Божественият модел на живота

Превод от английски на оригиналната статия: The Divine Pattern of Life

За тези, които не са запознати с принципите на божествения модел, предлагам да се прочете статията “Божественият модел – ключ към закона”.

Накратко, истината за живота се основава на отношенията на Отец и Неговия Син и това е обобщено най-добре в следния библейски стих:

1 Кор. 8:6 За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

Отец е източникът на всички благословения на живота, а Синът е каналът за живота и благословенията. Ето някои от многото примери за действието на божествения модел, отразяващ Отец и Сина.

Източник – от Когото	Канал – чрез Когото	Област/Владение
Отец	Син	Живот
баща	майка	семейство
Първата плоча на закона	Втората плоча на закона	Законът
Законът на Бога	Законът на Мойсей	Двата закона
Стар завет	Нов завет	Библия
Слънце	Луна	Небесни светила
Христос	Църквата	Църквата
Библията	Духът на пророчеството	Вдъхновени източници
Небесното светилище	Земното светилище	Планът на спасението

 

Във всяка основна област на живота ни, всичко, което е свързано с властта, благословението, семейството или закона е отражение на Отец и Неговия Син. В последният пример, земното светилище било светилището на Израил, като канал за благословение към източника в небето и след като завесата била разкъсана на две, вярващият християнин станал земният храм на източника на небесното светилище за посредничество и благословение.

Плодът от поклонението на единия истинен Бог и Неговия Син е, че всяка област от живота ни ще започне да отразява божествения модел. Техните отношения ще се виждат във всичко, което вършим. Във всичко, което правим ще признаваме, че има един източник и каналът не е самият източник. Например, много християни се съсредоточават върху Новия завет като пренебрегват Стария. Това не е според божествения модел. Божественият модел разкрива, че Старият завет е източникът, а Новият завет е израз и канал на принципите на Стария завет.

Както Иисус е видимият образ на невидимия Бог (Кол. 1:15), следователно Той е видимият израз на славата на Отец. По подобен начин Новият завет е видим израз на написаното в Стария завет. Обърнете внимание как божественият модел повлиява прочита ни на Библията. Забележете добавената дума в този текст:

Йоан 1:17 Понеже законът беше даден чрез Мойсей, но благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.

Преводачите са добавили думата но към текста и използвайки тази добавена дума, законът е поставен в контраст с Христос, обаче по божествения модел Христос е израз на закона. Така че в светлината на божествения модел на Отец и Сина стихът звучи така:

Йоан 1:17 Понеже законът бе даден чрез Мойсей и благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.

Чрез поставяне на правилната дума и вместо но конфликтът между закон и благодат изчезва. Колко много проблеми биха се решили чрез простото приемане на божествения модел на Отец и Сина, разкрит във всички Божии пътища?

Също чрез използване на думата и ние сме по-способни да видим чрез божественият модел, че законът и благодатта винаги са действали заедно. Благодатта е била на разположение преди създаването на света:

2 Тим. 1:9 Който ни спаси, и ни призва със свято призвание, не според нашите дела, но според своята собствена цел и благодат, която ни беше дадена в Христос Иисус преди да започне света.

Благодатта определено е била достъпна в дните на Мойсей, чрез Духа на Христос:

Изх. 33:12 И Мойсей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ! - но не си ми изявил кого ще изпратиш с мен. Но пак Ти си ми казал: Теб познавам по име и ти си намерил благодат пред Мен.

Едно от многото чудни неща при божествения модел е принципът на увеличението (amplification - увеличавам, уголемявам, разширявам, усилвам). Виждаме това в изказването на Иисус:

Йоан 1:51 … Истина, истина ви казвам, от сега нататък ще видите небето отворено, …

Лука 10:41 И Иисус й отговори като каза, Марта, Марта,…

Лука 22:31 И Господ каза, Симоне, Симоне, …

Този подпис на увеличението ни помага да идентифицираме кой говори в Стария завет.

