Как примиряваме онова масово избиване с меч, което Израил извършил над народите, с думите на Христос?

…защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.

Избили не само мъже, но и жени и деца:

Вт. 2:34 И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град — мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.

Дали израилтяните действително са били в хармония с характера на Бога? Защо регулярно се страхували, че Бог ги е довел в пустинята, за да ги убие? Дали дълбокият мрак, който се спуснал над Авраам е свързан по някакъв начин с посягането му към меча, когато спасявал своя племенник и неговото семейство?

Дали убиването на сихемците от Леви и Симеон е имало някакво отражение върху клетвата на Израил за пълно унищожение на неговите врагове?

Необходимо ли ви е да знаете това? Ако не ви е нужно, тогава Христос би могъл да дойде при вас, както при Яков по време на неговата скръб, и да го сметнете за враг? Само чрез уповаване в Божията милост, Яков победил като истински Израил на Бога.