Фрагментациятa на Филадефия или моята изповед и извинение

Оригинално публикувано на 19 януари 2016 г. 

           За всяка група хора, които са освободени от кредалното мислене следва свободата и отговорността да вървим напред в преследването н

а истината в пълнотата на Христос. За тези от нас, които са намерили свобода в Духа чрез Отец и Неговия Син в контекста на Адвентното движение, ние със сигурност приехме тази възможност.

Както при всяко такова движение, то е оспорено с широк спектър от идеи и борба за идентичност в ситуация на пост-кредален адвентизъм. Всичко това трябва да бъде очаквано. Нови лица се появяват на сцената с много ограничен опит в Адвентното движение и в рамките на много кратко време са заели позиции, които са изчислени така, че да привлекат честния адвентен търсач на истината и го отклонят от твърдата платформа, създадена от пионерите на адвентизма и усъвършенствана в проповядването на вестта от 1888 година. Духовното съзнание за непълнолетните не е имало време да разбере последиците от това как адвентизмът е бил фалшифициран и развит и затова вероятно ще изчезнат под жегата на жаркото обедно слънце. Трети, които също пропускат значението на характера на това движение, попадат в капан, назовавайки адвентната църква Вавилон и призовават хората, които не са доволни да следват целите и времето на Господ да излязът към забвение. Лаодикия има много изкусителни лица.

Неизбежно е група хора с адвентно наследство, които се връщат към основите на истинския Бог, проповядван от Уилям Милър, Джошуа Хаймс, Джоузеф Бейтс, Джеймс Уайт и др. да се върнат към един от основните въпроси на дебата от 1888 г. Отстъпничеството на Триединството превърна ключовите аспекти на това послание в нещо недостъпно и предопредели неуспеха на Изследователския комитет върху вестта от 1888 г. докато не бъде разгледан този централен стълб.

През последните няколко години възходът на движението за спазването на празниците в рамките на адвентизма издигна решителен изпит върху това дали хората разбират евангелието, закона и заветите в контекста на посланието от 1888 г. 

Тежката ми инвестиция в изучаването на вестта от 1888 г. в началото на 90-те години ме постави в интересна ситуация при разглеждането на празниците във връзка с евангелието. Първоначалният ми отговор беше отрицателен, какъвто често е случаят, но когато продължих да преценявам внимателно доказателствата, парчетата започнаха да се събират. Аз също бях притиснат от този въпрос, тъй като много пазители на празника стигат до разбиране за Отец и Неговия Син. Как трябва да се приемат тези хора? Трябва ли да бъдат осъждани като анти-евангелски законници? Отново първоначалният ми отговор беше „да“, но отново с много молитва и размисъл се появи друга гледна точка, закрепена по-твърдо на принципите на пионерите и вестта от 1888 година. Въпреки че много хора приемаха празниците в лоша рамка и в някои случаи просто извращаваха Евангелието, това не беше достатъчно, за да разубеди искрено търсещ хармонията по този въпрос.

Разбирането на запечатващата сила на съботата, която има голяма светлина в себе си и процесът на сватбата в контекста на Най-святото място, ме накара да погледна по-дълбоко в моето разбиране за връзката на Стария и Новия Завет. Следното твърдение беше определящ момент в съзнанието ми, когато го поставих в този контекст.

Мнозина, които твърдят, че вярват и преподават Евангелието, са в подобна грешка. Те оставят настрана Старозаветните писания, за които Христос заявява: "Те са тези, които свидетелстват за Мен." Йоан 5:39. Като отхвърлят Стария, те на практика отхвърлят Новия; защото и двете са части на едно неразделно цяло. Никой не може правилно да представя Божия закон без евангелието или евангелието без закона. Законът е евангелието, въплътено, а евангелието е разгръщането на закона. Законът е коренът, евянгелието е благоуханният цвят и плод, който той носи. {Притчи Христови, с. 128, Гл. 11, Параграф 14}

Връзката, дефинирана от Духа на пророчеството, е, че Старият Завет е коренът, а Новият Завет е плодът. Това е връзката между източниците и каналите, която съответства на Божествения образец на Отец и Син, и това позволява веднага да се види един пълен метод за четене на Писанието в светлината на Истинския Бог и Неговия Син. Познаването им беше ключът към правилното четене на Писанието. Това беше смела мисъл и все пак тя беше напълно отхвърлена от много от търсещите истината. Просто беше заявено, че това е твърде много. Мнозинството от служенията на движението за Божеството отхвърлиха това откритие. Сред движението на пазещите празнците принципът се приемаше с радост в контекста на неговото прилагане към съботата и празниците. Възползвах се от възможността да споделя изповедта си, че бях потъпкал постановленията и съдбите на Бог и поканих колегите си да се присъединят към мен в тази изповед. Отговорът беше приглушен от изразяването на мисълта, че ние винаги сме били верни на Божиите заповеди и наредби, оставяйки предположението, че няма много за какво да се покайваме. Колко лесно е напредналата светлина да ни заведе в лаодикийския начин на мислене.

