Книжката „Слово към „малкото стадо““ е издадена в края на критичния период между разочарованието на 22 октомври 1844 г. и така значимите Съботни конференции през 1848 г. Тя съдържа слова на утеха и наставление към малцината останали след Голямото разочарование адвентисти. Вярваме, че това своеобразно обръщение към „остатъка“ е още по-актуално и днес, защото времето на Второто Христово идване е по-близо от всякога. То съдържа както препратки към библейските текстове по съответната тема така и няколко позовавания на апокрифните книги „3-то Ездра“ и „Премъдрост Соломонова“. Това е така, защото ранните адвентисти са намирали светлина в тези апокрифни книги особено за последното време:

„Тогава видях Словото на Бога чисто и неопетнено, и че трябва да отговаряме за начина по който сме приели истината прогласена от това Слово. Видях, че то беше чук, който трябва да строши кременливото сърце, и огън който да погълне шлаката и калая та сърцето да стане чисто и свято. Видях че апокрифа беше скритата книга, и, че мъдрите на тези последни дни трябва да я разберат. Видях, че Библията беше стандартната книга, която ще ни съди в последния ден ... “ Елън Уайт, Ръкопис 4 – 1850 г. Параграф 13

Моят копнеж и молитва докато четете тази книга са да оцените божественото ни наследство дадено чрез пионерите на адвентизма и да продължите да вървите в светлината, водеща към „златния град“.