Той излязъл от Отец

Превод от английски на оригиналната статия: He came out of the Father

Предишна статия, "Произлязъл от Отец," обсъжда употребата от Елън Уайт на текстове, които са свързани със заявлението на Христос, че е излязъл от Отец.

Има много още автори от 19-то столетие, съвременници на Елън Уайт, които обсъждат тези текстове. Интересно е да се забележи как те ги прилагат. В Списание - Църквата на Англия, Том. 20 от 1846 г., с. 126, е поместена статия със заглавие, “Бележки върху части от Никейското кредо на вярата.”

“Бог на (или от) Бог” (теон ек теион). В Йоан xx. 28; Римл. ix. 3, &c., Спасителят е представен изрично като Бог; и той самият заявил, “Защото Аз излязох и дойдох от Бога” (его гар тоу теоу екзелтон каи еко—Йоан viii. 42). “Светлина на (или от) Светлина” (фос ек фотос). Иисус казал: “Аз съм светлината на света” (Йоан viii. 12): “Аз произлязох и дойдох от Бога” (ек тоу теоу - Йоан viii. 42): “Бог е светлина” (1 Йоан i. 5). “Сам (т. е. истинен) Бог на (или от) самия Бог” (теон алетенон ек теоу алетеноу.” В Йоан xvii. 3, Иисус казва: “А това е вечен живот, да познаят тебе, единственият истинен Бог” (тон монон алетенон теон), “и Иисус Христос, когото си изпратил:” в Кол. ii. 9: “В него обитава цялата пълнота на Божеството телесно:” “Аз излязох и дойдох от Бога” (Йоан viii. 42); и в 1 Йоан v. 20, четем, “И ние сме в него, който е истинен, именно в Сина му Иисус Христос. Това (или той) е истинен Бог, и вечен живот” (аутос естин хо алетенос теос, каи хе зуън аинос): “Роден” (Пс. ii. 7*; Йоан i. 18; vi. 46; x. 15), “не направен;” защото той казва, “преди Авраам, Аз съм” (его ема—Йоан viii. 58): виж също Йоан i. 1, 2; Откр. i. 8; xxi. 6; xxii. 8.

Статията настоява, че предложените стихове са в подкрепа на дефиницията на Никейското кредо относно божествено родения Син, който “излязъл и дошъл от Бога.” Три пъти се цитира Йоан 8:42 —не в защита на въплъщението, но в защита на пред-съществуването на Сина и неговият божествен произход. Статията коментира, “ние заявяваме, че той е Бог Синът от Бог Отец, истинен и верен Бог, такъв какъвто смятаме, че е и Бащата; а добавката за ‘Светлина от Светлина’ била с цел да онагледи споделеността на божествените атрибути, без да се задържа нещо от прерогативите на Отец.” [акцентите са добавени]

Лекции върху Унитарианизма, в частност както са преподавани от Дж. Баркър от Самюъл Минтън са публикувани в 1847 г. Заглавието е малко подвеждащо, тъй като всъщност Минтън се противопоставя на Унитарианизма. Част от неговата аргументация включва едно обсъждане на Йоан 17:8 така както е илюстрирано тук в Лекция XI, Пред-съществуването на Христос, на с. 141:

Йоан xvii. 8. “И те ги приеха; и разбраха със сигурност, че Аз излязох от теб, и вярват, че ти си ме пратил.” Тук се казва, че апостолите са вярвали две неща; 1^во, че Иисус “е излязъл от” Бога; и 2-ро, че той е бил изпратен от Бога.

Минтън, както и другите следващи коментатори, забелязват, че изразът на Христос се състои от две фрази, които се отнасят за две фази. Неговото намерение е да привлече вниманието към божествения произход на Христос. След това той казва:

Какво може да накара някой да се противопостави на такива положителни изявления като тези, аз не мога да си обясня: освен ако това не е решимост да се снижи личността на Спасителя до най-ниската възможна точка…. Действително, голямата част от онези, които отричат божествеността на нашия Господ през първите седемнадесет столетия, винаги са настоявали, че той е имал пред-съществуване като Син на Бога, но не като Бог. Но тенденцията към заблуда е да се потъва все по-ниско и по-ниско; и малцина днес се задоволяват с Арианството.

Това била силата на думите използвана от създателите на Никейското Кредо срещу Арий. Те били най-големи защитници на “родения, а не сътворен” Син на Бога. Те заемали становището, че Синът бил роден “от същата субстанция като Отец”, за да се противопоставят на позицията на Арий, че Синът бил сътворен и не съществувал преди да бъде сътворен.