Пътеката наистина се стесняваше, тъй като много от моите приятели от движението за Божеството, които отхвърлиха празниците, започнаха много силно да атакуват въпроса за заветите. Разбира се, въпросът за заветите е ключът към всяка валидност на празниците. Видях въпроса за празниците като съвършен изпит за разбирането на заветите във вестта от 1888 г. и реших да продължа напред в това убеждение както като прокламация на по-пълната събота, така и като изпитание за религиозната свобода за онези неща, които свободно се практикуват в Писанието без осъждане.

Този процес доведе до нещо като повторение на аспектите на кризата от 1888 г. по отношение на заветите. По-голямата част избраха да пресекат Рубикон по отношение на ясни показания от пророка, че Е. Дж. Уагонър имал истината за заветите.

Откакто направих изявлението миналата събота, че възгледът за заветите, акакто беше преподаван от брат Уагонър е истина, изглежда за много умове настъпи голямо облекчение. - Писмо 30, 1890, с. 2. (До У. К. Уайт и неговата съпруга, 10-тии март, 1890 г.)  {Ръкопис 9, с. 329, Параграф 3} 

Въпросът стана още по-интензивен с издаването на непубликуваните писания на Елън Уайт, които разкриват, че свещенническото дело на Христос е започнало при грехопадението на човечеството.

Свещенството на Христос започна веднага щом човекът съгреши. Той бе направен свещеник по Мелхиседековия чин. {Ръкопис 43б - 1891 г. (4-ти юли, 1891 г.) Параграф 5}

Спрямо тези изявления имаше една решителност да се стои до това, което се смяташе за граничните камъни и, за да може да се неутрализира нараствашия интерес към тази светлина, създаването на една привличаща идея беше неизбежно, за да може хората да бъдат предупредени срещу ходенето в тази нова светлина. Във фейсбук беше направено едно изявление, което показваше, че онези, които се нуждаят от спазване на празниците, не са приели Христос. Няколко души от движението за Божеството се съгласиха с изявлението и затова аз реших да си изясня колко твърдо е това убеждение и колко разпространено е то.

Резултатът от тази дискусия с няколко ръководители в движението за Божеството бе, че спазването на празниците  е диаметрално противоположно на евангелието и поддържането му е нещо антихристиянско и антиевангелско. Начинът по който се разви дискусията и изказаните убеждения показаха края на едно смислено  братство, в което можеше да има сътрудничество. Бях инструктиран да престана да представям моите убеждения, да се отрека и да се покая. Това не оставяше никакви други възможности освен да се оттегля от тази част на движението. Ако хората са дълбоко убедени, че обиждате Йехова и че имате духа на антихриста, тогава очевидно отношенията ще бъдат обтегнати.

Една малка утеха е фактът, че и двете страни на грешници, пораждащи спор, намериха странна хармония в техния обединен отговор, спрямо постановленията и съдбите.

По-надолу представям моето писмо в отговор на няколко ръководители от движението за Божеството, което написах в края на ноември 2015 година, тъкмо малко повече от седем години след като се бях включил в него.   

Вторник, 1 декември 2015 г.

Скъпи братя и приятели,

Благодаря ви, че отделихте време да споделите мислите си и да ми предложите съвет. Документирах ключовите точки от всеки имейл и ги събрах, за да получа консенсус на мисълта.

Намерих брат А (и следователно Брат Б) и Брат С най-обективните в техните оценки. Напълно разбирам, че брат Д ще се чувства защитен поради начина, по който нещата се развиват и следователно естествено ще говори и за субективното. Това е напълно разбираемо.

Във връзка със спазването на празника, отбелязвам следното, включително и оригиналния пост във фейсбук с цялата му опашка.

