Роденият Син в писанията на Елън Уайт
Публикувана Юли 01, 2010 от Ейдриън Ибънс в Синът на БогаПревод от английски на оригиналната статия: The Beggoten Son in the Writings of Ellen White
Основаващото се на изпълнение мислене, което идва от лъжата на змията "Никак няма да умрете" повлиява на начина по който се формират доктрините.
Какво означава за Господ да се гневи? Нека погледнем към Исус, за да определим Божия гняв, защото Той е пътят към Отца. Когато Исус застана пред лидерите на Израил и им каза, че са лицемери, той със сигурност е ядосан. Кулминацията на този гняв? Матей 23:37-38 37 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! 38 Ето, вашият дом се оставя пуст. Това причинява на Господа невероятната скръб, за да може най-накрая да позволи на неговите непокорни деца да вземат решение да Го отхвърлят. Гневът на Господа е да напусне къщата на нечестивите, да стане пустиня, като същевременно преживява страшна скръб. Думата гняв на еврейски език е aph и означава бързо дишане през носа. Тя може да бъде или гняв, или мъка, или и двете. Зависи от това как виждате Бога. Когато видите библейския смисъл на гняв, сърцето ви ще се изпълни със скръб към нашия Отец за всичките страдания, които е претърпял поради нашите грехове. Нека Му позволим да ни събере или ще остане домът ни пуст, за да може змията да дойде и да унищожи?
Бог смята всички хора за Негови скъпоценни деца. Платил е безкрайна цена за всяко човешко същество. Когато съдим другите и имаме гневни чувства към тях, и желаем да се отделим от тях, ние предизвикваме Божия съд над тази личност. Отричаме това, което Той е решил за тях. Заемаме Неговото място на съдебния престол и прилагаме фалшивата справедливост на Сатана, която в карайна сметка ще се отрази обратно към тези, които сядат там.
Когато осъждаме другите това неутрализира Неговата любов към тях, и понеже сме същите като тях по естетство, ние неутрализираме Неговата любов към нас и отсъждаме себе си като недостойни за любовта Му. В тъмницата сме, защото сме хванали човека за гушата и му казваме да си плати.
Защо израилтяните не последвали оригиналния план на Бога за завладяването на Ханаан?
"Ще изпратя пред теб страх от Мен и ще обезсиля всичките народи, между които ще отидеш, и ще направя всичките ти врагове да обърнат гръб пред теб. 28 Ще изпратя и стършели пред теб и те ще изгонят отпред теб евейците, ханаанците и хетейците." (Изх. 23:27, 28)
Не Бог - техният предводител е променил характера Си, когато по-късно била издадена заповедта:
"Когато ГОСПОД, твоят Бог, те въведе в земята, където влизаш, за да я притежаваш, и изгони пред теб много народи: хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа, по-големи и по-силни от теб; 2 и когато ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде пред теб, да ги разбиеш, да изпълниш над тях проклятието! Да не сключиш договор с тях и да не ги пожалиш." (Вт. 7:1, 2)
"Но в градовете на тези народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша," (Вт. 20:16)
Заради това си падение Израил така и не завладял небесния Ханаан, понеже тръбите ни учат, че само Божият характер е този, който завзема истински земята.
Историческото изпълнение на притчата от Мат. 25-та гл. за десетте двици, които очаквали Младоженеца, съдържа безценни поуки за нас, които пътуваме към златния град. Как точно се е стигнало до датата 22-ри октомври 1844 г. и какво значение има това за нас днес?
Само в контекста на царството на отношенията на Бог и Неговия единороден Син бихме могли да разберем и приложим съботния принцип като агент на запечатването.
Справедливост или милост: кое е по-голямо, кое е на първо мяасто? Кой искал справедливост? Кой извадил меча? Страданието на Сина.
Какъв е фокусът на нашето поклокнение? Характерът или силата на Бога? С други думи, дали Божият характер ражда сила и живот, или силата и живота раждат характер?
Писанията ни казват, че:
Бог елюбов 1 Йоан 4:8
Бог има безсмъртие 1 Тим. 6:16
Любовта на Бога е източникът на Неговото битие и тя се изразяава чрез Неговата сила и безсмъртие. Това дава сигурност, че всичката Божия сила е израз на Неговата любов.
Ако Божията любов и сила са съравни елементи, тогава силата и любовта са споделяни, а това би означавало, че не всички Божии действия имат за свой източник любовта.
Ис.. 57:15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият:;
Божието име [характер] е свято
Бог населява [обитава във] вечността [безсмъртие]
Това е един обикновен въпрос за връзката на Божия характер на любов и Неговата сила, и тъй като, или любовта се изявява чрез силата, или силата и любовта работят заедно в едно напрежение, изключително важно е да се разбере кой е Бог и как живее.
Ер. 9:23-24Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, 24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД.
Каква е връзката между оправданието и освещението? Дали освещението е част от евангелието или дело на евангелието, което Христос извършва извън нас, както твърдят повечето протестанти.
Пастор Уолтър Файт наскоро представи поредица, в която се показва, че евангелието е едно дело на Христос, което е изцяло извън нас. Има частична истина в това, но това не е цялата история, а без принципа на Божествения модел е трудно да се избегне тази идея, или противоположната на нея, която е Римската система на делата.
Адвентното движение
Превод от английски на оригиналната статия: The Beggoten Son in the Writings of Ellen White
Оригинално публикувано на 19 януари 2016 г.