Вход (Светая) и утвърждаване (Светая Светих) в царството на отношенията

Светая е периодът в който се разкриват отношенията на Отец и Сина (гласът на Отец от небето и речите на Исус в евангелието на Йоан). Но ако правдата на Исус не се приеме в Светая - хляб, светлина, тамян, няма да сме готови за съда на Светая Светих и 1000 й царуване Откр. 3 гл.; 20 гл.

Дан. 9:24 Пророчеството за 70 седмици се запечатва с видението за 2300 денонощия, защото на кръста Исус ще отвори нов и жив път в съзнанието на хората към Светая Светих, от където сияе най-чистата светлина от славата на Божия характер.

Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град за свършване на престъплението и за слагане на край на греховете, и за правене на умилостивение за беззаконието, и за въвеждане на вечна правда, за запечатване на видение и пророчество, и за помазване на Пресвятото място. (Даниил 9:24)

Самюъл Сноу доказва, че 69 седмици не приключват при кръщението на Исус, а при прогласяването на царството от Христос след смъртта на Йоан Кръстител. Кръстителя не бил готов да положи основата на християнската църква.

69-те седмици достигат до появата на Месия. Мнозина са смятали, че това е било при неговото кръщение, но това е грешка; както напълно става ясно от Йоан 1:19-34. Там научаваме, че след кръщението на Христос, той не бил познат на юдеите като Месия; Йоан казва в стих 26-ти: "Между вас стои един, когото не познавате;" а в стихове 33-ти и 34-ти, той заявява, че не го е познавал, докато не е видял Духа да слиза и да остава на Него при кръщението, което е било преди той да е дал свидетелството си. Няма доказателство, че някой, освен Йоан, е видял Духът да слиза по този начин. Следователно, доказателството, че Исус е Месия, не бе дадено на никой друг освен на Йоан, освен ако не е дадено на другите чрез свидетелството на Йоан. Но свидетелството на Йоан не беше напълно достатъчно, за установяването на това; понеже Исус заявява в Йоан 5:33, 34: „Вие пратихте при Йоан, и той свидетелства за истината. Но аз не приемам свидетелство от човек." В 36-ти стих Христос казва: „Но Аз имам по-велико Свидетелство от това на Йоан; защото делата, които Отец ми е дал да извърша, същите тези дела свидетелстват за мен, че Отец ме е пратил." Чудесата на Христос доказват, че той е Месията; но дори неговото собствено свидетелство не е достатъчно без онези чудеса, за да се потвърди идеята, както е видно от 21-ви стих: Ако Аз свидетелствам за себе си, свидетелството ми не е истинно." Публично извършените чудеса на Христос не започнали преди Йоан да бъде хвърлен в затвора – виж Мат. 11:2-6; Лука 7:19-23. Пророчеството в Дан. 9:25 относно 69-те седмици, се отнасяше за цялата юдейска нация; и те бяха осъдени, понеже не го разбраха. В Лука 19:43, 44, виждаме как нашият Господ провъзгласява най-ужасните съдби върху тях, понеже те не познаха времето на тяхното посещение. Пророчеството беше ясно, и те трябваше да го послушат. Нашият Спасител също им каза ясно кога приключваше периодът, казвайки: "Времето се изпълни." Виж Марко 1:14, 15; Мат. 4:12, 17; Деяния 10:37; така виждаме, че скоро след затварянето на Йоан, 69 седмици свършват и започва 70-та седмица,. (Йоан започнал служението си в 15-та година на Тиберий Кесаря - виж Лука 3:1-3. Администрацията на Тиберий започнала, според единното свидетелство на хронолозите, през август на 12 г. сл. Хр. Четиринадесет години от тогава достигат до август на 26 г. сл. Хр., когато започнала неговата 15-та година. Следователно, служението на Йоан е започнало в последната част на 26 г. сл Хр. От Лука 3:21 научаваме, че след като Йоан бил кръщавал известно време, Исус дошъл и се кръстил; а стих 23-ти ни информира, че по това време той не е бил далече от 30 годишна възраст. Астрономически е доказано, че нашият Спасител е бил роден четири години преди християнската ера. Доказателството е следното. Около 527 г., Дионисий Екзигус - един Римски монах, определил началото на християнската ера като година 4713 от юлианския период. Това отброяване е било следвано и до днес. Но Йосиф Флавий в своите Древности, Книга 17, гл. 6, споменава конкретно лунното затъмнение, което се случва кратко преди смъртта на Ирод; а астрономическите таблици доказват, че това затъмнение е било на 13-ти март, в 4710 година от юлианския период. Нашият Господ е бил роден няколко месеца преди това; защото след раждането му Ирод се опитал да отнеме живота му, а Йосиф, бивайки предупреден на сън от ангела на Господ, взел малкото дете и майка му, и отишъл в Египет, където останал до смъртта на Ирод – виж Мат. 2:13-15. Следователно, последната точка, която можем да определим за раждането на Христос, е към края на 4709-та година, точно четири години преди времевата точка, която предложил Дионисий за начало на християнската ера. Оттук следва, че към края на 26 г. сл. Хр. Исус е бил на 30 години, а при кръщението си е бил на малко повече от 30 години. Скоро след това, както става ясно от Йоан 2:11-13, имало пасха. Тъй като това е била първата пасха след началото на кръщаването от Йоан, това трябва да е било през пролетта на 27 г. сл. Хр. След това Исус е имал своя разговор с Никодим и го е учил относно новорождението – виж Йоан 3:1-21. Стих 22-ри ни информира, че след тези неща Исус се е върнал в юдея, където се е бавел и е кръщавал. Тъй като преди това той бил в Ерусалим на пасхата – виж Йоан 2:23 – а сега се е върнал в Юдея, той трябва да е отсъствал между тези две точки във времето. Това по необходимост ни довежда до лятото или есента на 27 г. сл. Хр. Но „Йоан все още не беше хвърлен в тъмница" – виж Йоан 3:24.) Следователно, ние сме принудени да поставим точката на времето, когато Исус е започнал да прогласява евангелието в Галилея, през есента на 27 г. сл. Хр. Тук свършват 69-те седмици, и тук започва седмицата по време на която бил потвърден заветът – виж Дан. 9:27. В средата на седмицата Исус направил да престанат жертвата и приносът, принасяйки себе си на Бога като Агне без недостатък на кръста. Еврейската дума, която е преведена като "средата," е дефинирана от Лексикона като: "половина, половината част, средата (middle), среда (midst)." Седмицата била разделена на две половини, и събитието, което трябвало да я раздели по този начин било смъртта на Христос." Самюъл; Сноу, Истинският Среднощен вик.