По-голямата част от въпросите, които реално разглеждаха темата, изглеждаха така:

The only people who still need to keep the feast days or any part of the system of the law are those who have not yet found Christ. – Brother D

Антихрист означава доктрина, която премахва Христос от хората и това е точно това, което прави спазването на празниците. Той търси Христос в ритуали и сенки, защото няма реалност. Това е болезнената истина. - Брат Д.

истината за Бога не е движение за спазване на празници. - Брат Д.

Бог да ви благослови Ейдриън, и ако на това желание ми бъде отговорено, знам, че ще се обърнеш от спазването на празниците. - Брат Д.

Такова поведение обаче противоречи на Христос и ако той наистина е бил обърнат, Бог със сигурност ще му покаже безумието си. Чувствам се по същия начин и за спазващите празниците - сестра А

Много съм против позицията за пазене на празника, като бивш вярващ в тях и вярвам, че краят на пътя води до разруха - Брат Ц

Когато имаме сериозни различия, можем в най-добрия случай да имаме връзка на повърхностно ниво. Смятам, че е невъзможно да сме заедно, когато се придържаме към сериозни различия. - Брат Ц

Не бих казал, че изобщо не си намерил Христос. Бих казал, че трябва да Го видиш по-ясно. - Брат Е

Пазенето на празника е същото като периода на обрязването! Твоят проблем е, че си пастор! Няма да използвам думите на брат Г, нито моите собствени. Ето какво казва Павел за служители, които вярват и насърчават (което правиш) такова учение и позиции. Филипяни 3:22 Пазете се от кучетата, пазете се от злите работници, пазете се от поборниците (или онези, които отрязват, обрязват)

На пастора той казва, че те са:

Кучета
Зли работници
Проклети (казва го два пъти)
Фалшиви братя

Мисля, че думите на Брат Д са много по-меки от тези на Павел, но да, това е линия в пясъка! Като пастори трябва да бъдем много внимателни какво проповядваме! С любов казвам Покай се! - Брат Ф

В крайна сметка е трудно да се избегне заключението, че това е много подобно на ситуацията, съществувала в Галатия. Действията говорят по-ясно от изповедите какво вярва човек. Може би Ейдриън никога не е обмислял това, но се надявам, че той ще го разгледа в светлината на неговото поведение. Може да греши, но заключенията на Брат Ф не са неразумни. - Брат Д

Истината за Бога е диаметрално противоположна на учението на празниците и аз вярвам, че дяволът го е въвел като отклонение, за да отнеме въздействието на нетринитарното послание - брат Х.

 

 

Ако оценката на Брат Ф не е неразумна и празникът няма абсолютно никакво място в истината за движението на Бог и това е духът на Антихриста, подходящ за кучета, зли работници и лъжливи братя, тогава мисля, че е малко наивно в най-добрия случай и подвеждащо в най-лошия да кажа, че не разбрах смисъла на думите на Брат Д. Просто поставих лице на думите „Единствените хора“. Ако се говори за хора, тогава кои са тези хора? Ако сложим лице на етикета, тогава трябва да притежаваме изявлението в плът, а не просто да бием въздуха с безсмислени думи. Думите са предназначени за целта и са предназначени да бъдат чути от хората. Чух тези думи и вдигнах ръка и казах, че съм един от онези хора, за които говорите. Единственият човек, който се противопостави на тази характеристика на барт Ф., която беше обявена за разумна от брат Д., беше брат А. Не чух друг да протестира срещу тази оценка. Имах лична общуване с друг човек, който не го подкрепи. Може би някои са го направили лично с Брат Д, не знам, но това говори нещо за общото чувство, което повечето от вас имат.

Беше повдигнат въпросът къде е поставен акцентът. Дали думата е ТРЯБВА да се спазват или думите са ПАЗЕТЕ ПРАЗНИЦИТЕ. Не беше предложен контекст за думата „трябва“ и дали това е нещо, което трябва да се направи, за да се получи спасение, или това е нужда, основана на съдържащото се в нея благословение. Брат И предостави допълнение към първоначалното изявление, както следва:

Щом веднъж човек намери Христос, то не трябва да търси да извършва каквито и да е други НУЖДИ, за да бъде приет. – Барт И

Добавянето на думите, за да бъде приет, поставя думата ТРЯБВА в контекста на необходимостта да се направи това, за да се получи приемане от Бог. Ако брат Д беше написал тези думи, тогава със сигурност бих се съгласил с него и с всички вас. Но тези думи не бяха включени и в по-широкия контекст, който сте предвидили, че вестите за празниците са диаметрално противоположни на истината за движението за Бога и няма място за тях при никакви обстоятелства, тогава мисля, че отговарям в контекста на цялата картина. Не мога да видя много полза в тази кампания, за да кажа, че съм разбрал погрешно смисъла, когато няколко от вас са предоставили такива празни изявления срещу всякаква връзка с празниците. Надявам се, че можете да видите това.

