Новолунни размисли (Австралия)

Новолуние 2019

1. Свобода от тиранията

Отец не съди никого и Исус не съди никого. Нашата собствена съвест ни съди според това, което беше разкрито за Бога в живота на Христос преди 2000 години.

„Онези, които отхвърлят така свободно предоставената милост, все още ще знаят стойността на онова, което са презирали. Те ще почувстват агонията, която Христос издържа на кръста, за да изкупи изкуплението за всички, които биха го получили. И тогава ще осъзнаят какво са загубили - вечен живот и безсмъртно наследство. ” Ривю енд Херълд, 4-ти септември 1883 г.

Вината от греховете на един човек е достатъчна, за да накара Божият Син да умре.

„Не трябва да се опитваме да намаляваме вината си, като извиняваме греха. Трябва да приемем Божията оценка за греха и това наистина е тежко. Само Голгота може да разкрие ужасната чудовищност на греха. Ако трябваше да носим собствената си вина, това би ни смазало. Но Безгрешният зае мястото ни; макар да не заслужаваме, Той е понесъл нашето беззаконие"

2. Дълбочината на Кръста

Страданията на Христос днес и всеки ден.

3. Някои размисли върху отсъствието на осъждане.

Яков 4:11 Не говорете зло, братя! Който злослови брат си и съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия.

Ако аз съм съдия, а не изпълнител на закона, тогава моята оценка за себе си е над оценката на Бог за мен и пълната сила на знанието, че съм любим син, е намалена значително.

Страхът и безпокойството от отхвърляне от хората, за които се грижите.

Един от начините да се освободите от общността, която говори заблуди, е като ги отрежете и просто говорите за тях като за отстъпници. Вие не чувствате безпокойство, а 

"Така говори защитникът на истината. Верен сред неверните, лоялен сред нелоялните, той стои като Божий представител и гласът му е като глас от небето. Няма страх, тъга, никакво обезсърчение в думата или погледа му. Силен в съзнание за невинност, облечен в доспехите на истината, той се радва, че е Божий син. Неговите думи са като вик на победа над рева на битката. Той обявява каузата на която е посветил живота си, като единствената, която никога не може да се провали. Въпреки че може да загине, Евангелието няма да загине. Бог живее и истината Му ще триумфира. ” (Ривю енд Херълд, 4 януари 1912 г., Параграф 9}

Има много мед (месинг - примес) в моите презентации. Но аз съм благодарен, че Бог все още може да говори чрез меден канал.

4. Някои съвети

Брак

Идвайки в Божествения модел. За онези от нас, които са омъжени, моето наблюдение е, че всички сме далеч от това да живеем в този модел.

За нас, които сме живели най-малко 40 години в различна система, промените на живота в божествения модел са били трудни за нас. Духът желае, но плътта е слаба.

Без дълбоко преживяване на покаяние за това как сме живели в миналото, просто няма да можем да направим необходимите промени, за да влезем в системата на благословението. Само чрез истинско признаване на нашето нечестие за начина, по който живеем, докато в същото време знаем, че нашият Отец не ни съди или осъжда, можем да станем бедни по дух.

Моля се, докато се подготвяме за Пасхата, да можем да получим ум, за да разберем какъв отговор ще дадем на това послание. Историята на Мария Магдалена стои пред нас като наш пример.

Реч

Това заявление се оказа дълбока за мен тази сутрин:

"Нека поведението ви е такова, че всяка душа, с която се свързвате да остане с впечатлението, че сте обкръжен от чиста и свята атмосфера. Една празна дума, един дребен смях, може да наклони душата в погрешна посока. Страшни са последствията от това да нямаме постоянна връзка с Бога.“ {Християнско възпитание (CЕ), с. 92, Парaгрaф 2}

Нека разгледаме тези думи:

„В религията на Исус няма нищо мрачно. Докато всяка лекота, дреболия и шеги, които апостолът казва, че не са удобни, трябва внимателно да се избягват, има сладка почивка и мир в Исус, които ще бъдат изразени в лицето. Християните няма да бъдат тъжни, депресирани и отчаяни. Те ще бъдат трезви, но те ще покажат на света една радост, която само благодатта може да предаде.“ {Детско водителство (CG) с. 146, Параграф 3}

Вярвам, че между нас има дух на лекота и шега. Аз насърчавах този дух. Понякога се страхувах да го оспоря.

Красотата на посланието, която имаме, има цялата радост и благословение, от които се нуждаем. Ние не се нуждаем от никаква лекота, сарказъм или шега в нашата реч.