"Но това е осъждането"
Осъждането е естествената последица от човешкия избор за съпротивление на светлината, която идва, чрез свидетелството, което Божият Син дал за Своя Баща. То не е директна намеса на Бога:
Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син. Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му; а който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога. (Йоан 3:17-21)
Какви примери от историята са дадени в Духа на пророчеството за начина по който се осъществява това осъждане?
Ужасна бе спусналата се тъмнина върху народа, отхвърлил светлината на истината. Благодатта, “която носи спасение”, се бе явила; но Франция, след като бе наблюдавала силата и светостта й, след като хиляди бяха привлечени от красотата й, след като градове и села бяха осветени от блясъка й, се отдръпна от нея, като избра тъмнината.
Бяха нарекли злото добро и доброто зло, докато станаха жертва на своята доброволна самоизмама. Сега, макар може би и да вярваха, че служат на Бога, като преследват неговия народ, все пак искреността им не можеше да ги обезвини. Доброволно бяха отблъснали светлината, която можеше да ги спаси от измама и от опетняване на душите им с проливането на невинна кръв.
Тържествена клетва за изкореняване на ереста бе положена в голямата катедрала “Нотр Дам”, където почти три столетия по-късно един народ, забравил живия Бог, качи на престола “Богинята на разума”. Отново бе образувана процесия и представителите на Франция се приготвяха да започнат делото, за което се бяха клели. “На близки разстояния бяха издигнати ешафоди, където трябваше да бъдат изгорени живи някои протестантски християни. Бе наредено кладите да бъдат запалени в момента, когато кралят приближи и процесията спре, за да наблюдава екзекуцията” (Уайли. Кн.13, гл.21). Подробностите за мъките, претърпени от тези свидетели за Христос, са твърде ужасни за описване. У жертвите обаче нямаше никакво колебание. Когато ги принуждаваха да се отрекат, един от тях отговори: “Аз вярвам само на онова, което са проповядвали някога пророците и апостолите и в което са вярвали всички светии. Моята вяра се доверява на Бога, Който ще устои на всичките сили на пъкъла” (Д’Обине. История на Реформацията в Европа във времето на Калвин. Кн.4, гл.12).
Процесията продължи, като спираше многократно и пред други места за мъчение. Когато стигна до началния си пункт - кралския дворец, тълпата се разотиде, а кралят и прелатите се оттеглиха много доволни от извършеното през деня, поздравявайки се за успеха в току-що започнатото дело с пожелание то да продължи до пълното унищожаване на ереста.
Евангелието на мир, което Франция бе отхвърлила, трябваше само да бъде напълно изкоренено и тогава щяха да се появят ужасните последици. На 21 януари 1793 г., двеста петдесет и осем години от деня, в който Франция бе започнала усърдно преследване на реформаторите, друга подобна процесия, но със съвсем различна цел, минаваше по улиците на Париж. “И сега пак кралят бе главната фигура; и сега пак имаше смут, вълнение и викове; и сега се чуваше вик за още жертви; и сега имаше черни ешафоди, и отново дневните сцени приключваха с ужасни екзекуции. Луи XVI, който се бореше да се освободи от ръцете на своите тъмничари и палачи, беше завлечен до дръвника и там насилствено държан, докато брадвата падна, а отсечената му глава се търкулна на ешафода” (Уайли. Кн.13, гл.21). Но кралят не бе единствената жертва. Близо до същото това място две хиляди и осемстотин човешки същества загинаха от гилотината по време на кървавите дни на Терора във Франция.
Реформацията беше представила на света една отворена Библия, разпечатвайки предписанията на Божия закон и настоявайки пред съвестта на хората да се приемат нейните изисквания. Безкрайната Любов им беше открила наставленията и принципите на Небето. Бог бе казал: “Пазете и вършете ги, защото в това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ” (Второзак.4:6). Когато отблъсна небесния дар, Франция пося семената на анархия и гибел и в резултат от неизбежното действие на причина и следствие дойдоха Революцията и режимът на Терора. Великата борба, Гл. 12, Параграф 52-57
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината...” (Йоан 3:19). Нацията бе оставена да пожъне резултатите от поведението, което бе избрала. Обуздаващият Божи Дух бе оттеглен от народа, презрял дара на Неговата благодат. На злото бе позволено да узрее. И целият свят видя плодовете от съзнателното отхвърляне на светлината. Великата борба, Гл. 15, Параграф 1
Духовната тъмнина обгръща народи, църкви и отделни личности, не защото подкрепата на Божествена благодат се е оттеглила произволно, а защото хората са пренебрегнали или отхвърлили Божествената светлина. Поразителен пример за тази истина е историята на евреите по времето на Христос. Те се отдадоха на света, забравиха Бога и Неговото Слово, умовете им се замъглиха и сърцата им станаха земни и плътски. Бяха невежи относно идването на Месия и в гордостта и неверието си отблъснаха Изкупителя. Но и тогава Бог не оттегли от еврейския народ познанието или участието в благословенията на спасението. Всички отхвърлили истината обаче изгубиха всяко желание за този небесен дар. Бяха поставили “тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина”, докато светлината в тях стана тъмнина; “то колко голяма ще е тъмнината!” (Исая 5:20; Матей 6:23). Великата борба, Гл. 21, Параграф 8
Следователно от нашия небесен Баща не идва никаква мрачна присъда. Ето какво причинява мрака в присъдите на Бога:
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако нямаше светлина, нямаше да има сянка. Но макар сянката да идва чрез слънцето, тя не създавана от него. Препятствието е което причинява сянката. Така че тъмнината не произлиза от Бога, а е резултат от натрапен обект между душата и Бога. Непознаването на светлината, която Бог е дал, носи сигурен резултат. Той създава сянка, тъмнина, която е по-тъмна от светлината, която е била изпратена ... Ако човек се оттегли от светлината и доказателствата и се поддаде на изкушенията на Сатана, той сам издига завесата на неверието към себе си, така че светлината не може да бъде разграничена от тъмнината. Повечето светлина и доказателства ще бъдат разбрани погрешно от него. Колкото по-големи са доказателствата, толкова по-голямо ще бъде безразличието. Това ще накара измамената душа да нарича тъмнината светлина и заблудата истината. {Нашият висок призив, с. 26, Параграф 2, утринно бдение 20-ти януари}