Бит. 22:11 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.

Изх. 3:4 А като видя ГОСПОД, че свърна да види, Бог го извика изсред къпината и каза: Мойсей, Мойсей! И той каза: Ето ме.

Повторението в Изх. 3:4 ("Мойсей, Мойсей") създава едно увеличение и засилване. То е естествен продукт на източника и канала. Синът на Бога не говори от собствената Си власт, но от името и властта на Своя Баща и самият Христос е увеличение и засилване на Своя Баща. Той е блясъкът на Неговата слава и изразеният образ на личността Му.

Когато подхождаме към темите в Библията посредством божествения модел, ще преживеем увеличаване и подсилване на източника, поставяйки двата аспекта на съответната тема в отношенията на божествения модел, където едното е канал или израз на другото. Виждаме този принцип в в пролетния прилив, който се получава, когато слънцето и луната се подреждат така, че създават по-голям гравитационен ефект на привличане и оттук създават по-силно движение на водата. Това е причината поради която Иисус е пътят към Отец. Когато Христос е „подреден“ по божествения модел спрямо Своя Отец, получаваме едно увеличение и засилване на любовта на Отец към нас; като пролетен прилив за душите ни!

1 Йоан 2:23 Всеки, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

Приемаме едно засилване, едно увеличение на първите четири заповеди, чрез подчинението ни на вторите шест. Виждаме, че Павел изразява това по следния начин:

Римл. 13:8-10 Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другиго, е изпълнил закона. 9 Понеже заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай“; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: „Да любиш ближния си както себе си.“ 10 Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона.

Павел споменава само последните шест заповеди и след това казва, че този който обича ближния си е изпълнил закона. Павел не споменава първите четири, защото последните шест са увеличение на първите четири. Първите четири и последните шест не са съравни заповеди, но последните шест са канал за първите четири и затова те са техен израз. Последните шест съществуват само заради първите четири.

„Ако първите заповеди са съблюдавани вярно, останалите шест, които определят дълга на човека към неговия ближен, ще бъдат също така вярно спазвани. Когато Бог има Своето правилно място на трона в сърцето, задълженията предписани в последните шест заповеди ще бъдат изпълнявани според тази насока. Духът на пророчеството – том 3 – с. 52

Помислете за това чрез друг пример. Помислете за Духът на пророчеството по отношение на Библията. Духът на пророчеството добива авторитета си от Библията. Когато ги подредим в божествения модел, получаваме увеличение на това, което е в Писанията, получаваме по-голямо раздвижване на водите, когато навигираме през океана на любовта на Отец, разкрит в Неговото Слово. Духът на пророчеството ни предоставя по-голямо раздвижване на Духа, когато го подредим с Библията. Установявани сме чрез източника и сме водени към просперитет и сме подхранвани (или увеличени) чрез канала.

2 Лет. 20:20 … Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, (източник) и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, (канал) и ще успеете.

Моята молитва е да започнем да виждаме този красив модел на живота навсякъде. Когато изследвах с молитва пасажи в Писанието, където се разкрива божествения модел попаднах на някои много интересни неща. Те се отнасят за съботата и десятъка.

Много хора не знаят, че Библията споменава два десятъка.

„За подпомагане събиранията на народа за религиозна служба, както и за грижата към бедните, от целия приход се изискваше втори десятък. За първия десятък Господ бе заявил: “А на левийците ето, Аз давам в наследство всичките десятъци в Израиля...” (Числа 18:21). Но за втория Той нареди: “И десятъкът от житото си, от виното си и от маслото си и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа, Твоя Бог, на мястото, което избере, за да настани името си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа, твоя Бог” (Второз. 14:23, 29, 16:11-14). Този десятък или неговата равностойност в пари се изискваше те да принасят на всеки две години на мястото, където се намираше светилището. След като представеха благодарствените си жертви на Бога и една специална част за свещеника, приносителите трябваше да използват останалото за религиозно празненство, в което трябваше да участват левити, чужденци, сираци и вдовици. Така бе промислено за благодарствените приноси и празници при годишните събирания и народът бе привличан в обществото на свещеници и левити, за да бъде поучаван и окуражаван за служба на Бога.“ (Патриарси и пророци – с. 530 – параграф 1 / бълг. гл. 51 – Божията грижа за бедните – параграф 1)

