Отхвърлил ли е Бог Своя народ на остатъка?

Божият народ на остатъка, който има специална роля в спасителния план на Бога за последното време на човешката история е описан по следния начин:

Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус. Откровение 12:17

Историята от която този стих е част и която  е записана в предишните стихове на същата глава на Откровението, показва ясно, че този народ са Адвентистите от Седмият Ден. Това е народът извикан в съществуване от самия небесен Бог, за да възстанови истината за Божия закон и народът на когото е дадена пророческата дарба, както чрез небесните вести и наставления разкрити на Елън Уайт (Откр. 19:10), така и чрез индивидуалното разбиране и прилагане на пророчествата в качеството им на "свидетелство за Исус" (Откр. 22:9 срв. 2 Петр. 1:19).

Първите стъпки на възстановителната реформа, установили истината, че на небето има истинско светилище (Евр. 9:11 ,12), в което "Човешкият Син" служи пред "Древния по дни" в полза на грешника:

 Гледах, докато се положиха престоли и Древният по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му — като чиста вълна, престолът Му — огнени пламъци и колелата Му — горящ огън.  Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги... Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Древния по дни; и Го доведоха пред Него. Данаил 7:9, 10, 13 

Голямото разочарование на 22-ри октомври, 1844 г. било последвано от прозрение за двете фази в службата на Божия Син в небесното светилище. Чрез службите в земното светилище, Божието Слово разкривало, че до въпросната година Исус е бил в първото отделение на небесното светилище (Святото място), а след това е влязъл в неговото второ отделение наречено Най-святото място, за да извърши умилостивение за народа и за самото светилище (Левит 16 гл. срв. 23:26-28). В Светая светих се намирал ковчегът на завета, който съдържал двете плочи на Божия закон с десетте заповеди.

И Божият храм на небето се отвори, и в храма се видя ковчегът на Неговия завет; и настанаха светкавици и гласове, и гръмове, и земетресение, и силен град. Откровение 19:11

Така станало ясно, че реформата на остатъка обхваща връщането към всички Божии заповеди, които били потъпквани от света и от християнския свят. Четвъртата заповед станала особен обект на реформата понеже тя била променена от хора:

Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом — греховете им... И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене.  Ако въздържиш крака си за съботата, да не вършиш делата си в светия Ми ден; и наречеш съботата наслада, светия ден на Господа — почитаем; и го почиташ, като не следваш своите пътища и не търсиш своите дела, и не говориш своите думи. Исая 58:1, 12, 13

Пълният обхват на тази реформа трябва да подготви, преди Второто пришествие на Господ Исус, един народ, който живее НАПЪЛНО според принципите на Неговия закон. Но понеже естественият човек не може да спазва Божия закон, затова Бог поканил Своя народ на остатъка да се довери на Неговата творческа сила в Исус Христос за един преобразен и свят живот според всички Негови заповеди. Поканата на Бога за приемане на Христовата правда чрез вяра била отхвърлена два пъти (веднъж през 1888 г. и втори път през 1950 г.), но Бог в голямата Си милост отново кани Своя народ на остатъка да я приеме, за да може да бъде завършено последното дело:

Ще си отида, ще се върна на мястото Си, докато признаят вината си и потърсят лицето Ми. В бедата си ще Ме потърсят ревностно.... Елате, и нека се върнем при Господа, защото Той разкъса, и Той ще ни изцели; Той удари, и Той ще ни превърже. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни издигне и ще живеем пред Него. Нека познаваме, нека се стремим към познаването на Господа! Явяването Му е сигурно както зората, ще дойде при нас като дъжд, както късният дъжд напоява земята. Осия 5:15-6:1-3

  Много хора които наблюдават кризисното състояние на Божия народ днес, са склонни да смятат, че Бог е отхвърлил народа Си. Всъщност, ако някога адветният народ загуби благоразположението на Бога, то ще бъде не защото Бог го е отхвърлил, а защото самият той се е поставил там където Бог не може да работи с него. Такава е била съдбата на еврейският народ и аз силно копнея и се моля това да не бъде съдбата и на нашия народ:

   И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.  Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил: "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“   Но какво му казва божественият отговор? – "Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“  Така и понастоящем има остатък, избран по благодат. Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).  Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;  Римляни 11:1-7

Бог не е отхвърлил народа Си и днес. Той търпеливо очаква неговото завръщане и всичко което ще се случи зависи изцяло от неговия избор. Затова "Елате, и нека се върнем при Господа":