Maranatha Media - Bulgaria

Войната на световете - Война на характерите

Публикувана Дек 16, 2022 от Константин Няголов в Божият характер
802 Намерена

В света на литературата и на киното съществуват роман и филмова поредица със заглавия „Война на световете“ от Хърбърт Уелс „Междузвездни войни“ на режисьора Джордж Лукас. Това са произведения в сферата на фантастиката, но в Божието слово – Библията е описана една напълно реална битка. Във вселената и особено на земята се води една велика война на два характера, на два разума, на две системи, на две управления и като резултат в края – две различни съдби. Единият характер е този на свободната воля и избор, ненасилие, милост прощателност, и несебелюбива и себепожертвователна агапе любов. Другият характер е този на егоизъм, себелюбие, себевъзвеличаване, гордост, себевлюбеност (нарцисизъм), насилие, наказания, убийства и смърт. Тази война е между Бог и Исус Христос от едната страна и Люцифер – Сатана и падналите ангели (демони) от другата страна. Започнала е в небето и след това се е прехвърлила и на земята:

И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свалени бяха и ангелите му заедно с него.“ Откровение 12:7-9.

Тази война бушува с пълна сила и до ден днешен. Тя в основата си е духовна, но е и с ужасяващи физически последици. Оръжията също са различни. Едните са убеждението, разкриването, изявата и познаването на Божият характер такъв какъвто е – ненасилие, милост, прощателност и любов (при Бог и Христос), а другият е насилие - и физическо и духовно, измами, лъжи, изопачаване, клевети, прехвърляне на качествата на собствения характер върху този някой друг, (при Сатана, демоните, адамовите потомци) точно както в народната поговорка в която се казва: „Крадецът вика – дръжте крадеца!“ Както споменахме тази война е започнала в небето, когато Люцифер (Сатана) е пожелал в сърцето си да убие Божият Син Исус Христос и да стане като Бога –

А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния…“ Исая 14:13-14.

По-късно след грехопадението на Адам и Ева войната се прехвърля и на новосътворената планета Земя също чрез измама и всяване на съмнение в Божият любящ характер: „…. Истина ли каза Бог?...Битие 3:1 и предавайки се от поколение на поколение и до днес тя продължава с все по-нарастваща сила, вземайки милиарди жертви, като ще приключи окончателно при второто Пришествие на Исус Христос на земята и след милениума (1000 години) – времето на установяването на Новия (Небесния) Ерусалим на очистената от греха и пресътворена земя. Войната е изключително жестока и ежеминутно, ежечасно и ежедневно взема стотици хиляди и милиони човешки жертви – както физически така и духовни - (чрез измами и заблуди). В този велик конфликт няма неутрални. Всички сме участници в него независимо дали искаме или не, дали го осъзнаваме или не. С това какво мислим, в какво вярваме, в кого и какво следваме, как живеем, ние неизбежно сме или на едната или на другата страна. Средно положение няма. Исус Христос казва: „Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.Лука 11:23. От това на чия страна сме и кого следваме зависи нашата бъдеща съдба – вечен живот или вечна смърт. Както вече стана ясно грехът-егоизъм и бунт против Бога се е появил в небето преди сътворяването на земята. До този момент в Универса е съществувала пълна хармония. Божието царство е било като едно голямо обединено общо семейство състоящо се от ангели – херувими, серафими и жители на други планети и светове в Божията необятна вселена. Царяло е непомрачено щастие, единство и радост. Появата на греха в лицето на Луцифер – Сатана веднага внася дисхармония, разделение, и противопоставяне, непознато до този момент във Всемира. Сатана хвърля обвинение и клевета върху Божия любящ, справедлив, милостив и ненасилствен характер. Представя Твореца като егоистичен, себелюбив, жесток, несправедлив и желаещ да властва и да се възползва от Своите творения. Това не е нищо друго освен прехвърляне, приписване на извратения характер и качества на Сатана върху Бога. Точно тази измама е предизвикала разделението и войната между ангелите в небето и по-късно се е прехвърлила и тук на земята чрез измамването и греха на Адам и Ева и на всичките им потомци. Естеството на греха е такова, че егоизмът-себелюбието не може да търпи и понася вина и трябва незабавно да бъде прехвърлена върху някой друг. Сатана прехвърля собствената си вина и характер върху Бога, Адам върху Ева, тя върху змията, а и двамата заедно върху Бога. Единият им син Каин прехвърля собствената си вина върху брат си Авел и го убива. И така от поколение на поколение греха, вината и измамата се предават до наши дни. Вината за греховете ни се прехвърлят от човек на човек,  от народ върху народ, от нация върху нация, от държава върху държава, а цялата обща вина на човечеството върху Твореца – Бог. Това води или до атеизъм „Безумният каза в сърцето си – няма БогПсалм 14:1 или до страх и езичество – измислени и несъществуващи, но гневни, жестоки, себелюбиви, отмъстителни богове изискващи постоянно кръвни или други материални омилостивителни и изкупителни жертви. Това е един ужасен и самопогубващ начин на мислене на цялото човечество. За голямо съжаление тази измама  е възприета и от така наречения християнски свят и го е поразила. Първо относно Божията идентичност и персоналност чрез така наречената Троица или бог Триединство – което не е нищо друго освен мистицизъм, политеизъм (многобожие), тоест езичество, в което се изисква жертва за прощаване на греховете. Ето какво казва Библията по първия въпрос:

