Първoстепенната ни работа
Превод от английски на оригиналната статия: Our Primary Work
Имаше няколко цитата от перото на Елън Уайт, които се загнездиха в ума ми. Това е един от тях:
Пробуждането на истинското благочестие между нас е най-голямата и най-спешната от всичките ни нужди. Нашата най-първа работа е да търсим това. Трябва да има усърдно старание за добиването на благословението на Господ, не защото Бог не желае да ни даде благословението Си, но защото не сме подготвени да го приемем. Нашият небесен Баща желае да даде Своя Свят Дух на онези, които Го молят повече отколкото земните родителиre искат да дадат добри дарове на децата си. Но нашата работа е, чрез изповед, смирение, покаяние и усърдна молитва, да изпълним условията при които Бог е обещал да ни даде благословението Си. Избрани вести – т. 1, с. 121
Какво дело е споменато, за да се случи това пробуждане?
Изповед, смирение, покаяние и усърдна молитва.
За да може пробуждането да се състои трябва усещането за нуждата от изповед, смирение и покаяние да бъдат широко разпространени. Какво може наистина да ни накара да усетим тази нужда; да ни доведе на колене в смирение, съкрушеност и покаяние?
Това съживление от което имаме нужда не може да дойде, дотогава докато работим с усещането, че се случват велики неща в църквата и че Бог прави прекрасни чудеса чрез нашите служители, миряни и чрез медийния и сателитен евангелизъм и хиляди се добавят към църквата. Ако Бог вече излива Духа Си с голяма сила и върши чудеса, тогава как можем наистина да почувстваме необходимостта от това да се смирим и да се покаем?
Ако се опитваме да постигнем съживление докато вярваме, че църквата напредва със сила, тогава това дело на съживление не е нашето първостепенно дело. То е на второ или на трето място и ние търсим това дело само, за да ни подпомогне в делото, което вече вършим. Да призоваваме към нуждата от съживление докато в същото време вярваме, че църквата напредва в сила и в светлина, означава обезсмисляне на съживлението. Да се търсят съживление и реформация като средство за по-нататъшното засилване на „доброто дело, което вече извършваме” означава, че се опитваме да се освежим чрез погрешен мотив.
Истинското търсене на Господ и съживлението трябва да бъдат нашата ПЪРВОСТЕПЕННА работа и това дело може да дойде само чрез признаване на съвета към лаодикийците.
Откр. 3:15-17 Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! 16 А така, понеже си хладък – нито студен, нито горещ – ще те изплюя от устата Си. 17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол.
Възможно ли е църквата наистина да повярва, че е окаяна, бедна, сляпа и гола, когато напредва с бърза скорост, добавяйки ежедневно хора към себе си? Чувам някои хора да казват, че капките на късния дъжд вече са започнали да падат. Духът започва да се излива. Ако случаят е такъв, как тогава може да усетим наистина своята нужда, как може наистина да се покаем и наистина да усетим нуждата си от смирение, докато ни се разкрива нещо, което ни показва ясно, че сме смятали, че сме богати, но всъщност сме бедни, окаяни, нещастни и голи?
Съветът към Лаодикия представя една неловка ситуация в която щом сме голи и имаме нужда от бяло облекло, тогава като църква ние всъщност не представяме едно евангелие, което спасява. Представяме една вест, която води хората към мизерия, окаянство и смърт.
Какво осъзнаване би могло да дойде върху нас, което да ни накара да виждаме, че действително се нуждаем от това да се покаем, да изповядаме греховете си и да се смирим?
Отговорът е прост. Простотата на отговора прави нещата извънредно шокиращи. Като църква ние отхвърлихме Сина на Бога, така както е разкрит в Писанието.
Библията ясно разкрива, че Христос е излязъл от Отец и е наследил всичко от Него.
Йоан 8:42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.
