Единородният Син на Бога освободен от ЦАСД Сопот

"Въпросът за триединството е бил повод за кървави войни и разцепление."

Така започва едно от многото обяснения за Триединството в известен сайт. Войни се водят, само когато въпросът е от особена важност и не е за пренебрегване. Но и още нещо, Бог благоволи ли във войни и кой предизвиква войните? Разсъждавам върху тези въпроси, поради това, че в църквата на адвентистите се разразиха такива „войни“ и аз самата бях въвлечена в такава и изключена, поради това, че не споделям това учение. Точната формулировка, впрочем е: „ Различие във вярванията с официалната доктрина на църквата за Триединството“. Аз уточних, че в Библията не присъства никъде думата Триединство, както и Бог Дух, а Божия Дух. Това учение е концептуално, извлечено по пътя на логиката. Не мога да вървя против съвестта си и против ясното: Така казва Господ! А Той казва:

„.но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ 1 Кор. 8:6

Аз предизвиках разговор с пастора, една седмица преди изключването ни по конкретен повод. Разглеждахме Притчи 8 гл. Представих какво казва Е.В. в 1 гл. на „Патриарси и пророци“, както и текстовете в Евреи 1 гл и Кол. 1 гл.

„Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благоволение. Той имаше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос - Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога. “И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “Чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Пр. 8:22-30 - ЦП).

При сътворяването на всички небесни същества Отец действаше чрез Сина Си. “...чрез Него бе създадено всичко... престоли било или господства, или началства, или власти, всичкото чрез Него и заради Него се създаде” (Кол. 1:16 - ЦП). Ангелите са Божии служители. Те излъчват светлината, която всякога произлиза от присъствието на Бога, и с бързи крила летят да изпълняват Неговата воля. Но Синът, помазаният на Бога, “отпечатък на Неговото същество”, “сияние на Неговата слава”, “държейки всичко чрез Своето могъщо Слово”, има върховна власт над всички тях. (Евр. 1:3, 8

Пасторът каза: „Исус е станал син на земята при раждането от Мария. Не ме интересува какво казва Е.В. Тук става дума за мъдростта като качество Не споделяте учението на църквата, следва изключване.“

Пред църковен съвет потвърдихме с другия предложен за изключване, старейшината на църквата, че не подкрепяме учението за 3 съвечни личности, а това за Отец и Сина. На въпроса, ще ни се даде ли възможност да представим в какво вярваме, отговора беше категоричен: „Не. Става дума за несподеляне на основно вярване и по наръчник, следва изключване.“ Съвета не гласува изключването и решението беше случая да се представи пред църквата за гласуване. На събранието дойде и Областния пастор със съпругата си, другия пастор обслужващ района с ромските църкви, три свидетелки, пред които съм представяла вярванията си, не планирано, а предизвикано от отказ за участие в молитва приключваща с „В името на триединството“. При 13 църковни членове, присъстващи на събранието, такова едно допълнително “подкрепление“ изглеждаше доста странно. Като процес против углавни престъпници. На въпроса ми, кому е нужно това, при положение, че ние не отричаме, че не вярваме в това учение, защо е всичко това? Отговорът на пастора беше: „заради църквата“. Нашите реплики бяха кратки и в посока да не се предизвикват спорове и противопоставяне.

Аз заявих ясно, че не участвам в агресивни спорове и проповядване и не ги одобрявам. Не съм привърженик на дискусии в социалните мрежи и форумите и нямам такива регистрации. Не намирам за християнско „замерването с цитати и текстове“. Имам смиряващата опитност и убеждение, че това не става „чрез сила, чрез мощ, но чрез Духа“, Божия Дух, онова нежно и мощно действие, което убеждава непредубедения ум на всеки, който е предал сърцето си на Бог и Го е издигнал като най-висш Авторитет в живота си. От друга страна, не участвам и няма да участвам в инициативи против църквата и ръководството. Само мога да се моля за всички, Библията да бъде нашата единствена защита. Бог никого не насилва и ни е дал свобода на съвестта и мисълта. Прочетох следния текст от книгата Копнежът на вековете, като обобщение на това изявление:

