Изследвания върху Римляните. Християните и държавата. Римл. 13:1-14
Превод от оригиналната статия на английски: Study on Romans. Christians and the Sate Rom 13:1-14
Сега стигаме до тринадесетата глава на Римляни, която е втората от чисто увещателните глави. Тази глава съдържа въпроси от най-голямо значение и в същото време е може би най-малко зачитаната от всички глави в Библията. Ще продължим да четем без общ преглед:
"Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. 2 Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си. 3 Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея, 4 понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло. 5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. 6 Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност. 7 И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта. 8 Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другиго, е изпълнил закона. 9 Понеже заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай“; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: „Да любиш ближния си както себе си.“ 10 Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона. 11 И това вършете, като знаете времето, а именно, че е дошъл часът да се събудите от сън; защото нашето спасение е по-близо сега, отколкото когато повярвахме. 12 Нощта напредна, а денят наближи. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека да облечем оръжията на светлината. 13 Нека ходим подобаващо, като през деня – не в пирувания и пиянства, не в блудства и разпътства, не в кавги и зависти, 14 а се облечете с Господ Иисус Христос и не се грижете за страстите на плътта.“
При изучаването на тази глава е необходимо да се помни, че Посланието е адресирано към изповядващи се за последователи на Господ. "Ето, ти си наречен юдеин, и почиваш на закона, и се хвалиш в Бога, и знаеш Неговата воля," и т. н. Римл. 2:17, 18. И пак: "Не знаете ли братя, защото говоря на такива, които познават закона," и т. н. Римл. 7:1. Последната част на главата отново показва същото нещо. Следователно, грешка е да се предполага, че тази глава е била замислена да представи задълженията на земните управители, или като трактат по гражданско управление, или за отношенията, които държавата трябва да поддържа с църквата. Щом тя е адресирана към изповядващи се за християни, явно е, че целта й е просто да им каже как трябва да се отнасят към властите под чиято власт живеят.
Всяка сила/власт е от Бога. "Бог говори веднъж; два пъти чух това; че силата принадлежи на Бога." Пс. 62:11. "Няма сила освен тази от Бога." Това е абсолютно вярно, без никакво изключение. Римската сила, дори в дните на позорния и брутален Нерон, бе също толкова взета от Бога, както бе и юдейската сила в дните на цар Давид. Когато Пилат казал на Христос, че имал сила да Го разпъне или да Го пусне, Христос отговорил: "Ти въобще не би могъл да имаш сила срещу Мен, ако не ти беше дадена отгоре." Йоан 19:11. Този факт, обаче, не доказва, че действията на тази сила са прави, или, че Бог ги одобрява.
Това ще стане още по-очевидно ако вземем случаите на отделни личности. Цялата човешка сила идва от Бога. Еднакво вярно е и за езичника и за християнина, че "в Него живеем и се движим и съществуваме;" "защото сме Негово потомство/род." Деян 17:28. Съвсем вярно може да бъде казано за всяка отделна личност както и за всички управления, че са наредени, или определени от Бога. Той има план за живота на всеки един. Но това не прави Бог отговорен за всички техни действия, защото те са свободни да правят както изберат и да се бунтуват срещу Божия план и да извращават даровете Му. Силата с която присмивачът хули Бога, е също толкова от Бога, както и силата с която Му служи християнинът. Но никой не би могъл да предположи, че Бог одобрява богохулството. Подобно и ние не трябва да предполагаме, че Той непременно одобрява действията на правителствата, само защото силите са наредени от Него.
"Наредени." - Нека никой не подхранва идеята, че тази дума предполага непременно предоставяне на някаква духовна сила. Тя не означава нищо повече от определен или нареден, което откриваме и в бележката под линия. Гръцката дума, от която идва се намира в Деяния 28:23, където четем, че юдеите в Рим определили ден на Павел, да им говори за евангелието. Може също да се каже, че те са му „наредили“ ден.
