Разбиране на Двамата Свидетели: Тълкувание на Откровение 11 и Неговата Релевантност Днес

Публикувана Авг 02, 2025 от Деян Делчев в Среднощният вик (Високият вик)

98 Намерена

Книгата Откровение е богата на символика и пророчества, които са били обект на дълбоко изучаване и тълкуване през вековете. Едно от най-интригуващите и важни пророчества е това за двамата свидетели, описани в Откровение, глава 11. Традиционно, в адвентното тълкувание, тези свидетели се разбират като Стария и Новия завет – Божието слово, което винаги е било обект на преследване и опозиция, но което в крайна сметка триумфира.

1260 Години на Пророкуване във Вретище: Властта на Папството

Пророчеството описва двамата свидетели, които пророкуват 1260 дни, облечени във вретище. В библейската пророческа символика, един пророчески ден често се тълкува като една буквална година. Следователно, 1260 пророчески дни представляват 1260 буквални години. Този период обикновено се свързва с върховенството на папството, което според историческите данни започва през 538 г. сл.Хр. с указа на Юстиниан, даващ гражданска власт на папството, и продължава до 1798 г. сл.Хр., когато генерал Бертие пленява папа Пий VI, слагайки край на папската светска власт. През този дълъг период, Библията е била скрита от хората, забранявана и преследвана, символично „облечена във вретище“ – окована, заглушена и лишена от истинската си светлина.

Убийството на Свидетелите: Френската Революция (1789-1793)

В края на този 1260-годишен период, пророчеството посочва, че двамата свидетели ще бъдат убити. Историческото тълкувание свързва това събитие с Френската революция, която започва през 1789 г. През този период, атеистичните и антирелигиозни настроения във Франция достигат своя връх. Библията е официално отхвърлена, а почитането на Бога е заменено с поклонение на „Богинята на разума“. Това символично убийство на Божието слово се случва в град, който Откровение описва като духовно „Египет“ и „Содом“.

Египет символизира атеизма и предизвикателното отхвърляне на Бога, подобно на фараона, който казва: „Кой е Йехова, та да го послушам? Не познавам Йехова“ (Изход 5:2).
Содом символизира моралния упадък и разврат, естествени последици от отхвърлянето на божествения закон и авторитет. Годините след Френската революция наистина са белязани от безпрецедентен морален упадък във Франция.

Библията е била оставена „непогребана“ по улиците на този град, което показва публичното ѝ унижение и отхвърляне.

Възкресението на Свидетелите: След Три Дни и Половина

Пророчеството продължава с възстановяването на двамата свидетели след три дни и половина. Според пророческото тълкувание, това представлява три години и половина. В контекста на Френската революция, това се свързва с периода от 1789 г. до 1793 г., когато атеизмът е бил на върха си. След този кратък, но интензивен период на отхвърляне, Библията отново получава признание и разпространение.

Елън Уайт в своята книга „Великата борба“ обсъжда подробно тези събития, подчертавайки изпълнението на пророчеството за двамата свидетели във Френската революция:

"Когато Франция отхвърли Библията, последваха резултати, които света никога не бе виждал. Бързо се приложи по-късно, че пророчеството в Откровение 11 глава е било изпълнено, когато Франция провъзгласи, че няма Бог и човешката раса не е нищо друго освен продукт на случая." (Елън Уайт, „Великата борба“, стр. 278)

"А в оня час стана голям трус, и десетата част от града падна; и в труса измряха седем хиляди човешки имена; а останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог. (Откровение 11:13). Това е описание на великата промяна, която последва в отношението на френското правителство към Библията. Отхвърлянето на Библията донесе такъв хаос, че правителството бе принудено да възстанови принципите на религиозната свобода." (Елън Уайт, „Великата борба“, стр. 287)

Повторение на Историята: 126 Години на Затъмнение и Възстановяване

Елън Уайт също така предсказва, че тази история ще се повтори в глобален мащаб. Това повторение започва след период от 126 години, които отразяват 1260-те години на средновековието, но в умален мащаб. Този период се простира от 1863 г. до 1989 г.