Първият десятък бил за свещенството, а вторият десятък бил за финансиране на богослужението и за помагане на бедните и сираците. Това означава, че е имало десятък за свещениците и десятък за събранието. Приходите от втория десятък подсигурявали участието на всички в поклонението извършвано чрез онези, които получавали първия десятък. Следването на божествения модел увеличава и подсилва благословенията, които протичат към нас, когато заделим втори десятък за богослужението и за бедни и сираци. Насърчавам ви да „вкусите и да видите, че Господ е благ” и благославя Своя народ чрез втория десятък. Откакто реших да следвам божествения модел за десятъка получих засилване и увеличаване на благословенията в живота си. Първоначално малко се страхувах да отделям още 10%, но Отец ме благослови много пъти по начини, които не съм си представял. Липсата на средства не трябва да възпрепятства никой да посещава лагерните срещи; онези, които получават повече ще могат да помогнат на тези, които имат по-малко, за да стигнат до лагерните срещи. Това е един от многото начини чрез които Отец възнамерява да благослови Своя народ.

Знаейки, че съботата на Господ е печатът на живия Бог, аз се чудех дали няма принцип на божествения модел, който да действа и в съботата. Когато изучавахме Писанията, открихме че има два вида съботи. Има седмична събота на Господ, а освен това има и годишни съботи, които се случват веднъж годишно.

Седмичната събота (наблюдаваща се при ротацията на земята в отношение към слънцето):

Изх. 20:8-11 Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, 10 а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; 11 защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети.

Годишни съботи (наблюдавани при ротацията на земята в отношение към луната):

Изх. 23:15-17 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дни да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл от Египет; и никой да не се яви пред Мен с празни ръце. 16 И да пазиш празника на жетвата, на първите плодове на труда си, на това, което си посял в нивата. И да пазиш празника на беритбата в края на годината, когато прибираш плодовете си от полето. 17 Три пъти в годината всичките твои мъже да се явяват пред Господа БОГА.

Слънцето и луната работят в отношенията на божествения модел. Всичката светлина на луната идва от слънцето. Това отношение на божествения модел е прикрепено към съботата, за да създаде едно отношение на божествения модел между седмичните и годишните съботи. Съществува и второ свидетелство за отношението между седмичните и годишните съботи. Десетте заповеди и законът на Мойсей са в отношението на божествения модел. Законите написани от Мойсей били взети от десетте заповеди. Обърнете внимание на връзката:

„Но Бог не спря дотук - да им даде заповедите на Декалога. Народът бе показал, че много лесно се отклонява, и за да не остави неохранявана врата за изкушението, Бог нареди на Мойсей да напише точно това, което Той заповядва - съдби и закони, даващи и най-малките подробности за Неговите изисквания към народа. Тези указания, отнасяха до задълженията на хората към Бога и до задълженията им един към друг и към чужденците, бяха просто принципите на десетте заповеди, но в увеличен вид, приложени по такъв специален начин, че никой да не може да сгреши. Те бяха предназначени да пазят светостта на написаните върху каменните плочи десет заповеди. (Патриарси и пророци – 364, параграф 1 / бълг. гл. 32 – Законът и заветите - параграф 3)

Като последица от продължителното престъпление, моралният закон беше повторен с една ужасяваща величественост на Синай. Христос даде на Мойсей религиозни предписания, които трябваше да управляват ежедневния живот. Тези постановления бяха дадени изрично в защита на десетте заповеди. Те не бяха преходни сянкови образи на смъртта на Христос. Те трябваше да обвързват човека от всяка епоха докато трае времето. Тези заповеди бяха подсилвани от силата на моралния закон, и те обясняваха този закон по един ясен и определен начин. (Ривю енд Херълд, 6-ти май, 1875 г.)