Пред-Никейски отци, Том 3 от Доналдсън, Кокс, Ричардсън, Пик, Мензийс публикувано през 1887 г. Глава VIII включва превод на Тертулиановия Срещу Праксис. На страница 602 този римски апологет коментира израза на Христос в контекста на Притчи 8 гл.

Синът подобно признава Отец, говорейки в Негово лице, под името Мъдрост: “Господ ме оформи като начало на Своите пътища (Притчи 8:22), с поглед към Неговите собствени думи; преди всички хълмове Той ме роди.”…”Чрез Неговото слово бяха установени небесата, и всички сили чрез Неговия Дух” (Пс. 33:6) - тоест, чрез Духа (или Божествената Природа), който беше в Словото: така е явно, че това е същата сила, която на едното място описана с името Мъдрост, а в друг пасаж с названието Словото, което било въведено заради делата на Бога, което “утвърдило небесата;” “чрез което било направено всичко,” (Йоан 1:3; 1 Кор. 8:6) “и без което не е било създавано нищо.” Нито пък има нужда повече да стоим на тази точка, сякаш не е било Самото това Слово, за което се говори както под името Мъдрост, така и под името Разум, и за цялата Божествена Душа и Дух. Той станал също Синът на Бога, и бил роден, когато е произлязъл от Него. (Йоан 8:42)

В същото произведение, в том 5, има преводна Новациановият Тарактат Относно Триединството. Глава XV, на с. 624, говорейки за Йоан 8:42:

Ако Христос е само човек, как Той казва, “Аз излязох и дойдох от Бога,” когато е явно, че човекът е създаден от Бога, а не е произлязъл от Него? Но както по начинът, по който Той не е произлязъл от Бога като човека, така Словото на Бога произлезе от онзи за когото се казва: “Сърцето ми изговори добро Слово;” [Пс. xlv. 1] което, понеже е от Бога, е с причина също и с Бога. А това, също, щом като не е било изговорено без резултат, прави разумно всичко: “Защото всичко беше създадено чрез Него, и без Него нищо не е било създадено.” Но това Слово чрез което всичко е било направено (е Бог). “И Бог,” казва той, “беше Словото.” Следователно Бог произлезе от Бог, в това, че Словото, което произлезе е Бог, който произлезе от Бога.

Друга трактовка на този стих се намира в Коментарът върху Коментарът върху Евангелието от Йоан издаден през 1885 г. Особено интересно е, че както Хови, така и Елън Уайт използват изразът “в най-висшия смисъл”.

Ако Бог беше вашият Баща, щяхте да ме обичате. [удебеленият шрифт е от оригинала] Онези, които са наистина деца на Бога, които го обичат повече от всичко, трябва да обичат Сина на Бога; чрез него се разкрива напълно характерът на Бога. Ако това, което Иисус толкова често потвърждавал в тези разговори било истина – ако учението и делата му са били учението и делата на Отец – разбира се тогава става абсолютно невъзможно те да имат синовен дух към Бога без да обичат онзи, който в най-висшия смисъл Синът на Бога – сиянието на славата на Отца и изразеният образ на неговата личност. (Евр. 1:3.) Защото аз излязох и дойдох от (или, от, ek) Бога.

В Копнежът на вековете този епизод бил причината юдейските водачи да обвинят Христос за богохулство.

“Целият юдейски народ наричаше Бога свой Баща, тогава те не би трябвало да бъдат толкова разгневени, че Христос представяше Себе Си като някой, който поддържа същите отношения с Бога. Но те Го обвиниха в богохулство, показвайки, че са разбрали Неговото изказване в най-висшия смисъл.” Копнежът на вековете - с. 207, 1898 г.

Като твърдял, че Бог е Негов Баща, Христос заявил, че Бог бил негов Баща “в най-висш смисъл.” Това било различно от начина по който юдеите Бог “техен Баща.” Тяхната идея била за духовен Баща; но Христос твърдял, че Бог бил негов Баща в много по-висш смисъл – в най-висшия смисъл – на физически баща, реален, буквален Баща. През 1901 г. Елън Уайт била дори още по-конкретна.

“Целият народ наричаше Бога свой Баща, и ако Иисус е правел това в същия смисъл като тях, фарисеите не биха били така гневни. Но те обвиниха Иисус в богохулство, показвайки, че са разбрали твърдението на Христос, че Бог е Негов Баща в самия най-висш смисъл.” (Елън Г. Уайт, Ривю енд Херълд, 5-ти март, 1901 г., ‘Уроци от Христовия живот’)

Самият най-висш смисъл на Баща е буквален Баща, който бе източникът на неговия живот. “Защото както Отец има живот в Себе си, така също е дал и на Сина да има живот в себе си” Йоан 5:26. Този от когото е излязъл е неговият небесен Баща. (Йоан 8:42; 16:27,28; 17:8).

