Защото Бог толкова възлюби

Много християни са използвали факта, че Бог е дал на човека господство над земята (Битие 1:26-28) като оправдание за това, че са небрежни към нечовешкото творение. Можем да правим с него каквото си искаме, без последствия от тази гледна точка. Поради това пренебрежение от страна на по-голямата част от християнството, някои учени са стигнали дотам, че твърдят, че съвременното християнство е основният виновник за световната екологична криза днес. Лин Уайт, например, твърди, че самото християнство причинява безгрижие към природата, тъй като много съвременни християни вярват и учат, че "никой елемент във физическото творение не е имал никаква друга цел, освен да бъде в служба на човека и неговите цели"[1] Това чувство, обаче, е грубо свръхгенерализиране на библейските учения.

Жалко е, че много хора пропускат екологичната грижа, изразена от библейските автори. Всъщност това е очевидно в първата глава на Библията. В началото Бог не само произнесъл благословение върху хората и съботата, но и върху нечовешките същества:

Битие 1:22 'И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.'

Битие 1:28 'И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята

Битие 2:3 'И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил. '

Благословението, произнесено върху творението, е толкова трайно, колкото благословението, поставено върху човечеството и съботата. Фактът, че Бог благославя и Своето нечовешко творение, трябва да ни даде указания относно нашата отговорност като носители на Божия образ.

"Загрижеността за себе си е причина за повишен интерес към "околната среда", но така се пропуска истинската цел. Има по-добра причина да се грижим за природата, защото земята и нечовешкото творение са под Божието благословение, "с правата и привилегиите, които се отнасят до тях". От гледна точка на Библията, интересът към нечовешките същества и земята не е мотивиран от екологично извънредно положение, а от признаване на достойнството и правата на останалата част от създадения ред. Екологичната парадигма е твърде тясна... Разрушаването на нечовешкото творение, извършено безнаказано в безпрецедентен мащаб, не обръща внимание на интимната взаимозависимост между човешкия живот и останалата част от творението.[2]

Наистина, трябва да се грижим за околната среда, не за да спасим себе си, а защото "водите, които замърсяваме, и земята, която тровим, са създадени от Този, Който ни е направил, примирил и изкупил".[3]

Благословението, поставено върху Божието нечовешко творение, не просто се споменава мимоходом в разказа за сътворението, но е изрично постановено и увековечено в четвъртата заповед.

 Изход 20:8-11 Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

По този начин съботата е напомняне, че по-малко щастливото и дори нечовешко творение има право на достойнство и почивка – и този факт е неразривно свързан с характера на Бог, който е запазен в паметта на седмия ден, но липсва в неделя (тъй като няма библейски прецедент, органична връзка, или валиден принос към такива дискусии).

Фактът, че тази заповед взема предвид благополучието дори на нечовешките същества, разкрива сърцето на Създателя – Той не е направил творението за злоупотреба, за да задоволи нашите страсти, защото Той се отвращава от страданието на животните (Числа 22:23-33) и обича цялото Си творение, а не само човечеството (Второзаконие 25:4; Пс. 36:9; 147:9). Божията любов към животинския живот е очевидна от факта, че във възстановеният Рай: "Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол... Те не ще погубват, нито повреждат в цялата Ми свята планина, казва Господ." Исая 65:25.

Притчи 12:10 - Благочестивите се грижат за животните си, а нечестивите са винаги жестоки.

Същата тази любов към животните все още не е отразена в носителите на Божият образ като цяло, както е видно от злоупотребата с фабричното земеделие, което се извършва на Запад. Колко ярък е контрастът между Бога, който храни и се грижи за врабчетата (Мат. 6:26) и фабричните селскостопанства, които принуждават пилетата да живеят в отвратителни условия за печалба? Помислете за тежкото положение на кокошките, произвеждащи яйца:

"Аз съм кокошка с батерии. Живея в толкова малка клетка, че не мога да разперя криле. Принудена съм да стоя ден и нощ на наклонен под от телена мрежа, който болезнено се врязва в краката ми. Стените на клетката разкъсват перата ми, образувайки кръвни мехури, които никога не заздравяват. Въздухът е толкова пълен с амоняк, че дробовете ме болят, очите ми горят и мисля, че ослепявам. Веднага след като се родих, един мъж ме сграбчи и отряза част от клюна ми с горещо желязо, а малките ми братя бяха хвърлени в торби за боклук като безполезни. Умът ми е нащрек и тялото ми е чувствително и трябваше да съм богато оперена. В природата или дори в стопанския двор щях да имам почистващи прахови бани с моите приятели от ятото докато си общуваме, нужда, толкова силна, че извършвам "вакуумно" прахово къпане на телния под на клетката си. Свободна, щях да обикалям джунглите и полетата на предците си с моите приятели, поглъщайки растения, земни червеи и насекоми от изгрев до здрач. Щях да упражнявам тялото си и да изразявам природата си и щях да давам и получавам удоволствие като цяло същество. Аз съм само на една година, но вече съм "отработена кокошка". Хора, иска ми се да бях мъртъва и скоро наистина ще съм. Търсете парчета от наранената ми плът навсякъде, където се продават пилешки пайове и супи."[4]

Еремия 12:4 До кога ще жалее земята, И тревата на всяка нива ще изсъхва, поради нечестието на живеещите в нея? Изтребиха се зверовете и птиците, защото рекоха: Няма да види сетнината ни.