Бог над всичко. - "По-висшите сили/власти" не са над Всевишния. "Мъдростта и мощта са Негови; и Той изменя времената и сезоните; Той премахва и поставя царе." Дан. 2:20, 21. Той поставил Навуходоносор за цар над Вавилон и над всички царства на земята (виж Ер. 27:5-8; Дан. 2:37, 38); но когато Навуходоносор дръзко си приписал божествена сила, бил изгонен при зверовете, за да разбере, че "Всевишният владее в царството на човеците, и го дава на когото Си желае." Дан. 4:32.
Съпротивляване на Бога. - Щом няма сила освен от Бога, "този, който противостои на силата/властта се противопоставя на Божията наредба; а тези, които се противят ще си навлекат присъда." Това е предупреждение срещу бунта и въстанието. Бог е този, който сваля и поставя царе. Затова този който дръзва да свали цар си присвоява Божий прерогатив. Сякаш е знаел по-добре от Бога кога трябва да се смени управлението. Докато онези, които се надигат срещу някое земно управление не покажат директно откровение от небето към тях, което им определя това дело, те поставят себе си срещу Бога, като се опитват да съборят Неговия ред. Те поставят себе си пред Бога.
Противостоене или събаряне. - Противопоставянето на гражданската власт е в същата посока като да опита да я събориш. Този, който се противопоставя на една власт със сила би я съборил ако съперничеството бъде продължено и би имал силата. Това е абсолютно забранено за последователите на Христос.
Примерът на Христос. - Христос пострада, "оставяйки ни пример, за да следвате стъпките Му; който грях не извърши, нито се намери измама в устата Му; който, когато бе поругаван, не ругаеше; когато страдаше, не заплашваше; но предаде Себе Си на Онзи, който съди справедливо." 1 Петр. 2:21-23. Струва си да помним, че Христос бе осъден с политическо обвинение и по политически причини, но Той не се възпротиви, въпреки че показа, че има сила да направи това. Виж Йоан 18:5-11; Мат. 26:51-53. Може да се каже, че Христос е знаел, че Неговият час е дошъл. Вярно е, но Той не се противеше и в случаите преди това. Той постоянно Се поверяваше в ръцете на Отец. Това е пример за Неговите последователи. Ако те са покорни в Божиите ръце, не може да пострадат от каквото и да е позорно нещо или да им се окаже натиск, който Бог да не е определил или позволил; никакво нараняване не може да ги сполети преди да дойде техният час. По-лесно е да се изповядва вяра в Христос, отколкото да се покаже истинска вяра като се следва примера Му.
Друг поразителен пример. - Саул бил определен за цар над Израил по заповед на Бога; но след това бил отхвърлен поради безразсъдния му път. Тогава Давид бил помазан за цар на негово място. Саул завидял, че Давид бил предпочетен, и се опитвал да отнеме живота му. Давид не се противопоставил, но избягал. Повече от веднъж Саул бил във властта на Давид, но той не пожелал да вдигне срещу него ръка. Ако би могло да има някакво извинение за противопоставянето на управител, Давид го имал. На първо място, ако той бил направил така, това би било само в самозащита; а на второ място, той вече бил помазан за цар на мястото на Саул. Но дори, когато бил подтикван да се съгласи да позволи друг да убие Саул, Давид казал: "Не го убивайте; защото кой може да вдигне ръката си срещу Господния помазаник и да бъде невинен? . . . Жив е Господ, Господ ще го порази; или денят му ще дойде да умре; или ще слезе в битка и ще загине. Да не дава Господ да простра ръката си срещу Господния помазаник." 1 Царе 26:9-11. И все пак Саул беше един нечестив човек, който бе отхвърлил верността към Бога, и не беше подходящ да управлява.