Христос, според Хови, бил Синът на Бога “в най-висшия смисъл”; Христос твърдял, че “Бог е негов Баща в най-висшия смисъл” - “в смия най-висш смисъл” - според Елън Уайт. Хови продължава:

Местоимението Аз е подчертано; а изразът излязъл, или, дошъл от Бога, предполага едно изначално и съвършено единство с Отец, докато същевременно предявява доброволно и лично въвеждане в едно ново състояние, постигнато чрез въплъщението.

Вторият глагол, дойде, или, съм дошъл, представя неговото идване като вече осъществено, така че да присъства сега между хората, за да обяви Божията воля. Нито дойдох от себе си, но той ме изпрати. Той е дошъл чрез волята на Отец, а не чрез някакъв акт на своята собствена воля, независим или отделен от волята на Отец. Отец и Син имат една и съща задача, същата цел, същият дух, същата вест.

Хови следва същата логика както в Никейското кредо на вярата. Истинската божественост на Сина се основава на неговото изначално, съвършено единство с неговия Баща. Хови също забелязва, че има два глагола, които показват две отделни действия. На стр. 329 той се захваща с Йоан 16:28.

Аз дойдох от Отец. По-точно, Аз излязох от Отец; не от страната на Отец (пара), но така да се каже, от (ек) вътрешното същество, самият живот и любовта на Отец. Езикът е точен и достатъчно силен, за да може да служи като доказателство за същинското единство на Отец и на Сина, или най-малкото на Отец и на Словото. Но той не предполага доктрината за вечното раждане; защото излизането от вътрешната сфера на живота на Отец, е представено като акт на Христос (не на Отец), изпълнен в определен момент в миналото.

Бруук Фос Уескът писал “Евангелието според св. Йоан: оторизирана версия” в 1882 г. Неговите допълнителни коментари върху Йоан 8:42 се намират на стр. 136. Той също посочва двата глагола: дошъл и идва.

Както Личността, така и Делото на Господ са доказателства за Неговата Синовност. Той показва това като поставя мисията Си първо във връзка с божественото Си естество, а после в отношение нейният исторически аспект. В първата част на изречението двете точки: съществуващата мисия (Аз излязох, екзалт?н), и настоящото изпълнение на на мисията (Аз дойдох, хеко), са мислени като разграничени.

Първата точка се отнася за божественото естество на Сина: той е излязъл от своя божествен Баща. Втората описва историческия аспект на въплъщението му: той е дошъл в света.

Излязох и дойдох…] дойдох от (т. е. излязох) Бог и дойдох… Първата фраза (ек тоу теоу екзелтон, Вулгата екс део процесис) е най-забележителна, и се намира само на едно място, xvi. 28, където предлогът е бил разположен различно, някои преписи го представят от страната на (пара), а други на разстояние от (апо), но тук няма разлика. Думите могат да бъдат изтълкувани само в полза на истинската божественост на Сина, на която Отец е източникът и изворът.

Първата фраза е най-забележителна, защото на нея се е наблегнало чрез добавката на предлога eк, който показва ясно какво предполага екзелтон: че Отец е Източникът и Изворът на истинската божественост на Сина.

Описаната връзка е вътрешна и същинска, а не на някакво присъствие или външна дружба. В това отношение тази фраза трябва да се разграничи от “излезе от” (екзелтеин апо) използвана за един аспект на отделянето при въплъщението (xiii. 3, xvi. 30); а също и от “излезе от страната на” (екзелтеин пара), което набляга на личната връзка на Отец и Сина (xvi. 27, xvii. 8). Тези разлики при мисълта се виждат ясно в xvi. 27, 28, 30.

Уескът различава употребата на ек тоу теоу екзелтон в Йоан 8:42 “от Бога дойдох аз”, която той счита за вътрешна и същинска, от екзелтеин апо в Йоан 13:3; 16:30 “излезе от” която класифицира като такава, която показва, че Синът просто е напуснал присъствието на своя Баща, а след това е разграничена от употребата на екзелтеин пара в Йоан 16:27; 17:8, която набляга на първоначалната позиция на близка интимност преди Синът „да излезе от страната на” своя Отец.