Друг въпрос, който бих повдигнал, е да призова за предпазливост и това се отнася за изявления като тези:

„Когато разбираме колко противоположно е пазенето на празника на принципите на Евангелието и как човек трябва да изкриви и манипулира Писанията, за да станат те законна част от християнското богослужение. Ако трябва да си кажа истината, винаги е било загадка за мен как някой толкова интелигентен като теб може честно да се хване на изкривените интерпретации на Колосяни 2 и Галатяни 3, 4, които са популярни сред пазителите на празниците. - Брат Д

Когато човек поставя под въпрос интелигентността на друг човек в този контекст, той потенциално се освобождава от своята отговорност да слуша и да обмисли внимателно друга гледна точка. Искам да кажа, че движението за Божеството е изпълнено с това отношение и това се оказва и ще се окаже голяма примка.

В този контекст искам да говоря на връзката на братска любов. Както разбирам братстовото, то позволява на братята да гледат на нещата по различни начини, без да се поставя под въпрос тяхната интелигентност, или да ги обвиняват косвено или директно в духа на антихриста. Това прекъсва връзката на Филаделфия и прави човек много уязвим за Лаодикийското състояние. Признавам, че съм толкова уязвим за това, както всеки друг.

Обвинението беше направено срещу мен и другите, че основаваме всичко на емоциите и търсим егоистично благословения за себе си. Вашата религия толкова студена ли е, че да избягва радост и благословение в Евангелието на Христос? Не вярвам да е така. Трябва ли да поставите логика и емоция едно срещу друго, както правите със Стария и Новия Завет? Няма значение дали танцуваме или скърбим, дали бързаме или празнуваме, ние сме осъдени. Но мъдростта ще се оправдае в децата си.

Малко по-различна позиция дойде от брат А и брат Б

Аз не вярам, че Бог изисква християните днес да спазват (помнят/признават) празничните дни. Ако ти или някой друг оиска да ги спазва, тогава това изляло си завиди от вас. Аз няма да съдя теб или някой друг за това. – Брат А

Тази позиция идва с една квалификация, че празниците не трябва да бъдат лансирани:

Затова не трябва да размътваме водите, като казваме - или дори предполагаме - че християните днес са призовани от Бога да почитат и празниците. Ако това бъде направено, това ще предизвика объркване ... Това е една от причините, поради която казвам, че днес тези дни не бива да се насърчават. - Брат А

Оценявам отношението в този подход и това е позиция, която заемах по-рано. Но докато размишлявах върху нейните последици, осъзнах, че това не може да работи и всъщност това е, което адвентната църква ми каза за Божия Син. Не може да работи в дългосрочен план.

Само обявявайки, че някой има лагерно събрание по време на празниците, това може да се разглежда като насърчаване. Единственият начин да си представя, че това може да стане в движението е, че го правиш сам в дома си и не го обявяваш никъде, нито можеш да поканиш някой да присъства от движението. Това може и да не е бил замисълът на това изявление, но от протестите, които получих, дори за да присъствам на празник, мисля, че това определено е вярно за някои от вас.

Тогава започва цял въпрос за защита на стадото. Ами ако новият вярващ в Отец и Сина се заинтересува от празниците и избере да присъства? Това лесно може да се разглежда като насърчаване на празниците и дестабилизиране на движението. Така че в края на краищата това не е работещо решение, въпреки че оценявам нагласата в предложението и оценявам духа на моите братя, които го споделят.

Така че аз мисля, че твоята част от истината в спектъра от становища на движението за Бога е някъде между това, че имам духа на Антихрист и че съм куче и да мълча по въпроса и да не го споменавам и да не говоря за него. Считам, че тази оценка е допустима с подхода към заветите, който според мен повечето от вас следват. Ако искате да вярвате на тази заветна система, подкрепена от хора като Джон Калвин и реформаторите, тогава наистина има малка причина за съботата от четвъртата заповед. Калвин разбра това и аз мисля, че и Брат Д също го разбра. Предполагам, че това е причината да се спазва съботата от Едем, а не четвъртата заповед. Това е изцяло в съответствие със системата на завета, която повечето от вас следват. Мисля, че това прави брат Д най-последователен.

