Божественият модел – слънце и луна, събота и закон

Превод от английски на оригиналната статия: The Divine Patter - Sun, Moon, Sabbath and the Law

(Тези мисли ми дойдоха на ум по време на съботните часове)
Има времена в живота, когато си даваме сметка, че действаме според модели или принципи, които са станали подсъзнателни чрез излагане на тяхното въздействие и чрез повторение. Разбрах това, когато посетих Съединените Щати преди няколко години, движейки се по тротоара. Докато ходих, един човек идваше отсреща, аз минах от ляво, а той от дясно, а щом идвахме от срещуположни посоки, това означава, че и двамата се движим един срещу друг. Моделът, който се бе развил в ума ми, е че трафикът извежда от пътя чрез движението си отляво. Това е така, защото през целия си живот съм бил изложен на една система на движението по пътищата, което се осъществява отляво, позволявайки по този начин да се минава отдясно. В Съединените Щати, условията са такива, че човек се движи отдясно, за да позволи на движението срещу него да минава отляво (както е и в България). Колкото повече шофира човек, толкова повече този образец се отразява в мисленето му. Тези модели стават част от нас и многократното повторение на принципа ги автоматизира.

Когато се местите в нов дом слагате чашите си в някакъв кашон. Какво става ако решите да преместите чашите на различно място? Ако не си поставя за цел да мисля съзнателно за факта, че съм преместил чашите, почти винаги се хващам, че се взирам към мястото, където са били първоначално чашите. Развил се е модел и аз мога да се наслаждавам на живота без да се налага да мисля постоянно къде са чашите.

Ако не сме внимателни, такива примери може да имат ужасни последици. Спомням си историята за човек, който бил прекарал известно време в САЩ, а след това се върнал обратно в Австралия. Макар че бил малко уморен от придвижването чрез моторни превозни средства, той все пак се качил на мотор, за да се стигне дома си. Понеже бил прекарал дълго време в САЩ, моделът в ума му явно бил започнал да се променя, защото завил на погрешната страна на една улица и бил убит от идващ насреща автомобил. Тази трагедия е едно болезнено напомняне, че неправилното прилагане на модели може да се окаже фатално.

Когато става въпрос за модели, няма нищо по-важно от модела на живота. Този модел е универсален и така непроменим, както личностите, които го формират. Този божетвен модел на живота се намира в 1 Кор. 8:6:

1 Кор. 8:6 За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

Библията разкрива ясно Отец като великият източник на всичко и че Неговият Син е изразеният Му образ (отпечатък) и е получил всичко от Него. Щом Синът е получил всичко от Своя Баща и е Негов отпечатък, единственият начин по който можем да ги различим в ума си е като приемем, че Синът е излязъл от Отец и е наследил всичко от Него. Неговата наследственост е тайната за запазването на Тяхната персоналност и индивидуалност. Неговата наследственост също изяснява и разграничава последователността на модела “От Когото” и “Чрез Когото”.

Ключът към този модел е, че втората личност е образ и израз на първата:

Евр. 1:3 Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ…

Нека обърнем специално внимание на това, че няма напрежение между източника и канала. Синът не върши нищо от Себе Си, но е един славен израз на Отец. Всичко което намираме в Сина има за свой източник Отец.

Чрез гледане се променяме и ако гледаме Отец и Сина, такива каквито са разкрити в Писанието, този божествен модел на източник и канал започва да полага основата си в цялото ни мислене. След като ги наблюдаваме известно време, всичко се преобразява по този модел – защото всичко сътворено е било направено от Отец и Сина и затова Техният отпечатък е върху всичко създадено. Забележете следните примери:

За да може да видим как действа това, нека погледнем към един различен модел, според който живеят много хора, познат като принципът Ин/Ян.

Обърнете внимание как този принцип поставя в опозиция две неща, а в същото време те оформят едно единство. Между двете сили съществува напрежение. Две равни сили, които са в напрежение и оформят единство. А сега забележете как този модел се прилага за нещата от естествения свят:

Много естествени двойнствености (като мъжки и женски пол, светлина и тъмнина, високо и ниско, горещо и студено, вода и огън, живот и смърт, и т. н.) са възприемани като физически изяви на ин-ян концепцията. http://en.wikipedia.org/wiki/Yin_and_yang

В библейската концепция, жената (на английски думата за жена – „woman“ - съдържа идеята, че жената е от мъжа „man“) е слава или още отблясък на мъжа (1 Кор. 11:7). Но при принципа Ин/Ян, жената е в напрежение с мъжа като съравна. Вътрешното отношение е по-скоро отношение на напрежение, отколкото изразяване на другия. Нека погледнем към западната концепция за този принцип на напрежение и единство.

