Огън от небето
"И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове." Откровение 20:9-10
Това е сцена от края! Края на Космическия конфликт обхванал царството на „Единия Истинен Бог“. Конфликт превърнал Земята в арена на ожесточена борба за реабилитация на цялата вселена от греха и на Божието славно Име. Име, с което започна конфликта в небето, започна и на Земята и с това ще приключи. Виждаме последния момент, в който истината достига всяко сърце и думите прогласили „Господното Име“ (Изх34:5) на Синай отекват за вечността:
"..Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди [поколения], прощава беззаконие, престъпление и грях.." Изход 34:6-7
Но какво прави тези думи толкова специални, от къде идва мощта им, когато изглежда силата на смисъла, който носят има своите граници, особено когато стиха завършва: „но никак не обезвинява [виновния], въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.“ Наистина ли Бог е жалостив и милосърд с мярка? Или има нещо в начина, по който Бог въздава?! Какво ако..
Бог не наказва, Бог не търси заплата, Бог не убива и сред страниците на Писанието прозира красивата спасителна истина, че Бог ни обича безрезервно и неговата любов и милост са ограничени единствено от нашето разбиране за тях!
Настоящото писмо, няма за цел да води до убеждение, да натрапва идеи и да буди спор, но имам желание да споделя нещо, което ме докосна, което събуди в мен нов пламък на вярата и вдъхна порив за изучаване и изследване на библейския текст. Нека следните редове са покана за молитва и задълбочен размисъл над Писанието.
И така, възниква въпрос по отношение характера на Бога, чиято най-директна форма е:
Убива ли Бог?
Не убивай! казва Бог. Сключвайки завет със Своя народ, Бог остави закон, който да им помогне да разграничават греха и да опознават Него. Възможно ли е Бог, да престъпва собствения Си закон? Когато Исус бе заставен да прогласи „най-голямата и първа заповед“ Той извлече същността на закона така: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и Да възлюбиш ближния си, както себе си“. И докато Декалогът звучи по-практично, тук е явно, че в основата стои взаимоотношението, идеалът за себеотрицателна, всеотдайна и безкористна любов, която поставя всеки - ближния и Бога над Аза. Именно това изяви Христос като „взе образ на слуга“ и послужи на целия свят. Именно в това думите от 1 Йоаново 4 глава „Бог е любов“ се изпълват със смисъл! Бог е любов! И то онази любов - агапе, която не търси стойност, но придава такава, която обича без мотив и не срещу заслуги, която Писанието описва:
"Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи." 1 Коринтяни 13:4-7
Осмисли ли всичко? Моля прочети пак!
"Любовта ... не търси своето, не се раздразнява, НЕ ДЪРЖИ СМЕТКА ЗА ЗЛО, ... всичко премълчава, ... всичко търпи." 1 Коринтяни 13:4-7
Оставам без думи.. Библията не казва, че Бог таи това в себе си, или че това е черта от Неговия характер, но тя твърди, че Той Е тази любов. Това Е нашият Бог, това е неговата същност, Той просто е такъв! С други думи всичко друго е противоестествено за Него. Значи закона е не просто израз на волята Му, но огледало на Неговия характер. Възможно ли е непроменимият Бог да измени на Себе Си? Но ако и да бихме се осъмнили в това, ето Той ни се яви.Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16) А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил. (Йоан 17:3) И макар Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви (Йоан 1:18),бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество (Евр1:3), за да можем да познаем Бога и чудесното му име.
Целия земен живот на нашия Спасител е изява на всеотдайна грижа и любов. Не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му (Иса53:9), в цялото Му дело отсъства и сянка на насилие. Случаят с блудницата е красноречив - ситуация, в която сякаш постановленията оправдават вземането на крайни мерки, Той използва, за да изяви, функцията на закона - да доведе падналия при своя Спасител. Тук жената не бе единственият грешник доведен при Христос, но само тя остана, за да посрещне не присъда, а благодат, изпитвайки Неговата безкрайна любов. Опитността е повратна. Това е среща на запознанство, спасителната среща с „Бог е любов“ - пътя, истината и живота. Среща, на която сме поканени и аз и ти!
Изглежда, че силуета, който се очертава от библейския текст е просто несъвместим с акта на убийството. Бог не убива, защото така постановява Неговия закон, който е огледало на Неговия характер. Библията и животът на Христос изявяват насилието и убийството като неприсъщи на Божията същност - идея, която за нас е радикална по причина, че смъртта заедно с греха са наше ежедневие и изглеждат допустими при определени условия.
Надявам се, че в казаното до тук и за теб изглежда сякаш тънък лъч от благодатна светлина успява да си проправи път през тъмната завеса, скрила Божието лице от очите ни, откривайки една нова представа за славния образ в Светая Светих. Образ, опознаването, на който не може да те остави безразличен. Да обикне е естественият отклик на ранената душа, опростена и приета въпреки всичко. Като блудницата, в очите на своя Бог аз виждам само безкрайно съчувствие, вечна прошка и безрезервна обич, без капка осъждение.
