Точно преди Илия да бъде отведен в небето, Библията ни казва, че той е поразил огън от небето два отряда от по 50 души и техните военначалници. Когато учениците на Исус дойдоха при Него, разочаровани от някои самаряни, които не се отнасяха правилно към своя господар, те цитираха примера на Илия, който свалил огън от небето, за да ги унищожи. Отговорът на Исус ни разкрива нещо дълбоко за характера на Бога.
Лука 9: 54-56 54. Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? 55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]. 56 И отидоха в друго село. Дали по този начин Исус смъмри действията на Илия, както и учениците Си?
Тази презентация изследва тези неща, за да разкрие любящия характер на нашия Отец на небето.
В евангелието на Матей е записана една от най-великите проповеди, които някога са били проповядвани. Това е една проповед проповядвана от Исус Христос. В нея Той ни казва до обръщаме другата буза и да обичаме враговете си, за да можем да бъдем деца на нашия небесен Баща. Така ставаме деца на Бога - когато обичаме онези, които ни се противопоставят.
Почти целият християнски свят вярва, че Бог лично ще унищожи нечестивите; те вярват, че Той ще ги изхвърли като непотребни. Бихте ли изхвърлили нещо, за което сте платили милиарди долари? Бихте ли смазали и унищожили нещо, за което сте платили безкрайна цена, за да го съхраните? За да отговорим на тази въпрос, трябва да помислим върху цената на спасението. Цената за спасението ни се измерва с любовта на Бог към Неговия Син. Любовта между тях и платената от тях цена определя стойността на това, което са платили, за да ни спасят. Когато осъзнаете пълната цена, ще знаете, че Бог не би могъл да изхвърли грешниците, но с безкрайна скръб и, уважавайки избора на нечестивите, Той им позволява да получат решението да Го отхвърлят. Вижте любовта на Бога и Неговото страдание, за да ни спаси, и осъзнайте, че Той никога не би смазал или унищожил някого, който е толкова скъпоценен за Него.
Бог смята всички хора за Негови скъпоценни деца. Платил е безкрайна цена за всяко човешко същество. Когато съдим другите и имаме гневни чувства към тях, и желаем да се отделим от тях, ние предизвикваме Божия съд над тази личност. Отричаме това, което Той е решил за тях. Заемаме Неговото място на съдебния престол и прилагаме фалшивата справедливост на Сатана, която в карайна сметка ще се отрази обратно към тези, които сядат там.
Когато осъждаме другите това неутрализира Неговата любов към тях, и понеже сме същите като тях по естетство, ние неутрализираме Неговата любов към нас и отсъждаме себе си като недостойни за любовта Му. В тъмницата сме, защото сме хванали човека за гушата и му казваме да си плати.
Веднъж осъзнат, съботният принцип се превръща на един извор, чието протежение се разширява, за да стане огромна река, в която сме поканени да плуваме.
Историята на юдейската и християнската религия са пълни с примери за това как Библията е тълкувана неправилно. Кои са принципите, които ни дават сигурност, че разбираме правилно нейните вести към нас днес?
Наистина ли "Божията милост трае до века"?
Защо израилтяните не последвали оригиналния план на Бога за завладяването на Ханаан?
"Ще изпратя пред теб страх от Мен и ще обезсиля всичките народи, между които ще отидеш, и ще направя всичките ти врагове да обърнат гръб пред теб. 28 Ще изпратя и стършели пред теб и те ще изгонят отпред теб евейците, ханаанците и хетейците." (Изх. 23:27, 28)
Не Бог - техният предводител е променил характера Си, когато по-късно била издадена заповедта:
"Когато ГОСПОД, твоят Бог, те въведе в земята, където влизаш, за да я притежаваш, и изгони пред теб много народи: хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа, по-големи и по-силни от теб; 2 и когато ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде пред теб, да ги разбиеш, да изпълниш над тях проклятието! Да не сключиш договор с тях и да не ги пожалиш." (Вт. 7:1, 2)
"Но в градовете на тези народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша," (Вт. 20:16)
Заради това си падение Израил така и не завладял небесния Ханаан, понеже тръбите ни учат, че само Божият характер е този, който завзема истински земята.
Още един пример за това как протича съдът, когато хората отказват да следват ненасилственият план на Бога за завладяването на Ханаан. Техният отказ лишава Бога от възможността да има първи плод от хора, които отразяват Неговия характер. Начинът по който дошла присъдата за престъплението на Ахан е развитие на мисленето, че народът е по-добър от него, вместо да се покаят за греха на общонародното ограбване на Бога от първите Му плодове.
Времето в което живеем и делото, в което копнеем да участваме.
Потокът става все по-дълбок докато реката тече през седем нива на разширяващите се съботни принципи.
Историческото изпълнение на притчата от Мат. 25-та гл. за десетте двици, които очаквали Младоженеца, съдържа безценни поуки за нас, които пътуваме към златния град. Как точно се е стигнало до датата 22-ри октомври 1844 г. и какво значение има това за нас днес?
Установяване на перспективата в която естественият човек чете Библията в контраст с истинския характер на Бога.