Надявам се някой от вас да стигне до идеята, че няма значение дали десетте заповеди са вечни или не. В рамките на двете заветни системи, където се противопоставят законът и благодатта, всяко законотворчество е против евангелието. Мисля, че брат Д разбира това добре. Наблягането на благодатта, която дойде на Петдесетница, правейки Духа напълно достъпен по всяко време, наистина прави съботата несъществена за спасението и ако се осмелявате да я пазите заради закона - тогава напразно се покланяте на Създателя като законници. Това изисква диспенсационалната система на завета.

Ако бихте се осмелили да вярвате, че има специален дар на Божия Дух, който идва в съботния ден, тогава вие се движите към Духа, който е на разположение в определени времена, и не е напълно достъпен в други времена и след като направите тази стъпка тогава отричате протестантското евангелие на реформаторите и тяхната заветна система на благодат. Ако не вярвате, че в събота е налице специален дар на Духа и все още избирате да я спазвате поради вечния Божий закон, тогава не сте ли все още законници? Както Калвин заявил за съботата:

Нека сега да видим докъде се отнася тази [съботна] заповед за нас. По отношение на церемонията считам, че тя е била премахната, тъй като реалността съществуваше в Христос. (Кол. 2:17). (Забележете внимателно използването от Калвин на Кол. 2: 16, 17). Той е бил последователен в своето запитване]

184. Как? Защото, поради своята смърт, нашият стар човек е разпнат, а ние сме издигнати до нов живот. (Рим. Vi. 6).

185. Защо тогава остава за нас заповедта? Да не пренебрегваме светите обреди, които допринасят за духовното устройство на Църквата; особено честите свещени събрания, за да се чува Божието слово, да се празнуват тайнствата и да се участва в редовните молитви, както е заповядано.

186. Но не ни ли е дадено нищо повече? Да, наистина, трябва да обърнем внимание какво означава това; а именно, че са присадени в тялото на Христос и са направени негови членове, ние преставаме да вършим нашите собствени дела и така се примиряваме с управлението на Бог. http://www.fivesolas.com/calsaba.htm

Събирането в неделя за Калвин било просто в името на реда. Можем да кажем същото за това в адвентна традиция. Можете да се срещнете в събота заради реда, но церемонията е премахната в Христос. Тя става напълно безсмислена. Като имате духовното естество на Христос във вас, вие имате цялото царство през цялото време и съботата като обред е без значение. Това е естественият резултат от протестантската система на двата завета. Знам, че това ще бъде неприятно за някои от вас, но това е последователността на въпроса.

Моето убеждение е, че съботата е печат на Бога. Не искам да кажа с това, че понеже съм маркирал кутията със съботата, Бог ме хваща за главата и ме удря с небесния си печат на одобрение. Искам да кажа, че в съботата Божият Дух се влива в душата ми по-дълбоко, когато я отварям пред Него с вяра; Той ми е обещал почивката Си в тези времена. След като застанете на това място и вярвате, че свещеничеството на Мелхиседек функционира от падането на човека, съвсем просто е да се види, че този принцип може да бъде разширен в други специални времена. Документирах този процес подробно в няколко презентации. Аз открито и свободно изповядвам радостта си от заповедите на моя Отец и заявявам обещанието, че в праведността на Христос, която ми е дадена свободно, тя ще се прояви в моето подчинение на всичките Божи заповеди. Аз се наслаждавам на пророчеството на Малахия, че в последните дни Божият народ ще се вслуша в радостния призив да си спомни закона на Мойсей със постановленията и съдбите, защото Неговите заповеди не са тежки, но са извор на живот за обърнатата душа. Както ни казва вдъхновението:

Старият живот на отчуждение от Бога престава и започва новият живот на помирение, на вяра и любов. Тогава ще се “изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по дух” (Римл. 8:4) и душата ни ще изрече думите: “Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него” (Пс. 119:97). {Великата борба, с. 468, Гл. 27, Параграф 19}

Това което за мнозина от вас е пълна ерес, за мен е живот и свобода. Мислите ли, че трябва да потисна радостта, която намерих в съботата на моя Баща? Мислите ли, че трябва да стоя спокойно и тихо в името на политическата целесъобразност? Смятате ли, че е най-добре да продължите да работите в среда, в която в най-лошия случай съм обявен за куче, а в най-добрия, за втори клас християнин? Не искам да бъда фокусна точка, която да подтиква още повече вашата враждебност по този въпрос.