Защото ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове, и господари много), за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“ 1Коринтяни 8:5-6.

По -ясно от това едва ли може да се каже. И второ, относно истинският любящ и ненасилствен характер на Твореца. Жертвите не са изисквани от Бог, за да може да бъде простен даден грях, но са човешка нужда, измислица и изобретение на поразения от греха плътски адамов ум повлиян от извратената наказателна (и омразна на Бога) сатанинска правосъдна система. Бог никога не е изисквал жертви – нито на животни, нито на хора, нито на Своя възлюбен единороден Син – Исус Христос. Бог в снизхождението и милостта Си е допуснал тази жертвена система, не защото Той я е искал, но поради неспособността и увредеността на човешкия ум, за да може дори и в това му трагично състояние да го достигне и да го спаси. Да го спаси от самия него, от изопаченото му мислене. Човекът да може да повярва, че му е простено чрез принасянето на изкупителна жертва. Ето какво казва Бог чрез Библията по въпроса за жертвата и жертвената система:

Към жертва и принос Ти нямаш благоволение; отворил си уши в мене; всеизгаряне и приноси за грях Ти не си поискал.“ Псалм 40:6.

Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох от Египетската земя; а това им заповядах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ! И ходете по всички пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате. Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си, а ходиха според намеренията и упоритостта на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред. Йеремия 7:22-24.

Затова Христос, като влиза в света казва: Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло; всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.“ Евреи 10:5-6.

Ето какви жертви иска Бог:

Ще ям ли Аз месо от телета? Ще пия ли кръв от козли? Принеси на Бога жертва на хваление  и изпълни на Всевишния оброците си…“ Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; и на онзи който оправя пътя си ще покажа Божието спасение.“ Псалм 50 13-14, 23.

С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си – за греха на душата си? Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ Михей 6:6-8.

Защото не искаш да ти принеса жертва; всеизгаряния не са Ти угодни. Жертва на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ Псалм 51:16-17.

Единственото което Бог е искал и иска е признаването на вината и греха, смирение, покаяние и „дух съкрушен“. Това обаче и до ден днешен не се разбира и проумява от човешкия род включително и от християнството.

Ето и изявлението на апостол Павел по въпроса за жертвите:

И така, моля ви, братя, поради Божите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.“ Римляни 12:1

Още след грехопадението в Едемската градина Адам и Ева се скриват в храстите, като мислят, че Бог ще дойде да ги убие заради греха им на неподчинение. Умът на първите ни родители вече жестоко е поразен. Бог е този Който първи започва да ги търси, за да им прости и спаси, а не обратното. На въпроса на Бог: „Адаме къде си?“ Битие 3:9. Адам отговаря: „Уплаших се и се скрих….“ Битие 3:10. Това неразбиране, страх и непознаване на характера на Бога продължава и до днес. Човеците се страхуват, че ще бъдат наказани и убити от Бога заради греховете им. Реакцията е, че те или отказват да приемат, че има Бог и стават атеисти, или стават езичници, като принасят всевъзможни физически и материални жертви и дарове с идеята да Го умилостивят и избегнат наказанието и смъртта. Това означава абсолютно непознаване на Бога и диаметрално противоположно  и изопачено разбиране на Неговия характер. А от това зависи спасението на всеки един човек. Това е всъщност великата борба във вселената. Борба за премахване на „мерзостта на запустението“, измамата и заблудата от умовете на творенията за това какъв всъщност е техният Създател – Бог. В Библията е записано:

А това е вечен живот, да познаят Тебе Единия Истинен Бог и Исус Христос, Когото Си изпратил.“Йоан 17:3.

