Думите, които Отец изговорил на Своя
Син по време на Неговото кръщение са
ехо от благословението, което Той излял
върху Него по време на първата събота
от сътворението. Отец всеки ден се е
наслаждавал в Своя Син и Синът се
радвал пред Него. В съботата, Отец
вдъхнал върху Сина Си и Синът се
освежил в любовта на Своя Баща. Тази
интимна връзка между Отец и Сина е
вложена за постоянно в съботата и всяка
събота Отец вдъхва освежаващата Си
почивка върху Своя Син и върху всички,
които приемат Сина.
Любовта на Отец към Неговия Син е
постоянна, но се проявява в определени
времена, които са израз на съботния
принцип. Когато стигнем до тези
определени времена, влизаме в
насладата на Отец към Неговия Син.
Когато сме част от жената, която стои на
луната и е облечена със слънцето, ние
познаваме освежителните времена и
сезони, изпратени от трона на Отец.
Нашият Баща сега ни призовава към едно
по-пълно съботно преживяване.
Призовани сме към всички духовни
благословения в Христос Иисус, като
деца на Авраам. Иисус ни казва: Ето стоя
на вратата и хлопам в определеното
време. Ще Му отворите ли, за да вечеряте
с Него?