Не съм заслепен от факта, че много хора в движението за празниците са уязвими да търсят Бог чрез ритуали и церемонии. Вярно ли е, че някои от тях не са намерили Христос? Много е вероятно да е така, но означава ли това, че целият въпрос за пазенето на празника е осъден заради това? Опитвал с някои от вас, няколко пъти да ви призовавам, да не поставяте всички, които се наслаждават на празниците, в една кошница. Всички приемаме, че учението на Отец и Син не трябва да бъде заличено поради присъствието на Свидетелите на Йехова. Помолих да допуснете, че може да има и трети вариант. Предложих ви термина празник с библейски контекст, за да ви покажа, че има друг начин да се погледне на това, но отговорът беше - "не виждаме никаква разлика". Ако не можете да го видите, няма какво повече да направя.

Мисля, че брат С обобщи добре това, когато каза:

Вярвам, че е невъзможно да се притискаме един до друг, когато поддържаме сериозни раличия.

Ние действително имаме сериозни различия. Тези различия произтичат от убеждението ми да се придържам към учението на Е. Дж. Уагонър, (одобрено от Елън Уайт) за Заветите през 1888 г. Приемам, че много от вас виждат това по различен начин. Аз уважавам това. Те също произтича от моето виждане за съботата и как тя работи в живота ни като осветител и запечатващ фактор.

Искам да повдигна още един въпрос, свързан с линията в пясъка. Брат Д го изрази в имейла си по следния начин:

"Казваш, че съм начертала линия в пясъка, но нека те поправя. Тази линия в пясъка е била начертана преди много години. Писах срещу празниците от 90-те години, много преди да си бил част от движението на Божеството. Когато прегърна празника, ти просто прескочи линия, която вече съществуваше.” - Брат Д. 

Готов съм да бъда поправен Брат Д. Приемайки тази корекция, сега мога да обясня разочарованието, което почувствах преди събитията, които се случиха на срещите за единство в Роан планина през септември 2014 г. В публикациите и проповедите на някои от вас, които някои от вас представихте на срещите преди събранието за единство, беше очевидно, че няма да има открита дискусия по този въпрос за постановленията и по-специално за празниците. Смятах, че духът е доста суров и не желае да приема никаква възможност за различен поглед. Ако такава линия съществуваше, тогава срещите в Роан планина никога нямаше да се провеждат в отворен диалог и затова те бяха фарс във всеки смисъл на думата. На тези събрания аз със сигурност почувствах решимостта да се подтисне всяка мисъл, която исках да изтъкна, особено мислите си за това как отношенията между Отец и Син влияят на връзката на Стария и Новия Завет. От тези събрания реших, че истината не се нуждае от такъв дух, за да бъде поддържана.

Някои от вас смятат, че е напълно странно да разберат процеса на моето разсъждение, но все пак го излагам систематично в моето проповядване и писане. Изпратих ви някои от първоначалните мисли в Божествения модел и нямаше почти никакъв отговор, докато не ги отпечатах. Проучих няколко от вашите проповеди и материали и ги претеглих внимателно и разговарях с някои от вас дълбоко лице в лице, във фейсбук и дори след полети на дълги разстояния, но имах много малко конструктивна обратна връзка за моите писания и проповеди. Всичко, което чувам, е "не съм съгласен" или "приемаш твърде много неща". Брат Д ми писа насаме, че ако пазенето на празниците е плод на моята система, това е доказателство, че системата е грешна. Подлагам на съмнение този подход към темата. Така че случилото се е неизбежно, щом като това, което казвам, е нещо с което не може да се ангажирате, а само давате простият отговор: "Не съм съгласен". Тогава в крайна сметка ще има разделение. Да, признавам, че можех да се опитвам по-усилено и да умолявам, но не исках да се изправям пред постоянно отблъскване. Това слабост ли е от моя страна? Приемам обвинението.