Това не изглежда да е в съгласие с с наличните ръкописи на препратките към Йоан 17:8. КАТА ИОАННХН 17:8 според основния текст на Стафанус Текстус Ресептус (1550 г.), редакцията на Уескът и Хорт на Гръцкия Нов Завет (1881 г.), 8^та редакция на Тишендорф, (може да се намери в http://morphgnt.org), Текстус Ресептус (издание 1894 г.), и Византийския/Мнозинството Текст редактиран от Маурис А. Робинсън и Уилям Г. Пиерпонт, (издание 2000 г.), фразата е παρ? σο? ?ξ?λθον. Същите източници отразяват фразата като παρ? το? Θεο? ?ξ?λθον от Йоан 16:27.

Йоан 16:30 представя потвърждението на учениците за „ясното“ им разбиране на думите на Христос от предишните стихове. Но тук изразът е ?π? θεο? ?ξ?λθες “от Бога си излязъл.” Това е единственият случай с този деятелен аорист от второ лице, който показва форма за единствено число на глагола извлечен от ек и еркомаи.

Критически коментар и практическо изложение върху Евангелието от Йоан от Джон Ясон Оуен бил издаден в 1860 г. включващ коментар върху 8:42.

Ако Бог е вашият Баща (в духовния смисъл, в който твърдите че той е), вие щяхте да ме обичате. Децата от един и същ родиетел се обичат, и тази зависимост е по отношение на почитанието, което изпитвам към своя баща. На този общ и добре познат прицип в семейната връзка, се позова нашият Господ, когато доказваше своето твърдение, че неговото потекло бяха различни и антагонистични. . . . Как тогава те биха могли да са деца на този Бог който бе в най-висшия и най-специфичния смисъл негов Баща? Защото аз излязох и дойдох от Бога. Това показва неговото божествено потекло, и установява твърдението му за любовта им, ако те бяха, както казваха, Божии деца.

Оуен също е в съгласие с Хови е Елън Уайт, когато заключава, че изявлението на Христос всъщност бе твърдение, че Бог е негов Баща “в най-висшия и най-специфичния смисъл.” Защо? Защото той “излязъл и е дошъл от Бога”, което предоставя ясно доказателство за неговото „божествено потекло.“

Най-ясното становище на Елън Уайт върху този текст може да се намери в нейната статия в Знамения на времето от 1900 г. Тя коментира епизодът от Йоан 8 гл. И започва с въпроса за синовността и потеклото.

“Ако бяхте авраамови деца, щяхте да вършите делата на Авраам. Но сега искате да ме убиете, мен, Човекът, който ви каза истината, която чух от Бога; Авраам не е правил това."

Христос заявява, че родовата връзка е заменена от духовна връзка.

"Ако Бог беше вашият Баща," казва Христос, "вие щяхте да Ме обичате; защото аз излязох и дойдох от Бога; не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме изпрати. Защо не разбирате говоренето ми? Защото не можете да чуете Словото Ми." Знамения на времето, 29-ти август, 1900 г.

След като обсъжда отхвърлянето от юдейските водачи на Христос като Син на Бога, защото те били от техния баща дявола, тя коментира твърдението на Христос: “Излязох и дойдох от Бога.”

“Преди да беше Авраам, аз съм.” Христос е пред-съществуващият, амо-съществуващ Син на Бога. Вестта, която Той даде на Мойсей, да предаде на израилтяните бе: "Така ще кажеш на израилтяните, АЗ СЪМ [само-съществуващият] ме изпрати при вас." Пророк Михей пише за Него, "Но ти, Витлееме Ефратов, макар и да си малък измежду хилядите на Юда, то от теб ще излезе за Мене Един, който ще бъде владетел в Израил; чийто произход е от древността, от вечността."[пред-съществуващ] {Знамения на времето – 29-ти август, 1900 г., параграф 13}

Чрез Соломон Христос заявил: "Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Му от древността. Аз бях поставена от вечността, от началото, или откакто беше земята. Когато ги нямаше бездните, Аз бях родена; когато нямаше извори изобилващи с вода. Преди да бяха установени планините, преди да имаше хълмове Аз се родих. . . . Когато Той поставяше граница на морето, та водите да не преминават отвъд Неговата заповед; когато определяше основите на земята; тогава аз бях с Него, като една родена при Него; и всеки ден бях Негова наслада, радвайки се винаги пред Него." {Знамения на времето, 29-ти август, 1900 г., параграф 14}

Говорейки за Своето пред-съществуване, Христос насочва умовете назад през безвремевите епохи. Той ни уверява, че никога не е имало време, когато Той да не е бил в близка връзка с вечния Бог. Той, чийто глас юдеите тогава слушаха е бил с Бога като един роден с Него. {Знамения на времето, 29-ти август, 1900 г., параграф 15 първата част}

Елън директно свързва Йоан 8:42 с Притчи 8:22-24, за да демонстрира, че Христос се позовава на думите за “раждането” на Соломон, когато е използвал думата „излязох”.

