Законът на мъдрия – извор на живот
Превод от английски на оригиналната статия: The Law of the Wise a Fountain of Wisdom
Пр. 13:13-14 Който презира словото, ще се мъчи, а който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден. 14 Поучението на мъдрия е извор на живот, за да се избегнат примките на смъртта.
Законът на Бога е Негово отражение. Както ни казва и вдъхновението, той е копие на Неговия характер.
“Божият закон е копие на Неговия характер. Той въплъщава принципите на Неговото царство.” Притчи Христови – с. 305
Чрез размишление върху заповедите на Бога ние сме доведени в допир с Божия характер. Ето защо Давид казвал:
Пс. 1:1-3 Блажен човекът, който не ходи по съвета на безбожните, нито стои в пътя на грешните, нито седи на седалището на присмивачите, 2 а насладата му е в закона на ГОСПОДА и върху Неговия закон размишлява ден и нощ! 3 Той ще бъде като дърво, посадено при водни потоци, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; и всичко, което върши, ще преуспява.
Пс. 119:97 О, колко обичам Твоя закон! Цял ден той е размишлението ми.
Как би могъл Давид да обича Божия закон и да го прави предмет на размишлението си, когато повечето хора гледат на закона като инструмент на законничеството, осъждането и смъртта? Законът е смърт за онези, които действат в заблуждаващата лъжа на змията за наследен източник на живот – никак няма да умрете. Тази лъжа кара хората да се опитват да спазват закона сами, като средство да угодят на Бога вместо да виждат закона като обещание за това, което Бог ще направи в нас, когато се свържем с Него.
Това е обещанието на Новия завет за написване на закона в сърцата ни:
Евр. 8:10 Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ:
Законът е само смърт за онези, които не осъзнават целта му. Както Павел казва:
Римл. 7:7-8 Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“ 8 Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
Това което превръща закона в проклятие е грехът подхранван от лъжата на змията. Когато законът е написан на сърцата ни според новия завет, той ни държи свързани с извора на живота.
Съботата в сърцето на закона
Този процес на вписване на закона в сърцата ни е свързан най-директно със съботната заповед.
Изх 31:16-17 И така, израилевите синове да пазят съботата, като я празнуват в поколенията си по вечен завет. 17 Това е знак между Мен и израилевите синове до века; защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, а на седмия ден си почина и си отдъхна.
Ез. 20:12 Също и съботите Си им дадох да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, ГОСПОД, ги освещавам.
Отново и отново Господ посочва съботата на Израил като знак на отношенията, които Той има с тях. Съботата била използвана от Господ като тест, за да се види дали Неговият народ наистина ще Го приеме и дали ще влезе в близки отношения с Него. Виж Изход 16.
Защо Господ е направил съботата ключ за освещението? Защо съботата ще бъде ключовият тест в последният конфликт между доброто и злото, както адвентистите сме били учени в продължение на повече от 160 години?
Процесът на освещение е въпрос просто на свързване с извора на живота. Щом веднъж сме свързани, цялата пълнота на този извор на характера ще протече в живота ни и ще изтича към другите. Обърнете специално внимание на тези думи на Елън Уайт:
Истинското освещение е хармония с Бога, единство с Него в характер. То се получава чрез послушание на онези принципи, които са копие на Неговия характер. А съботата е знакът за послушанието. Онзи, който е послушен от сърце на четвъртата заповед, ще спази целия закон. Той е осветен чрез послушание. Свидетелства към църквата – т. 6, с. 350
Спазването на съботата е ключ за спазването на целия закон. Забележете по-нататък:
За нас, както и за Израил, съботата е дадена "за постоянен завет." За онези, които почитат Неговия свят ден, съботата е знак, че Бог ги признава за Свой избран народ. Тя е клетва, че Той ще изпълни Своя завет към тях. Свидетелства към църквата – т. 6, с. 350
Божията клетва да ни освети, да напише закона си в сърцата ни и да ни направи като Него е свързана със съботата. Нека погледнем малко по-отблизо закона и мястото, което съботата заема и да видим защо тя е толкова важна.
Ключът към освещението е директна връзка с източника на живота; една връзка с извора на живота, Господ нашата правда. Къде в закона виждаме толкова проактивна заповед за свързване с Бога ум с ум?
Първите три заповеди са забрани; те ни казват къде да не ходим и какво да не правим. В този смисъл те са ръководства за защита като ни посочват великият проактивен източник – Съботата.
Заповедите от 6-та до 10-та също са забранителни или също са ръководства за защита, които ни посочват центъра на закона, където се намира твърдението за проактивната връзка.
В центъра на връзката ни с Бога е заповедта Помни. След тази заповед е проактивната за нас заповед да почитаме онези, чрез които Бог ни е дал живот – нашите родители.
Заповедите да се помни съботата и да почитаме родителите си са единствените проактивни отношенчески заповеди в закона. Тези две заповеди ни довеждат най-близо до източника на извора. Заповедта за съботата довежда умовете ни в директен контакт със Създателя и към съзерцаване на Неговите дела. Заповедта да почитаме родителите си ни разкрива канала чрез който Бог изпраща Своите благословения на живота. Точно както Семейството и Съботата били единствените видими институции преди грехопадението, така и тези две заповеди са сърцето на връзката ни с извора.