Бог в огромната Си милост и любов е изпратил Своя Възлюбен Единороден Син, Исус Христос на земята не за да бъде убит, а да покаже и разкрие чрез Него истинският Си милостив, ненасилствен и любящ агапе характер. Пророк Йеремия също казва:

Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ.“ Йеремия 9:23-24.

Хората са си изградили представа за Бога по свой образ и подобие, а не като такъв какъвто Той е в действителност. Хората са тези, които в умовете и сърцата си искат наказания и жертви, като прехвърлят тези свои желания  за съд върху характера на Бога с което се самоизмамват и самопогубват. Сатанинската и адамовата правосъдна система за греха е наказание, жертви и смърт, а Божията такава  е милост,  прощение и живот. Божията справедливост се изразява, не в наказание и жертви, а в прощение на грешника! Това са двете антагонистични и взаимно изключващи се правосъдни системи. От ясното им разбиране и разграничаване зависи правилната вяра и спасението на всеки човек.

Християните си мислят, че Бог Отец на Стария Завет е строг, жесток, наказващ и убиващ грешниците, а Исус Христос е милостив, добър и прощаващ. Но Сам Исус Христос ясно и категорично заявява:

„…Който е видял Мене, видял е Отца. Как казваш ти покажи ни Отца?“ Йоан 14:9.

Аз и Отец сме едно.“ Йоан 10:30.

Исус Христос не е убил никой през целия Си земен живот. Това означава, че и Неговият Отец е същият. В противен случай Христос би бил лъжец в изказването Си за Своя небесен Баща. Може ли някой да обвини Христос в лъжа?

Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.“ Йоан 8:54-55.

Трябва да стане ясно, че няма абсолютно никаква разлика в характерите на Бога и на Исус Христос. Привидната разлика идва от човешкото неразбиране и е само в помрачените и изпаднали в „аутизъм“ поради греха умове на Адам и Ева и милиардите им потомци. Грехът е смъртоносно болестно състояние на човешкия ум. Ум в който има неправилна представа за Бога, неправилна правосъдна система, неправилна ценностна система, неправилни приоритети и цели в живота. Вече 6000 години Бог се опитва да излекува и спаси цялото човечество чрез примера на живота на Своя възлюбен единороден Син Исус Христос. Да ги спаси от вярването им, че Бог е себелюбив и егоистичен и жестоко наказва всеки грях.

Някой може да каже, че в Библията има много истории в които се казва, че Бог заповядва, а и Сам убива и наказва грешници и врагове, като изпраща потоп, градушки, камъни, мълнии, огън и жупел от небето, като въздава и наказва всеки грях и всеки бунтовен и непокорен грешник. Да, такива истории има записани в Словото, но дали те биват разбирани правилно?  Дали не са едно „огледало“ което показва нашето погрешно мислене, съд и характер, а не този на Бог? Исус пита: „Как четеш?“ , т.е. разбираш ли прочетеното през Божия поглед и характер или го тълкуваш с повредения си от греха адамов ум? Филип задава същия въпрос на етиопския велможа: „И  Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?“ Деяния на ап. 8:30. Хората и най вече християните разбират ли Божието слово Библията когато я четат, или я си я тълкуват според собствената си изопачена правосъдна система за своя погибел? Повърхностното четене на Писанията, като че ли казва ясно, че Бог наказва и убива грешниците, но дали това е така? Причината за този подход и начин на изразяване на Библията е, че Бог в снизхождението Си, милостта Си  познавайки невъзможността на грешника директно да схваща истините за Бога, Той се е снишил до човешкото „наказателно“,“изкупително“ мислене и сатанинска правосъдна система, за да може да го достигне и спаси дори в това негово погрешно и трагично състояние и разбиране за Твореца. Подобно на казаното от апостол Павел: „… На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.“ 1Коринтяни 9:22.