Имам една мечта днес ... Имам една мечта, че един ден всяка долина ще се възвиши и всеки хълм и всяка планина ще се снишат. Неравните места ще станат поле, и кривите места ще се изправят. И славата на Господ ще се разкрие, и всяка плът ще я види заедно. Това е нашата надежда. Това е вярата заради която ходя в няколко страни по света. С вярата на Исус ние ще строим върху крайъгълния камък храма на Господ. С тази вяра ще бъдем способни да преобразим дърлещите се несъгласия на нашите нации в красивата симфония на филаделфийското братство. С тази вяра ще бъдем способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да се изправяме заедно срещу опозиция, да проповядваме заедно свободата, знаейки, че сме синове и дъщери на един нежен Баща, който не използва никакъв принцип на насилие и смърт.
Ние избираме да отидем и да градим храма на Господ. Ние избираме да отидем и да построим храма на Господ през следващите 25 години и да направим и други неща, не защото са лесни, а защото са обещани, защото тази цел ще послужи за организиране и измерване на най-добрите ни енергии и способности, защото това предизвикателство е такова, което ние желаем да приемем, такова, което ние не желаем да отлагаме, и такова, което ние възнамеряваме да спечелим, и другите също.
Единственият начин Бог да бъде познат какъвто е.
Само в контекста на царството на отношенията на Бог и Неговия единороден Син бихме могли да разберем и приложим съботния принцип като агент на запечатването.
Справедливост или милост: кое е по-голямо, кое е на първо мяасто? Кой искал справедливост? Кой извадил меча? Страданието на Сина.
Периодът на Най-святото място е завършителен в процеса на отразяването на Божията слава (характер). Затова Божиите хора там са представени като преумножени звезди или ангели, които вече не живеят на земята, тъй като с вяра те са се издигнали над земното. Пълнотата на закона и на съботата предизвиква страх у грешника, но, когато й се позволи да ни доведе при Христос, тази пълнота прави закона истински детеводител. Логичното библейско и адвентно прдължение на съботата е пълнотата на съботата в определените времена, така както е представена в Лев. 23:1-3, където съботата е принципът на всички празници. Приемането на тези постановления на закона като обещания, чрез вярата Исусова ни помага да получим пълнотата на Христовия Дух, който се дава в двойна мярка в събота и в другите определени времена за освежение. Така ще се осъществи финалното запечатване, което е едно пълно отразяване на характера на нашия небесен Баща в нас, чрез Неговия Син.
Какъв е фокусът на нашето поклокнение? Характерът или силата на Бога? С други думи, дали Божият характер ражда сила и живот, или силата и живота раждат характер?
Писанията ни казват, че:
Бог елюбов 1 Йоан 4:8
Бог има безсмъртие 1 Тим. 6:16
Любовта на Бога е източникът на Неговото битие и тя се изразяава чрез Неговата сила и безсмъртие. Това дава сигурност, че всичката Божия сила е израз на Неговата любов.
Ако Божията любов и сила са съравни елементи, тогава силата и любовта са споделяни, а това би означавало, че не всички Божии действия имат за свой източник любовта.
Ис.. 57:15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият:;
Божието име [характер] е свято
Бог населява [обитава във] вечността [безсмъртие]
Това е един обикновен въпрос за връзката на Божия характер на любов и Неговата сила, и тъй като, или любовта се изявява чрез силата, или силата и любовта работят заедно в едно напрежение, изключително важно е да се разбере кой е Бог и как живее.
Ер. 9:23-24Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, 24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД.
Каква е връзката между оправданието и освещението? Дали освещението е част от евангелието или дело на евангелието, което Христос извършва извън нас, както твърдят повечето протестанти.
Пастор Уолтър Файт наскоро представи поредица, в която се показва, че евангелието е едно дело на Христос, което е изцяло извън нас. Има частична истина в това, но това не е цялата история, а без принципа на Божествения модел е трудно да се избегне тази идея, или противоположната на нея, която е Римската система на делата.
Пророческата основа на адвентния народ има конкретни характеристики и тя е резултат от едно разкриване на принципа "ден=година" и неговото потвърждение чрез финалното изпълнение на времевите пророчества от петата и шестата тръба. Разпечатаната книга в Откровение 10-та глава очертава ясно мисията на този народ: да прогласи вечното евангелие на завета на Бог и Неговия Син от вечността. Пророческите периоди приключват в 1844 г. и повторението на събитията не включва пророческо време.
Адвентното движение
Принципът на повтарящата се история е изложен ясно в Библията. Преживяването на Авраам, когато отива, а след това излиза от Египет, било повторено от Израил няколко столетия по-късно. Самото преживяване на Израил осигурява пример за Божия народ в последните дни. Обърнете внимание на това което казва Елън Уайт:
Из разработката "Божествеността на Христос" предоставена за Библейското Изследователско Дружество Енгуин, Калифорния, през януари 1947 г. (стр. 3, 4, 7-11 ,13, 15, 19)
Превод от оригиналната статия на английски: Seventh trumpet, king of the north and the Eastern question
