Maranatha Media - Bulgaria

Кои са тези три Същества?

Публикувана Юни 09, 2020 от Ейдриън Ибънс в Изобличаване на Триединството
Преведено от Деян Делчев
222 Намерена

(Статията е оригинално публикувана на 7-ми октомври, 2010 г.)

Учението за Триединството, както е изразено в адвентизма, предоставя представата за три независимо съществуващи същества, свързани в границите на любовта и единството и взели върху себе си титлите Отец, Син и Свети Дух. Можем да оприличим това на екран, върху който са прожектирани тези три идентичности, но те не са самите лица, а само тяхно представителство, което те искат да проектират в наша полза.

Това създава голям проблем, ако наистина се помисли върху него. Кои са тези три същества? Казва ни се, че това е загадка, която не можете да разберете? Но ако се свързвам с идентичността на Отец и Сина и въпреки това тази идентичност не е това, което всъщност са тези същества, тогава аз наистина ли съм в отношения с тях?

Нека илюстрирам това. Докато растях, прекарвах много безцелно време в гледане на телевизия. Гледах една програма, наречена Happy days и следях внимателно един от главните герои, наречен Ричард Кънингам. Гледах тази програма всеки ден в продължение на месеци. Усетих, че познавам Ричард. Чувствах, че мога да се свържа и да се идентифицирам с него. Проблемът е, че Ричард Кънингам всъщност не съществува, той е игран като роля от Рон Хауърд. Но аз никога не съм познавал Рон Хауърд, така че какви отношения имах в действителност? Свързвах се и изпитвах емоции с идентичност, която всъщност не съществуваше.

Ако титлата на Божия Син всъщност не е това, което Той е Исус, а е проектирана идентичност - духовен Син, която всъщност не съществува - тогава реална връзка ли имаме или проектиран и нереален образ? Не забравяйте, че Сатана винаги е искал да унищожи Божия Син и само какъв умен план е това.

Дж. Х. Уагонър обръща ясно внимание на тази идея, когато заявява:

Много отрано е имало такива, които превърнали учението за Триединството в триетизъм и на мястото на три Божествени Личности под икономиката на Отец, Син и Свети Дух, въвели три съвместно съществуващи, координирани и самовъзникнали същества, превръщайки ги по този начин в три абсолютни и независими принципа, без никаква връзка между Баща или Син, което е най-точното понятие за три бога. Дж. Х. Уагонър, Размисли върху кръщението, 1878 г.

Ако Бог наистина е Триединство от три идентични същества, които не са преки идентификатори, тогава е невъзможно да имаме връзка с тях. Ако Отец и Син не са Отец и Син, тогава ние сме обречени на тъмнината на тайнството и на това да се чудимо: кои са тези могъщи същества? Няма понятие за връзка, тъй като няма идентификационни точки, върху които да се формира тя.

Учението за Триединството, установено в църквата от Никейския събор през 325 г. сл. Хр.. Това учение унищожава персоналността на Бог и Неговия Син Исус Христос, нашият Господ" Дж. Н. Ендрюс, Ривю енд Херълд, 6-ти март 1855 г.

Не може да има връзка без правилна представа за личността. Пионерите ясно са осъзнавали това. Моля, помислете за думите на Елън Уайт в контекста на тази статия:

Писанията ясно посочват връзката между Бог и Христос и те изявяват така ясно личността и индивидуалността на всеки от тях... Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът Божий. На Христос е дадена възвишена позиция. Той е бил направен равен на Отец. Всички Божии съвети са открити за Неговия Син. Свидетелства към църквата, том 8, Гл. 43, Параграф 27-29

 

Бог е Бащата на Христос - Христос е Божият Син. Няма друг начин да ги познаваме.

Що се отнася до Святия Дух, как смятаме тази сила за същество? Формулата на вярата в Триединството се справя с това като представя Отец, Син и Дух като едно същество. Но адвентният израз е три същества.

Когато мислим за Отца и Сина, ние можем да си представим един от тях в Писанията, който да е център на Тяхното същество. Отец е на престола в центъра на вселената а Синът ходатайства до Него. Тези две същества са описани в Данаил 7-ма глава, като движещи се между святото и Най-святото място. Но ако считаме Светия Дух за същество като тях, тогава къде е центърът или мястото на Неговото съществуване? Е, Той е навсякъде. Той няма форма, тяло, няма части; Същество, което е навсякъде. Той е в цветята, дърветата, птиците и дори в нас самите. Не варвал ли в точно това и Келог?

Ти, старейшина Даниелс, и други сте говорили за тънката линия на разграничение, но аз не можех да видя каква е тя, но това изказване на сестра Уайт ми изяснява нещата. Разликата е в следното: Когато казваме, че Бог е в дървото, думата "Бог" се разбира като Бог Отец, Бог Син и Бог-Светия Дух, като трябва да се има предвид, че правилното разбиране с цел запазване на цялостните концепции в съзнанието ни, е че Бог Отец седи на Своя трон в небето, където е и Бог Син; докато Божият живот, Духът или присъствието е всепроникваща сила, която изпълнява Божията воля във вселената. Писмо: Дж. Х. Келог до У. У. Прескот. 25-ти октомври. 1903 г.

Откакто приключи съветът, аз чувствах, че трябва да ти пиша поверително по отношение на плановете на д-р Келог за ревизиране и преиздаване на книгата "Живият храм". Той (Келог) каза, че няколко дни преди да дойде на съвета, е мислил по въпроса и започнал да вижда, че направил малка грешка при изразяването на възгледите си. Каза, че през цялото време се е притеснявал, защото е искал да разбере как да говори за характера на Бога и връзката му със сътворените му дела…. След това каза, че предишните му възгледи за триединството са му пречели да представи едно ясно и напълно правилно изявление; но, че в кратък период от време той повярвал в триединството и сега можел да види доста ясно къде е цялата трудност и вярвал, че може да изчисти въпроса задоволително. Каза ми, че сега вярва в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух; и възгледът му беше, че Бог Светият Дух, а не Бог Отец е този, който изпълва цялото пространство и всяко живо същество. Той каза, че ако е вярвал в това преди да напише книгата, можел да изрази своите възгледи, без да създава грешното впечатление, което книгата създава сега. Представих пред него възраженията, които намерих в учението, и се опитах да му покажа, че то толкова напълно противоречи на евангелието, че не виждах как може да бъде преразгледано чрез промяна на няколко израза. Спорихме известно време приятелски, но, когато се разделихме, аз бях сигурен, че докторът не разбираше себе си, нито характера на своето учение. Не можех да разбера как би било възможно той да се обърне и след няколко дни да оправи книгите така, че да е наред. Писмо: А. Дж. Даниелс до У. К. Уайт. 29. октомври 1903 г. стр. 1, 2. (Акцентът е добавен)

Ако толкова много адвентисти вярват, че Светият Дух е самосъществуващо същество, което е всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо, но няма тяло или части или централна локусна точка, тогава наистина Келог е бил прав; Бог наистина живее в дървото, в цветето, а по подразбиране и в нас.

Настоящата ни църковна позиция е просто израз на това, което е преподавал Келог, с изключение на това, че Келог е разбирал последиците от подобна вяра далеч по-добре от повечето хора днес?