бог толкова ли се раздразнява на народа Си, че да им изпраща отровни змии, които да ги убиват?

    Това ли е наистина Божията справедливост?

Това са въпроси, на които нашите християнски деца ще се налага да отговарят, когато пораснат. Ще бъдат ли готови? Нека ги подготвим!

“Свещенството на Христос започна веднага след като човекът съгреши. Той беше  направен свещеник по реда Мелхиседеков. … Сатана смяташе, че Господ се е отказал да държи за човека, но Звездата на Надеждата осветли тъмнината и мрачното бъдеще в Евангелието, проповядвано в Едем” (Ръкопис 43б-1891 г. (4-ти Юли, 1891 г.) параграф 5).

Книжката „Слово към „малкото стадо““ е издадена в края на критичния период между разочарованието на 22 октомври 1844 г. и така значимите Съботни конференции през 1848 г. Тя съдържа слова на утеха и наставление към малцината останали след Голямото разочарование адвентисти. Вярваме, че това своеобразно обръщение към „остатъка“ е още по-актуално и днес, защото времето на Второто Христово идване е по-близо от всякога.

Защо Исус казал на Петър да прибере меча си, а същевременно казва на Мойсей да извади меча и да умъртви бунтовниците, които отказват да се покаят? Научете за служението на смъртта и как всички тези парченца се сглобяват в хармония.

През 1893 г. някои от най-ценните истини на вестта започнала през 1888 г. излизат наяве. Малко преди това Елън Уайт писала:

Времето на изпитанието е пред нас, тъй като силният вик на третия ангел вече е започнал в откровението за праведността на Христос, опрощаващия греха Изкупител. Това е началото на светлината на ангела, чиято слава ще изпълни цялата земя. Ривю енд Херълд, 22 ноември 1892 г. Параграф 7

Изграждайки принципите, че Бог е източникът на всичко в контекста на двата завета, поставени в правилната им рамка, Уагонър представя през 1893 г. последователност от разсъждения, които биха отворили вратата към истинско разбиране на Божия характер в Неговото отношение към нечестивите.

Адвентното движение било съградено върху основата на Откровение 14:12 като такова, което пази заповедите на Бога и вярата на Исус. От тази основа, книжката разкрива връзката с едно разбиране за правдата на Христос, която се изявява в послушание на всички заповеди на Бога.

Думите, които Отец изговорил на Своя
Син по време на Неговото кръщение са
ехо от благословението, което Той излял
върху Него по време на първата събота
от сътворението. Отец всеки ден се е
наслаждавал в Своя Син и Синът се
радвал пред Него. В съботата, Отец
вдъхнал върху Сина Си и Синът се
освежил в любовта на Своя Баща. Тази
интимна връзка между Отец и Сина е
вложена за постоянно в съботата и всяка
събота Отец вдъхва освежаващата Си
почивка върху Своя Син и върху всички,
които приемат Сина.

В този брой на Теос се проучва подробно идентичността на Светия Дух.

Историческо изследване на учението за Божеството в средите на адвентизма

Историята на учението за Бог и Неговия Син в адвентните среди

Том 3-ти проследява историята на адвентната христология след
смъртта на г-жа Уайт през 1915 г.

Част 4-та изследва последствията от смяната на боговете, изоставянето на вярата ни в Родения Син и отричането на истинския Божи Син и истинския Бог, неговия Баща. 
 

Унищожаването на египетската армия се тълкува като едно от най-ясните доказателства, че Бог е унищожител. Дори в песента на Мойсей ни се казва, че Бог е Воин, който разбива враговете си:

 ГОСПОД е силен Воин, ГОСПОД е Името Му. Колесниците на фараона и войската му хвърли в морето, избраните му пълководци потънаха в Червеното море. Дълбините ги покриха, като камък слязоха в бездните. Десницата Ти, ГОСПОДИ, е славна в мощ; десницата Ти, ГОСПОДИ, смаза врага. (Изход 15:3-6)

Как може Бог да бъде воин и в същото време да има Син, който е Княз на мира? Може ли сладка и горчива вода да извират от един и същ извор? Дали Бог е смесица от живот и смърт? Дали  характерът Му е като Ин и Ян?

В продължение на повече от 120 години, Христовата църква е търсила нейния любим след като Той е чукал на вратата й между 1888 г. и 1895/96 г. Дарът на Духа е бил там през цялото време в сърцето, което се отваряло за Духа, който протича в съботите на Господ. Джоунс го е изразил така ясно и тези четири проповеди ви водят стъпка по стъпка от окаяния червей към запечатания светия.

Кое в Библията принадлежи на церемониалния и кое на моралния закон. Една стара дилема с актуално приложение.