Христовото приложение на закона на Мойсей
Превод от оригиналната статия на английски: Christ's application of the law of Moses
Когато фарисеите докарали прелюбодейката при Иисус за присъда, те смятали, че са го хванали на тясно.
Престорената им почит към Него прикриваше дълбоко стаен заговор за погубването Му. Бяха се вкопчили във възможността да Го осъдят. Смятаха, че каквото и да реши, ще намерят причина да Го обвинят. Ако оправдаеше жената, можеше да Го обвинят в презрение към Мойсеевия закон. Ако заявеше, че тя заслужава смърт, можеше да Го обвинят пред римляните като човек, който си присвоява власт, принадлежаща само на тях. {Копнежът на вековете – с. 460, параграф – 5, гл. 50 – Всред примки, параграф 25}
Чрез тази покана, на Иисус бе дадено делото на съда:
Йоан 8:5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?
Със сигурност е вярно, че законът на Мойсей показва, че прелюбодейството е наказуемо със смърт.
Лев. 20:10 Ако някой прелюбодейства с жената на друг мъж, ако прелюбодейства с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът, и прелюбодейката.
Суровостта на този закон е накарала мнозинството от християнския свят да смятат, че Иисус дошъл да ни спаси от закона на Мойсей като прикове този закон на кръста. Но относно този закон откриваме следното:
Мойсей не е оформил закон от самосебе си. Христос, ангелът когото Бог бе назначил да върви пред избрания му народ, даде на Мойсей постановления и изисквания необходими за една жива религия и за да управляват Божия народ. Християните допускат ужасна грешка като наричат този закон суров и произволен; като след това го противопоставят на евангелието и мисията на Христос по време на земното му служене и мисия, сякаш той е бил противник на справедливите изисквания, които те наричат закона на Мойсей. {Ривю енд Херълд – 6-ти май, 1875 г., параграф 12}
Как е възможно Христос да даде на Мойсей закони от такъв порядък, че 1500 години по-късно Той да се опитва да ги премахне и унищожи? Христос срещу Себе си ли се е обърнал? Такова едно царство не може да устои и Сатана знае, че в основните принципи на изповядващия се християнски свят, спрямо закона, Христос е направен да бъде разделен срещу Себе си.
В случая с жената, която била доведена при Иисус, виждаме самия оформител на закона на Мойсей, който ни показва, как Той е възнамерявал да бъде изпълняван този закон.
Първото нещо, което им казва Иисус извършва сериозен пробив в плановете им:
Йоан 8:7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.
Тук виждаме самия законодател, който ни казва каква трябва да бъде квалификацията на онези, които са способни да извършат убиването с камъни. Трябва да бъдат без грях. Каква част от наказанията в старозаветни времена могли да бъдат извършени праведно ако тези, които изпълнявали присъдата трябвало да бъдат без грях? Има ли човек, който да е квалифициран за едно такова дело? Всички съгрешиха и не заслужават да бъдат прославени от Бога.
Освен чрез лицемерие, защо е невъзможно грешник да екзекутира друг грешник, чрез убиване са камъни?
Осъдителната сила на Сатана би довела такъв да установи една теория за справедливостта, която не е последователна с милостта. Такъв ще настоява, че има службата да бъде гласът и силата на Бога, ще твърди, че решенията му са справедливи, чисти и без недостатък. Така той заема позицията на седалището на съда и заявява, че съветите му са непогрешими. Ето тук се явява онази безмилостна справедливост, фалшификат на истинската справедливост, който е така омразен на Бога. Писмо 16 a, 1892 г.
В началото на великата борба, Сатана бе заявил, че законът на Бога не може да бъде спазван, че справедливостта била непоследователна с милостта и че ако законът бъде нарушен, ще бъде невъзможно грешникът да бъде опростен. Всеки грях трябва да получи своето наказание, настояваше Сатана; и ако Бог опрости наказанието за греха, Той не би бил Бог на истината и справедливостта. Копнежът на вековете – с. 761/гл. 79 – Свърши се! - параграф 17
Когато нашите първи родители яли от плода и приели принципите на Сатанинското царство, те възприели ума на Сатана по отношение на закона и справедливостта. Съдебната система на Сатана не предоставя никаква милост. Всички грехове трябва да бъдат наказани. В случая със Сатана, грехът означава нещо, което е в несъгласие с мислите му. Затова и ние като човешки същества сме наследили идеята, че всички които не са съгласни с нас трябва да бъдат безмилостно наказани, според престъплението си.
