Maranatha Media - Bulgaria

Излизането от Отец

Публикувана Май 04, 2010 от Гари Хълкуист в Синът на Бога
1,243 Намерена

Превод от английски на оригиналната статия: Coming out of the Father

Апостол Йоан използва гръцкия глагол екзеркомаи (да излезе от) шест пъти в своето евангелието. Той се появява в няколко различни форми в зависимост от граматическото време, лицето и наклонението на глагола.


 

Йоан 8:42

Иисус излязъл от Бога (ек тоу теноу екс?лтон)

Йоан 13:3

Иисус е излязъл от Бога (апо теоу екс?лтен)

Йоан 16:27

Иисус излязъл от Бога (его пара тоу теоу екс?лтон)

Йоан 16:28

Иисус излязъл от Отец (екс?лтон ек тоу патрос)

Йоан 16:30

Че си излязъл от Бога (лапо теоу екс?лтес)

Йоан 17:8

Иисус излязъл от Отец (пара соу екс?лтон)


 

Тази дума екзеркомаи има следното определение в Конкорданса на Стронг:

да излезе (буквално или фигуративно): - идва-(от, извън), да напусне (от), да избяга, да излезе, отива (навън, далеч, напред, извън, оттам), произлиза (напред), разпростира се.

Тя е съставена от два гръцки корена: екс- (извън, като в „изход“) и еркоме (идвам). Така че тя означава буквално „излизам“.

Дали тези текстове се прилагат по някакъв начин за потокът на живота от Извора? И щом като Христос говори във всеки един от тези текстове, дали той обяснява защо е наречен Синът на Бога?

Вярно е че екзеркомаи не означава физическо раждане в човешки смисъл. Но има указания от Писанията и вдъхновението, че то означава нещо повече от придвижване от едно място към друго. Ако изключим текстовете, в които се говори за Христос и неговия Баща от списъка горе, останалите 20 места, където се намира думата в Новия завет могат да бъдат разделени на две равни групи.

Употреба на екзеркомаи – да оставиш нещо (10 случая)

Мат. 25:1
Марко 1:38
Марко 3:21
Марко 8:11
Марко 14:16
Лука 8:35
Йоан 12:13
Йоан 21:3
2 Кор. 2:13
3 Йоан 1:7

10 девици излизат (от?) да посрещнат младоженеца
Иисус излезе (от ?) за да проповядва
Приятелите на Иисус излязоха (от ?) да го хванат
Фарисеите излязоха (от ?) да го питат
Учениците излязоха (от ?) да подготвят Пасхата
Хората излязоха (от ?) да видят Иисус
Хората излязоха (от ?) да го посрещнат
Учениците излязоха (от ?) да хващат риба
Павел излязъл (от ?) в Македония
Те излязоха (от ?)

Тези примери не показват обекта (сказуемото) от който е „излязъл“ „субектът“ (подлогът). В някои от тях обаче, е възможно субектът да е излязъл от някаква затворена среда. И това е същинското значение на екзеркомаи така както е показано ясно във втората група текстове:

Употреба на екзеркомаи – да излезе от нещо (10 случая)

Мат. 12:44
Лука 11:24
Мат. 26:30
Марко 14:26
Йоан 4:30
Фил. 4:15
2 Йоан 1:7
Откр. 9:3
Откр. 15:6
Откр. 18:4

злият дух излезе от къщата (екз?лтон)
нечистият дух излезе от човека (екз?лтон апо)
Учениците излязоха от горната стая (екз?лтон еис)
Учениците излязоха от гроната стая (екз?лтон еис)
хората излязоха от града (екз?лтон ек)
Павел тръгна от македония (екс?лтон апо)
Измамници са излезли от църквата (екс?лтон еис)
Скакалци излязоха от дима (ек екз?лтон)
7 ангела излязоха от храма (екс?лтон ек)
Божият народ излиза от Вавилон (екзелтате екс)

При всеки един от тези текстове, субектът (подлогът) е бил първоначално в нещо, а след това е излязъл от там – в къща, в човек, в стая, в град, в страна, в църквата, в дима, в храма. Йоан демонстрира характерния си стил като добавя предлога ек или екс, за да наблегне на това, че действието е насочено „навън“.