И така, виждаме, че законите написани от Мойсей бяха увеличена форма на моралния закон; те бяха подсилвани чрез силата на моралния закон. Те не бяха някакви закони важни сами за себе си, но в пълна зависимост от моралния закон.

По какъв начин този принцип се разширява към двата вида съботи?

„На хората отново им било напомнено за свещените задължения на съботата. Били определени годишните празници, при които всички хора от нацията трябвало да се събират пред Господ, донасяйки Му своите благодарствени приноси и първите плодове на изобилието Му. Целта на всички тези регулативи била изявена: те не произтичали от някакво произволно упражняване на върховна власт; всички те били дадени за доброто на Израил. Господ казал, „Ще ми бъдете святи хора" – достойни за признаване от един свят Бог.“ (Патриарси и пророци – с. 311 / бълг. гл. 27 – Законът даден на Израил - параграф 43)

Забелязваме, че свещеното задължение на съботата било затвърждавано в представите на хората, посредством канала на определените годишните празници. Седмичната събота е морален закон, а годишните съботи били дадени, за да напомнят за това морално задължение. Обърнете също внимание, че тези годишни празници не били просто упражняване на някаква произволна върховна власт; в тези годишни събирания било предвидяно нещо добро. На основата на божествения модел на Отец и Сина, годишните съботи осигуряват увеличение и подсилване на годишната събота. Основавайки се на това, което забелязахме при други неща свързани с божествения модел, виждаме, че годишните съботи действат в качеството на пътека за намиране на истинското значение и благословение на годишната събота. Забележете отново какво казва Елън Уайт за тези времена:

„Бог насочи Мойсей да каже на Израилтяните: “Да пазите седем дни празника на шатрите, след като сте събрали зърното си и виното си.” “Седем дни да пазите тържествен празник на Господ вашия Бог, на мястото, което Господ ще избере; защото Господ вашият Бог ще ви благослови във всичките ви приходи, и във всичките дела на ръцете ви, затова със сигурност ще се радвате.” Много жертви били принасяни по време на тези празници; и това огромно количество кръв, която се проливала във връзка с благодарствената жетва имала голямо значение за тях като средство, което им показвало, че дори изобилията на земята можели да им се дадат само чрез Голготския кръст. Събирайки се по този начин и донасяйки своите десятъци в съкровищницата, те винаги признавали Господ като дарителят на всички тези благословения. Израилтяните са пример за нас, че докато подражаваме на верността и добродетелността им, ние ще прекъснем онези грехове, които са докарали негодуванието на Бога над тях. Имаме своите годишни срещи за събрания и всички, които имат възможност да ги посещават, трябва да усещат това като свой дълг. Ривю енд Херълд – 10-ти юли, 1879 г.

Елън Уайт взема за пример годишните празници на Израил като основа за нашите лагерни срещи. Тя казва, че трябва да чувстваме за наш дълг посещението на тези срещи на основа на принципа на годишните събирания в Израил. Думата задължение изглежда силна, но тя копнее всички да получат благословенията, които са налични при тези срещи. Това призив ли е за подреждане на съботата в един божествен модел и приемане на едно по-голямо раздвижване на водите и приемане на Божия Дух?