Подчинен на Бога. - Божието слово ни увещава да бъдем подчинени на съществуващите сили/власти, но това никога не трябва да се изразява в непослушание към Бога. Бог никога не е нареждал на някоя сила да бъде над Него. Върхът на глупостта ще е ако защитаваме чрез тази глава, че задължението на християните е да се покоряват на човешките закони, когато са в конфликт с Божия закон. Бог не позволява удовлетворяването на греха; още по-малко да ни заповядва да грешим. Не трябва да се подчиняваме на властите, поради това, че са на мястото на Бога, но защото се покоряваме на Бога. "И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Иисус." Кол. 3:17.
Подчинение и послушание. - Обикновеното подчинение предполага послушание. Когато четем, че Иисус се е подчинявал на родителите Си, ние сме сигурни, че Той им е бил послушен. Така че, когато сме увещавани да се подчиняваме на съществуващите сили/власти, естественото заключение е, че трябва да бъдем послушни на законите. Но никога не трябва да се забравя, че Бог е над всичко; че както индивидуалната, така и националната власт/сила идват от Него; и че Той има правото за едно неразделено служене от всяка душа. Ние трябва да слушаме Бог през цялото време, а също и да се покоряваме на човешката сила/власт, но винаги по начин, който не включва непослушание на Бога.
Не може да се слугува на двама господари. - "Никой човек не може да служи на двама господари. . . . Не можете да служите на Бога и на мамона." Причината е, че Бог и мамона имат противоположни изисквания. Всички знаят, че често е имало закони, които са били в конфликт с Божиите заповеди. В Америка някога имаше закон в дните на робството, който изискваше от всеки човек да направи всичко възможно, за да върне скитащите се роби на техните господари. Но Божието слово казва: "Да не предадеш на господаря му роб, който е избягал от господаря си при теб." Вт. 23:15. В този случай е било невъзможно да бъдеш послушен на закона на страната без да си непослушен на Бога; и послушанието на Бога е превръщало непослушанието на човешкия закон в абсолютна необходимост. Било необходимо да направят своя избор, на кого ще бъдат послушни. Християнинът не може да се колебае нито за момент при избора си. Законът, който противоречи на Божия закон е нищо. "Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА." Пр. 21:30.
"Всяко човешко постановление." - "Някой читател може да цитира 1 Петр. 2:13 в противовес на това. Там пише: "Подчинявайте се на всяко човешко постановление заради Господ." Други може да кажат, че трябва да се подчиняваме на всяка наредба освен когато тя е в противовес на Божия закон. Обаче никакво изключение не се загатва тук, нито пък е необходимо. Нито пък и текста учи на послушание към човешки закони, които противоречат на Божия закон. Грешката възниква от неразбиране на думата "наредба." Предполага се, че тази дума означава „закон," но един внимателен прочит ще покаже на всеки, че това предположение е погрешно. Нека прочетем 13-ти и 14-ти стих внимателно: "Подчинявайте се на всяка човешка наредба [Гръцки, творение] заради Господ." Е, какви са тези наредби или творения, на които трябва да се подчиняваме? Няма значение; към всички, "било то към царя, като върховен владетел; или към управителите, като такива, които са изпратени от него." Много е ясно, че текстът не говори каквото и да е за закони, но само за управители. Увещанието е точно като това в 13-та глава на Римляни.
Подчиняващ се, но непослушен. - Нека читателят продължи да следва главата от която последно се цитира и ще установи, че налагащото се подчинение не включва послушание към нечестиви закони. Увещавани сме: "Почитайте всички човеци. Обичайте братството. Бойте се от Бога. Почитайте царя." Трябва да бъдем подчинени на всяка законна власт, независимо дали упражняващия тази власт е добър и благороден, или опак. След това идват думите: "Защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо." 1 Петр. 2:17-19. Един човек не би могъл поради съвестност към Бога да търпи скръб и незаслужено страдание, освен ако съвестта спрямо Бога не го е принудила да бъде непослушен на някоя заповед, която му е налагана. Това твърдение, което стои непосредствено след увещанието да се подчиняваме, показва ясно, че непослушанието е очаквано като вероятност, когато властващите са „вироглави“. Това е подчертано чрез препратката към Христос, който несправедливо страда, но не се възпротиви. "Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си." Ис. 53:7. Той бе осъден за вярността Си към истината, с която не можеше да направи ни най-малък компромис, и все пак се подчини на авторитета на управителите. Апостолът казва, че с това Той ни е оставил пример, да следваме стъпките Му.
