Наказанието за греха - Бог не е Авторът на смъртта

Публикувана Фев 20, 2019 от Ейдриън Ибънс в Божият характер Намерена: 236
Преведено от Деян Делчев

Темата е представена на 12-ти март 2017 г.

Йоан 3:16 представя Божията любов към нас. Бог изпраща Своя Син да ни спаси от смъртта.

Проблемът е, че ако Бог е този, който е наредил това наказание за греха, тогава Бог не ни ли спасява от собствения Си указ? Това не е ли в действителност изнудване с цел защита? Ако направите това, което ви кажа, няма да изпратя хората си наоколо, за да ви навредят?

Ако Бог е направил смъртен указ за грях, тогава Той не рискува живота на Собствения Си Син, за да ни спаси, щом като се предполага, че изпърво Той самият е създал проблема?

Ако Бог твърди, че е милостив, тогава защо не може просто да прости на тези, които вършат нещо погрешно?

Изх. 34:6 Тогава Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ Бог, жалостив и милостив, дълготърпелив и изобилстващ с доброта и истината ...

Когато Луцифер се разбунтувал срещу Бога, възможно ли е било да му бъде простено за грешното му поведение?

Бог в Неговата велика милост дълго търпя Луцифер. Той не беше незабавно свален от възвишеното си положение, когато за пръв път се отдаде на духа на недоволството, дори когато започна да представя своите лъжливи твърдения пред верните ангели. Дълго бе задържан на небето. Отново и отново му се предлагаше прошка при условие на покаяние и подчинение - Великата борба, с. 495, 496.

Имало ли е заплаха със смърт, когато на Луцифер му е било предложено помилване? Не, на него му бе предложено помилване само при условие на покаяние и подчинение.

Дали това предложение е било само за Луцифер поради неговата специална позиция?

Много от симпатизантите на Сатана бяха склонни да се вслушат в съвета на верните ангели и да се покаят за недоволството си и отново да бъдат приети в довереността на Отец и неговия скъп Син. Духът на пророчеството, том 1, с. 20, 21

Защо ангелите не приели Божията благодат и милост?

Тогава могъщият бунтовник заяви, че е запознат с Божия закон и ако се подчини на слугинско послушание, неговата чест щяла да му се отнеме. Вече нямало да му се повери неговата възвишена мисия. Той им каза, че самите те също са отишли ​​твърде далеч, за да се върнат, и той щял да понесе последствията; за да не се покланя никога в слугинско поклонение на Божия Син; че Бог няма да прости и сега те трябва да отстояват свободата си и да придобиват със сила позицията и властта, която не им е била доброволно предоставена. Духът на пророчеството, том 1, с. 21

Причината падналите ангели да не получат прощение, е, че Сатана ги е убедил, че Бог няма да им прости и че те са отишли ​​твърде далеч. Имало ли е ангели, които са се покаяли?

Сатана посочи ликувайки към своите симпатизанти, съставляващи почти половината от всички ангели, и възкликна: „Те са с мен! Духът на пророчеството, том 1, с. 22

Когато Сатана се разтревожи на небето, той не се оплака пред Бога и Христос; но отиде сред ангелите, които го смятаха за съвършен и се представи пред тях сякаш Бог го е онеправдал, като е предпочел Христос пред него. Резултатът от това невярно представяне беше, че, чрез симпатиите си към него, една трета от ангелите загубиха своята невинност, високото си положение и щастливия си дом. {Свидетелства към църквата, том 5, с. 291, Параграф 1}

Разликата между почти половината и една трета от ангелите, които бяха със Сатана, очевидно са се покаяли и са се подчини на Бога и са били приети свободно от Отец и Сина. Трябвало ли е тези ангели да бъдат спасени от смъртно постановление?

Сатана е този, който заявил, че Бог няма да прости греха.

Той [Сатана] беше заявил, че принципите на Божието управление правят невъзможно опрощаването. Копнежът на вековете, с. 37, Параграф 2

В началото на великата борба, Сатана беше заявил, че Божият закон не може да бъде спазен, че справедливостта е несъвместима с милосърдието и че, ако законът бъде нарушен, би било невъзможно грешникът да бъде помилван. Всеки грях трябва да получи наказанието си, настояваше Сатана; и ако Бог анулираше наказанието за греха, Той не би бил Бог на истината и справедливостта. Когато хората нарушават Божия закон и се противопоставят на Неговата воля, Сатана ликува. Доказано е, заяви той, че законът не може да бъде спазен; човек не може да бъде простен. Тъй като, след своя бунт е бил изгонен от небето, Сатана твърди, че човешката раса трябва да бъде завинаги изключена от Божието благоволение. Бог не може да бъде справедлив, настояваше той, и все пак да прояви милост към грешника. {Копнежът на вековете, с. 761, Параграф 4}

Защо тогава Сатана не можеше да бъде спасен?