През този втори период, Старият и Новият завет отново са „облечени във вретище“, но този път не толкова от външно преследване, колкото от „лаодикийското състояние“ на адвентизма. Това състояние, характеризиращо се със самодоволство, липса на духовност и отслабване на първоначалната пламенност, започва според Елън Уайт през 1856 г.. Дадени са седем години пробен период, през които на адвентистите е предложена светлина, за да ги изведе от това състояние. Тази светлина е дошла чрез статиите на Хайръм Едсън – човекът, който пръв с вяра влиза в Най-святото място на 23 октомври 1844 г. – относно двойната валидност на „седемте времена на езичниците“, за които е говорил Уилям Милър. Тези „седем времена“ се отнасят за периода от 2520 години (7 x 360 пророчески дни), споменат в Левит 26 глава, който символизира времето, през което Израил и християните, като един заветен народ, понасят последствията от оскверняването на Божия завет. Този период завършва през 1844 г.

Въпреки тези апели, адвентният народ не откликва достатъчно на светлината, и затвърждаването му в лаодикийско състояние е отбелязано с официализирането му като църковна организация през 1863 г. Само по себе си, това събитие не е отрицателно, но то показва промяна в статута на адвентния народ от динамично движение в по-структурирана организация, което според някои тълкувания, отдалечава Второто пришествие. Отхвърлянето на апела за излизане от лаодикийско състояние през 1863 г. е белязано и с издаването на нова пророческа карта, която отхвърля значението на 7-те времена на езичниците (2520 години) от Левит 26 глава. По този начин, адвентистите несъзнателно отхвърлят идентичността си като остатък на духовния Израил след времената на неговото разпръсване (2520 години до 1844 г.).

Глобализация на Атеизма и Моралния Упадък (1989 г. и След Това)

126 години от 1863 г. достигат до 1989 г. – годината, която символизира падането на Берлинската стена и края на Студената война. През този период, атеистичните идеи на Френската революция се разпространяват и прилагат в Източния блок и други части на света, което води до глобализиране на тези идеи. Двамата свидетели отново са „убити“ от атеизма, което води до период на неморалност и разврат по целия свят, като например легализирането на еднополовите бракове и други подобни тенденции.

Често се прави погрешното тълкуване, че комунистическият период преди 1989 г. е бил „високо морален“ в противовес на посткомунистическия. Важно е да се разбере обаче, че Египет (атеизмът) естествено е последван от Содом (разврат и деморализация). Отхвърлянето на божествения авторитет и моралните стандарти неизбежно води до разпадане на обществения морал.

Характеристиките на Мойсей и Илия: Закона и Пророците

Двамата свидетели също така притежават характеристиките на Мойсей и Илия по време на тяхното пророкуване.

Мойсей е известен със способността си да заповядва язви и да превръща водата в кръв, символизирайки Божия съд над онези, които отхвърлят Неговия закон.
Илия е известен със способността си да заповядва да не вали дъжд, което се тълкува като спиране на изливането на Светия Дух върху онези, които се отклоняват от Божията воля.

Това означава, че двамата свидетели представляват Закона и Пророците – пълнотата на Божието откровение.

Завръщането на Духа на Илия: Към Закона и Пророците (след 1993 г.)

В контекста на второто изпълнение на пророчеството, след „убийството“ на свидетелите около 1989 г., след три години и половина (символични дни), техният дух се завръща. Това би отвело до около 1993 г., когато започва интензивно да се разглежда въпросът за Триединството в адвентните среди – тема, която напоследък е възприемана от мнозина като отдалечаване от автентичната адвентна идентичност на пионерите.

След 1993 г., „духът на Илия“ започва да обръща сърцата на децата към бащите (Малахия 4:5-6), т.е. да насочва адвентния народ обратно към първоначалните учения и идентичност на адвентните пионери. Тази история оттогава до днес е изпълнена с важни събития и заслужава специално внимание в друга статия.

Разбирането на тези пророчества не е просто академично упражнение, а призив за осъзнаване на времената, в които живеем, и за връщане към Божието Слово като единствен източник на истина и морал.