 Библията е написана по един много специален начин. В нея е представен един двуполюсен модел. На единият полюс са текстове и истории които ясно и буквално заявяват какъв наистина е Бог. На другият полюс са текстове (огледало) в които се отразява и показва, какви са мислите, желанията и правосъдието на грешния плътски човек. Тези текстове говорят за човешката изопачена от греха представа за Бога. В тях Бог е представен, като един съдия, който раздава правосъдие, чрез наказания основани на сила и смърт за нарушителите и бунтовниците. Това обаче е мисленето, желанието, и човешкото правосъдие прехвърлено върху характера и правосъдието на Бога. Ако човек не осъзнае този модел, той не може правилно да разбира Библията, нито може да познае какъв наистина е Бог, а от това зависи спасението на всеки адамов потомък.

Ето и един пример за принципа на „огледалото“- (Яков 1:23) в случая с Исус и ханаанката:

И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област. И, ето една ханаанка излезе от онези места и извика.: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс. Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците Му се молеха, като казваха: Отпрати я защото вика след нас. А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените от Израилевия дом. А тя дойде, кланяше му се и казваше: Господи помогни ми. Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Тогава Исус и отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря ѝ оздравя.“ Матей 15:21-28

 Исус не нарича жената куче. Той издига и отразява, като в огледало мисленето както на учениците, така и на самата ханаанка. Исус се опитва да промени погрешното мислене и на двете страни, (определящи се като кучета) за да ги избави от взаимната им омраза, ненавист и да ги спаси от самите тях. Такова „огледало“ е издигано на много места в Библията, за да можем да видим собственото си грозно лице, да разберем собствените си погрешни мисли, да ги разграничим от Божиите, да се коригираме и да се спасим.

Бог е допуснал жертвената система и така наречените „наказания“, за да може огромната тежест, страх и вина върху ума на грешника да бъде  отнета  и той да повярва, че му е простено. Това обаче е за времената на пълен духовен мрак и невежество. Исус Христос е дошъл именно, за да премахне този духовен мрак от човечеството. Той Сам казва: „…Човешкия Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси….“ Лука 9:55. Как ще ги спаси? Като премахне чрез примера на живота Си мрака от човешките поразени умове относно разбирането им за Бога и да ги спаси. Кръстът на Исус Христос ясно показва кой е убиецът: ние, всеки един човек и бащата на лъжата, измамата, убийството, насилието и смъртта – Сатана, а не милостивият и любящ Бог. Да ги спаси от самите тях. Нито Отец ги съди, нито иска някакви жертви, а само „дух съкрушен“. Бог не иска и няма нужда някой да Го омилостивява, дори и собственият Му единороден Син Исус Христос, защото Самият Той е само милост и любов.

В онзи ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; защото Сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох. Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.“ Йоан 16:26-28.

А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.“ Лука 18:19.

Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.“ Псалм 107:1.

 Любовта не убива. Бог никога не използва насилие. Това са взаимно изключващи се категории. Бог не може и не нарушава собствената Си заповед: „Не убивай!“ - Изход 20:13, защото това би означавало един непостоянен, непоследователен и променлив характер. Бог никога не се променя. „Защото, понеже Аз, Господ, не се изменям, затова вие Яковови чада, не загинахте.“ Малахия 3:6.  „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“ Яков 1:17. Ако Той забранява убийството, а в същото време убива, това не е нищо друго освен лицемерие. Нещо повече, Бог би бил най-големият убиец във вселената имайки предвид удавянето на милиони човеци при потопа и египтяните при Червеното море, многобройните язви при освобождаването на Израел от Египет и не само там, с огън и сяра при Содом и Гомор, и изгарянето на милиарди човеци при Пришествието и в „огненото езеро“ след милениума в края на грешната човешка история. Ако Бог убива Той не би се различавал по нищо от Сатана.

Такова погрешно мислене, представа за Бога и желание за изкупителни жертви има само в поразения, извратен и болен от греха човешки ум. Някой казват, че като Творец, Бог има правото да наказва и убива непослушните творения. Но това е само човешки изопачен начин на мислене и човешка логика, човешко правосъдие, но не и това на Бог. Необходима е радикална промяна в разбирането и познаването на Бога.