Християните и гражданското управление. - "Защото нашето гражданство е на небето, откъдето и очакваме Спасител – Господ Иисус Христос." Фил. 3:20. Онези, които чрез Христос имат достъп чрез един Дух с Отец "повече не са странници и чужденци, но съграждани на светиите и от домочадието на Бога." Еф. 2:19. Нека всеки човек се занимава с делата на собствената си държава, а не с тези на друга. Защото ако един американец дойде в Англия и си науми да поучава Парламента за начина по който той третира дейността на правителството, или ако англичанин отиде в Америка и се отличи със способността си да съветва властващите, това би бил върха на наглостта. Но ако те започнат активно да се намесват в осъществяването на обществените дела, или се наложи да работят в офиса, бързо ще стане ясно, че нямат работа там. Нека се натурализират и тогава могат да говорят и да действат колкото желаят; тогава обаче ще трябва да си мълчат ако се върнат в страната на която някога са отдавали верността си. Никой човек не може да бъде едновременно активен в делата на две правителства.
Това се отнася и за небесното управлението, в отношение към земните управления, а така също и към различните страни по земята. Онзи, който е гражданин на небесната страна няма работа да се меси в аферите на земните правителства. Той трябва да остави тази работа на онези, които признават тази земя за техен дом. Ако земните владетели замислят да регулират делата, отнасящи се до Божието царство, ще бъдат, меко казано, виновни за страшна дързост. Но ако те не могат дори в правилните си презумпции да регулират делата на небесното царство, много по-малко небесните граждани могат да се намесват в делата на земните царства.
Превръщане на земята в небе. - Много християни и служители на евангелието се оправдават за политическите си начинания като казват, че е тяхно задължение да направят тази земя небесно царство. В една скорошна кампания чухме много за "новораждането на Лондон," и "превръщането на Лондон в Божий град." Това изказване показва едно ужасно неразбиране на това какво е евангелието. "То е Божията сила за спасение на всеки, който вярва." Римл. 1:16. Новораждането се осъществява само чрез Святия Дух, действащ индивидуално в сърцата и не може да се контролира от хора. Царствата на този свят ще станат царства на Христос, но само "ревността на Господа на силите ще извърши това." Откр. 11:15; Ис. 9:7. Ще има нова земя, в която ще живее само правда, но това ще бъде едва след идването на Господния ден, при който елементите ще се разтопят, и безбожните ще бъдат изгорени. 2 Петр. 3:10-13. Това няма да се случи чрез политическо действие, дори и служителите на евангелието да са политици. Служителите на евангелието имат само една поръчка, а именно: "Да проповядват словото." По никакъв друг начин хората по света не могат да бъдат променени към добро. Затова служителят, който пренасочва вниманието си към политиката, се отрича от призива си.
Запазване на мира. - Трябва да се подчиняваме на земните власти, заради съвестта и поради това също трябва да плащаме и данък и да изпълняваме всеки дълг от подобно естество, който ни е наложен. Таксите може да са тежки и дори несправедливи, но това няма да оправдае бунта. Апостол Яков говори за богатите, които угнетяват бедните и изказът му се прилага както, когато са на обществена служба, така и в частния живот. Той казва: "Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато; угоихте сърцата си в ден на клане. 6 Осъдихте, убихте праведния и той не ви се противи." Яков 5:5, 6. Обърнете внимание, че праведният не се противи. Защо? Поради заповедта: "Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора. 19 Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ Римл. 12:18, 19. Като подчинени на Царя на мира, и поданици на царството Му, те са длъжни да живеят мирно с всички хора. И оттук следва, че те не могат да се бият дори в самозащита. Христос, Князът на мира е техен пример в това.