Както се вижда на диаграмата, заповедите всъщност се подреждат заедно във формата на канал, за да може Духът на живота да протече в нашия живот. Заповедите 1-3 и 6-10 са бреговете на реката, които ръководят сърцата ни към сърцето на извора, намиращ се в 4-та и 5-та заповед.
Почитанието към родителите ни (Делегирани власти/канали)
Петата заповед ни кани да почитаме родителите си като човешки канал и образ на Отец и Сина, защото човекът бе направен по образа на Бога. Бог осигури нашите родители с видимо представяне на живота, който протича от Отец и Сина. Римл. 1:20
Пр. 17:6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.
Пр. 18:21 Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.
“Всяко дете живее чрез живота на своя баща.” Мисли от планината на благословението – с. 78
Праведният животодаващ характер на Бога протича от Отец към Сина и от бащата към майката и към децата. 1 Кор. 11:3. Това е изворът и каналът на живота. Това е каналът, който бе установен чрез Авраам:
Бит. 12:2-3 Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.
Бог казал на Авраам, че всички семейства на земята ще бъдат благословени чрез него. Ето защо ставаме деца на Авраам, когато приемем Христос, (Римл. 4:16; Гал 3:16,29), защото обещанията на завета бяха дадени на Авраам и ние трябва да станем негови деца, за да приемем онези обещания. Те не са дадени директно на нас, ние приемаме едно наследство на това обещание дадено чрез Авраамовия човешки канал.
Обещанието към Авраам бе дадено при следното условие:
Бит. 18:19 Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.
Обещанията на завета бяха при условие, че Авраам ще води своето семейство вярно; ето как Бог щеше да докара на Авраам всичко, което беше обещал.
Обществото е съставено от семейства, и то е това, което го правят главите на семействата. От сърцето са "изворите на живота"; а сърцето на обществото, на църквата и на нацията е домът. Благополучието на обществото, успехът на църквата и просперитетът на нацията зависят от влиянията на дома. Адвентен дом – с. 15
Това условие се провежда чрез старейшините в църквата:
1 Тим. 3:2-5 Надзорникът обаче трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, гостолюбив, способен да поучава, 3 не пияница, не побойник, а кротък, не скандалджия, не сребролюбец, 4 който управлява добре своя дом и държи децата си в послушание с пълна сериозност, 5 защото, ако човек не знае да управлява своя дом, как ще се грижи за Божията църква?
Като добавим към това и фактът, че вдъхновението ни казва, че 5та заповед се прилага за пасторите и учителите, виждаме един свързващ линк в канала на живота от Бог към родителите, а така също и пасторите, които Бог е назначил да ни хранят със Словото Му.
Петата заповед изисква децата не само да показват уважение, подчинение и послушание към своите родители, но да им отдават също и любов и нежност, да облекчават грижите им, да пазят репутацията им, да им се притичват навреме на помощ и да ги утешават, когато са в напреднала възраст. Тя също включва уважение към служителите (пасторите) и управителите и към всички останали, на които Бог е делегирал власт. Патриарси и пророци – с. 308
Божият канал на живота протича чрез делегираните от Него власти. Ако ги пренебрегнем или ги отречем, ще бъдем откъснати от благословенията, които започват и се изливат през съботата.
Можете ли да видите защо събирането ни като семейство на съботата е най-мощното средство, което имаме за свързване с източника на живота. Онези, които са мъдри, ще гледат на закона като извор на живота. Пр. 13:14.
Бог го е направил толкова просто за нас. Решимостта ни да отговорим на молбата Му за спазване на съботата, да подготвяме сърцата си, за да Го срещаме всяка седмица, обединява в себе си всички останали обещания. Когато се свързваме с Него в събота, ще се изяжда в пълнота, двоен дял от небесния хляб, умовете ни ще се изпълват с характера на Христос и ще бъдем подкрепени да посрещнем изискванията на следващата седмица.
Няма ли да положим всяко старание да бъдем готови за съботата, знаейки че ще получим всичко от което се нуждаем за следващата седмица? Можете ли да видите защо петъкът често е толкова стресиращ за онези, които се опитват да се подготвят да срещнат Господ в часовете на съботата?
Не трябва ли да бъдем старателни в молитва, за да искаме от Господ да ни помогне да бъдем готови? Аз се провалях в продължение на години в опита си да бъда наистина готов. От нас се очакваше да почистим и подредим домовете си и да приготвим храна. Бяхме замолвани да сме чисти и изкъпани, когато наближаваше съботата. Дали това е една толкова голяма молба, за да се получи директната връзка с извора на живота? Дали Господ иска от нас нещо невъзможно?
Слава на Бог, че Той го е направил толкова просто. Подготовката за съботата с радостни сърца, предвкусвайки идването на Духа на Иисус, е всичко което трябва да направим. Щом веднъж нашият Спасител дойде, Той ще вдъхнови и освети умовете ни, за да ни промени, да ни освети и да ни направи точно като Себе Си; да напише закона на сърцата ни, точно както е обещал.
Благодаря на Бога за съботата и обещанието за спасение, което тя носи. Какви мощни лъчи светлина греят от тази най-специална заповед в сърцето на закона. Тя е самият източник на Извора на Живота чрез семействата ни, делегираните власти и в сърцата ни.
