Тройната ангелска вест и идентичността на Бога

И каза със силен глас:

Бойте се от Бога и Му въздайте слава,...

и поклонете се...!

Откровение 14:7

 

Фермерът Уилям Милър, подобно на Елисей, бил призован да продължи делото на „Илия“ (3 Царе 19:19-21). През 1831 г. след девет годишно колебание, той започнал да проповядва в Америка, заедно със своите съмишленици, вестта за скорошното завръщане на Наследника. Чрез мисионерите, вечното евангелие се носило надлъж и нашир. Проповедници се отказвали от сектантските си възгледи и чувства, от заплатите и църквите си, присъединявайки се към прогласяването на скорошното идване на Господ Иисус Христос в слава. Подобно на Йоан Кръстител, вестта им поставяла „брадвата при корена на дървото“, призовавайки всички към „принасяне на плодове, достойни за покаяние“ (Лука 3:7-9). Съпротивата срещу проповядването на адвентната вест в Скандинавия била толкова силна, че се наложило Бог да използва гласовете на деца на възраст 6-8 години. Подобно на децата, които възхвалявали скромния цар Исус при влизането Му в Ерусалим и тези деца завладени от Божия Дух безстрашно призовавали народа да се бои от Бога и да се приготви за славното завръщане на Неговия Наследник (Мат. 21:15-17).

Първият ангел заявява, че трябва да се боим от Бога. Преди да разсъждаваме за това какво означава да се боим от Бога, трябва от Писанието да научим кой е Той.

 

Идентичността на Бога

За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него. 1 Кор. 8:6

Тук апостол Павел заявява, че единственият Бог е Бащата на Христос. Същото твърди и самият Иисус, обръщайки се към Своя Баща:

А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил. Йоан 17:3

Бог е Великият Източник на всичко, Върховният Управител на вселената:

А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин. 1 Тим 1:17

Заръчвам ти пред Бога, който оживотворява всичко, и пред Христос Иисус, който пред Понтийски Пилат засвидетелства добрата изповед, да пазиш заповедта чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Иисус Христос, което в определеното време ще покаже блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господар на господарите, който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, на когото да бъде чест и вечна власт. Амин. 1 Тимотей 6:14-16

 

Идентичността на Божия Син

Щом Отец е единственият истинен Бог, то тогава как според Писанието трябва да възприемаме Христос?

В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. 1 Йоан 4:9

Господ Иисус Христос е Единородният Син на единствения истински Бог. Това означава, че Той произхожда от Бога. Както самият Христос заявява за Себе Си:

Аз ще възвестя наредбата на Господ. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих. Псалом 2:7

Защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха и наистина познаха, че излязох от Теб, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Йоан 17:8

За произхода на Христос от вечността четем още:

А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си твърде малък, за да бъдеш между юдовите хиляди, от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде владетел в Израил; и произходът Му е от начало, от дните на вечността. Михей 5:2

Господ ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. Притчи 8:22-26

Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение. Колосяни 1:15

Грешниците ставаме синове и дъщери на Бога по силата на осиновителния процес. Ангелският свят също са синове на Бога поради това, че Той ги е създал. Но Божият Син е единственото същество, родено от Бога.

Ангелите са синове на Бога, както беше Адам (Йов 38:7; Лука 3:38) по сътворение; Християните са синове на Бога по осиновление (Римл. 8:14, 15), но Христос е Син на Бога по рождение. … и така Христос е „изразеният образ“ на личността на Отец. Е. Дж. Уагонър, Христос и Неговата правда, с. 12., 1890 г.

"Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син" - не син по сътворение, както бяха ангелите, нито син по осиновление, както е простеният грешник, но Син, роден в изразения образ на личността на Отец… Елън Уайт, Знамения на времето, 30-ти май, 1895 г.

По тази причина, Той е унаследил всички атрибути на Божеството и носи Името на Своя Баща:

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. И за ангелите казва: „Който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – огнен пламък.“ А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“ Евреи 1:1-4, 7-9

Като роден от Бога, Христос притежава пълната божественост на Своя Баща (Кол. 2:9), но не е втори Бог, а като Син на Бога, Той е Негов представител; в противен случай бихме се покланяли на двама богове, което е изрично забранено в Писанията и е нарушение на първата Божия заповед (Вт. 6:4; Изх. 20:3). Пълнотата на качествата и атрибутите на Бога са дадени на Христос по волята на Неговия Баща:

Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството. Колосяни 2:9

Защото в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота. Колосяни 1:19

Безсмъртният живот, който е в Христос е този на Неговия Баща:

Скромният Назарянин потвърждава истинското си благородство. Издига се над човешкото, отхвърля маскировката на греха и срама, и застава открит, Почитаният от ангелите, Синът на Бога, равен със Създателя на вселената... Защото както Отец има живот в себе си, така е дал и на Сина да има живот в себе си;...” Елън Уайт, Духът на пророчеството – том 2, с. 167, Параграф 2

Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си. Йоан 5:26

Притежаването на този безсмъртен живот от Сина означава всъщност, че Той има Духа на Бога още от Своето раждане във вечността:

Ето Моят служител, когото подкрепям; Моят избраник, в когото е благоволението на душата Ми. Положих Духа Си на Него, Той ще възвести съд на народите. Исая 42:1

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие. Лука 10:22

Този стих също изяснява единственият верен подход към богопознанието – Бог и Христос се разкриват само на хора, които подхождат честно към тях, дотогава, докато те имат такова отношение към тях и в степента, до която те остават в тези отношения.

Бог и Христос са в небето и са напълно реални личности с осезаеми външни характеристики, но Бог е недостъпен за нас смъртните човешки същества. Ние не бихме могли да издържим Неговото присъствие (Изх. 33:20). Бог се разкрива на всички, чрез Сина Си. Но хората не биха могли да издържат дори присъствието на Сина Му ако Той не бе скрил божественото Си величие в човешкото естество.

 

Духът на Бога

Макар, че Бог е на високия Си трон в небето, Той може да присъства навсякъде, чрез Духа Си:

Господ е в светия Си храм, Господ, чийто престол е на небето, очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада. Псалм 11:4

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти! Псалм 139:7-10

Чрез Своя Дух, Бог може да присъства на всяко място, така сякаш лично Той е там. Щом ние хората можем чрез въображението си да си представяме така „живо“, че сме на различни места и с различни хора защо да се учудваме, че Бог може да присъства така реално с Духа Си? Апостол Павел писал на Колосяните:

Защото, макар и да не съм с вас тялом, пак духом съм с вас и се радвам, като гледам вашия ред и твърдостта на вашата вяра в Христос. Колосяни 2:5

След като Христос подпечатал със собствената Си кръв Завещанието на Своя Баща, Той спечелил юридическото право да дарява Своя Дух в изобилна мярка на всеки, който вярва в Него.

Христос ни казва, че Светият Дух е Утешителят, и Утешителят е Светия Дух, “Духът на истината, който Отец ще изпрати в мое име.” [Йоан 14:26.] “Аз ще се помоля на Отец, и той ще ви изпрати друг Утешител, за да може да пребъдва с вас завинаги, а именно Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда, нито го познава; но вие го познавате, защото той живее с вас, и ще бъде във вас.” [Йоан 14:16, 17.] Това се отнася за всеприсъствието на Духа на Христос, наречен Утешителят... Елън Уайт, Писмо 7 – 1891, Параграф 14

Завещанието на Бога към Неговия Син осигурява пълнотата на Синовния Дух за всички сънаследници чрез подпечатването му на кръста.

Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото (Светият) Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил. Йоан 7:38, 39

Този текст не означава, че Христовият Дух е бил недостъпен за вярващите във времената преди разпъването Му на Голгота, те приемали Духа на Христос на основание вярата им в бъдещото подпечатване на Завещанието (Римл. 3:25). На кръста само било физически изявено, че Христос е „Агнето заклано от основаването на света“ (Откр. 13:8):

Цялото небе страдаше с Христовата агония; но това страдание не започна, нито свърши с Неговото явяване в човешки образ. За нашите притъпени сетива кръстът е разкриване на онази болка, която още от начало грехът причини на Божието сърце... Елън Уайт, Възпитание, Гл. 31 Дело за цял живот – Параграф 4

Било изявено, че единствено чрез жертвата на Отец, давайки Своя Единороден Син да бъде посечен за нас, живите води на Христовия Дух биха могли да се изливат в душите ни (Изх. 17:6 срв. Йоан 7:37, 38). Сега обаче, след подпечатването на Завещанието, сънаследниците можели да се радват на великата привилегия да споделят Помазването на Техния Господ от Неговия Баща като прославения Човешки Син.

Само в този смисъл/контекст и то не преди възнесението, Божият Дух е представен като трета персоналност на Божеството.