Хегел развил една обхватна философска рамка, или "система“, на Абсолютния идеализъм, която се използва по един интегриращ и развиващ начин в релациите ум-природа, субект-обект в познанието, в психологията, в държавата, в историята, в изкуството, в религията и във философията. По-специално, той развил концепцията, че умът и духът се изявяват в един набор от противоречия и противопоставяния докато накрая не се интегрират и обединят, без да елиминират своите полюси или да се редуцират. Примери за такива противоречия са отношенията между природата и свободата, и между иманентността и трансцедентността. [Ударението е мое] http://en.wikipedia.org/wiki/Hegel

Повечето демократични страни ръководят своите правителства на основата на принципа на опозицията в напрежение, с едно правителство, което се предполага, че създава синтез или единство.

Трудно ли е да се види, че тази концепция на напрежението, разкрита и в източните и в западните школи на мисълта, е просто едно отражение на това, което Сатана е жалаел в началото?

Ис. 14:14 Ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!

Сатана искал да бъде съуправител с Бога, едно друго аз (алтер его), което е в отношения на напрежение, и което същевременно създава единство чрез това напрежение. Тогава чудно ли е, че съществува напрежение в толкова много отношения? Какъв е моделът на живота, който се е отпечатал в мисленето ни и ръководи голяма част от отношенията ни?

С тези мисли в ума си, трябва да е ясно, че едно истинско поклонение на Отец и Сина в духа на любовта приемана от Тях, ще доведе до промяна на модела, който владее отношенията ни. Нашата естествена тенденция към напрежение и опозиция ще бъде сменена, при което всяка личност ще намери своето място в божествения модел, позволявайки на втората личност при всяко от тези отношения да бъде израз и слава на първата личност, без напрежение. Истинското поклонение на Бог и Неговия Син ще доведе до единство и хармония като тези от времето на Петдесятница.

Като пример за това как можем да се учим от този божествен модел, бих желал да вземем слънцето и луната, за които споменах по-рано, за да се подготвим за едно кратко библейско изследване свързано с разкриването на това как принципите на божествения модел могат да ни научат много неща.

Слънцето и луната могат да представят божествения модел на Отец и Сина:

Бит. 1:16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.

Йоан 14:28 Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мен.

Луната отразява светлината на слънцето. В небето луната е със същия размер като слънцето и затова изглежда равна на слънцето, когато е пълна.

Евр. 1:3 Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините.

Христос бил роден от Отец и Той е блясък на славата Му.

Луната трябваше да владее нощта, а всички неща бяха поверени в ръцете на Сина по време на великата борба. Но когато планът на спасението приключи, повече няма да има нощ.

Йоан 5:22 Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина.

Йоан 3:35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

1 Кор. 15:24, 25 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила, 25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. [Владее през нощта]

Откр. 22:5 Нощ няма да има вече и няма да имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ще свети над тях. И те ще царуват за вечни векове.

Звездите представят Божиите деца/ангели:

Йов 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?

Имайки предвид това, сега можем да видим историята на спасението разиграна в 6^я печат:

Тройната ангелска вест била проповядвана от 1831 г. и нататък. Дали знаменията в небето от 1780 г. и 1833 г. не са предсказание за това как светът ще отговори на тези вести?

Видях, че както юдеите разпънаха Иисус, така и номиналните църкви бяха разпънали тези вести и затова нямаха познание за пътя към най-святото място. Ранни писания с. 261 / бълг. Опитности и видения – Една твърда платформа – параграф 3.

Друго, което можем да забележим e, че ние не можем да гледаме директно към слънцето, но можем да гледаме към луната. Знаем, че не е възможно да гледаме към Отец, защото Той обитава в светлина, до която никой човек не може да се приближи (1 Тим. 6:16). Можете ли да си спомните също за жената, облечена със слънцето, но имаща луната под краката си (Откр. 12:1)? Не е ли Христос единствената основа, която може да бъде положена за християнската църква, и не е ли Синът на Бога, Този Който апелира към Своя Отец да ни даде помощ и сила (светлина 1 Йоан 1:5), за да напредваме в каузата на истината?

Любимият ми пример е, че през нощта, когато Иисус се молеше в градината и потта Му се превърна на капки кръв, беше пълна луна (Копнежът на вековете – с. 685 / бълг. гл. 74 – Гетсимания – параграф 1). При смъртта на кръста виждаме Сина на Бога разкрит в пълнотата на славата. В светлината на пълната луна получаваме повишена гравитационна сила чрез подравняването (не напрежението) на слънцето и луната. Аз също намирам утеха в познанието, че луната е много близо до нас, също както Христос е близо до нас и ни утешава в тази тъмна нощ на скръб.