Ето защо е невъзможно грешник да умъртвява друг човек, изхождайки от собственото си тълкувание на закона, понеже хората ще използват закона, за да унищожат несъгласните с тях, точно както фарисеите се опитвали да направят с Иисус. Използвали закона на Мойсей, за да се опитат да унищожат Христос. Сатана използва точно този принцип срещу Бога. Той използва закона на Мойсей по начин, който унищожава увереността ни в любящия характер на нашия небесен Баща. Как той прави това? Чрез неговата безмилостна съдебна система фалшификат.
Каква е целта на закона?
Гал. 3:24 Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
Римл. 3:19 А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.
Евр. 7:19 Понеже законът не е усъвършенствал нищо – асевъвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
Когато жената бе доведена в нозете на Иисус за присъда, той (законът) е извършил делото си. Той направил това за което е замислен. Случващото се след това е точно това, което Иисус винаги е възнамерявал да направи за грешника, който е усещал дълбините на своята греховност.
Йоан 8:10-11 И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус й каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди? 11 И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.
Осъждането на греха чрез закона е от жизнено значение, за да може да се даде милост. Защото без убеждението за грях няма нужда от благодат; без смъртна присъда няма нужда от милост. И така ние четем:
Йоан 1:17 (Нов международен превод) Тъй като законът бе даден чрез Мойсей; благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.
Римл. 5:20 А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта.
Библейският принцип за осъждението не е същият като човешкото осъждане, също както Божият гняв не е като човешкия. Човешкото осъждане не води до милост, обикновено човешкото осъждение води само до разделение и презрение. Но нашият Баща не е такъв. Библията говори ясно за една служба на осъждението, която е славна.
2 Кор. 3:9 Защото ако служението на осъждението е славно, то служението на правдата го превъзхожда много повече в слава.
Божието служение на осъждането е славно, защото води към милост, прощение и правда. Той не е наказателен в Своето осъждане, но в това дело е винаги любящ.
Когато Иисус дал инструкцията на Мойсей, че онези които извършват прелюбодейство трябва да бъдат умъртвени, Той искал да представи на умовете им ужасните резултати от въвличането в едно такова деяние. Понеже четем:
Яков 1:15 И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
Грехът е това което докарва смъртта. Грехът е самоунищожителен. Инструкцията в закона била дадена по този начин, за да изяви смъртоносната природа на греха. Павел ни казва, че това служение на смъртта, което кара хората да виждат, че са достойни за смърт е едно славно дело.
2 Кор. 3:7 Но ако служението на смъртта, написано и издълбано на камъни, бе славно,…
Щом веднъж приемем декларацията на смъртта; започнем ли да жалеем за греховете си под убеждаващото действие на Духа, тогава сме готови да приемем в пълнота, опрощаващата благодат и милост на Бога.
Иисус, онзи, който дал закона на Мойсей, разкрил ясно как възнамерява да бъде използван този закон. Той имал намерение да се използва по такъв начин, че да докара милост на съкрушения грешник.
Тя не дръзвала да вдигне очи към лицето на Спасителя, но тихо очаквала съдбата си. С изумление видяла, че обвинителите й напускат онемели и объркани; и тогава до ушите й стигнали думите: "Нито аз те осъждам: иди си и не съгрешавай повече." Сърцето й се разтопило и тя се хвърлила в краката на Иисус, плачеща с благодарна любов и изповядваща греховете си с горчиви сълзи.
За нея това бе началото на нов живот, живот на чистота и мир, посветен в служба на Бога. С привдигането на тази паднала душа, Иисус извърши едно по-велико чудо от изцеляването и на най-тежкото физическо заболяване; Той излекува духовното заболяване, което води към вечна смърт. Тази каеща се жена станала една от Неговите най-непоколебими последователи. Със себепожертвувателна любов и посвещение тя отплатила за Неговата прощаваща милост. {Копнежът на вековете – с. 462, параграф 2/гл. 50 – Всред примки - параграф 32 }
Колко чуден е Духът, който убеждава за грях чрез закона, за да можем да получим опрощаващата милост и любов на Бога. Колкото по-голямо е осъждението, което усещаме, толкова по-големи са опрощението и милостта, които получаваме. Защото помнете:
Римл. 5:20-21 А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта; 21 така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.
Искате ли законът да влезе в ума ви, за да направи греховното ви състояние да изобилства? Колкото е по-голямо осъждението, толкова по-голяма е благодатта, защото четем:
Лука 7:47 Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.