Описвайки на учениците Си службата на Светия Дух, Исус се постара да им вдъхне радостта и надеждата, които въодушевяваха собственото Му сърце. Радваше се заради изобилната помощ, която беше в състояние да достави на църквата Си. Светият Дух бе най-възвишеният от всички дарове, които можеше да измоли от Отца Си за въздигането на Своя народ. Светият Дух бе даден като животворящо средство, без което жертвата на Христос би била напразна. Силата на злото се бе укрепявала и засилвала през вековете и покорството на човечеството на това пленничество на Сатана бе просто изумително. Грехът можеше да бъде отблъснат и победен само чрез мощното посредничество на третото лице на Божеството, което щеше да дойде не с умерена сила, а в пълнотата на Божията мощ. Духът осъществява извършеното от световния Изкупител. Чрез Духа се очиства сърцето. Чрез Духа вярващият става участник в Божието естество. Христос е дал Духа Си като Божествена сила за побеждаване на унаследените и придобитите склонности към зло, както и за отпечатване на Неговия характер върху църквата Му. Елън Уайт,, Копнежът на вековете, гл. 73 „Да не се смущава сърцето ви“ - Параграф 33

Това е така защото Господ Иисус Христос идва при учениците Си по един различен духовен начин, като Утешителят.

Това, че Христос трябваше да им се изяви, но да остане невидим за света, беше тайна за учениците. Те не можеха да разберат думите на Христос в техния духовен смисъл. Те си мислеха за външна, видима изява. Не успяваха да приемат факта, че можеха да имат присъствието на Христос с тях и все пак Той да остане невидим за света. Те не разбираха значението на една духовна изява” Елън Уайт, Южно Ривю, 13-ти септември, 1898 г., Параграф 2.

Нека изучават седемнадесетата глава на Йоан и да се научат как да се молят, и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешителят. Той ще пребъдва в техните сърца, правейки тяхната радост пълна. Елън Уайт, Ривю енд Херълд 27-ми януари, 1903 г., Параграф 13

Исус говори за тази Негова духовна изява с езика на притчите, тъй като Неговите ученици, които подобно на останалите израилтяни, били съсредоточени във физическата и видима изява на Божието царство (Лука 17:20, 21; Йоан 2:19-21; 3:3, 4; 4:10-15; 6:26, 27, 30-34, 41, 42, 51, 52):

“Имам още много неща да ви кажа - продължи Той, - но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.” Исус бе открил пред учениците Си голяма част от истината. Но най-трудното за тях беше да правят разлика между Неговите уроци и преданията и максимите, наложени от книжниците и фарисеите. Бяха възпитани да приемат учението на равините като Божи глас и то все още имаше власт над умовете им и определяше чувствата им. Земните идеи, временните неща все още заемаха голяма част от мислите им. Не разбираха духовното естество на Христовото царство, макар Той да им го бе обяснявал често. Умовете им бяха объркани. Елън Уайт,, Копнежът на вековете, гл. 73. “Да се не смущава сърцето ви!” - Параграф 31

Учениците все още не били способни да схванат идването на Исус при тях, чрез Духа Му:

И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Утешител, който ще бъде с вас до века – 17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас. 18 Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас. 19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете. 20 В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас. 21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си. 22 Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? 23 Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него. Йоан 14:16-23

Единствено Йоан от четиримата евангелисти представя думите на Христос за Утешителя. Използваната от Йоан дума за Утешителя е παράκλητος (параклетос). Тази дума е превеждана като Утешител, Застъпник или Адвокат. Намира се Интересно е, че тази дума е използвана на четири места в евангелието на Йоан за Светия Дух (Йоан 14:16, 26; 15:26; 16:7) и един път в първото послание на същия автор, където се говори за Христос като наш Застъпник в небесното светилище: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Иисус Христос Праведния.“ (1 Йоан 2:1). Така Йоан показва ясно, че ние имаме един Застъпник и Утешител, който извършва това спасително дело, както чрез Духа Си, така и застъпвайки се за нас пред Своя Баща в небето.

След това в 15-та глава, Исус продължава алегорично да представя на учениците си, чрез една илюстрация, онези истини, които ще са им особено необходими след Неговата смърт:

Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. 2 Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. 3 Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих. 4 Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо. 6 Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 7 Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде. 8 В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. Йоан 15:1-8

Тук Христовият Дух е представен чрез соковете на Лозата. Единственият начин учениците да дават плода на Христовата правда, е като остават свързани с Него, чрез Духа Му (Гал. 5:22, 23).