Както казва Матю Скъли, "фабричното земеделие не е просто убиване: то е отрицание, пълно отричане на животното като живо същество със собствени нужди и природа. Това не е най-лошото зло, което можем да направим, но е най-лошото зло, което можем да им причиним."[5]

Какъв би бил резултатът от проявата на Богоподобен интерес, грижа и състрадание към нечовешкото творение? Сюзън Ийстман, коментирайки твърдението на Павел, че нечовешкото творение с нетърпение очаква проявлението на Божиите синове (Рим. 8:19-23), описва как Божиите деца биха могли да повлияят на света:

"Тъй като Божиите деца са изкупени от благовестието, те започват да си възвръщат законното господство над сътворения свят (Битие 1:28-30; Пс. 8.5-8); в по-модерни термини, техният променен начин на живот и подновена етика започват да възстановяват екологичната система, която е била извадена от равновесие чрез неправомерни действия ([Рим.] 1.18-32) и грях (Рим. 5-7)." [6]

Какво ще стане, ако в знак на протест срещу жестоките методи на фабричното земеделие се опитаме да променим сегашната селскостопанска система? Най-прекият начин да променим сегашната система е да променим начина, по който харчим парите си – нашите бюлетини за гласуване като потребители. Забележете ефекта на пеперудата, който може да възникне, ако започнем да променяме начина, по който мислим за животните, като гледаме начина, по който Бог се грижи за тях:

"Ако изобщо сме сериозни за прекратяване на фабричното земеделие, тогава най-малкото, което можем да направим, е да спрем да изпращаме заплатите на абсолютно най-лошите насилници. За някои решението да избягват фабрично отглежданите продукти ще бъде лесно. За други то ще бъде трудно. За тези, за които това звучи като трудно решение (бих добавил и себе си в тази група), крайният въпрос е дали си струва неудобството. Знаем поне, че това решение ще помогне за предотвратяване на обезлесяването, ограничаването на глобалното затопляне, намаляване на замърсяването, спестяване на петролни резерви, намаляване на тежестта върху селските райони на Америка, намаляване на нарушенията на правата на човека, подобряване на общественото здраве и премахване на най-систематичното насилие над животни в световната история. Това, което не знаем обаче, може да е също толкова важно. Как вземането на такова решение би ни променило?" [7]

Римляни 8:19-22 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

Да, ако започнем да действаме повече като синове на нашия любящ Отец, като бъдем благословение за цялото творение, тогава земята ще започне истински да се изцелява и "Планините и хълмовете ще избухнат пред теб и ще пеят пред тебе и всички полски дървета ще пляскат с ръце." Ис 55:12.

Исая 35:1-2 Пустинята и уединеното място ще се зарадват за тях; И пустинята ще се зарадва и ще разцъфне като роза. Ще цъфти изобилно и ще се развесели, дори с радост и песни; Славата на Ливан ще му се даде, превъзходните на Кармил и Сарон; Те ще видят славата Господна, и величието на нашия Бог.

Писанието е ясно, че нашите грехове и жестокост имат пряко въздействие върху земята (Бит. 6:12; Левит 18:25-28; Ис. 24:4-6) и не е нужно да търсим много, за да намерим доказателствата за това. В книгата Откровение изрично ни се казва, че онези, които са отхвърлили Божия Дух в края на краищата, са тези, които "унищожават земята" (Откровение 11:18).[8] Начинът да се изцели света не е чрез принуждаване на хората посредством външно законодателство, както се застъпваха предишните папи, а чрез представяне на истината за Божия характер, естеството на Неговите закони и естествените последици от приемането или отхвърлянето на Христос – всичко това е разкрито в Христовия кръст. След като то бъде ясно показано, на всеки трябва да бъде дадена свободата да избере своята страна. Не можем да принудим съвестта, но можем да се опитаме да убедим ума.

[1] Лин Уайт младши, "Историческите корени на нашата екологична криза", Science, vol. 155 (1967), p. 1205; препечатано в Екология и религия в историята, с. 15-31.

[2] Тонстад, Изгубеният смисъл на седмия ден, стр. 390, 391.

[3] Катрин Грийн-Маккрейт, "Неспокоен, докато не почиваме в Бога: Четвъртата заповед като тестов случай в християнската интерпретация на "ясния смисъл", в Десетте заповеди: Реципрочността на верността, изд. Уилям П. Браун (Луисвил: Уестминстър Джон Ноу Прес, 2004), стр. 234-235.

[4] Карол Дж. Адамс, "Мислене като пиле", United Poultry Concerns, http://tinyurl.com/y2ft2h9h.

[5] Матю Скъли, Господството: Силата на човека, страданието на животните и призивът за милост (Ню Йорк: St. Martin's Press, 2002), стр. 289.

[6] Сюзън Ийстман, "Чий апокалипсис? Идентичността на Божиите синове в Римляни 8:19", Journal of Biblical Literature, vol. 121, no. 2 (2002), p. 263-277.

[7] Джонатан Сафран Фоер, Яденето на животни (Back Bay Books, 2010).

[8] За да научите повече за въздействието на човека върху природата и как сегашният път, по който светът върви, е неустойчив, моля, вижте книгата Dominion and Destiny: The Future of Man and the Earth, https://tinyurl.com/36dxk7c6.