Най-малкият в небесното царство е по-голям от него

The least in the kingdom of heaven is greater than he

Истина ви казвам: между родените от жени не се е издигнал по-велик от Йоан Кръстител;
обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.
Мат. 11:11

Йоан Кръстител бил онзи, който дошъл "за да приготви за Господа подготвен народ." (Лука 1:17) За него още било пророкувано, че "ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба. (Лука 1:15) Йоан имал задачата да призове Израил към покаяние като подготовка за приемането на обещания Месия. Неговата безстрашие и моралност респектирали всички: от малодушния Ирод до обикновения редови войник. Защо тогава Иисус казва за него , че "най-малкият в небесното царство е по-голям от него"?

Иисус произнесъл тези думи за Йоан след като Йоан пратил учениците си при него, за да Го питат: "Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?" (Мат. 11:3) Духът на пророчеството показва как онзи, който посочил на народа Христос с непоколебима увереност сега се усъмнил в Него:

"Откъснат от свободния живот в пустинята и от големите тълпи, които го заобикаляха, за да чуят думите му, сега бе заключен между стените на тъмнична килия. Затворен бе в крепостта на Ирод Антипа. По-голямата част от Йоановата служба бе преминала в областта на изток от река Йордан, която беше под управлението на Антипа. Самият Ирод бе слушал проповедта на Кръстителя. Разпуснатият цар бе треперил от призива за покаяние. “- Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет- и когато го слушаше, той вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.” Йоан се отнесе към него правдиво, укорявайки го за непочтения му съюз с Иродиада - жената на брат му. За известно време Ирод плахо се стараеше да разкъса връзките на греха, които го обвързваха, но Иродиада го стягаше все по-здраво в своята клопка, докато изля гнева си върху Кръстителя, като накара Ирод да го хвърли в затвора.
 

Животът на Йоан бе изпълнен с активен труд и мракът и бездействието на този затворнически живот много му тежаха. Когато седмиците отминаваха без никаква промяна, отчаянието и съмнението го завладяха. Учениците му не го изоставиха. Беше им позволен достъп до затвора и те му донесоха вестта за делата на Исус. Разказаха му, че хората се тълпят при Него. Но се питаха защо, ако този нов учител бе Месия, не направи нещо, за да освободи Йоан. Как можеше Той да допусне верният Му вестител да бъде лишен от свобода и може би от живот?

Тези въпроси не останаха без последици. На Йоан бяха внушени съмнения, които иначе никога не биха се породили в ума му. Сатана се радваше да слуша думите на тези ученици и да гледа как те нараняват душата на Божия вестител..." Копнежът на вековете - гл. 22 - Затварянето и смъртта на Йоан Кръстител - параграф 1-3

Най-близките на Христовия предтеча станали инструмент на Сатана за всяването на съмнение в ума на Божия човек в този критичен час. И все пак, защо вярата на онзи, който е трябвало да служи като пример за бъдещите поколения християни, които щели да бъдат преследвани и много от тях да загубят живота си, са разклатила? Бог не бил ли способен да опази своя верен служител този най-кризисен за него час? Има ли това връзка с думите на Христос към множеството, изречени след като изпратените от Йоан се запътили обратно към обезкуражения им учител? Въпреки толкова възвишената мисия на Йоан Иисус заявил, че най-малкия в небесното царство е по-голям от него. Ето какво казва вдъхновението по този въпрос:

Йоан Кръстител, както и учениците на Спасителя, не разбираше естеството на Христовото царство. Той очакваше Исус да заеме Давидовия трон и тъй като минаваше времето, а Спасителят не предяви правата Си за царската власт, Йоан се обърка и разтревожи. Той бе заявил на народа, че за да приготвят пътя пред Господа, трябва да се изпълни пророчеството на Исая - планините и хълмовете трябва да се снишат, кривите пътища да се изправят и неравностите да се изравнят. Той бе очаквал високите места на човешката гордост и власт да бъдат съборени. Посочил бе Месия като Този, в Чиято ръка бе веялката и Който щеше внимателно да очисти Своето зърно, Който щеше да събере пшеницата в Своята житница и да изгори плевелите с неугасим огън. И Йоан, подобно на пророк Илия, в чийто дух и сила се бе явил в Израил, очакваше Господ да открие Себе Си като Бог, Който отговаря с огън.  Копнежът на вековете - гл. 22 - Затварянето и смъртта на Йоан Кръстител - параграф 4

За съжаление дори онзи, който трябвало да призове народа към покаяние имал неправилни възгледи за естеството на Божието царство. Погрешната концепция до която Сатана довел Израил заради тяхното нарушаване на Божия закон се изразявала в едно преклонение пред силата. Те отхвърлили истинското познание за Бога, което разкрива Неговия любящ характер и предпочели да се кланят на силата и външните изяви:

Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си,  24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД. Ер. 9:23, 24

