Малко си давах сметка за пълните последици от възприемането на това, че божествеността на Исус беше получена чрез Неговото наследство от Отец. Излизайки от мъглата на фалшивото предположение, че божествеността може да бъде само присъща и че нейното родословие може да бъде определено само от време, което продължава завинаги, аз се оказах в гъста, тъмна гора, която изведнъж е пронизана от ярка светлина.

Да разберем равенството на Отец и Сина във взаимоотношения беше такава революционна и красива мисъл. С тази мисъл цялата същност на светските царства беше разбита в съзнанието ми. Сякаш чувах звука от скърцането и огъването на метал и мисловната постройка, която бях наследил, се срина около мен, а светлината избухна в душата ми.

Никакви думи не могат да опишат чувството на радост, което изпитах. Красотата в отношенията на Отец и Сина ме завладя напълно и аз коленичих пред Тях с порой от сълзи в очите си. В един единствен момент бях избавен от матрицата на Вавилон и стъпих в царството на светлината. Наистина Божият Син е пътят, истината и животът на Отца.