В този момент искам да предложа извинението си на брат Д за събития, които се проведоха в Роан планина през 2014 г. Исках да се опитам да бъда свързан въпреки сериозните различия, които се появиха. Казах на брат Д., че ще се ангажирам с това. Когато имахме последната среща и се появи повече информация относно заветите, че нямало писмен закон в небето, но това било само метафора и вероятно и самото светилище на небето е такова, аз бях принуден да осъзная колко широки са различията. Стремях се доколкото можех да се държа, но тези събития ме накараха да осъзная, че различията са твърде големи, за да има смислено сближаване. Тогава, когато брат Дж. и Брат А. посочиха непоследователността на опитите да се каже, че седмичната събота е определено време, а годишните съботи могат да бъдат едно променливо време, аз знаех, че трябва ясно да заявя позицията си, за да покажа, че не подкрепям тази непоследователност. Бях готов да заема гъвкава позиция, ако групата беше отворена към идеята и предполагам, че това не е правилният начин да се правят нещата. Надявах се, че движението ще предприеме отворен подход към темата и исках да направя всичко, което мога, за да покажа откритост от моя страна. Но това се възприе само като непоследователно и аз го приемам. Затова направих изявлението си по отношение на постановленията и не потвърдих връзката на братска любов. За това съжалявам и приемам отговорността за това, което би се възприемало като двойно настройка. От моя страна се опитвах да се придържам към нещо, което не беше възможно. Така че приемам това като провал от моя страна.

Моят отговор към брат Д. този път е да попитам дали подходът ти към този въпрос е наистина християнско поведение, и второ, какво мислят за това тези от вас, които са приятели с Брат Д? Не се опитвах да принуждавам съвестта на някого, нито да принуждавам някой да взема моя страна. Просто исках да знам дали смятате, че това е справедливо отношение. Повечето от вас не само вярват, че е справедливо третиране, но и са го увеличили с повече твърдения в същата посока. Ако това е начинът, по който демонстрирате своята братска любов, тогава аз със сигурност бих се натъжил. Въпреки че този процес беше затруднен и може би съм обвинен в двойственост, този въпрос все още се нуждаеше от ясен отговор. Както каза Брат Д:

“ти ескалира една Фейсбук дискусия до там, че я превърна в международна криза. Но това може и да е добро нещо, за да се изяви ясно, че истината за Бога не е едно пазещо празниците движение."

Кризата вече съществуваше. Както каза брат Д, беше време да се изяви въпроса във всяко отношение, за да може да има ясно разбиране. Затова не се извинявам, че изпратих имейли на всички ви. Мисля, че ако обмислите това внимателно, ще видите, че не съм изпращал имейли на хора, които са противни на вашата позиция. Бях обвинен, че се стремя да набирам подкрепа за унищожаване влиянието на Брат Д. Писах на онези, които подкрепят Брат Д - казвайки: „сигурни ли сте, че това е посоката, която сте решени да следвате. Искам да знам със сигурност. Аз имам своя отговор.

Въпреки факта, че редица от вас са приели моите мотиви и че някои от вас вярват, че познавате моите намерения по-добре от мен, аз избрах да тълкувам по-голямата част от това като подкрепа за брат Д. Като смятате, че се стремя да си осигуря място, изучавайте моята история и разгледайте откъде съм дошъл. Бях уважаван ръкоположен служител в адвентната църква с редица връзки с властващите. Ако исках да си осигуря властова позиция и влияние, не смятате ли, че бих направил това на онази далеч по-широка платформа?

Мисля, че направихте всичко много ясно, относно това че няма как да позволите откритата наслада от празниците във вашата среда. Благодаря на всички ви, че ми казахте това много ясно. Усещах, че това е така, но исках да го чуя директно от вас. И аз искам да благодаря на брат Ф за това, че е много директен, а брат Д е подкрепил това като разумно. Благодаря и на Брат Х за това, че ми даде ясно да разбера, че празникът е диаметрално противоположен на истината за движението на Бог, в което всички участвате. Благодаря ви, че направихте това много ясно. Помислете също и за факта, че някои от вас са предприели да поставят действията си под възможно най-много подозрения, разкривайки, че нямате доверие в мен. Не казвам, че съм достоен за доверие, направих много грешки в миналото и няма да ви кажа, че съм направих всичко както трябва.

Вярвам, че за най-добрия интерес на всички вас е важно да се отдръпна и да оставя тези неща на нашия Отец в небесата да реши дали всички ние сме действали справедливо и в любов. С готовност признавам грешките си и се моля на Господ да ми прости за тях. Всичко, което мога да направя, е да повярвам, че нашият Небесен Отец ще разреши тази безизходица, въпреки че в момента това изглежда напълно невъзможно. Предполагам, че всички се надяваме, че това ще се промени и че отново ще бъдем обединени в благословената Христова праведност.