Евреите наблягали на онази част от пророчествата за Месия, които Го представяли като идващ в сила и слава, а пренебрегвали текстовете, които ясно показвали, че пътят към тази слава минава през унижението и слабостта. Нашият небесен Баща даде Своя единородния Син, за да ни върне правото в Неговото наследство като Негови сънаследници. Тази необяснима любов разкрива истината за това какъв е Бог и това е Неговата същност. Проявите на сила и демонстрациите не са самият характер на Бога; те си остават само негови прояви. За съжаление дори Илия и Йоан Кръстител не били напълно освободени от преклонението пред силата. Йоан не се уплашил от Ирод, но го изобличил за връзката му с Иродиада и това събудило нейната ярост. Илия също бестрашно изобличил Ахаав, но по-късно избягал от Езавел на планината Хорив. След всичките прояви на сила, Бог и Христос искали да напомнят на своите служители какъв е източникът на истинската реформа:

Учениците отнесоха вестта и тя бе достатъчна. Йоан си спомни пророчеството за Месия: “Защото Господ Ме е помазал да благовествам на кротките. Пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината на благоволението Господне” (Исая 61:1,2). Делата на Христос не само Го изявяваха като Месия, но показваха и по какъв начин трябваше да се установи Неговото царство. На Йоан бе открита същата истина, както и на Илия в пустинята, когато “голям и силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса. И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня” Бог говори на пророка с “тих и тънък глас” (3 Царе 19:11,12). Така Исус трябваше да извърши Своето дело не със звън на оръжия или чрез преобръщане на тронове и царства, а като говори на сърцето на човека чрез живот на милост и саможертва. Копнежът на вековете - гл. 22 - Затварянето и смъртта на Йоан Кръстител - параграф 14

Истинската промяна се осъществява само, чрез откровение за Божия характер на любов, милост и справедливост, а проявите на сила си остават само прояви на това, а не самият източник. Когато Бог изявил най-великата Си сила, Която се родила от самото Му лоно, това се оказало доста странно и неразбираемо за хората:

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?  2 Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме —  3 презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.  4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Ис. 53:1-4

Силата на Бога е в Неговия характер, а не в мускулите Му. Когато Божият Син висял на кръста, хората се подигравали на слабостта Му без да знаят, че точно в това се проявява Неговото величие:

Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.  41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:   42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.   43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.   44 Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. (Мат. 27:40-44)

Илия и Йоан Кръстител трябвало да обърнат "сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им" (Мал. 4:6), но дори и те не разбирали напълно, че за да може това да се случи трябвало Бог да обърне гръб на Единородния Си Син:

 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.   46 А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?   47 Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия. (Мат. 27:45-47)

В този момент, когато нашите грехове разделяли Божия Син от Неговия Баща, за да можем да бъдем приети в тяхното семейно царство, хората все още си мислили, че Иисус се надява на проявите на сила като тези дните на Илия.

Когато учениците на Йоан Кръстител предали изпълнения със съмнение въпрос на своя учител, Иисус не отишъл да освободи Йоан от тъмницата въпреки че можел да направи това. Той само потвърдил пророкуваното за Него в Писанията, което било тихата изява на милостивия характер на нашия небесен Баща:

 Иисус в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:   5 слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. Мат. 11:4, 5

Застанал на границата между две епохи, Йоан наистина бил най-голям между родението от жена, но все още пред прага на онова царство, което не се оценява със количеството на силата, а с любовта на отношенията на един вечен Баща, Който трябвало да направи най-трудния избор, за да реши да Си върне изгубените деца:

"Ако не се смята радостта, която Йоан намери в своята мисия, животът му бе изпълнен с тъга. Гласът му рядко се чуваше извън пустинята. Той бе самотен. Не му бе дадено да види резултата от своя труд. Нямаше привилегията да бъде с Христос и да стане свидетел на изявите на Божествена сила, придружаваща по-голямата светлина. Не му бе отредено да види как слепи проглеждат, как болни оздравяват и мъртви възкръсват. Той не видя светлината, която излъчваше всяка дума на Христос, осветлявайки славата на пророческите обещания. В този смисъл най-малкият ученик, който видя Христовите могъщи дела и чу думите Му, бе по-привилегирован от Йоан Кръстител. Затова се казва, че е по-голям от него. Копнежът на вековете - гл. 22 - Затварянето и смъртта на Йоан Кръстител - параграф 24

Божествената сила за изцеляване е само придружител на ПО-ГОЛЯМАТА СВЕТЛИНА. О, нека и ние днес, които очакваме светлината на третия Илия да изгрее до всяка част на земята, да не се подлъгваме по проявите на сила и "огън от небето", но да позволим на Божието име (характер), напълно да се отпечата в умовете ни. Нека приемем скромния Божий Син, такъв какъвто е, идващ в името на Своя Баща, а не като втората личност на Триединството, която разчита на силата си, за да се докаже. Само така ще можем да приемем пълнотата на онзи Дух, Който вика Авва, Отче.