Как Иисус отговорил на властта преди кръщението Си?

Превод от английски на оригиналната статия: How Jesus Responded to Authority Before His Baptism

Отговорът, който Петър дал на въпроса на Иисус “Кой казвате, че съм аз?” поставя много от нас в конфликтно положение с църквата ни. Да вярваш, че Христос е наистина самият „Син на живия Бог“ (Мат. 16:16) те поставя в дисхармония с онези, на които е била поверена отговорността за ръководство на Божията заветна църква.

Реакцията ни при този конфликт, ще говори много повече за това какво смятаме всъщност, че означава Иисус да бъде Син на Бога. Как живеете в едно общество на вярата, което отхвърля сърцето на вашата вяра? Много мои приятели и колеги от пасторите ми казваха, че трябва “да постъпя почтено като напусна.” Съветът, който ми бе даван най-често е, че съм упорит и своеволен и че поставям себе си над колективната мъдрост на назначените от Бога водачи. “Ейдриън, какво те кара да си сигурен, че си прав, а всички други верни мъже в заблуда?” бе отправеното към мен предизвикателство. “Да не би да твърдиш, че имаш монопол над истината?” Тези предизвикателства бяха далеч по-недиректни от много други, които получавах, когато ми казваха, че съм отхвърлен и че дяволът е поел контрол над ума ми.

Когато получите голямо количество такива коментари, изкушението да вземете примера на Христос и апостолите в Писанието, от времето на пророческото им служене, става много голямо. Ето един добър пример:

Деян 4:19, 20 Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете; 20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

Йоан 8:44, 45 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

Мат. 23:9-14 И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният. 10 Не се наричайте и наставници, защото Един е вашият Наставник – Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде служител. 12 И всеки, който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси. 13 Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат. 14 (Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото изпояждате домовете на вдовиците, даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане.)

Щом като посочваме Христос и апостолите, а те са нашият пример, тогава в определена степен имаме увереност, че това е начина по който трябва да реагираме спрямо онези, които се опитват да защитят църквата срещу вярата, че Иисус е истински Божий Син.

Макар че това е изкушаващо, то пренебрегва няколко библейски принципа и осигурява едно защитно покривало за плътското сърце, да се защити срещу подигравките и презрителните забележки на църквата.

Библията ни казва:

1 Тим. 5:1 Не изобличавай старейшина, но се отнасяй към него като към баща; а към младите мъже като към братя;

Духът на пророчеството ни казва:

Родителите имат право на такава любов и уважение, каквито човек не дължи на никое друго лице. Самият Бог, Който им е възложил отговорност за поверените на тяхната грижа човешки души, е наредил в ранните години от живота на децата си родителите да бъдат за тях вместо Бога. И който отхвърля законния авторитет на родителите си, отхвърля Божия авторитет. Петата заповед изисква децата не само да отдават уважение на родителите си и да ги слушат, но също да им оказват любов и нежност, да облекчават грижите им, да пазят репутацията им и да ги подпомагат и утешават на старини. Тя включва и уважение към проповедници, управници и всички други, на които Бог е дал авторитет. Патриарси и пророци – с. 308 / бълг. гл. 27 – Законът даден на Израил - Параграф 24

Дали църковните членове са свободни да казват на църковните водачи, че са от дявола или че са лицемери, които ги очаква осъждение? Това ли е свободата, която ни дава вярата в Сина на Бога? Да не бъде!

Тези стихове, които толкова често се цитират, се отнасят за Христос и апостолите в тяхната пророческа служба. Когато Христос бе помазан за Месия, Той бе определен за службата на пророк, учител и апостол. Обърнете внимание как Иисус обявява Своята мисия след кръщението Си.

Лука 4:18, 19 „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господна година.“

Христос бил помазан да:

1. Проповядва евангелието

2. Да изцелява онези със съкрушено сърце

3. Да прогласи освобождение на пленниците

4. Да освободи угнетените

5. Да прогласи благоприятната Господна година.

Тези 5 задачи били дадени на Христос, чрез помазването на Духа. Способността да освобождава угнетените включвала премахване на игото на фарисеите, което обвързвало душите на хората с бремена. На Иисус била даден власт да предизвиква открито водачите. Това било част от ролята Му след Неговото кръщение. Забележете отново как Иисус излязъл в силата на Духа.