Йоан 16:27 Защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
Йоан 17:8 Защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха и наистина познаха, че излязох от Теб, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
Евр. 1:1-4 Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, 3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
Добавете към това и свидетелството на нашите пионери:
Джоузеф Бейтс
И Данаил, пророкът, учи на същата доктрина. "Видях в нощните видения: и ето, един като Човешки син дойде с небесните облаци, и дойде при Древния по дни, (описан в деветия стих) и го доведоха близо пред него; и му беше дадено господство и слава, и царство, които никога няма да се разрушат." Дан. 7:13,14. Сега всички ние признаваме, че този персонаж е Иисус Христос; защото нито едно същество на земята или на небето, не е имало обещанието за вечно царство освен той. И не му ли го е дал Древният по дни? Не би ли било абсурдно да кажем, че той си го е дал на себе си? Как тогава някои може да казват (или доказват), че Синът е Древният по дни; - този пасаж и онзи в петата глава на Откровението, ясно доказват, че Бог и Неговия Син са две личности в небето. Иисус казва, "Аз излязох и дойдох от Бога: не съм дошъл от самосебе си, но той ме изпрати." Йоан 8:42. "Аз излязох от Отец, и дойдох на света; и отново, напускам света и отивам при Отец." {1846 г. Джоузеф Бейтс, Отваряне на небесата, Памфлет на Бейтс №1, с. 18, параграф 2}
Е. Дж. Уагонър
Но ти Витлееме Ефратов, макар и да си малък измежду хилядите на Юда, от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде управител в Израил; чийто произход е от древността, от дните на вечността." Михей 5:2, бележка под линия. Ние знаем, че Христос "е произлязъл и дошъл от Бога" (Йоан 8:42), но това е било толкова назад в епохите на вечността, че е далеч отвъд схващането на човешкия ум. {1890 г. Е. Дж. Уагонър, Христос и Неговата правда – с. 9, параграф 1}
За съжаление, днес, като църква ние отричаме, че Иисус е излязъл от Отец и отричаме, че Той е Синът на Отец в истина. (Буквално) 2 Йоан 1:3
Ето някои наскорошни твърдения:
“Следователно, в библейското разбиране за Божеството не съществува основа за раждането на Сина от Отец.” Фернандо Канале, Енциклопедия на Адвентистите от седмия Ден, Том 12, стр. 125, ‘Доктрината за Бога’)
Христос като Божият Моногенез: Когато този термин се използва, за да опише Иисус, той означава просто „уникален“ или „един и единствен.“ Той описва уникалността на Неговото естество: Анхел Родригес. “Единственият Уникален” Сайт на Библейския Изследователски Институт.
Неизбежно учение на писанието е, Ейдриън, че Иисус е Яхве. Следователно не можем да поддържаме гибелната заблуда, която ти предлагаш, а именно, че Иисус е буквалният Син на Йехова, роден от Него в някакво минало на вечността. Той не може да бъде буквален син. Вярно е, че Той е станал син чрез раждането Си от Девицата Мария, но това няма нищо общо с произхода от вечността, за който ти твърдиш. Разбира се за Иисус е законно да бъде наречен Син на Бога заради въплъщението, но не съществува каквото и да е извинение за това Той да бъде наричан Синът на Бога, поради някакво си предполагаемо буквално раждане от Бога във вечността. Бих желал да кажа нещо повече затова по-нататък. Нека повторя учението на Писанието – Иисус е Яхве и следователно не може да бъде буквален син на Яхве. Отворено писмо от пастор Макс Хатън до Ейдриън Ибънс, 24-ти януари, 2010 г.
Но Писанието е много ясно относно идентичността на Божия Син:
1 Йоан 5:10-13 Който вярва в Божия Син, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, Го е направил лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син. 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. 12 Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота. 13 Това ви писах на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.
Мат. 3:17 И ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.
Мат. 16:13-17 А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син? 14 А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците. 15 А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? 16 Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог. 17 Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.
Ето една база за покаяние и нужда от съживление. Като църква ние отхвърлихме Сина на Бога. Нашата църква не вярва, че Иисус в действителност и буквално е Синът на Бога, който е излязъл от Него. Такова едно отхвърляне на Сина и желание да се потиска и да се пречи на тази истина да бъде прогласявана в църквата прилича на опит да се убие наследника и да се вземе наследството Му. Мат. 21:38
Разменихме Отец и Сина за един вид Триединство, което ни кара да нарушаваме заповедите на Бога.