Исус и учениците Му бяха на път за Гетсимания в подножието на Елеонския хълм - уединено място, което Спасителят често посещаваше, за да размишлява и се моли. Христос бе обяснил на учениците Своята мисия в света и духовната връзка, която трябваше да поддържат с Учителя си. Сега Той искаше да илюстрира този урок. Луната светеше ясно и осветяваше една цъфтяща лоза. Насочвайки вниманието им към нея, Той я използва като символ.... “Пребъдвайте в Мене и Аз във вас.” Пребъдването в Христос означава постоянно да се приема Неговия Дух, живот на безрезервно посвещение на Неговата служба. Съобщителната линия между човека и неговия Бог трябва да е постоянно отворена. Както лозовата пръчка смуче постоянно сок от живата лоза, така и ние трябва да се държим за Исус и да приемаме от Него чрез вяра силата и съвършенството на характера Му. Елън Уайт,, Копнежът на вековете, гл. 73.“Да се не смущава сърцето ви!” - Параграф 43, 49

В 16-та глава на Йоан, Исус продължава да им говори за Утешителя, и едно от изказванията Му отново изважда на преден план объркаността на учениците по този въпрос:

Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. 17 Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца? 18 Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже. Йоан 16:16-18

На този етап учениците не могат да разберат духовната изява на Христос след смъртта Му, понеже те все още не разбират, че Той трябва да умре и след това да възкръсне. Тогава Той отново говори илюстративно, за да ги подготви за това най-мъчително събитие:

Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? 20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света. 22 Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. Йоан 16:19-22

Исус вижда, че учениците не са способни на този етап да разберат предстоящите събития и Неговата духовна изява и затова стимулира тяхното осъзнаване, чрез тези притчи. И все пак за учениците е ясно, че техният Учител е роден от Бога:

Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца. 26 В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас, 27 защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох. 28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца. 29 Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш. 30 Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога. Йоан 16:25-30

И в наши дни има хора, които не успяват да разберат духовната изява на Христос, а някои дори стигат до там, че смятат Светия Дух за друго същество. Тази трета персоналност на Бога обаче не е някое друго същество, а самият Христос, но в Дух. Когато дошъл на земята в човешко естество, Христос говорил за себе си като за друга персоналност, казвайки например „Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце“ (Мат. 17:22).

Обременен от човешкото естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова бе изцяло предимство за тях да ги напусне, да отиде при Своя Баща, и да им изпрати Светия Дух, за да бъде Негов заместник на земята. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество, и следователно независим. Той щеше да представи Себе Си като присъстващ на всички места чрез Своя Свят Дух, като Всеприсъстващият...” Елън Уайт, Писмо 119, 1895 г., Параграф 18

Във връзка с второто Си идване в края на времето Той обещал на учениците Си „А когато дойде Човешкият Син в славата Си...“ (Мат. 25:31). Никой не очаква, че чрез този начин на изразяване Христос говори за някой друг, но възприемането на човешко естество от Христос е като възприемането на една нова персоналност. Така и когато обещал Утешителя, Христос говорил за Своята Духовна персоналност, освободена от ограниченията на човешкото естество. Така Той щял да бъде достъпен за всички свои ученици. Макар че те не осъзнавали напълно естеството на духовното Му явяване, все пак разбрали, че ще им се яви Той, а не някой друг:

Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? Йоан 14:22

 

Божият Дух след подпечатването на Завещанието,

Тази божествена власт на духовното присъствие на Христос между всички Негови ученици 365 дни в годината, 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието и едновременно на всяко място на земята, била спечелена посредством жертвата, която Неговият Баща извършил на Голгота, предавайки скъпоценния Си Син на невъобразимо ужасните последици от нашите грехове. Заместническата смърт на Христос, дошла в резултат на отделянето Му от Неговия Баща, ни донася Неговия животворен Дух, връщайки ни отново в Неговите обятия. Затова след възкресението Си, Исус казва следните думи на учениците Си, обхващащи цялото човешко семейство, което ги приема с вяра:

И Иисус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас. 22 И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Свети Дух. Йоан 20:21, 22

Исус съобщава за резултатът от посичането на Канарата. Живата вода на Неговия Дух протича към всички и който пие от нея става сънаследник на Христос, защото е напояван с Неговия характер.

И когато каза това, Той духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух; на когото простите греховете, простени им са; и на когото задържите греховете, задържани им са.” Святият Дух не беше още напълно изявен; защото Христос още не беше прославен. По-изобилното предоставяне на Духа не се случи до възнесението на Христос. Докато не приемеха това, учениците не можеха да изпълнят поръчката да проповядват Евангелието на света. Но Духът сега беше даден със специална цел. Преди учениците да могат да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос вдъхна Своя Дух върху тях. Той им поверяваше най-свещена отговорност и желаеше да остави дълбоко впечатление за факта, че без Святия Дух това дело не можеше да бъде извършено. Святият Дух е дъхът на духовния живот в душата. Даването на Духа е даването на Христовия живот. Той напоява получателя с атрибутите на Христос... Елън Уайт, Копнежът на вековете, Гл. 84 Мир вам – Параграф 9, 10

Ето как Писанието представя Христос след победата Му:

И видях сред престола и четирите живи същества, и сред старейшините, че стоеше Агне, като заклано, което имаше седем рога (съвършена власт) и седем очи (всеприсъствие и всезнание), които са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя. Откровение 5:6 (Текстът в скобите е пояснение на автора.)

