През 1893 г. някои от най-ценните истини на вестта започнала през 1888 г. излизат наяве. Малко преди това Елън Уайт писала:

Времето на изпитанието е пред нас, тъй като силният вик на третия ангел вече е започнал в откровението за праведността на Христос, опрощаващия греха Изкупител. Това е началото на светлината на ангела, чиято слава ще изпълни цялата земя. Ривю енд Херълд, 22 ноември 1892 г. Параграф 7

Изграждайки принципите, че Бог е източникът на всичко в контекста на двата завета, поставени в правилната им рамка, Уагонър представя през 1893 г. последователност от разсъждения, които биха отворили вратата към истинско разбиране на Божия характер в Неговото отношение към нечестивите.

Бог е дал на човека най-голямата свобода да избира каквото пожелае. В този избор няма абсолютно никакво ограничение, което Господ да поставя на човека. Неговата строга справедливост се показва в това, че не се намесва в личното право на човека да избира какво ще има. Бог знае, че само в Него човек може да намери своето най-висше благо, и затова Той се поставя пред човека в най-привлекателна светлина и го моли да Го приеме; но Той няма да навлезе с присъствието Си там, където не е желан. Той няма да принуждава волята на човека. Като е създал човека, Той му е гарантирал съвършена свобода и самият Той зачита правата, които е дал на човека. Да се опитаме да принудим хората да приемат Неговите пътища, колкото и да са съвършени, би означавало да ги лишим от тази свобода, която е неотделима от Бог; и това би провалило собствената Му цел. Настояща истина Обединеното кралство, 23 февруари 1893 г.

Братя, това твърдение е част от началото на късния дъжд. Това е толкова ярка истина, че тя ще играе ключова роля в запечатването с името на Отец на челата на онези, които я приемат като скъпоценна истина.