В продължение на повече от 120 години църквата на Христос е била търсена от нейния възлюбен след като Той е чукал на вратата между 1888 и 1895/96 г. От тогава църквата е имала безброй срещи и молитвени сесии, за да разпали наново обещания дар на Святия Дух в силата на Петдесятница. Ние сме търсили къде ли не този скъпоценен дар на Духа на Христос, без да осъзнаваме, че Той през цялото време ни е чакал там. В дара на съботата, Христос очаква да даде Себе си напълно на Своята невяста.

Копнежът на невястата към нейния Младоженец е бил потиснат от неправилното разбиране за закона и заветите. Когато църквата приеме закона в неговата пълнота, тогава законът ще влезе напълно и грехът ще изобилва напълно, така че на същото това място благодатта да може напълно да преизобилва чрез печата на Бога изявен в съботата. Както Джоунс изразява това по време на висотата на вестта от 1888 г.:

„С каква цел се прави това? Защо беше направена съботата? [Събранието: "За човека."] Тя беше направена за човека. Е тогава, Бог си почина и постави Своята духовна почивка за човека, нали? [Събранието: "Да."] Божието освежаване, Неговата радост в този ден беше за човека. Благословението, с което Той го благослови беше за човека. Святостта, която донася Неговото присъствие в него и което донася в него присъствието Му, беше за човека. Неговото
присъствие, което го освещаваше беше за човека. Е, тогава, това не беше ли, за да може чрез съботата човекът да бъде участник в Неговото присъствие и да бъде направен запознат чрез жива опитност с духовната почивка на Бога, духовното благословение, святостта, присъствието на Бога, което освещава, чрез присъствието на Бога, което освещава него? Не беше ли това, което Бог възнамеряваше да донесе съботата на човека? Е, човекът, който приеме всичко това в съботата е съботопазител. И той също го знае. Той го знае и се наслаждава на това” А. Т. Джоунс, Проповед 20, 2- ри март, 1893 г.