 Умът адамов трябва да се трансформира и преобрази в „ум Христов“.

Бог няма нужда да се примирява с човека защото го обича „ с вечна любов“,  ние сме тези които се нуждаем от примирение с Него поради грешното си вярване, че Той ни е разгневен и иска да ни накаже. „Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.“ Йеремия 31:3. Бог не е разгневен, но е дълбоко наскърбен поради греха и неразбирането ни. Човекът е този който отхвърля Бога, а не обратното. Бог никога не се отделя от човека и постоянно го търси. Ние сме тези, които се отделяме и бягаме от Него. Ние искаме да убием Бога и Синът Му в бунтовните си и поразени  умове, защото Той ни „пречи“ да осъществяваме егоистичните си и себелюбиви плътски, себеугаждащи и себепогубващи желания. Виждаме Бог като наш враг и не искаме да имаме нищо общо с Него. Това е причината и за атеизма в света.

Ние сме тези които искаме и си мислим, че Бог е убил собственият Си Син на кръста, за да бъде задоволен Неговият гняв срещу греха и правосъдието Му да бъде задоволено. Ето какво ясно е записал пророк Исая: „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; Върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме...“ Исая 53:4-5. Ние и Сатана сме причината за кръста. Ние сме убийците на Христос, а не Бог. Ние си мислим, че Бог е искал откуп, жертви и наказания за да бъде омилостивен. Бог никога не е искал жертви, за да прости.  Ние искаме такива жертви. Истината е точно в обратната посока.

Грешникът е този, който иска и трябва да бъде омилостивяван (от страна на Бог чрез жертвата на Сина Си), за да може човек да прогледне, да повярва, да проумее, да познае своя любящ Бог и да бъде спасен. За Бог се казва: „Жертва и принос за грях, Ти не Си поискал…“ Евреи 10:5-6.

Защото Отец не съди никого…“ Йоан 5 :22.

Ние сме тези които съдим Бог, а не Той нас. Каквото отсъдим за Бога, това и ще получим. Ако отсъдим, че е любящ, милостив, ненасилствен и прощаващ (каквато е истината) ще бъдем простени и спасени. Ако отсъдим, че Той е насилствен и наказващ, ще получим наказание и смърт, но това ще е нашето решение и отсъждане, а не Божието. Ние ще бъдем собствените си съдии,а не Бог. Това вероятно е твърда за преглъщане храна и трудна за осмисляне от грешника истина. В Словото ясно се казва:

Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ Матей 7:1-2

Исус ясно заявява:

Вие съдите по човешки („по плът“); Аз не съдя никого.“  Йоан 8:15

Това е истината за библейския съд, която трябва да бъде разбрана и повярвана от всеки човек и християнин, за да произведе в него плод за спасение и вечен живот. Всеки трябва да може да направи разлика между Божия и човешкия съд. Объркването е съдбоносно и пагубно за човека.

Ето какво още е записано в Библията чрез апостол Йоан:

А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този който Ме е пратил. И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. Аз дойдох Светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“ Йоан 12:44-50.

Убиването и смъртта произхождат и са патент на Сатана, а не на Бог. Апостол Йоан е записал:

И известието което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“ 1Йоан 1:5.

Идеята и вярването, че Бог убива и наказва, е страшен мрак обвил човешкия ум. В Псалмите и Исая се казва:

Понеже си сторил това и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.“ (Псалм 50:21).

Ето как се „гневи“ „наказва“, „съди“, „отмъщава“ и „въздава“ Бог:

Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва ГосподИ така, „ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му“. Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.“ Римляни 12:19-21

И онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат погълнати и много злини и скърби ще ги постигнат. И в онзи ден народът ще каже: Не ме ли постигнаха тези злини, понеже моят Бог не е сред мен? Но в онзи ден Аз непременно ще скрия лицето Си заради цялото зло, което са сторили, защото са се обърнали към други богове.“ Второзаконие 31:17-18.

Тогава ще извикат към Господа, но няма да ги послуша и ще скрие лицето Си от тях в онова време, както и те вършиха зли дела.“ Михей 3:4.