Удивително е отношението на Бог и Неговия Син към човечеството. Наистина Христос не е оставил своите верни последователи:

Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях. Мат. 18:20

Като същества създадени по Божия образ ние не смятаме своя дух за отделна личност. В това отношение, Писанието не ни стимулира да мислим различно и за Бога:

Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога. 1 Кор. 2:10, 11

Важно е да се отбележи, че Бог и Христос са две отделни личности.

Христос е едно с Отец, но Христос и Бог са две различни личности. Прочетете молитвата на Христос в седемнадесетата глава на Йоан и ще намерите този възглед представен ясно. Колко усърдно се молеше Спасителят, Неговите ученици да могат да бъдат едно с Него, така както Той е едно с Отец. Но единството, което трябва да съществува между Христос и Неговите последователи, не унищожава персоналността на двете страни. Те трябва да бъдат едно с Него, така както Той е едно с Отец. Чрез това единство те трябва да изяснят на света, че Бог изпрати своя Син, за да спаси грешниците. Елън Уайт, Ривю енд Херълд 1-ви юни, 1905 г., Параграф 14

Когато Христос вдига погледа си нагоре към небето Той се обръща към една друга личност – Своя Небесен Баща:

Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти. Йоан 17:1

В същата тази глава е записано как Иисус се моли на Бога за единството на учениците:

Не съм вече в света, а тези са в света, и Аз ида при Теб. Отче свети, опази ги в Името Си, което си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Йоан 17:11

Единството за което Божият Син моли трябва да бъде подобно на онова, което съществува между Бог и Сина Му. Това единство обаче не означава, че Бог и Христос са една личност; нито пък, че в отговор на Христовата молитва от учениците се очаква да станат една личност. Единството, за което Христос се моли отразява съгласието и хармонията на целите и характерите на Бог и Неговия Син.

Щом учениците я схванаха, когато възприятията им обхванаха Божественото състрадание на Бога, те осъзнаха, че има определен смисъл, в който страданията на Сина бяха страданията на Отец. “От вечността е съществувало пълно единство между Отец и Сина. Те били двама, но малко по-малко от идентични; двама в индивидуалност, но един в дух, сърце и характер. Елън Уайт, Младежки инструктор, 16-ти декември, 1897 г., Параграф 5

Вярно е че Божият Син е „изразеният образ на личността на Своя Баща“, но това не означава, че Той е същата личност, нито пък, че Бог и Сина Му споделят едно неразделяемо естество (Йоан 14:8, 9; Евр. 1:3).

Той не беше Отец, но в Него обитаваше цялата пълнота на Божеството телесно... Елън Уайт, Писмо 8a – 1890 г., Параграф 9

Писанието представя толкова ясно индивидуалностите на Бог и на Христос, колкото е сигурен и фактът, че Христос напълно е напуснал небето и напълно е взел естеството на човек, за да може да умре на кръста не само като човек, но и като Син на Бога и така да стане достатъчната изкупителна жертва за света (Откр. 1:13, 18 ).

И днес както и в дните на апостолите се нуждаем от освежаващото присъствие на нашия Господ Иисус Христос:

Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Иисус Христос, когото небето трябва да приеме до времето, когато ще се възстанови всичко... Деяния 3:19-21

Затова и когато сме кръщавани в Христовото име, ние се обвързваме с действието и на трите персоналности на Божеството - Бог, Неговият Син и Техният Дух:

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички. Еф. 4:4-6

А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. Деяния 2:38

Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него. Йоан 14:23

Онези които вярват в истината трябва да помнят, че са малки деца на Бога, че са под Неговото възпитание. Нека бъдат благодарни на Бога за Неговите разнородни милости и да бъдат добри едни към други. Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – Който трябва да доведе единство в редиците им... Елън Уайт, Свидетелства към църквата, том 9, Гл. 20, Параграф 2

И така, Бог, Бащата на нашия Господ Иисус Христос, е единственият истинен Бог и великият източник на всичко. Той е и Този, Който ни утешава чрез Духа, Който е дал на Сина Си. Затова Писанието свидетелства за Него така:

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха. 2 Кор. 1:3