Не сме ли всички ние въвлечени в този грях като народ?
Мнозина започват да осъзнават, че сме допуснали грешка, но колко от тези, които осъзнават това изповядват открито тази грешка? Има много признания за грешките на църковното ръководство и тяхното отстъпничество, но не сме ли всички ние участници в това отстъпничество, не сме ли всички ние част от това и в нужда от смирение и покаяние?
Трудно ми е да посочвам лично към някого, когато съм бил виновен в същи грях.
Когато стигнем до тази истина и не изповядаме открито нашата грешка, но се фокусираме по-скоро върху падението на ръководството и онези около нас, ние затваряме вратата за една възможност да се захванем с първостепенното дело от което като народ така отчаяно се нуждаем.
Нека всички, които сме приели Триединството от невежество, да изповядаме тази грешка. Нека се молим на Господ да ни прости и да обърне лицето Си към нас. Нека почувстваме тежестта на думите на Данаил и да се молим с тях прилагайки ги за себе си.
Дан. 9:11-19 И целият Израил престъпи закона Ти и се отклони, така че не послуша гласа Ти. Затова се изля върху нас проклятието и клетвата, записана в закона на Божия слуга Мойсей, защото съгрешихме против Него. 12 Той изпълни Своите думи, които говори против нас и против нашите съдии, които ни съдеха — да докара върху нас голямо зло, каквото не е ставало никъде под небето, както стана в Ерусалим. 13 Както е писано в закона на Мойсей, цялото това зло дойде върху нас; но ние не се молихме пред ГОСПОДА, своя Бог, да се върнем от беззаконията си и да обърнем внимание на Твоята истина. 14 Затова ГОСПОД се погрижи за това зло и го докара върху нас; защото ГОСПОД, нашият Бог, е справедлив във всичките Си дела, които върши; а ние не послушахме гласа Му. 15 И сега, Господи, Боже наш, който изведе народа Си от египетската земя със силна ръка и Си създаде име, каквото е днес! Съгрешихме и вършихме безбожие. 16 Господи, според цялата Си правда, моля Те, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм — защото заради нашите грехове и заради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоят народ станаха за присмех на всички, които са около нас. 17 И сега, чуй, Боже наш, молитвата на слугата Си и молбите му, и осияй с лицето Си над запустялото Си светилище — заради Господа! 18 Боже мой, приклони ухото Си и чуй; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето Име! Защото не заради своята правда принасяме молбите си пред Теб, а заради многото Твои милосърдия. 19 Господи, чуй! Господи, прости! Господи, обърни внимание и подействай! Не забавяй заради Себе Си, Боже мой, защото с Твоето Име се наричат градът Ти и народът Ти!
Като народ, ние сме духовни пленници на Вавилон, също както Данаил беше буквален пленник на Вавилон. Данаил не изписа дълги страници с лични атаки към църковното ръководство и онези около него. Той изповяда греха, в който бяха въвлечени всички. Неговата сърдечна молитва на покаяние позволи на нашия Отец в Небето да въздейства върху сърцето на вавилонския цар, за да позволи освобождението на Божия народ.
За да бъдем освободени от Вавилон, трябва да изповядаме греха на отхвърлянето на Божия Син и излагането Му на открит срам. За онези, които могат да видят тази истина, нека спрем да обвиняваме останалите за тази ситуация и да започнем да изповядваме нашите собствени грехове, падения и остъпничество и да се молим на нашия Баща да ни изпрати водачи със сърце, за да ни върнат при Него и сърцата на всички ни да бъдат обърнати към Отец и Неговото сърце да бъде обърнато към нас, за да ни излекува от окаяното ни състояние.
И тогава, ангажирани в това Първостепенно дело, можем наистина да приемем освежението от което се нуждаем, за да се приготвим за последните сцени на земната история.