„Когато Христос бил на земята, посещавайки едно от юдейските събирания, при последния ден, онзи велик ден на празника, се изправил и извикал: “Ако някой е жаден, нека дойде при мен и нека пие.” Очите Му, изпълнени с най-нежно съчувствие, наблюдавали множеството, което изглежда цялото се радвало и се веселяло; но този, който чете тайните на сърцето видя, че имаше мнозина в тази тълпа, които жадуваха за онзи мир, за утеха и за успокоението, което само Той можеше да даде. Те не бяха успели да погасят жаждата си чрез земните извори и гласът Му се чу от цялата тълпа в храма: “Аз съм изворът на живите води. Ако някой е жаден, нека дойде при мен и да пие.” В нашите лагерни събрания Иисус присъства с благодатните си покани; и ако при последния ден на празника, Той е особено близо и милостите Му и благословенията Му са ни представени по-силно, колко голяма е загубата за онези, които не успяват да присъстват! На самият този ден, когато те най-вече трябваше да присъстват, бързат да си ходят по домовете и така пропускат да пият от живите води и душите им остава неосвежени. Ривю енд Херълд – 10-ти юли, 1879 г.

Духът на пророчеството сочи към годишните събирания на Израил като пример за големите благословения, които могат да дойдат на лагерните ни срещи. Тя говори за годишни посещения, но ако Божият народ би могъл да посещава повече лагерни срещи в една година, това не би ли било благословение? Ако тук виждаме действието на един божествен модел, не трябва ли да очакваме едно увеличение и засилване на съботните благословения? Без причина ли в Писанието седмичната събота, която съвпада с годишна събота, се нарича голяма събота? Би ли могло подреждането в сърцата на Божия народ да позволи получаването на по-големи благословения?

Йоан 19:31 И понеже беше денят на приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам.

Но нямат ли годишните съботи само една церемониална функция? Отново четем:

„На хората отново им било напомнено за свещените задължения на съботата. Били определени годишните празници, при които всички хора от нацията трябвало да се събират пред Господ, донасяйки Му своите благодарствени приноси и първите плодове на изобилието Му. Целта на всички тези регулативи била изявена: те не произтичали от някакво произволно упражняване на върховна власт; всички те били дадени за доброто на Израил. Господ казал, „Ще ми бъдете святи хора" – достойни за признаване от един свят Бог.“ (Патриарси и пророци – с. 311 / бълг. гл. 27 – Законът даден на Израил - параграф 43)

Със сигурност има приложени церемониални слоеве към годишните съботи, също както имало церемониални слоеве добавени към седмичната събота, но тези церемониални аспекти не премахват основния морален принцип, който отразява божествения модел на източник и канал, водещ до увеличение и засилване. Знаем че трябва да е имало и морални импликации в годишните съботи, защото Иисус не взе участие в церемониалното поклонение в храма:

„Христос мина през всичките преживявания на детството Си, на младежката възраст и на мъжеството, без да съблюдава церемониалното богослужение в храма. Библейско ехо – 31-ви октомври, 1898 г.

Но Иисус посещаваше годишните съботи:

Йоан 7:14 Но вече по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава.

Ако има увеличения и засилвания на благословенията на нашия Баща, които трябва да се притежават в подхождането към седмичната събота чрез благословенията на годишната събота, смятате ли, че Сатана няма да иска да възпрепятства този процес като установи една теологическа система, за да ни накара да си мислим, че не е имало благословение в подхождането към съботата чрез средствата на божествения модел от източник и канал?

Моето лично преживяване в това отношение бе такова, че когато посетих едно събиране на вярващи миналия октомври като годишна събота, аз преживях увеличение и засилване на своята християнска опитност. Особено по време на съботата на това лагерно събрание върху нас се изля едно могъщо благословение от любов. Имаше ли подредба, която задвижи водите повече от обикновено? Радостта ми по време на седмичната събота, след това бе увеличена в продължение на няколко седмици. Отговорите спрямо вестите ми бяха по-проникващи от всякога. Радостта и свободата от приятелството беше по-голяма от всичко, което съм преживявал преди това. Вкусих и видях, че Бог е добър. Братя, бремето, което носех по време на този лагер беше лесно и леко. Преживяхме свобода на изразяването на платформата на поклонението към единия истинен Бог и Неговия Син и Неговите заповеди.