Но има предизвикателство. Старият завет изобилства с всички онези истории, в които Божиите прояви са противоречиви - войните, жертвите, Содом и Гомор и дори потопа. Новият Завет в края на времето - жупел и огнено езеро. Картини на насилие, извикващи съмнение. Но в Библията присъстват някои фини моменти, в които сякаш Божия тънък глас напомня:
„Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми“ (Захария 4:6).
. . .Лука 3:38: „Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.“
Адам бе Божият първороден на Земята, поставен наследник и попечител да владее над нея. Бидейки по Божий образ, той имаше привилегията да опита чувството на отговорност и дълг към Земята, каквото Бог има към цялата вселена. Но също като Исав, той предаде първородството си, изкушен от апетита. По право сатана придоби всички прерогативи на наставник на Земята. Сега той е „княза на този свят“ (Йоан 12:21;14:30) и макар нищо да не се случва отвъд Божието предузнание, той неизбежно има своето ръководно влияние в отделянето на човечеството от Бога и погубването на нечестивите. Не нашият Бог, но „богът на тоя свят“(2 Коринтяни 4:4) е „сина на погибелта“, Бог е възстановител, а сатана унищожител.
Но „Иеова нашият Бог е един Господ;“(Второзаконие 6:4). Той е Създателят, Вседържителят, източникът на всичко. Като абсолютен суверен Бог поема и носи отговорност за случващото се и не остава безразличен. Затова в своя изказ Библията определя всяко нещо като Божие дело:
„Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.“ (Исая 45:7)
Но макар Бог да допуска злото, Той не благоволи в него и не е негов автор:
Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда. (2 Царе 24:1)
Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля. (1 Летописи 21:1)
Едно и също дело се приписва веднъж на Бога, веднъж на сатана. Дори първият стих сякаш цитира Божиите думи и е директен израз на Неговата воля! Но видно, случая е проявя на сатанинската жажда за разруха, изобличавайки отново източника на всяко злощастие. Когато Библията казва, че Бог е извършил нещо, това не означава непременно, че това е умишлено активно и целенасочено Негово дело. В Изход 7:3 четем, че Бог ще закорави сърцето на фараон, но..
..Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил. (Изход 8:15)
Фараон сам закорави сърцето си, но това не стана без Божието знание, без Бог да допусне! Когато Библията казва, че Бог извършва зло, това не означава, че то е непременно Негово дело, но подчертава, че нищо не се случва отвъд Неговото предузнание и допускане и че като Суверен и Вседържител всичко е в Неговите ръце.
В историята на Йов сатана подбуди Бог да сложи ръка на верния Му слуга, но всъщност сатана извърши всичко против него. И макар текстът да казва „Огън от Бога падна от небето“(Йов 1:16), контекстът ясно показва, че делото бе на лукавия, защото „вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.“(Откровение 13:13) Ние сме в ситуацията на Йов. Той докрай не узна причината и причинителя на случилото се и Бог нито му даде, нито му дължеше обяснение. И все пак той се срещна с Бога и заключи:
"Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда; Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел." Йов 42:5-6
Когато Йов видя Бог, изправен пред славата, открила се на Мойсей, той осъзна, че няма причина да се съмнява в Него. Защото славата на Бога е в чудесното му име - носител на Неговия характер. Е. Уайт изразява това така:
Исус застана пред народа като живо свидетелство на пророчеството за самия Себе Си. Обяснявайки думите, които прочете, Той заговори за Месия като утешител на потиснатите, освободител на пленниците, лечител на измъчените и като Този, Който възстановява зрението на слепите и разкрива на света светлината на истината. Неговото впечатляващо държане и чудната важност на думите Му развълнуваха слушателите с непозната за тях сила. Вълната на Божественото влияние събори всяка преграда. Подобно на Мойсей те видяха Невидимия. Когато сърцата им бяха раздвижени от Светия Дух, откликнаха с пламенно “амин” и с възхвала на Господа. (КВ 132.1)
Няма как да припишем дело на насилие на тази личност:
[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - (Псалми 78:49)
Нима Бог държи скрита армия от ангели на злощастието, с която да излива гнева си?! Не става ли ясно, че смъртта е единствено плод на греха и дело на поробения от него:
Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. (1 Коринтяни 10:10)
Евреите сами бяха изковали собствените си окови, сами бяха напълнили чашата на отмъщението си. В пълното унищожение, сполетяло народа им, и във всичките бедствия, които ги следваха в разпиляването им, те само жънеха посятото от собствените си ръце. Пророкът казва: “Ти си погубил себе си, Израилю”; “защото си паднал чрез беззаконието си” (Осия 13:9,14:1 - ЦП). Страданията им се представят често пъти като наказание, сполетяло ги по заповед направо от Бога. Именно по такъв начин великият измамник се опитва да прикрива своето дело. Чрез упорито отхвърляне на Божествената любов и милост евреите бяха накарали Божията закрила да се отдръпне от тях и на Сатана бе позволено да ги владее според волята си. Страхотните жестокости, които се извършиха при разрушаването на Ерусалим, са една проява на отмъстителната мощ на Сатана над поддаващите се на неговия контрол. (Великата борба, с. 95)