Онези от вас, които познавам, бяха истинско благословение в живота ми през последните няколко години и съм много благодарен за добрите спомени, които споделяме заедно. Аз няма да ги изгубя и наистина се моля Бог да ви благослови и да ви запази всички, и да растете в праведността на Исус, нашия Господ. Надявам се, че ще приемете това като номинална стойност. То наистина е това, което имам предвид от сърцето си, дори и ако го представях по един несигурен и заблуждаващ начин. Споделям радостта ви в родения Син и вярвам, че Той ще събори сегашните стени на различието, които понастоящем изглеждат неразрешими. При Господ всичко е възможно. Благодаря ви за отделеното време и желая благословението на Отца върху вас чрез Господ Исус Христос.

Ейдриън Ебенс

Ето още едно писмо от мен и отговор, представящ друга част от движението.

Скъпи братко K

Възхищавам се на силата на твоята убеденост, дори и да не я поддържам.

И така, би ли казал, че ако продължа да държа това учение, аз обиждам Йехова; вярваш ли, че такава упоритост от моя страна разкрива, че ти вярваш, че аз отхвърлям Святия Дух и че ако не се покая, аз съм изгубени, доколкото ти преценяваш това. Не се страхувам от груба оценка. Интересувам се от твоето мислене по този въпрос.

Също така би ли вярвал, че ние не сме в едно и също общение и затова не съм считан за пълноценен брат в Христос. Тоест - може ли някой да обиди Йехова самоволно и да бъде считан за част от Христовото тяло?

 Аз наистина се интересувам от твоята оценка и преценка по този случай.

Благодаря предварително.

Ейдриън

Скъпи брат Ейдриън

Ти задаваш някои правилни въпроси и аз ще се опитам да отговоря възможно най-правилно.

Ти питаш: „И така, би ли казал, че ако продължа да поддържам това учение значи обиждам Йехова ...” Ти не дефинира „това учение”, така че трябва да приема, че това се отнася за спазването на празниците. Ако това е така, не е моя прерогатив да решавам дали обиждаш Йехова, но Исус чрез своята служителка казва, че го правиш.

Святият Дух трябва да ни води в цялата истина. Мога ли да кажа, че отхвърляш Святия Дух? Не, защото не познавам сърцето ти, къде си бил, и  къде може да отидеш в своето преживяване. Ако наистина искрено следваш най-доброто, което знаеш, аз съм сигурен, че не отхвърляш действието на Святия Дух. Все пак може да се каже, че има искрени католици, които следват истината по най-добрия начин. Отхвърлят ли те Святия Дух? Бих казал не, но също така бих казал, че ако те са искрени, ще им бъде представена истината и ако съзнателно отхвърлят истината в този момент, тогава те отхвърлят работата на Святия Дух.

Питаш за приятелство. В широк смисъл цялото човечество е част от братството на човечеството. Но това не прави човек част от тялото на Христос. По-конкретно, нямам никаква злоба в сърцето си по никакъв начин срещу теб. Аз имам само любов и желание да служа на Христос, така както Той иска. Но мога ли да споделя с теб трапезата за причастие. Не, не бих могъл. Считам, че имаме твърде различен поглед върху ефикасността на кръста. По-конкретно питаш дали някой може да обиди Йехова и да бъде християнин. Сигурен съм, че всеки грях в живота ни донякъде обижда Бога. Това само по себе си не кара Бог да отхвърли човек, но попадането в изкушение и след това покаяние е различно от непрекъснато, съзнателно, разпространение на заблуди за Бога. Аз ще оставя преценката за всяка съвест на Бога, защото той единствен може да познае сърцето, но е обещал, че ще го опита.

Брат К

 

Така че в момента има твърдо разделение в движението. Моята оценка е, че голяма част от движението на Божеството е отхвърлило централната част от вестта на Уагонър за заветите и не мога да следвам този път. Що се отнася до мен, аз съм обвинен в много неща и приемам пълната отговорност за действията си и претеглям внимателно влиянието и отговорността си към Божия народ в тези последни дни. Моето свидетелство стои пред всички - пред онези които желаят да го приемат, и пред тези, които не го приемат. Никой не може да каже, че съм бил неясен в позицията си и разбирането на въпросите. Нека всеки от нас внимателно да изучава тези неща и да събере скъпоценната светлина, която е на разположение за Божия народ в този момент.

Ейдриън Ибънс