Сатана се опитва да ни задържи в робство и да ни държи настрана от божествения модел на съботата. Насладата от седмичната събота е увеличавана и засилвана чрез годишните съботи. Когато ги подредим правилно ще има по-голямо задвижване на водите върху земните ни съдове. Има светлина и истина в отношенията на божествения модел на съботите и аз възнамерявам да приема всички благословения, които предлага нашият Баща; няма да има нито едно парче хляб оставено на земята, но всичко ще бъде събрано в дванадесет кошници.

Съзнавам, че има пазители на съботата, които са намерили благословение в определените времена, но които не са били убедени в Отец и Сина и затова не могат да различат жизнено важната съставка на божествения модел. На такива братя и сестри бих казал, че годишните съботи могат да се окажат далеч по-голямо благословение, когато се покланяте на истинския Бог и на Неговия единороден Син, защото само тогава може да влезете в правилните отношения между седмичните и годишните съботи. Братя, аз вкусих от Ханаанския плод чрез Отец и Сина. Това е една добра земя; вие можете да се изкачите и да я притежавате и да се наслаждавате на всички благословения, които нашият Баща желае за нас. Учението за Триединството разбива божествения модел на източника и канала и създава опасност от поставянето на годишните съботи над седмичната събота, а като прави това, то повишава риска от контролиращия дух на мястото на истинската свобода.

Едно от нещата, което наистина ми помогна при божествения модел, е разбирането, че когато някой се опитва да превърне един канал на източник сам за себе си, това става една празна форма, защото каналът няма своя собствена сила; всичката му сила е добивана от източника. Например, луната няма своя собствена светлина; цялата и светлина е от слънцето. Жената е получила своя живот от живото ребро на мъжа; тя не е източник сама за себе си. Тя има нужда от семето на мъжа, за да роди плод. Виждаме, че когато едни баща и майка не подравняват себе си по божествения модел, децата често стават тиранични или с контролираща природа.

Бит. 6:4 В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.

Когато не успяваме да подредим двете части на божествения модел по правилен начин, можем да създадем дух на тирания и да превърнем едно благословение в проклятие. Законничеството е плодът от нарушаването на божествения модел, или чрез премахване на единия от елементите, или чрез представянето им като напълно еднакви. По отношение на Мойсеевия закон и земното светилище, тези неща са били само канали на небесното светилище и Божия закон в небето. Юдеите въздигнали канала на благословението (светилището и закона на Мойсей), за да го направят източник, превръщайки го в проклятие и създавайки един дух на тиранията. Така че, чрез въздигането на канала като съравен на източника, те си докарали проклятие и поробили народа. Без да бъдат свързани с източника в божествения модел, отношенията им станали един набор от безсмислени форми управлявани от един тираничен дух. Обърнете внимание, че законът не е бил проклятие, нито робско иго, но те го превърнали на проклятие и робско иго като въздигнали канала да бъде равен със самия източник. Робството произтича от нарушаването на божествения модел. Робството идва също, когато каналът бъде премахнат и се прави опит източникът да бъде достигнат без него. Както можем да се приближим към Отец чрез Христос, така също трябва да подхождаме към Стария завет, чрез Новия завет и по този начин при всички останали елементи на божествения модел в живота ни.

Когато стигнете до поклонението на Отец и Сина и разберете божествения модел на Техните отношения, тогава сте способни да възстановите Мойсеевия закон като канал за благословение, а не като псевдо източник на благословение, служещ за проклятие. С тези мисли в умовете си, можем да чуем думите:

Мал. 4:4 Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му заповядах на Хорив за целия Израил, наредби и правила.