Колко тъжно е, че хората, които изкусили тази жена да извърши прелюбодейство не могли като нея да бъдат доведени в нозете на Иисус, за да получат прошка. Ужасното преживяване на жената, която била изобличена за своя грях, всъщност я довело до изкупление, но човекът, който бил извършил това с нея не бил доведен в ужаса си при нозете на Иисус и е много вероятно да е пропуснал своята възможност за вечен живот, защото скрил себе си от процеса на съда, който щял да му докара милост.
Много хора днес казват: благодарим на Бога, че не живеем под Стария завет с правилата за убиване с камъни. Но такова едно изказване се основава на погрешно разбиране за това как Христос е прилагал закона. Бог никога не е искал да се изпълняват някои от наказанията написани в Мойсеевия закон, но по скоро е искал да осъзнаем греховността на греха, за да може да получим милост. Всички се нуждаем от дълбоко убеждение за грях чрез закона, за да може да получим опрощаващата благодат на Христос.
Заради последиците от продължаващото престъпление, моралния закон бе повторен с ужасяваща величественост от Синай. Христос даде на Мойсей религиозни предписания, които трябваше да управляват всекидневния живот. Тези постановления бяха дадени ясно с цел съхраняване на десетте заповеди. Те не бяха сянкови образи, които изчезват при смъртта на Христос. Те трябваше да обвързват човека във всяка епоха докато трае времето. Тези заповеди бяха подпомогнати от силата на моралния закон, и те обясняваха този закон по един ясен и определен начин. {Ривю енд Херълд, 6-ти май, 1875 г., параграф 10}
Да благодарим на Господ за делото на Духа чрез закона. Да благодарим на Господ тогава когато се чувстваме бедни по Дух, гледайки към високия стандарт на закона. Ако искаме още благодат тогава се нуждаем от все по-дълбоко убеждение за греховността чрез закона.
В лицето на закона си, Бог даде на човека едно завършено правило за живот. Ако бъде следвано, той ще живее чрез него, чрез заслугите на Христос. Ако бъде престъпвано, то има силата да осъжда. Законът изпраща хората при Христос, а Христос им сочи обратно към закона. Ривю енд Херълд – 27-ми септември, 1881 г.
Това ни казва, че служението на смъртта живота ни трябва да продължи докато бъдем запечатани. Тогава това дело ще изчезне като стара дреха.
Писанията показват ясно, че делото на освещението е прогресивно. Когато при обръщането си грешникът намира мир с Бога чрез кръвта на изкуплението, християнският живот е едва започнал. Сега той трябва да „върви към съвършенство;“ за да расте "към мярката на ръста на Христовата пълнота." Великата борба – с. 470. параграф 1/гл. 27 – Съвременни пробуждания - параграф 26
Така че, когато чувстваме дълбоко убеждение за грях чрез закона, това е делото на утешителя:
Йоан 16:7-8 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. 8 А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: 9 за грях, защото не вярват в Мен.
Дълбокото убеждение за грях е утешително, когато е извършвано от Духа на Бога. Тогава то ни подготвя да бъдем убедени в правдата на Христос. Колко сладка е тази утеха!
Така че, ето защо е толкова утешително, когато Иисус възвеличава закона и казва:
Мат. 5:28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
Това е делото на утешителя. Когато Духът на Бога работи в сърцето на човека и той чете този стихa, ще се почувства изгубен. Ако живеем чрез системата за справедливост на Сатана ще извикаме като Каин – наказанието ми е по-голямо от това, което мога да понеса, ще прокълнем Бога и ще умрем, но ако знаем, че Бог е винаги милостив и изобилващ с доброта и истина, тогава ще бъдем утешени с познанието, че Бог ни прощава, когато Му изповядваме своята греховност.
И така, когато посочваме към законите на Стария завет като такива, които не са повече приложими, ние разкриваме вярата си, че Богът на Стария завет е един отмъстителен Бог, който копнее да наказва и убива хора. Не е било такова намерението за даването на закона. Но грешните хора, инфектирани от идеите на Сатана са извратили закона на Бога като такъв, който представя Бога като убийствен тиранин по образа на Сатана. Дано бъдем освободени от този фалшив възглед за Божия характер.
Така че нека коленичим с онази жена хваната в прелюбодейство и да почувстваме ужаса на закона срещу нас, така че когато се хванем за нозете на Иисус да чуем думите “нито Аз те осъждам, иди си и не съгрешавай повече” чрез силата на Моя Дух.