Но дори и като грешник, човекът беше в по-различна позиция от тази на Сатана. Луцифер на небето съгреши в светлината на Божията слава. На него, както на никое друго създадено същество, бе дадено откровение за Божията любов. Разбирайки Божия характер, познавайки Неговата доброта, Сатана избра да следва собствената си егоистична, независима воля. Този избор беше окончателен. Нямаше повече какво да направи Бог, за да го спаси. {Копнежът на вековете, с. 761, Параграф 5}

Опрощаваща, изкупителната любов се вижда в Христос Исус. Сатана погрешно е представял Божия характер и е било необходимо едно правилно представяне да се направии пред непадналите светове, пред ангелите и пред хората. Сатана беше заявил, че Бог не знае нищо за себеотрицанието, за милостта и любовта, но че е строг, взискателен и непримирим. Сатана никога не е изпитвал прощаващата любов на Бога; защото той никога не е упражнявал истинско покаяние. Неговите представяния на Бога бяха неправилни; той беше лъжесвидетел, обвинител на Христос и обвинител на всички онези, които отхвърлиха сатанинското иго и се върнаха, за да отдадат  покорство на воля на небесния Бог. {Ривю енд Херълд, 9 март, 1897 г., Параграф 3}

Сатана приписва на Бога характер, който не прощава. Той отказал да повярва в Божието прощение. Така че Бог не можел да направи нищо, за да го спаси. Това е непростимият грях - когато грешникът вярва, че не може да му бъде простено от Бога.

Когато Сатана измамил човечеството, той ги научил на възгледите си за Бога. Учел, че Бог няма да им прости и че всеки грях трябва да бъде наказан. Това е духът, който управлява естествения човек.

Евреите вярвали, че грехът се наказва в този живот. Всяко страдание се смяташе за наказание за някакво нарушение - или на самия страдалец, или на неговите родители. Вярно е, че всички страдания са резултат от престъпването на Божия закон, но тази истина е извратена. Сатана, авторът на греха, и всички негови резултати, е накарал хората да гледат на болестта и смъртта като произхождащи от Бога - като на наказание произволно наложено заради греха. Следователно човекът, който е сполетян от някакво голямо зло или бедствие, има допълнителното бреме и да бъде считан за голям грешник. - {Копнежът на вековете, с. 471, Параграф 1}

1. Всяко нещастие се смятало за наказание заради някакво погрешно поведение. 

2. Сатана, авторът на греха и всичките му резултати, е накарал хората да гледат на болестта и смъртта като на такива, които произхождат от Бога - като наказанието, което е произволно наложено заради греха. 

Не вярва ли целият християнски свят, че смъртта е наказанието, което Бог нанася върху нечестивите заради греха им?

Ако Бог използва Своята собствена сила, за да отнеме живота на грешника. Това е произволен акт. Това не е законът на причината и следствието, а пряката произволна намеса на Бог да накаже греха със смъртта.

Но точно това е казал Сатана на света! Това е неговата система на убеждение. Но ако Бог е въвел наказанието със смърт за греха преди основаването на вселена, тогава Бог е автор на смъртта. Тогава Той е този, който е измислил идеята да се убиват онези, които не Му се подчиняват. Но Библията и Духът на пророчеството казват нещо друго.

Евр. 2:14 И тъй като децата са участници в плътта и кръвта, и той също взе участие в същото; та чрез смъртта да може да унищожи онзи, който имаше силата на смъртта, тоест дяволът;

Сатана е автор на смъртта Вяра и дела, с. 73

Бог не е създал злото, Той само прави добро, което е подобно на Него самия. Но Сатана не бил доволен от това да познава Божията воля и да я изпълнява. Неговото любопитство клоняло към това да разбере онова, което Бог не е замислял да се знае. Злото, грехът и смъртта не бяха създадени от Бога; те са резултат от неподчинение, което произлиза от Сатана. Свидетелства към църквата, том 5, с. 503 {Ривю енд Херълд, 4-ти август 1910 г. пар. 4}

Как Сатана е автор на смъртта? Той въвел идеята, че Божият закон изисква грехът да бъде наказан и че не може да бъде опростен. Отделяйки Божията милост от Неговата справедливост, истинският характер на Бог бил скрит от човешката раса. Той учил човешката раса, че Бог не прощава, и затова не искайте прошка. Какво станало, когато Бог попитал Адам за случилото се?

Бит. 3:9-12 И Господ Бог повика Адам и му каза: Къде си? (10) А той каза: Чух гласа ти в градината и се уплаших, защото бях гол; и се скрих. (11) И рече: Кой ти каза, че си гол? Ял ли си от дървото, за което ти заповядах да не ядеш? (12) А човекът каза: Жената, която ми даде, ми даде от дървото, и аз ядох.

Ами Каин?

И Каин каза на Господа: Нечестието ми е повече от това, което заслужава да бъде простено; Битие 4:18 - Превод на Уиклиф

Блудният син

Ще стана и ще отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. Лука 15: 18-19

Причината, поради която грехът води до смърт, е, че човечеството е наследило лъжата, че Бог ще накаже всеки грях и ще накаже със смърт престъпника.