По този начин ни се дава възможността да решим как ще разберем екзеркомаи в текстовете относно Отец и Сина.

Можем да пренебрегнем същинското значение на думата ако сме принудени да го направим заради предварително установените ни вярвания, като го сведем просто до едно напускане на непосредственото присъствие на Отец, или напускане обителта на Бог. Или можем да посочим предлогът пара (който освен близо до, може да означава също и от), който е използван в най-малко от въпросните текстове. Но при 14 от 16-те места в евангелието на Йоан са преведени „от" когато са с глаголи, означаващи "изпратен, приема, роден, чут."

Обаче обърнете внимание, че тези шест текста не са неясни заради заради неопределеност на обекта (сказуемото), от който излиза субекта (подлогът). “Бог” и “Отец” е представено ясно.

Иисус изяснява по-нататък това, заявявайки няколко пъти, че той е бил в Отец и Отец е бил в него (Йоан 10:38; 14:10,11,20; 17:21,23). Иисус казал, че когато ядем неговата плът и пием неговата кръв, той пребъдва в нас (Йоан 6:56). Това не е по физически начин, но чрез директно духовно общение на ум с ум. “Нека същият ум бъде във вас, който беше и в Христос Иисус” Фил. 2:5, "чрез неговия Дух във вътрешния човек, та да живее Христос в сърцата ви чрез вяра" Еф. 3:17.Умът на Отец беше в Христос; този същият ум трябва да бъде и в нас.

Интересно е да се види как Елън Уайт използва тези текстове.

"А това е вечен живот, да познаят тебе единият истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил." [Йоан 17:3.] "Аз им дадох думите, които ти ми даде; и те ги приеха, и узнаха със сигурност, че Аз съм излязъл от теб, и повярваха, че ти си ме пратил." [Йоан 17:8.] Тук е представено делото, което стои пред нас, да бъдем представители на Христос, както той беше представител на Отец в нашия свят.” Християнско възпитание 1893 г., с. 157

Тя избира селективно само два стиха от 17-та глава, охарактеризиращи изпращането на Иисус Христос от единия истинен Бог да бъде представител на Отец, защото Христос е “излязъл от“ Отец. Тази интимна връзка на родения Син, излизащ от своя Отец, е това което го квалифицира да бъде представител на Отец.

Единият истинен Бог трябва да бъде възвишаван от всеки учител в нашите училища. Молитвата на Христос за Неговите ученици беше: "Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти ми даде да извърша. И сега, О Отче, прослави Ме със Себе Си със славата, която имах при Теб преди да го има света. Изявих името Ти, на човеците, които ми даде от този свят: Те бяха твои, и Ти Ми ги даде; и те опазиха Твоето слово. Сега те разбраха, че всичко, което Си ми дал е от Теб. Защото Аз им дадох думите, които Ти ми даде; и те ги приеха, и разбраха със сигурност, че Аз излязох от Теб, и повярваха, че Ти си ме изпратил." Йоан 17:4-8.” 20-ти юли, 1899 г., Съвети към родители и учители, и ученици – 1913 г., с. 459

Фокусът е отново къ единият истинен Бог, Отец, който дал всичко на Сина Си, който е излязъл от Отец, за да изяви Неговото име и характер.

“За онези, които вярват в Христос, Иисус се молил: "Освети ги чрез истината Си: Твоето слово е истина: . . . за да може те всички да са едно; както Ти, Отче, си в Мен, и Аз в Теб, така и те да бъдат едно в Нас, та да повярва светът, че Ти си ми пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; та да бъдат едно, както Ние сме едно" (Йоан 17:17-22). "О, Отче праведни, светът не Те позна: но Аз те познах, и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И аз им заявих Твоето име, и ще го заявя: та любовта с която Ти си ме възлюбил да бъде в тях, и Аз в тях“ (стихове 25, 26).