„Заключителните думи на Малахия са едно пророчество относно делото, което щеше се извърши в подготовка за първото и второто идване на Христос. Това пророчество е въведено с увещанието: "Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му заповядах на Хорив за целия Израил, с постановленията и съдбите. (Южно Ривю -21-ви март, 1905 г., параграф 1)

На планината Иисус беше следен отблизо от шпиони; и докато разкриваше принципите на правдата, фарисеите правеха така, че относно това хората да шепнат, че учението Му било в противоречие с предписанията, които Бог дал от Синай. Иисус не каза нищо, с което да разколебае вярата в религията и постановленията, които бяха дадени чрез Мойсей; защото всеки лъч божествена светлина, който великият водач на Израил сподели със своя народ бе получен от Христос. Докато мнозина казват в сърцата си, че Той е дошъл, за да премахне закона, Иисус с непогрешим изказ разкрива отношението Си към божествените постановления. "Не мислете, " казваше Той, "че съм дошъл да унищожа закона, или пророците." (Мисли от планината на блаженствата – с. 47, параграф 1) / бълг. гл. 3 – Духът на закона - параграф 9

В светлината на истинския Божий Син, който е в подчинение на Своя Отец, очите ни могат да се отворят за истинското положение на Мойсеевия закон по отношение на Божия закон и можем да помним този закон без да преживяваме проклятието, произтичащо от нарушаването на божествения модел.

Спомнете си, че Сатана се опита да накара Ева да въздигне себе си над своята истинска позиция и по този начин тя падна далеч по-ниско от нея.

„Ева е била съвършено щастлива до своя съпруг в Едемския си дом; но подобно на неспокойните съвременни Еви, тя била поласкана с надеждата за влизането в една по-висша сфера, от тази, която й бил определил Бог. В опита си да се издигне над първоначалната си позиция, тя пропаднала много по-ниско.“ (Патриарси и пророци – с. 59 / бълг. гл. 3 – Изкушение и падение - параграф 25)

Докато се опитвали да въздигнат Мойсеевия закон от подчинената му позиция на Божия закон, юдеите пропаднали много повече и унищожили правилното познание за Божия закон. Правилното познание за закона идва от едно правилно познание за Бога. Идолопоклонството на Израил довело до извращаване на познанието за закона. И днес не е по-различно. Едно неправилно приложение на знанието за Бога води до погрешна реакция към закона на Мойсей. Истинското познание за Бога ще се разкрие в систематично приложение на божествения модел във всяка област на живота и ще доведе като последствие до повишаване и увеличаване на благословенията.

Приканвам ви към божествения модел на съботата, да приемете увеличението и засилването, които идват от този процес. Не е ли това едно „по-пълно прогласяване на съботата“?

Приканвам ви към отношенията на божествения модел за десятъка, за да може да благословите повече хора и за да сме сигурни, че всички наши братя, които желаят ще могат да посетят лагерните срещи.

Приканвам ви към благословенията на закона, така както са отразени в живота на Иисус. Той не участвал в никакво церемониално богослужение в храма, не е жертвал животни, но е показал едно съвършено спазване на закона. Когато Неговата вяра пребъдва в сърцата ни, ще изявим послушание към всички заповеди на Бога, с Христос като източник, а ние като канал.

И така, в обобщение ние се връщаме към областите на божествения модел с допълнителните точки, които споменахме:

 

Източник – от Когото	Канал – чрез Когото	Област/владение
Отец	Син	Живот
баща	майка	семейство
Първа плоча на закона	2ра плоча на закона	Закон
Божият закон	Мойсеевият закон	Двата закона
Стар завет	Нов завет	Библията
слънце	луна	Небесни светила
Христос	Църквата	Църквата
Библията	Духът на пророчеството	Вдъхновени източници
Небесно светилище	Земно светилище	План на спасението
Първи десятък	Втори десятък	Финанси
Седмична събота	Годишна събота	Съботна почивка

Нека се стремим към хармонизиране с божествените модели, които съществуват в живота ни, за да имаме увеличение на благословенията на Отец в живота си. Дано тогава открием, че поради раздвижването на водите можем да спазваме заповедите на Бога чрез вярата на Иисус.