Има много други примери, които можем да извлечем, за да се покаже начина, по който се учим от божествения модел на слънцето и луната, но основната идея която искам да подчертая е, че луната е израз на слънцето в противовес на това да бъде в отношения на напрежение със слънцето и използвана от Сатана за напредъка на неговата философия за живота.

Сатана извращава символа на слънцето, луната и звездите също както е извратил и символа на хляба и чашата след кръста.

Вт. 4:19 И внимавай да не би, като повдигнеш очите си към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно войнство, да се подмамиш и да им се поклониш и да им послужиш — на тези, които ГОСПОД, твоят Бог, е разпределил на всичките народи под цялото небе.

Когато загубим познанието си за божествения модел, всички отношения, на всички нива се променят в един процес на единство чрез напрежението или дори в единство чрез сливане на две в едно. Това може да се разкрие дори в един процес на въздигане на втората личност/сила за сметка на първата.

Вземете например въпроса за лунарните съботи. Съблюдаването на седмия ден като събота се осланя на наблюдение на слънцето на всеки седем дни. Лунарните съботи зависят от движенията на луната. Ако виждаме един принцип на съблюдаване на лунарните съботи за сметка на съботата като седми ден, то ние сме свидетели на едно нарушение на божествения модел. Съблюдаването на нещо свързано с луната, никога не трябва да затъмнява (да извинява объркването!) съботата свързана с движението на слънцето.

Друг важен принцип, който виждаме във връзка с луната е, че слънцето не се променя, но макар че и самата луна не се променя, то тя преминава през фази. Така също виждаме, че Отец никога не променя Своя израз, но виждаме, че Синът на Бога има ясно изразени фази. Виждаме Христос в стария завет като Ангелът на Неговото присъствие, а след това, при въплъщението Му като учител, пророк, а след това и жертва. След това Го виждаме в небето като Свещеник, а по-късно като Съдия. Най-накрая Го виждаме като Цар, когато се завръща на земята. Една и съща личност, но минаваща през различни фази.

С тези мисли нека поразсъждаваме и върху това как този божествен модел действа във връзка със закона. Знаем, че десетте заповеди са „заповедите на Отец” (Йоан 15:10). Знаем също, че законът на Мойсей беше един израз на десетте заповеди с различните му регулативи и присъди. Гледайки на Закона на Бога и на закона на Мойсей в отношенията на божествения модел, виждаме, че единият е израз на другия. Те не са в напрежение един с друг. И точно както луната минава през различни фази, така и принципите на Мойсеевия закон са продължили да минават през фази – същите принципи, но различни фази и изражения. Преди кръста е различна фаза от тази след кръста. Същите принципи, но в различен израз. Знаем, че е имало принципи от Мойсеевия закон, които са пренесени в новия завет, както е представено в Деяния 15-та глава. Ако просто кажем, че всички тези закони и съдби не са приложими повече по никакъв начин, така унищожаваме божествения модел. Предлагам да гледаме към същите принципи, но като на такива, които са под друга фаза. Също както самата луна не се променя, но изразът и фазата й се променят.

Заслужава си също да отбележим, че жената от Откровение 12-та глава е застанала на луната – тя е нейната основа. Облечена със източника (10-те заповеди = източник на светлина), но стъпила на луната – изразите на десетте заповеди в различни фази. Без принципите на Мойсеевия закон, намиращи се в светилището и неговите служби, църквата ще загуби основата си, защото светилището е централният стълб и основа на нашата вяра.

Какво би се случило ако поддържаме един модел на съравенство и го прилагаме към закона на Бога и закона на Мойсей? Можем да бъдем принудени да ги обединим в напрежение или да ги слеем в едно и така да унищожим и двата. Или можем да бъдем склонни да премахнем напълно втория. Докато сме в този свят, ние имаме нужда от луната да ни води към слънцето, също както се нуждаем от Духа на пророчеството да ни води към Библията. Едно послание към мъдрите.

Осъзнавам, че засегнах много точки, но се надявам, че можете да видите как притежаването на един правилен божествен модел за отношенията, може да има мащабни разклонения по отношение на това как гледаме на нещата в Писанието и в света около нас.

Изберете днес на кого ще служите. Колкото за мен и моя дом, ние ще служим на Отец и Неговия Син. А при Тях няма никакво напрежение.