“Кой може да схване естеството на правдата, която прави вярващия грешник здрав, представяйки го на Бога без петно или бръчка или каквот и да е друго нещо? Имаме зареченото слово на Бога, че Христос е направен за нас правда, освещение и изкупление. Бог да ни даде да разчитаме на словото Му с пълно доверие и да се радваме на неговото най-богато благословение. "Защото Сам Отец ви обича, защото възлюбихте Мшн, и повярвахте, че съм излязъл от Бога" (Йоан 16:27).” Знамения на времето – 4-ти юли, 1892 г.

В това селектирано цитиране тя се фокусира върху това че, Отец и Сина са едно, един в друг, което позволява на Сина да познава Отец; това е основата на нашето единство с Бога, та Божията любов да бъде в нас, и Христос в нас, поради това че познаваме Него единият истинен Бог и Неговия Син. Но вместо да завърши със стих 8-ми, този път тя използва Йоан 16:27: Затова Отец ни обича, защото обичаме Неговия Син и вярваме, че той е излязъл от Бога. Това е преднамерено избран текст който казва същото като стих 8-ми, което показва, че тя не просто е включила стих 8-ми инцидентно в дугата и трактовка на Йоан 17 глава.

“Той [Иисус] казва: "В онзи ден ще искате в мое име: и не ви казвам, че ще се моля на Отец за вас, защото Отец самият ви обича, защото вие ме възлюбихте, и повярвахте че съм излязъл от Бога" (Йоан 16:26, 27). Той буквално казва, Използвайте Моето име, и то ще бъде паспортът ви към сърцето на Отец, и към всички богатства на Неговата благодат.” В Небесни Места – с. 79.

Иисус излезе от сърцето на Отец, и той може да ни заведе обратно към сърцето на безкрайната любов: защото Самият Отец ви обича!

“Видях прекрасния Иисус и видях изразът на съчувствие и симпатия и скръб на лицето Му. Скоро Го видях да приближава превъзходната ярка светлина, която обкръжаваше Отец. Придружаващият ме ангел каза, Той е в близко общение със Своя Баща. Безпокойството на ангелите изглежда бе силно, докато Иисус общуваше със Своя Отец. Три пъти Той беше закрит от славната светлина около Отец, и третият път, когато Той излезе от Отец, Неговата личност можеше да се види.” История на изкуплението - с. 42; Издигнете Го – 1988 г., с. 22

Този пасаж не цитира Йоан 16 или 17. Описанието е на Сина, който влиза в обвиващата, обкръжаваща слава на Отец и след това излизането от Отец би означавало, че той е излязъл от славата на Отец, от присъствието на Отец, от страната на Отец, от лоното на Отец.

“В тази чудна молитва на Христос, записана в седемнадесетата глава на Йоан, той казал, [Йоан 17:1-9;3:34-36 цитира се] Тук е представен целият въпрос. Всички, които ядат плътта и пият кръвта на Сина на Бога, пребъдват в Христос, и Христос в тях. "Плътта не ползва нищо," Христос казал: "думите, които ви говоря, дух са и живот са." Ако се оценява словото, тогава то ще бъде послушано.”

След това тя коментира:

"Пазете се от кваса на фарисеите, който е лицемерие," бяха думите на Христос, които той изговори на своите ученици. Той ги умоляваше да слушат, и да не приемат доктрини, които не бяха от Бога.” Домашният Мисионер, 1-ви юли, 1897 г.

“За тези Спасителят казва, "Сам Отец ви обича, защото вие ме възлюбихте, и повярвахте, че съм излязъл от Бога." "О, Отче праведни, светът не те е познал: но аз те познах, и тези знаят, че ти си ме пратил. И аз им заявих твоето име, и ще им го заявя; та любовта, с която си ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях." “Христос дойде да разкрие на света познанието за характера на Бога, от което светът бе лишен.” Ривю енд Херълд, 1-ви ноември, 1892 г., параграф 11

Тук контекстът е как христос идва на света с познанието за Божия характер.

“Привилегия на всеки последовател е да разкрие Христос и Отец на света. Делото на Христос в света беше да разкрие Отец; и когато се моли за учениците си, той казал: "Както ти прати мен на света така и аз ги изпращам в света." "А това е вечен живот, да познаят тебе, единия истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.” [Йоан 17:4-7 също се цитира] “Защото аз им дадох думите, които ти ми даде; и те ги приеха и познаха със сигурност, че съм излязъл от теб, и те повярваха, че ти си ме пратил."

