Данаил 8-ма глава съдържа централния стълб на адвентната вест. Въпросът на ангела: "Докога ще бъде видението относно Ежедневната и Престъплението на запустението та да се дават и светилището и множеството на потъпкване" ни донася един период, който обхваща времето, както преди, така и след кръста. Разбирането ни за това което всъщност се обхваща преди и след кръста съдържа загатвания за това как разбираме евангелието и как хората са спасявани преди и след кръста.
Въпросът "Докога се простира видението относно ежедневната и престъплението на запустението да се дава, както светилището, така и множеството да бъдат потъпквани?" ни разкрива факта, че светилището и множеството продължават да бъдат атакувани, както преди, така и след кръста. Това говори за реалността на действието на едно вечно евангелие и в двете диспенсации на времето.
Тази презентация проучва процеса на прощението във връзка с разпределянето на прощението по отношение на Мелхиседековото и Аароновото свещенство, и как те си сътрудничат като източник и канал, за да докарат прощение и дара на почивката, която се намира в съботата, която е била завършена от основаването на света. Презентацията завършва с подробен анализ на Проповед #25 на А. Т. Джоунс от 1895 г., която показва вечното евангелие на Тройната Ангелска Вест.
Пророческата основа на адвентния народ има конкретни характеристики и тя е резултат от едно разкриване на принципа "ден=година" и неговото потвърждение чрез финалното изпълнение на времевите пророчества от петата и шестата тръба. Разпечатаната книга в Откровение 10-та глава очертава ясно мисията на този народ: да прогласи вечното евангелие на завета на Бог и Неговия Син от вечността. Пророческите периоди приключват в 1844 г. и повторението на събитията не включва пророческо време.
Трябва да знаем какво е истинското значение на Умилостивението, иначе как ще можем да служим в службата за помирението. Всъщност помирението и Умилостивението са много сходни думи в гръцкия оригинал на този текст: "А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение," (2 Кор. 5:18). Финалното Умилостивение тогава или така нареченият изследователен съд в символичния Ден на Умилостивението е изявата на Христовият нераздразнителен характер в плът - 144 000.
Записът за сътворението в Битие 1-ва глава съдържа красивата история на спасителния план. Борбата между доброто и злото, и светлината и тъмнината е борба за разкриване на Божия характер, което от своя страна разкрива и характера на Сатана. Родилните мъки на Христос често са завършвали с аборт, но в настоящото време Той най-накрая ще има народ в пълния ръст на Христовата пълнота. Той кани всички да станат част от този народ, но за съжаление истински откликналите ще бъдат само 144 000.
Ноевите дни са пример за последното време и за това колко важно е да приемеш поканата за влизането в спасителният ковчег-кораб. Направата на този плавателен съд съдържа ценни поуки за подготовката на всички днес, които искат да устоят във времето, когато ще настане скръб каквато никога не е била от началото на света.
Истинското приемане на единородния Син на Бога ни въвежда в царството на отношенията, където предупрежденията на Бога са виждани в светлината за един нежен Баща, който дава всичко за Своите деца и страда ужасно за тях, когато те се отдалечават от Него чрез беззаконията си. Тази перспектива ни осигурява истинският прочит на Тройната ангелска вест, виждайки я действително като "последната вест на милост".
Някъде от началото на 20-то столетие, Уагонър започнал да представя някои много нови идеи, които в края щели да унищожат учението за Светилището, а следователно и евангелието. Какви били причините за това падение? В тази презентация ние прилагаме принципите на Божествения модел на Отец и Сина към ученията на Уагонър за евангелието, както са представени жъж "Вечния завет". Също и по въпроса за светилището в 1901 г. и неговите възгледи за църквата. Подходът му към тези теми ни служи за урок, когато подхождаме към тях и също прочитаме неговите писания след 1894 г., когато Елън Уайт за първи път предупредила А. Т. Джоунс за неправилното учение на Уагонър относно организацията. Божественият модел предоставя един толкова полезен инструмент за разкриване на неправилната рамка, когато разсъждаваме върху библейската истина.
"Господ в Своята велика милост изпрати най-скъпоценна вест до Своя народ, чрез старейшините Уагонър и Джоунс. Тази вест трябваше да изтъкне пред света въздигнатия Спасител, жертвата за греховете на целия свят." (Елън Уайт - Свидетелства към проповедниците - с. 91, 92 в оригинал) "Христовото подобие на Бога, както е представено в първата глава на Евреи, е само въведение към установяването на Неговото подобие на хората, както е представено във втората глава на Евреи. Неговото подобие на Бога, както е представено в първата глава на Евреи, е единствената основа за истинското разбиране на Неговото подобие на хората, както е представено във втората глава на Евреите. (A. T. Джоунс, Пътят на посвещението - с. 17.) "А това име [Бог] "Той има по наследство." Това не е едно име, което му е било подарено, но е име, което е онаследил. (А. Т. Джоунс, Пътят на посвещението - с. 14.) "Това име не е било дадено на Христос в резултат на някакво велико посвещение, но то е Негово по наследствено право." (Е. Дж. Уагонър, Христос и Неговата правда - с. 11 в оригинал)
Пс. 40:6 "Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал."
Адвентното движение
Принципът на повтарящата се история е изложен ясно в Библията. Преживяването на Авраам, когато отива, а след това излиза от Египет, било повторено от Израил няколко столетия по-късно. Самото преживяване на Израил осигурява пример за Божия народ в последните дни. Обърнете внимание на това което казва Елън Уайт:
Из разработката "Божествеността на Христос" предоставена за Библейското Изследователско Дружество Енгуин, Калифорния, през януари 1947 г. (стр. 3, 4, 7-11 ,13, 15, 19)
Превод от оригиналната статия на английски: Seventh trumpet, king of the north and the Eastern question
