Възраждане на първоначалното благочестие

Публикувана Март 17, 2017 от Ейдриън Ибънс в Вечното евангелие Намерени: 93
Преведено от Деян Делчев

  Превод на статията с оригиналното заглавие "A Revival of Primitive Godliness"

Преди посещението на последните Божии съдби над земята, сред Господните люде ще има такова възраждане на първоначалното благочестие, каквото не се е проявявало от времето на апостолите. Духът и силата Божия ще бъдат дадени на Неговите чеда. Тогава мнозина ще се отделят от църквите, където любовта към света е заместила любовта към Бога и Неговото Слово. Много хора, проповедници и миряни, с радост ще приемат великите истини, които Бог е наредил да бъдат проповядвани тогава, за да се подготви един народ за второто Му идване. Великата борба – с. 464 / бълг. Гл. 27 Съвременни пробуждания - Параграф 9

От проповедта на последната събота на 11-ти март 2017 г., относно Наказанието за греха – Бог не е автор на смъртта – е очевидно, че една ярка светлина започва да изгрява в сърцата на Божия народ.

Ис. 60:1-3 Стани, свети, защото дойде светлината ти и славата ГОСПОДНА те осия. 2 Защото, ето, тъмнина покрива земята и мрак — племената; а над теб ще осияе ГОСПОД и славата Му ще се яви над теб. 3 И народите ще дойдат при светлината ти, и царете — при сиянието на зората ти.

Осъзнаването че Бог е желаел да прости на Луцифер без никаква смъртна заплаха или употреба на сила и ясното доказателство, че нашият Баща действително е простил на около една шеста от ангелите след като те се били присъединили към Луцифер, разкрива характера на нашия Баща в такава красива светлина. Нека отново обмислим доказателството:

В голямата Си милост Бог дълго търпя Луцифер. Не го свали от високото му положение още първия път, когато изяви духа на недоволство, нито дори когато започна да представя лукавите си домогвания пред верните ангели. Много пъти му бе предлагано прощение, при условие че се разкае и покори.—Великата борба – с. 495, 496 / бълг. Гл. 29 Произходът на злото - Параграф 10
Много от симпатизантите на Сатана бяха склонни да послушат съвета на верните ангели, и да се покаят за недоволството си, и отново да бъдат приети в сигурността на Отец и неговия скъп Син. Духът на пророчеството, том 1 – с. 20, 21

Много от ангелите действително се покаяли и били приети в сигурността на Отец и Неговия Син. Вижда се ясно, че близо половината от ангелите застанали на страната на Луцифер, но само една трета от тях изоставили първоначалното си положение.

С радост посочи към своите симпатизанти, които съставляваха близо половината от всичките ангели, и възкликна: Тези са с мен! Духът на пророчеството, том 1 – с. 22
Когато Сатана въстана в небето, той не изложи оплакването си пред Бог и Христос; но отиде между ангелите, които го смятаха за съвършен и представи нещата така сякаш Бог го е онеправдал като е предпочел Христос пред него. Резултатът от това погрешно представяне бе, че чрез симпатията му към него една трета от ангелите загубиха своята невинност, издигнато положение и щастливия си дом. Свидетелства към църквата, том 5 – с. 291 / бълг. Гл. 30 Измамата на греха - Параграф 6

Как Отец е можел просто да прости на тези ангели без да им бъде наложено никакво наказание? Точно тук се изправяме лице в лице с нашето греховно човешко естество и започваме да осъзнаваме колко повлияни от Сатана са в действителност синовете и дъщерите на Адам. Сатана бил този, който настоявал, че всеки грях трябва да бъде наказан.

В началото на великата борба Сатана бе заявил, че Божият закон не може да се изпълнява, че правдата е несъвместима с милостта и че ако законът бъде нарушен, на грешника ще бъде невъзможно да се прости. Всеки грях трябва да си получи наказанието, твърдеше Сатана, така че, ако Бог отмени наказанието за греха, Той не би могъл да бъде едновременно Бог на истината и на справедливостта. Когато човеците нарушиха Божия закон и престъпиха волята Му, Сатана възтържествува. Ето това доказва, че законът не може да се спазва; на човека не може да бъде простено. Понеже след бунта си той бе отстранен от небето, то и човешката раса трябваше да бъде изключена завинаги от Божието благословение. Ако покажеше милост към грешника, Бог нямаше да бъде справедлив - твърдеше Сатана. Копнежът на вековете – с. 761 / бълг. Гл. 49 „Свърши се!“ - Параграф 17

За нас е естествено да вярваме, че ако Бог просто прости на всеки, който иска прошка, това ще покаже, че Бог е слаб и Му липсва твърдост, чрез която да се покаже като силен срещу злотворството. Целият този начин на мислене функционира извън царството на Бога.