Лука 4:14, 15 А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност. 15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

Същото е вярно и за учениците. Духът на Бога дошъл над тях на Петдесятница със сила и на тях били дадени няколко дарби на Духа, в това число и пророчески дар, способност да изцеляват и да проповядват евангелието.

Обърнете внимание, че преди да бъде кръстен Иисус, Той не е изобличавал фарисеите, нито пък е предизвиквал открито учението им.

Не атакуваше предписанията и практиката на учените равини, но когато Го укоряваха за Неговите скромни навици, оправдаваше поведението Си с доказателства от Божието слово. По нежен и благ начин Исус се опитваше да угоди на хората, с които общуваше. {Копнежът на вековете – с. 84, 85 / бълг. гл. 9 – Дни на борба – параграф 2, 3}

Има голяма разлика между служенето на Иисус преди и след кръщението Му. Тук се казва, че по всякакъв нежен и подчиняващ се маниер Иисус се е опитвал да угоди на онези, с които е влизал в контакт. Кои са били тези, с които Той е влизал в контакт, на които се е опитвал да се подчини по всякакъв начин?

Ръководени от учителите в синагогата, юношите бяха наставлявани с безброй изисквания, които се очакваше да изпълняват като правоверни израилтяни... Хората се бяха отклонили от Божието слово и бяха издигнали свои измислени теории. Спазваха традиционни ритуали, които нямаха никаква стойност. Богослужението им беше обикновен кръг от церемонии. Святите истини, които то трябваше да предава, бяха скрити от поклонниците. Той видя, че в службите, които се изпълняваха без вяра, хората не намираха мир. Не познаваха свободата на Духа, която биха получили, ако служеха на Бога на истината. Исус бе дошъл да придаде смисъл на богослужението и не можеше да одобри смесването на човешки изисквания с Божествените предписания. Копнежът на вековете – с. 83, 84 / бълг. гл. 9 – Дни на борба – параграф 1, 2

Иисус видял, че водачите бяха издигнали измислени от тях теории; Той знаел, че службите им били без всякаква стойност, но все пак се опитвал да се отнася към тях с пълна покорност и нежност. Едва когато се опитвали да Го принудят да следва техните пътища, Той заставал твърдо и представял едно ясно библейско заявление за позицията Си.

книжниците и старейшините предположиха, че ще се поддаде лесно на ученията им. Караха Го да приеме традициите, установени от древните равини, но Той ги проверяваше чрез авторитета на Святото писание. Би послушал всяка дума, излязла от Божията уста, но не би се подчинил на човешки измислици. Копнежът на вековете – с. 85 / бълг. гл. 9 – Дни на борба – параграф 3

Нашият пример в поведение при настоящата ни ситуация трябва да бъде този на Иисус преди кръщението Му и встъпването Му в пророческата служба. Трябва внимателно да четем за делото на Иисус преди да стане на 30 години. Глави от 7-ма до 9-та на Копнежът на вековете съдържат много инструкции за нас какво да правим в дни на борба.

Дали Иисус знае как се чувства човек, когато е наричан инат, заради това, че живее според стриктното и буквалното „Така казва Господ“?

Стриктното Му послушание към Божия закон осъждаха като инат. Копнежът на вековете – с. 86 / бълг. гл. 9 – Дни на борба – параграф 6

Обвинявали ли са Иисус, че има Себе Си за по-добър от ръководителите? Определено!

Обвиняваха Го, че се смята за по-горен от тях и Го укоряваха, че се поставя над всички учители, свещеници и управители на народа. Често се опитваха да Го сплашат, но Той продължаваше да има за Свой водач Писанията. Копнежът на вековете – с. 87, параграф 2 / бълг. гл. 9 – Дни на борба – параграф 9

Нека изучаваме внимателно живота на Иисус по време на детството Му и младежката Му възраст, когато Той е имал отношение с една църква, която все още била призната от Бога, но въздигала собствените си човешки теории. Нека се опитваме да бъдем нежни и покорни по всякакъв възможен начин, докато се молим на Бога да отвори пътя за въздигането на Божия Син.

Нашият небесен Отец ще изпълни със сила тази вест и скоро ще бъде дадена властта за освобождаване на угнетените, но дотогава, нека се учим да бъдем като Иисус преди голямото изливане на Духа над Него.