Сатана, авторът на греха и всички негови резултати, е накарал хората да гледат на болестта и смъртта като на произхождащи от Бога, - като наказанието произволно наложено за греха. Копнежът на вековете, с. 471, Параграф 1

Човекът вече не можеше да поиска прошка. Само Христос, който познаваше любящия характер на Отец, можеше да донесе този Дух в сърцето на човека.

Деян 5:31 Бог Го възвиси до десницата Си за княз и за Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощение на греховете.

Способността да искаш прошка е доказателство за Духа на Исус в сърцето.

Но на второ място, Христос трябваше да демонстрира заплатата на греха и да умре като грешник, за да разкрие пред вселената крайния резултат от това къде води грехът. Това беше единственият начин да се разкрият лъжите на Сатана. Когато Христос извика "Отец, прости им, защото не знаят какво правят" и след това умря от разбито сърце, Сатана беше разкрит като убиец. Чрез Смъртта Христос разобличава лъжите на Сатана.

 Сатана видя, че маската му е премахната. Неговата администрация беше открита пред небесните ангели и пред небесната вселена. Разкри се като убиец. Като проля кръвта на Божия Син, той откъсна себе си от симпатиите на небесните същества. Отсега нататък работата му беше ограничена. Каквото и поведение да предложи, той вече не можеше да причаква ангелите, когато те идват от небесните дворове, и пред тях да обвинява братята на Христос, че са облечени в дрехите на мрака и оскверняването на греха. Последната връзка на симпатия между Сатана и небесния свят беше прекъсната. {Копнежът на вековете, с. 761, Параграф 2}

Сега с тези мисли искам да разгледаме и следния пасаж, тъй като човек естествено мисли, че Бог наказва нечестивите, първата половина на цитата е служението на смъртта. Изглежда, че той потвърждава това, което човек мисли за Бога, но след това той ясно показва как се извършва присъдата:

Бог е дал в словото Си решителни доказателства, че ще накаже престъпниците на Неговия закон. Тези, които се ласкаят, че Той е твърде милостив, за да изпълни правосъдието на грешника, трябва само да погледнат към кръста на Голгота. Смъртта на безупречния Божий Син свидетелства, че „заплатата на греха е смърт,” че всяко нарушение на Божия закон трябва да получи справедливо възмездие. Христос, безгрешният, стана грях за човека. Той понесе вината за прегрешението и скриването на лицето на Своя Отец, докато сърцето му не се съкруши и животът му беше смазан. Цялата тази жертва беше направена, за да могат грешниците да бъдат изкупени. По друг начин човек не може да бъде освободен от наказанието за греха. И всяка душа, която отказва да стане участник в умилостивението, осигурено на такава цена, трябва да понесе собствената си вина и наказанието на престъплението. - {Великата борба, с. 539, Параграф 3}

Сравнете тази последователност със стъпките в историята за ханаанката.

Мат. 15:22, 23 a И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. Но Той не й отговори нито дума.

Бог е дал в словото Си решителни доказателства, че ще накаже престъпниците на Неговия закон. Великата борба, с. 593, Параграф 3

Мат. 15:23 б, 24 Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.

Тези, които се ласкаят, че Той е твърде милостив, за да изпълни правосъдието на грешника, трябва само да погледнат към кръста на Голгота. Великата борба, с. 593, Параграф 3

Мат. 15:25-26 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 

Смъртта на безупречния Божий Син свидетелства, че „заплатата на греха е смърт,” че всяко нарушение на Божия закон трябва да получи справедливо възмездие. Великата борба, с. 593, Параграф 3

Мат. 15:27-28 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя. 

Христос, безгрешният, стана грях за човека. Той понесе вината за прегрешението и скриването на лицето на Своя Отец, докато сърцето му не се съкруши и животът му беше смазан. Цялата тази жертва беше направена, за да могат грешниците да бъдат изкупени. По друг начин човек не може да бъде освободен от наказанието за греха. {Великата борба, с. 539, Параграф 3}

 

Заключение

Грехът е престъпване на закона 1 Йоан 3:4.

Законът е копие на Божия характер. Притчи Христови, с. 305.

Затова грехът е промяната на Божия характер в човешкия ум, който пречи на вярата в или желанието за прошка. Заплатата на такова мислене води до смърт.

Чрез приемането на принципите на Сатана за осъждане, човекът се откъсва от Божията милост. Той повярвал, че всеки грях трябва да бъде наказан без милост и затова не помолил за нея.

Само Духът на Христос в душата има способността да иска прошка и това ни спасява. Деяния 5:31; Гал 4:6

Христос пое смъртта на кръста, за да разкрие убийствения характер на Сатана и по този начин да прекъсне връзката на симпатия, която ангелите имаха към него.

Бог не е направил смъртта наказание за греха като произволно решение. Смъртта е заплатата или продуктът на греха. Това е естествено следствие от неправилното мислене за Божия характер.