Така както се опитвахме да изложим пред хората от времето на деня на Умилостивението на 30-ти септември, 2001 г. след падането на кулите в Ню Йорк, че царството на Бога е царство на отношенията. Стойността и ценността ни като личности е свързана директно с нашия небесен Баща. Когато се съмняваме в Неговата доброта, това Му причинява ужасна болка. Това е една болка, която Той се съгласява да понася заради любовта Си към нас. Но щом веднъж разберем, че сме Му причинили такава болка, имаме правото да изберем да молим за прощение с мъка, съзнавайки, че сме Го наранили, или можем да откажем да приемем, че сме извършили нещо погрешно, за да избегнем скръбта, която идва от знанието за това, което сме Му причинили. Тогава отказът да признаем вината си пред Него унищожава нашата стойност, понеже един такъв отказ конституира отхвърлянето на отношенията ни с Него. В очите Той наистина престава да бъде наш Баща и ние започваме да уповаваме на себе си поради усещането за последвалата загуба на стойност.

Това е един естествен, а не юридически процес. Причината поради която нашият Баща не се нуждае от употреба на сила, за да наказва онези, които се отклоняват от Него е, защото на първо място Той винаги желае да прощава, и второ, когато осъзнаем колко много Той страда заради отклоненията ни, това само по себе си е наказанието, което предотвратява по-нататъшното престъпление. Можем ли да си представим мъката, която изпитвали върналите се при Бога ангели, когато разбрали колко много е бил наранен техния Баща, виждайки ги застанали на страната на Луцифер докато той стоял дръзко срещу нашия Баща и се опитвал да Го принуди да се подчини на волята си? Можем ли да разберем изпитаната от тези ангели радост, когато разбрали, че Отец ги обича и свободно им прощава без да поддържа нищо против тях? Това е бариерата срещу престъплението. Тя е в осъзнаването на Божията агапе в присъствието на нашите провали и признаването на истинското отношение, което имаме с Него.

Никакво друго наказание не би било необходимо като възпиращо средство срещу отклоняването от послушанието към Отец и Неговия Син. Тъй като Луцифер и и ангелите, които останали с него съзнавали напълно любящия характер на Бога, техният отказ да повярват, че Бог би им простил запечатал участта им. Те приписали на Бога характеристиките на Сатана и по този начин извършили непростимия грях. Грехът е непростим, защото самият грешник е решил това. Той отказва да приеме своята заблуда и прехвърля върху Бог това което е напълно фалшиво, прекъсвайки всички надежди за спасение.

Ако Луцифер и ангелите му са били единствените, които са щели да съгрешат, кръстът, който преживели Отец и Сина в недоволството и съмнението на ангелите относно техния характер вероятно не би бил разкрит в разпъването на Христос, но Отец и Синът действително страдали в тази загуба на доверието на ангелите и в загубата на една трета от техните ангелски деца. Когато Адам и Ева се присъединили към бунта, те го направили след като Сатана бил изоставил напълно вярата в прощението на Бога. С изяждането на плода те били изложени на влиянието на сатанинския ум. Той започнал да изпълва умовете им със своето собствено мислене относно характера на Бога.

Първоначално Сатана ги уверил, че Бог ще погледне леко на престъплението им и нищо няма да се случи. Но когато Бог дошъл при тях, собственото им чувство на вина в присъствието на Бога ги накарало да се страхуват от смъртта. Тъй като били в хватката на сатанинската власт, те нямали способността да се покаят от престъплението си. Когато Адам обвинил Бога, че е причинил падението му чрез сътворяването на Ева за него, Адам затворил достъпа на жалеещите си чувства и всички мисли по отношение на нараняването, което причинил на Отец и Неговия Син. Той станал мъртъв в престъпления и грехове. Душата му побеляла от духовната проказа. Той загубил всякакъв усет за ужасното престъпление, което бил извършил, усъмнявайки се в добротата на Бога и обвинявайки Го, че е причинил грехопадението.