Бог „наказва“ и като извръща и скрива лицето Си от грешника и го оставя без защита срещу атаките на Сатана, защото това е била волята, желанието и избора на грешника. Бог умолява, но не насилва никой за избора му, и няма да спаси никой против волята му. Човекът сам се самоубива, като отхвърля и прекъсва връзката си с Бога. Сатана веднага се възползва от факта, че в глупостта и безумието си, човекът остава без защита и веднага го поразява с болести, (индиректно чрез алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, неморалност) и директно чрез природни бедствия, катастрофи, войни и убива милиони глупави, наивни, измамени, заслепени и невярващи в милостивия и ненасилствен Бог грешници. Крайно време е всеки човек да изостави погрешното си адамово мислене, да проумее истината за съда и съденето, за наказанията, принципите и протичащите процеси и последици, относно греха, живота и смъртта. Да познае истинският ненасилствен себепожертвователен агапе характер на Бога и да се спаси от собствените си и сатанинските измами водещи към смърт.

Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли. Исая 55:8-9

Историята описана от апостол Йоан на случая с жената хваната в прелюбодейство по категоричен начин показва дали и как съди Бог чрез Сина Си Исус. Исус (призован в ролята на арбитър и съдия) не осъжда нито обвинителите, нито жената. Когато Той много тактично и щадящо записва с пръст на земята греховете на обвинителите, те самите се осъждат от съвестта си, не се покайват и не търсят прошка, но се закоравяват и един по един си тръгват с което на практика се самопогубват. Исус не осъжда и жената като ѝ казва: „Нито Аз не те осъждам; иди си, и отсега не съгрешавай вече.“ Йоан 8:11.

Божието правосъдие, наказание, въздаяние, отплата, мисли и характер не са като човешките и сатанинските. Двете нямат нищо общо.

В последната пророческа книга на Библията Откровение се казва: „Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ Откровение 3:17 Тази духовна слепота и тъмнина се отнася не само за последната църква Лаодикия, (Откровение 3:14-22) но и за цялото „сляпо“ християнство и за останалото езическо и атеистично човечество.

Исус Христос заявява: „… И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ Матей 6:23

Ето какво е записано в „Духа на пророчеството“:

„Не е част от мисията на Христос да принуждава хората да Го приемат. Сатана и хората, задействани от неговия дух са тези, които се опитват да принудят съвестта.“ „Земята беше помрачена чрез погрешно разбиране за Бога. За да могат мрачните сенки да бъдат просветлени, за да може светът да бъде привлечен обратно към Бога, измамната сила на Сатана трябваше да бъде сломена. Това не можеше да се направи насила. Упражняването на сила е в противоречие с принципите на Божието управление; Той желае само служба от любов; а любовта не може да се заповяда; тя не може да бъде спечелена със сила и власт. Само с любов се пробужда любов. Да познаваш Бога е да Го обичаш; Неговият характер трябва да бъде изявен в контраст с характера на Сатана.“ Е.У. Копнежът на вековете – с. 487, 22.

„Бог можеше да унищожи Сатана и всички негови симпатизанти толкова лесно, колкото човек може да вземе камъче и да го хвърли на земята. Но по този начин, Той щеше да даде прецедент за упражняване на сила. Цялата принуждаваща сила се намира само под управлението на Сатана. Принципите на Господ не са от такъв порядък. Той нямаше да работи в тази посока. – (Ривю енд Херълд, 7-ми септември, 1897 г., Параграф 7)

„Управлението на Сатана в контраст с Божието управление е представено ясно пред цялата вселена. Той е осъден от собствените си действия. Божията мъдрост, справедливост и доброта са защитени.“ Е.У. Великата борба.  Гл. 42. Краят на борбата, стр. 408, бълг. изд. 1993г.

И още един боговдъхновен цитат в края потвърждаващ Божият любящ и ненасилствен характер, както и резултата от великата борба и от пълното възстановяване на земята и вселената от окончателното премахване на греха:

И всяко създание, което е на небето и на земята и под земята, и по морето и всичко, що има в тях чух да казват: На този, който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове. (Откровение 5:13). Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и  радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени и неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!“ (Е.У. Великата борба. 1993, стр. 413.)