В по-късните си години, Елън Уайт направила дори още по-силни изявления относно взаимоотношенията на божественото Потекло на Христос.

“Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е била дадена възвишена позиция. Той е бил направен равен с Отец. Всички съвети на Бога са открити за неговия Син.” Свидетелства към църквата – т. 8, с. 268 (1909 г.)

Отликата между Бог и Христос е паралел на тази на Писанието както ще покажем по-надолу. Но забележете, че тук тя приравнява Бог = Отец; Христос = Син. Бог Отец, дал възвишена позиция на Христос, Синът. Бог, Отец, направил Христос, Своя Син, равен с Бога, Отец. Бог и Неговият Син са с отделни, отличими индивидуални идентичности.

“Христос е едно с Отец, но Христос и Бог са два различни персонажа. Прочетете молитвата на Христос в седемнадесетата глава на Йоан, и ще намерите тази идея ясно представена.” (Елън Г. Уайт до делагатите на Генералната Конференция на Адвентистите от Седмия Ден през 1905 г., Тахома Парк Вашингтон, 19-ти май, 1905 г., Ривю енд Херълд, 1-ви юни, 1905 г.

Бог Отец, и е едно в цел, ум и характер със Своя Син, отделен, отличим, персонаж.

В своята книга, Библейската доктрина за Бог, Иисус Христос, святия дух, изкупление, вяра (1829 г.), Уилям Кинкейд използва Йоан 16:28 като подкрепа за пред-съществуването на Христос с и отличимо от Бога.

Иисус казал на своите ученици, “Аз излязох от Бога. Аз излязох от Отец, и дойдох на света: отново напускам света, и отивам при Отец.” Този текст отведнъж доказва пред-съществуването на Христос с Бога, и неговото отличимо съществуване от него. (стр. 81)

Й. Киндилан Джоунс изнасял коледна проповед със заглавие “Божествената Любов” в 1884 г., която е съхранена от Джон Бейт в неговата книга, Съкровището на местния проповедник. На стр. 542, Джоунс коментира Йоан 16:28.

“Вие повярвахте, че излязох от Бога. Аз излязох – от – Отец, и дойдох на света.” Не само че Той излязъл от Бога, но Той излязъл от Бога. Йоан Кръстител дошъл от Бога: “Имаше един човек изпратен от Бога, чието име беше Йоан.” Но Иисус Христос не бе изпратен от Бога, а дойде от Бога – Той се появи от Неговата централна същност, “И Той дойде в света” - не при него, но в него: от Бога в света, от най-възвишеното Божествено сърце в най-дълбокото сърце на човечеството. “Той слезе в най-ниските части на земята.” И когато вратите на Вечното Лоно се отворили за Вечния Син, за да излезе…

Джоунс отбелязва, че има разлика от това просто да дойде от Бога, както Йоан Кръстител (което означава, че той е имал поръчка от Бога), и излязъл от Бога както Вечният Син, когато “Той се появил от Неговото централно същество”, “най-възвишеното Божествено сърце.”

Християнско хранилище, том 1-ви, издадено от Църквата на Обединените Братя в Христос съдържа една статия от Абнер джоунс от месец май, 1829 г. (Том 1. № 5) озаглавена “Принципи, №1.” На стр. 131 Джоунс коментира Йоан 8:42.

Христос казва, Йоан, vii. (цитат) 42, “Защото Аз излязох и дойдох от Бога.” Както рибите и пълзящите, по заповед на Бога, излезли и дошли от морето, както дърветата и растенията са излезли и дошли от земята, както светлината излязла и дошла от слънцето, така Христос излязъл и дошъл от Бога. Рибите и пълзящите, не били създадени от морето, от нищото. Дърветата и растенията не били създадени от земята от нищото. Светлината не била създадена от слънцето от нищото. Но морските животни произлязли от веществото на водата и участват в същото естество. Растителността произлязла и дошла от веществото на земята и участва в естеството на земята. Светлината произлязла и дошла от слънцето и е в същността си от същото естество и обединена с него. Така и Христос е произлязъл от веществото на Отец, и е със същата божествена природа като тази на Отец и е в същността си обединен с Него в сътворение, провидение и благодат.

Този Джоунс също е разбирал текста като такъв, който говори за Христовия божествен произход “от веществото на Отец.” Този факт уверява, че той ще има същото божествено естество, обединено чрез притежаването на същото вещество.