Единствената причина поради която човекът имал шанс да бъде изкупен била, понеже той не познавал напълно характера на Отец:

Но дори и като грешник, човек се намираше в съвсем различно положение от това на Сатана. Луцифер бе съгрешил на небето в светлината на Божията слава. Божията любов му бе разкрита така, както на никое друго същество. И при положение, че познаваше Божия характер и Божията доброта, Сатана последва собствената си егоистична, независима воля. Този избор бе окончателен. Нищо друго повече не можеше да направи Бог, за да го спаси. А човекът бе измамен. Умът му бе заслепен от сатанинските софизми. Той не познаваше височината и дълбочината на Божията любов. Опознаеше ли я, за него имаше надежда. Чрез наблюдаване на Божия характер той можеше да бъде привлечен обратно при Бога. Копнежът на вековете – с. 761 / бълг. Гл. 79 „Свърши се!“ - Параграф 18

Когато Адам се присъединил към редиците на Сатана, той бил напълно готов да влезе в съвършена хармония със Сатана.

Тази е причината падналите ангели и неправедните човеци да се обединяват в отчаяна дружба. Ако Бог не се беше намесил специално, Сатана и човекът щяха да се съюзят срещу Небето; вместо да изпитва ненавист срещу измамника, цялото човешко семейство щеше да се съедини в бунт срещу Бога. Великата борба – с. 505 / бълг. Гл. 30 Враждата между човека и Сатана Параграф 2

По естество, човекът приел лъжата, че Бог нямало да прости и поради това Адам първоначално никога не поискал прощение, а по-скоро обвинявал Бога и Ева за своето падение. За да може да даде на човека достъп до един ум, който би поискал прощение и би вярвал в милостта на Бога, Христос понесъл човека върху Себе Си още от основаването на света. Свързвайки Себе Си с човека, Той наследил всичко, което човекът бил взел за себе си. Затова Христос наследил и смъртната присъда, която Адам бил взел върху себе си. Това бил единственият възможен начин Христос да възстанови достъп, за да повлияе ума на Адам. Ето как Бог могъл да постави вражда между змията и жената.

Всажданата от Христос благодат в душата е която поражда у човека непримиримост към Сатана. Без тази променяща духа и подновяваща силата му благодат той би останал пленник на Луцифер, негов слуга готов винаги да изпълнява заповедите му. Но новият принцип в душата създава конфликт там, където дотогава е царял мир. Вдъхнатата от Христос сила го прави способен да се противопоставя на тиранина и злосторника. Всеки, който не обича, а се отвращава от греха, който се възпротивява на владеещите в него страсти и ги побеждава, разкрива действието на един небесен принцип. Великата борба – с. 506 / бълг. Гл. 30 Враждата между човека и Сатана Параграф 5

Тази благодат дошла с цената на унаследяването от Христос на създадения от човека дълг. Адам бил определил своята участ и тази на всички свои деца – да умрат без никаква надежда за прощение и под най-дълбокото усещане за осъждане. За да може да даде на човека тази специална благодат, тази вражда срещу греха, Христос трябва да изпие цялата чаша, която взел за себе си Адам.

Голямата трагедия за човечеството е, че вярата на Сатана, че всеки грях трябва да бъде наказан със сила, ни кара да гледаме на кръста като на един Божий акт срещу Неговия Син с цел задоволяване на Неговия гняв.

Ис. 53:4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен.

Чувството за справедливост, което човешката раса унаследило от Сатана ни кара да вярваме, че кървавата смърт на кръста била замислена и осъществена от Бога като отмъщение за това, че Той не е бил стриктно следван. Истината е, че Христос е платил наказанието за греха, който Сатана и човекът били определили за нарушителя. Справедливостта на Бога работи на този принцип:

Мат. 7:2 Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

Справедливостта на Бога била посрещната посредством позволяване на избора на човека да го съди. Любовта на Бога пристъпила чрез личността на Христос и поискала да поеме това наказание на мястото на човека. Затова е сигурно, че на справедливостта е било послужено на кръста, но Христос не бил ударен, поразен от Бога и наскърбен. Той бил поразен и наскърбен от Сатана и човека и умрял според присъдата на безмилостната съдебна система изобретена от Сатана. Унаследяването на тази смърт било единственото средство достъпно за Христос, за да може да постави тази вражда в сърцето на човешката раса.

Осъдителната сила на Сатана щеше да го доведе до учредяването на една теория на справедливостта, която е несъвместима с милостта. Той твърди че председателства като гласът и силата на Бога, твърди, че решенията му са справедливи, чисти и безупречни. Така той заема позицията си на съдебния престол и заявява, че съветите му са непогрешими. Тук влиза неговото безмилостно правосъдие, един фалшификат на правосъдие, което е омразно за Бога. Триумфиращият Христос – с. 11, Параграф 4

Лицето на Отец се скрило от Неговия Син, защото Христос поел тази безмилостна съдебна система върху Себе Си. Той извикал Боже мой защо си ме оставил, понеже това е умът на човека, който вярва, че Бог го е изоставил. Христос трябваше да понесе това проклятие и да позволи лицето на Отец да бъде скрито. Въпреки че Отец бил точно там със Своя Син, Исус не можел да възприеме това понеже нашата окаяна човешка вина била върху Него и Му причинявала една толкова силна агония.