Цялото човечество и християнство (с малки изключения) е жестоко измамено. Всички се кланят на един несъществуващ езически бог Троица или Триединство. На един гневен бог който иска наказания, кръвни и всякакви други жертви, за да може да прости всеки грях и гневът и правосъдието Му да бъдат задоволени. Това не е нищо друго освен абсолютно езичество. Днешното християнство реално е езичество покрито с „християнска“ мантия и маска. Точно както една статия преди години беше озаглавена: „Кръстено езичество“. Езическите „богове“ упражняват насилие искат жертви, но не и Библейският Бог. С тези заблуди и измами цялото човечество и християнство (съзнателно или не) се покланят не на истинския Бог на милостта, а на великият измамник и „баща на лъжатаСатана, който „зад кадър“ със задоволство и злорадство потрива ръце и се надсмива на човешката глупост, наивност и слепота, като същевременно се наслаждава на действието на невероятният си лукав, измамен и убийствен шедьовър-мерзост относно Божията идентичност и характер погубващ човешката раса.

Ето и още един цитат който е адресиран към древния Израел, който се самоосъжда, самоубива, предоставя се на ударите на Сатана и жъне последиците от собственото си безумие. Всичко това се отнася с пълна сила и за цялото човечество:

Юдеите сами бяха изковали собствените си окови, сами бяха напълнили чашата на отмъщението си. В пълното унищожение, сполетяло народа им, и във всичките бедствия, които ги следваха в разпиляването им, те само жънеха посятото от собствените си ръце.  Пророкът казва: „Ти си погубил себе си, Израилю“; защото си паднал чрез беззаконието си“ (Осия 13:9, 14:1 – ЦП). Страданията им се представят често пъти като наказание, сполетяло ги по заповед направо от Бога. Именно по такъв начин великият измамник се опитва да прикрива своето дело. Чрез упорито отхвърляне на Божествената любов и милост, Евреите бяха накарали Божията закрила да се отдръпне от тях и на Сатана бе позволено да ги владее според волята си. Страхотните жестокости, които се извършиха при разрушаването на Ерусалим, са една проява на отмъстителната мощ на Сатана над поддаващите се на неговия контрол.“ Е.У. Великата борба, с. 35,36, бълг. Гл. Предсказание за участта на света. Унищожението на Ерусалим – Параграф 45. 

Великата война във Вселената, войната на характерите между този на омразата и насилието и агапе любовта и свободната воля все пак в края ще бъде спечелена завинаги от любовта, защото няма по-голяма сила от тази на Любовта, на Божията себепожертвователна, безусловна и вечна Любов. Да, ще има немалко спасени, цял един народ наречен „верен остатък“ но измамените и погубените ще бъдат много повече – милиарди. И причината за това  няма да бъде в Бог, а в погрешният свободен, личен и себепогубващ  избор на човека. Сърцата на Отец и Сина - Христос (вече 6000 години от грехопадението) всеки миг страдат ужасно, биват разпъвани и разкъсвани от мъка, когато гледат как техните земни деца се избиват взаимно, как биват мамени, себеизмамвани и погубвани. Какво повече може да направи Бог за тях, за да ги убеди в Своята доброта, милост и непроменима любов. Той е направил всичко възможно. Няма по-силно доказателство от кръста за това. Давайки Своя възлюбен единороден Син  на човечеството (за да изяви видимо характера Си) Той е дал цялото небе, дал е Самият Себе Си. И за благодарност е получил и продължава да получава неразбиране, страх, непознаване и отхвърляне. Как се чувства един грешен земен родител когато бива отхвърлян от собствените си деца? Как ли се чувства любящият ни свят и нежен небесен Баща, когато Го отхвърляме като си мислим, че е гневен,  жесток, наказващ и убиващ земните си деца? Можем ли да си представим Неговата мъка и страдания, които Му причиняваме всеки миг и всеки ден?

Крайно време е християните и всички останали човеци най-после да, изоставят заблудите си, да прогледнат, да проумеят чудесната истина за Божият любящ, ненасилствен и непроменим характер, да повярват в това и да се спасят. Да станат победители над измамите, греха и смъртта, чрез „вярата Исусова“ в нашият прекрасен небесен Баща.