Йоан 5:35 – малка светлина водеща към голямата

Йоан бе призван да бъде водач към реформа. Имаше опасност учениците му да спрат вниманието си върху него, убедени, че успехът на делото зависи от неговия труд и да недооценят факта, че той бе само инструмент, чрез който Бог бе работил. Но делото на Йоан не бе достатъчно, за да се положи основата на християнската църква. Когато той изпълни свята мисия, трябваше да се извърши друго дело, което неговото свидетелство не можеше да извърши. Учениците му не разбираха това. Когато видяха, че Христос идва да поеме делото, те завидяха и недоволстваха. Копнежът на вековете, с. 181, Гл. 18, Параграф 13

Като вестител за Месия Йоан беше “повече от пророк”, защото, докато пророците бяха видели Христовото идване отдалеч, на Йоан бе дадено да Го види, да чуе свидетелството от Небето за Неговото месианство и да Го представи на Израил като Изпратения от Бога. И въпреки това Исус каза: “- най-малкият в небесното царство е по-голям от него.”

Пророк Йоан бе свързващата брънка между две епохи (диспенсации). Като Божи представител той застана, за да покаже връзката на закона и пророците с християнската епоха. Той беше по-малката светлина, която трябваше да бъде последвана от една по-голяма. Умът на Йоан бе осветен от Светия Дух, за да може да разпръсне светлина върху народа. Но никоя друга светлина, изгрявала някога, не ще грее така ясно върху падналия човек както тази, която произлиза от учението и примера на Исус. Христос и Неговата мисия бяха разбирани неясно в символите на сянковите служби. Дори Йоан не разбираше напълно бъдещия безсмъртен живот чрез Спасителя. Копнежът на вековете, с. 220, Гл. 22, Параграф 24

Йоан Кръстител, както и учениците на Спасителя, не разбираше естеството на Христовото царство. Той очакваше Исус да заеме Давидовия трон и тъй като минаваше времето, а Спасителят не предяви правата Си за царската власт, Йоан се обърка и разтревожи. Той бе заявил на народа, че за да приготвят пътя пред Господа, трябва да се изпълни пророчеството на Исая - планините и хълмовете трябва да се снишат, кривите пътища да се изправят и неравностите да се изравнят. Той бе очаквал високите места на човешката гордост и власт да бъдат съборени. Посочил бе Месия като Този, в Чиято ръка бе веялката и Който щеше внимателно да очисти Своето зърно, Който щеше да събере пшеницата в Своята житница и да изгори плевелите с неугасим огън. И Йоан, подобно на пророк Илия, в чийто дух и сила се бе явил в Израил, очакваше Господ да открие Себе Си като Бог, Който отговаря с огън. Копнежът на вековете, с. 215, Гл. 22, Параграф 4

Марко 1:14, 15 А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;