Бог позволява на Своя Син да бъде предаден за нашите престъпления. Той Самият възприема характера на съдия спрямо Носителя на греха, събличайки себе си от миловидните качества на баща. Свидетелства до служителите и евангелските работници – с. 245, Параграф 2

Как Бог възприема този характер, който не е Негов? Това е служенето на смъртта. В огледалото на Божия сияещ закон на любовта, човешкото убеждение, че Бог е един суров съдия се отразява обратно към Христос.

Лука 19:22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

Христос е накаран да търпи една картина на Своя Баща, която е абсолютно чужда за Него, не защото Бог проецира този образ, но защото това е образът, който се отразява в огледалото на закона. Когато Христос се вглежда в закона, носейки нашия грях, Той вижда един надменен тиранин, който е готов да Го унищожи. Христос вижда естественото лице на човечеството проецирано върху Неговия Баща. Въпреки че Той знае, че това не е вярно, Неговите чувства го заливат с тази ужасна мисъл за този жесток съдия. Сатана е там, за да нагнетява тези мисли дълбоко в сърцето на Христос и това разкрива какъв истински убиец е той.

Погледнете към Сина на Бога, който е като едно бедно незащитено дете, треперещо от ужас и агония и без никаква надежда да види отново Своя Баща, и се запитайте защо трябва да търпи тези неща? Понеже човечеството прие лъжата, че Бог не прощава грях и че всеки грях трябва да бъде наказан. За да плати дълга на това нечестиво мислене, Христос стана грях за нас – грехът като вярата, че Бог не прощава.

В ума започва да изгрява осъзнаването, че Бог наистина е любов и не изисква смърт като наказание за греха, но Той е пожелал да прати този дълг, за да ни спаси.

Чувствам се сякаш ходя предпазливо с нови и неизпробвани крака. Живея и дишам в един нов свят, в светлината на една благодат, която никога не бих могъл да си представя. Очите ми се отварят бавно за красивата светлина от истинската любов на Отец към Неговите отклонили се деца.

Но този, чиито очи са отворени да видят Христовата любов, ще разбере, че Божият характер е изпълнен с любов и състрадание. Бог няма да му се струва тиранично и безжалостно същество, а баща, копнеещ да прегърне каещия се син. Грешникът ще извика с псалмиста: "Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят" (Пс. 103:13). Всяко отчаяние изчезва от душата, когато бъде видян истинският характер на Христос. Избрани вести – т. 1 – с. 371 / бълг. Гл. 58 „Оставил си първата си любов“; Подзаглавие: Представяйте любовта и закона заедно - Параграф 2

Тежестта от лъжата, че всеки грях трябва да бъде наказан се снема от раменете ми. Поглеждам в собствената си история и виждам защо често преживявам гняв и разочарование, когато хората се отнасят неправилно към мен. Гневът идва от вярата, че всеки грях трябва да бъде наказан. Тази вяра ме кара да започна да планирам отплата под някаква форма, а отплатата изглежда оправдана понеже всеки грях трябва да бъде наказан – мантрата, която се повтаря отново и отново в душата.

Братя и сестри, поканени сме в един нов свят, където грехът действително може да бъде простен. Няма да има нужда от някакво възмездие от наша страна. Можем да следваме примера на нашия Спасител:

1 Петр. 2:21-25 Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки; 22 който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; 23 който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо; 24 който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте. 25 Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души.

Когато страдаше, Той не заплашваше, но предаваше Себе Си на Онзи, който съди справедливо. Това е нашето призвание и ние можем да влезем в него, когато виждаме, че Бог наистина ще прости и не се нуждае от никаква сила, за да докара съд.

Точно тази същата сутрин се помолих Духът да дойде над мен по този начин. Сега когато виждам тези неща, мога да се помоля с разбиране за това, което желая – желая да не усещам дух на отмъщение към онези, които се отнасят с мен неправилно. Това е духът, който ще запали едно пробуждане на първоначалното благочестие и ще направи светлината да изгрее в света, така че да освети цялата земя със славата си.

И затова Господи Исусе ела. Ела в сърцата ни, за да можем наистина да обичаме онези, които се опитват да ни наранят, или да говорят зло против нас. Затова бъдете съвършени както вашият Баща в небето е съвършен, (Мат. 5:48), което ще рече: затова бъдете милостиви вашият Баща в небето е милостив, (Лука 6:36).