"Това е познанието, което ще има всеки истински свидетел. На тази скала ще стои той. Неговата вяра в Христос като Син на безкрайния Бог, могъщият Съветник, вечният Отец, Князът на Князете, ще му даде уверение. А полагайки своята вяра в Христос, той ще стане едно с Отец. Ще има познание от опит за това което е Христос за вярващия.” Ривю енд Херълд – 16-ти август, 1898 г.

Този пример също завършва със стих 8-ми, така че точно след като казва, че Той е излязъл от Отец, Елън Уайт коментира: Това е познанието, скалата, вярата която схваща Христос като Синът. “Могъщият Съветник” е вместо „Съветникът, могъщият Бог.”

“Христос отпечатва в умовете на вярващите фактът, че те трябва да имат славата, която му е дал Отец, за да може всички, които го обичат и му служат да бъдат едно с Бога. "Защото аз им дадох думите, които ти ми даде; и те ги приеха, и със сигурност познаха, че съм излязъл от теб, и повярваха, че си ме изпратил. . . .” [елипсите са от оригинала]

Тогава, след като завършва цитирането на Йоан 17:22-24, тя продължава:

“О, каква молба!...Къде е вярата ни? О, нека тя се укрепи в размишлението за възможността Бог да обича ограничения човек, точно както обича своя единороден Син!” Съботно-училищен работник – 1-ви февруари, 1896 г.

“Иисус ни е дал своето име, над всяко име. "Каквото и да поискате в мое име," казва Христос, "това ще сторя, така че отец да бъде прославен в Сина. Ако искате нещо в мое име, Аз ще го направя. Ако ме обичате, пазете заповедите ми." "Аз ви избрах, и ви определих, да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да остане; та каквото и да поискате от Отец в мое име, той да ви го даде." "Досега нищо не сте искали в мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна." "в онзи ден ще поискате в мое име; и не ви казвам, че ще помоля Отец за вас; защото самият Отец ви обича, защото вие ме възлюбихте, и повярвахте, че Аз излязох от Бога." Имаме наниз от скъпоценни перли от обещанията, ако само се синхронизираме с условията. Но да се молим в името на Иисус е нещо повече от това просто да се спомене името му в началото и в края на молитвата. То е да се молим в ума и Духа на Иисус, докато вършим неговите дела, вярваме в неговите обещания и разчитаме на неговата безподобна благодат.” Знамения на времето, 21-ви август, 1884 г., параграф 13

Нанизът от скъпоценни перли завършва с Йоан 17:8. какви са условията? Искайте, обичайте го, пазете заповедите му, принасяте плод, вярвайте, че той е излязъл от Бога, че той е буквален Син на Бога. Да вярвате в това е каквото и Филип изискваше от Етиопеца преди да му позволи кръщение (Деян 8:37).

“Седемнадесетата глава на Йоан е разгръщане на любовта, която ние трябва да подхранваме един към друг. В тази молитва Христос казал, "Аз Те прославих на земята; Завърших делото, което Ти ми даде да върша." Христос дойде да представи Отец чрез разкриване на една любов, която нямаше аналог.” [Йаон 17 цитира се отчасти]

“Тази молитва затрогва сърцето ми, и вълнува цялото ми същество. Не трябва ли да се стремим да направим живота си, който струва толкова много на Божия Син, такъв че Той да може да бъде прославен в нас?” Знамения на времето – 9-ти декември, 1903 г.

Елън Уайт действително обичала особено Йоан 17-та гл.

“Седемнадесетата глава на йоан говори ясно относно персоналността на Бог и на Христос, и за техните отношения един с друг.” “Ето персоналност и индивидуалност.” Ръкопис 124, 1903 г. В Адвентен библейски коментар – т. 5, с. 1145.

„Молитвата на христос към Неговия Отец, която се намира в седемнадесетата глава на Йоан, трябва да бъде нашето църковно кредо.” Ръкопис 12, 1899 г. В Избрани вести – т. 3, с. 21