Болест, страдание, и смърт са дело на една антагонистична сила. Сатана е унищожителят; Бог е възстановителят. {Здравна служба (MH) с. 113, Параграф 1}
Разбира се, не бих могъл да измия ръцете си със сатана. Истинският причинител на смъртта е греха - опция пред моя свободен избор:
Римляни 6:23: Защото заплатата на грехът е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
Спасението е дар, животът е дар, всичко, което ми се дава е дар от Бога! Но не ми се дава, за да го притежавам и да разполагам с дара, но ми се придава докато съм едно с Бога. Докато съм свързан с Бога, докато пръчката е на лозата, в мен тече потока на живата вода, хванат за Неговата ръка ходя по единствения път на истината и живота. Но грехът е, който води до отделяне, предизвиква разруха и причинява смърт. Още в своето първо прегрешение Адам и Ева изпитаха невъобразимата отделяща сила на греха, подбудила ги да потърсят убежище от светия образ на всеприсъстващия Бог. Всъщност онова първо едничко съмнение изкопа бездна между човека и Бога с размерите на Голгота.
Именно за това вЕангелието изисква нашата смърт за греха и новорождение в Христа. Единството, за което говори Христос в Йоан 17 е невъзможно докато грехът живее в човека. Бог призовава да отдадем телата си в жертва жива. Онова, за което копнее не са жертви на овни и телци.
Псалми 40:6: В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
Евреи 10:6: Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.
1 Царе 15:22: И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
Псалми 51:16-17: Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
Само роденият от вода и дух може да съжителства с Пресветия. Бог е „огън пояждащ“, Неговата святост е несъвместима с греха. В горящия къпинов храст Мойсей трябваше да види Божията представа за израилевия народ - свят огнеупорен народ, който да благоденства в присъствието на нашия небесен Баща.
И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и [Моисей] погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. (Изход 3:2)
А сега, така казва Господ Творецът ти, Якове, И Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали. (Исая 43:1-2)
Но за този, който не избере да остави греха, гибелта е неизбежна:
и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя. (Левит 16:21-22)
Никой не уби козела! Сам грехът е причинител на смъртта. Той оставя своята опустошителна следа в пленената от него душа. Каква промяна:
Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих [така щото] беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. (Езекил 28:14)
Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал, и не ще те има до века. (Езекил 28:18-19)
„И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.“ (Исая 1:31)
"Богатства, сила, гений, красноречие, гордост, извратен разум и страст, са част от средствата на Сатана в неговото дело да направи привлекателен широкия път, осейвайки го с изкусителни цветя. Но всяко слово което те са изговорили срещу Изкупителя на света, ще бъде отразено обратно към тях, и един ден ще изгори виновните им души като разтопяващо се олово. Те ще бъдат погълнати от ужас и срам, когато виждат възвишения да идва с небесните облаци със сила и голяма слава. Тогава дръзкият предизвикател, който възстава срещу Божия Син, ще види себе си в истинската чернота на своя характер. Гледката от неизразимата слава на Божия Син ще бъде силно болезнена за онези, чиито характери са опетнени с грях. Чистата светлина и слава, които се излъчват от Христос, ще предизвикат угризение, срам и ужас. Те ще заридаят към скалите и планините, “Паднете върху нас, и скрийте ни от лицето на Този, който седи на трона, и от гнева на Агнето; защото великият ден на неговия гняв е дошъл, и кой може да устои?” (Ривю енд Херълд, 1875 г., 1-ви април, Параграф 7)
Защо всичко това не е написано и представено по-ясно? Космическият конфликт превърна Земята в арена на ожесточена борба за реабилитация на цялата вселена от греха и на Божието славно Име. Име, с което започна конфликтът в небето, започна и на Земята и с това ще приключи. Писанието ни прави съпричастни на тази борба. Съмнението в Божия характер достига човека в Едем и го съпровожда през цялата човешка история. Връзката ни с нашия Създател е нарушена - грехът пречупва славния му образ и в очите ни той вече не е същия милостив и всеотдаен Баща, но чрез вяра, че той е готов да даде Сина си за нас, ние се свързваме отново с източника на живота.
Мислиш ли, че Бог би могъл да убие? Мислиш ли наистина, че съществува свята екзекуция? Бог не дава живот, за да го отнеме!
И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. (Откровение 15:3)