На когото страх. - Само злите работници се страхуват от управниците. Добротворците нямат страх. Това не е защото всички управители са добри; понеже знаем, че мнозина не са. "Огромната Римска империя изпълваше света," и онзи, който я управлявал по времето, когато Павел писал до Римляните бе най-порочното и най-жестокото от всички чудовища, които са го управлявали. Нерон е предавал на смърт хора просто заради удоволствието от убиването им. Доста успешно е можел да всява ужас в сърцата на хората; но християните можели да бъдат спокойни, защото упованието им било в Бог. "Ето, Бог е мое спасение; ще уповавам и няма да се боя." Ис. 12:2.
Целият дълг на човека. - "Не оставайте длъжни на никого в нищо, но се обичайте един друг; защото този, който обича друг е изпълнил закона." "Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона." "Любовта е от Бога; и всеки, който обича е роден от Бога, и познава Бога." 1 Йоан 4:7. "Това е любовта на Бога, да пазим заповедите Му." 1 Йоан ст. 3. Да се боим от Бога и да пазим заповедите Му е целият дълг на човека. Екл. 12:13. Затова, щом като този, който обича ближния си от сърце трябва също да обича и Бога, а любовта е спазване на Неговите заповеди, тогава е явно, че апостолът установява целия дълг на човека с това увещание. Този, който послуша увещанието, никога не може да направи каквото и да е, заради което земните власти да могат справедливо да го осъдят, дори и той да не е запознат със законите им. Този, който изпълнява закона на любовта, никога няма да стигне до конфликт със съществуващите власти/сили. Ако те го потискат, те воюват не срещу него, но срещу Царя на когото той служи.
За християни, а не за власти/сили. - Някои са предполагали, че стихове 8-10 определят лимит на гражданската власт, и показват, че хората могат да законотворят по отношение на "втората плоча на закона," но не и относно другия дял на Божия закон. Ако се вземат в предвид две неща, ще стане ясно, че това е заблуда. 1. Посланието не е адресирано към управители, но към отделни християни, като едно ръководство към личното им поведение. Ако задължението на управителите наистина беше изложено тук, те, а не братята, щяха да бъдат получателите му. 2. "Законът е духовен," и оттук следва, че нищо от него не може да бъде подвластно на човешко законодателство. Вземете заповедта "Не пожелавай;" никаква човешка власт не би могла да даде сила на това, или да каже дали е била нарушена тази заповед. Но тази заповед не е по-духовна от останалите девет. Този изказ е адресиран към братята, и обобщението на всичко това е: Живейте в любов и няма да постъпите зле към никой човек, и няма нужда да се страхувате от никой управител.
Краят наближава. - Остатъкът от главата е посветен на увещания, които нямат нужда от коментар. Специалната им сила идва от факта, че "краят на всичко е наближил." Затова трябва да „бъдем будни и да бдим в молитва." Макар че живеят в нощта, когато земята е покрита с мрак (Ис 9:2), християните са деца на светлината и деня, напускащи делата на тъмнината.
Облечени с Христос. - Онези, които се обличат с Господ Иисус Христос няма да бъдат видяни. Само Христос ще се яви. Да се грижат за страстите на плътта би било напълно ненужно, тъй като плътта винаги търси своето задоволяване. Християнинът се нуждае по-скоро да внимава тя да не подсигури силата си и да не завземе контрола. Само в Христос плътта може да бъде покорена. Този, който е разпънат с Христос може да каже: "Аз живея, но не аз, но Христос живее в мен; а животът, който сега живея в плътта, живея го чрез вярата на Божият Син, който ме възлюби и предаде Себе Си за мен." Гал. 2:20. И в такъв случай, той ще се отнася към управителите и към отделната личност точно така както Христос се е отнасял, "защото както е Той, така сме и ние в този свят."