Гледайки Исус, откриваме, че славата на нашия Бог е да дава. “От Себе Си нищо не върша - каза Христос, - живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца.” “Аз не търся слава за Себе Си, но славата на Онзи, Който Ме е изпратил” (Йоан 8:28, 6:57, 8:50, 7:18). С тези думи е изразен великият принцип, който е закон на живота за всемира. Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества животът на Отец протича към всички чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота. Копнежът на вековете - гл. 1 Бог с нас - Параграф 6

Следващата ми реплика беше, че дори и ясни Библейски текстове да се пренебрегнат, а Библията изобилства с такива, то поне думите на Нашия Спасител, би трябвало да ни подтикнат към размисъл, а именно, молитвата Му, в

(Йоан 17:1-5) Това каза Исус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,  както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.  А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил. Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша.  И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди да беше светът.

Следващото ми кратко вмъкване беше по повод на това, че не съм крила убежденията си и при всеки повод съм отстоявала Библейските виждания, като това, че преди година, при разглеждане на книгата „Деяния на апостолите“, в петъчните служби, обърнах внимание на факта, че тези, на които беше дадено поръчението в Матей 28:19, би трябвало най-ясно да са го разбрали и изпълнили. Но в ДА 2:38, 10:48, 19:5 и на още други места е видно, че кръщенията, които те извършваха бяха „В името на Исус“. Библията казва, че Йоан кръщава с вода, а Исус със Светия Дух. Иначе какво е обяснението ни и за текста от

Йоан 20:21,22

 21. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.  22. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

Въпросите са безкрайно много и всеки, който пожелае да намери отговорите им, може да се обърне към Автора на Библията. Това съм молила и препоръчвала на моите братя и сестри, това препоръчвам и на вас до които ще стигне това писмо. Нашето единствено убеждение трябва да е от Божия Дух. Явно това е голям проблем, защото повечето хора разчитат на това, някой друг да им тълкува и обяснява Библията. Не се понрави и на областния пастор. Въпросът му беше: Колко години си изследваш Библията? Аз 26. „Хайде давай“, каза той. Моят отговор беше: “Не желая да се съревновавам“.

Не желая, не че не съм го правила, но осъзнах, че войнственото поведение и хъс за юмручни удари принадлежи на несигурните личности? Така е от Адам насам през Каин за всички векове. Не желая повече да повтарям грешките си. Има Кой да води битките. Този, Който Единствен може да ги печели!

Другата реплика от мен към събранието:

„Защо се притеснявате толкова много?. Имаме добър съвет от Гамалиил в ДА 5:38, 39, ако това не е от Бога, ще пропадне, а ако е от Бог, никой няма да може да го спре.

Още едно мое изказване, по повод въпрос на брат от църквата (Ами те защо идват на църква, като не вярват в триединството?):

„Не бива да проявяваме нехристиянско поведение и е добре да изявяваме при всякакви обстоятелства Христовия Дух, както и да не забравяме, че църквата е на Христос, а не на който и да е от присъстващите. Никой няма право да ограничава присъствието на когото и да било в църковната общност. Аз съм не по-малко адвентистка от вас, но се придържам към вярванията на пионерите, до смъртта на Елън Уайт. В „Притчи Христови“, Исус казва, че никого не изключва“

Няма да пресъздавам всички отправени от пасторите апели, както към църквата, така и към нас. Те са постоянно едни и същи и не се различават от тези по другите амвони.

Има толкова много теми по които мненията ни не съвпадат, но дори Бог не ни налага да вървим против съвестта си. Абсурдно е да се проповядва , че в 1 Йоан и 2 Йоан се говори за учението за триединството, като Исусово учение и който не го изповядва да не се поздравява и кани в дома ни. Абсурдно е да се прави сравнение за несподелящите учението за триединството с градински вредители, които да се унищожават, за да не заразяват. Къде има такова библейско потвърждение, какво общо има това със заповедта на Исус „ Да обичаш ближния като себе си“? Как се стигна до тук, в адвентните среди подобни призиви да са част от християнството, а библейските истини да са ерес? Кога и къде Исус насаждаше омраза? Исус учеше да се наслаждаваме в служенето на другите вместо да ги контролираме и манипулираме, тъй като това принадлежи на езичеството.

„Те изглеждаха удивително прилежни в спазването на съботата, а възнамеряваха да убият в същия ден….. ,,който признае Исус като Христос, ще бъде отлъчен от синагогата,..“ „Тогава отново го попитаха: “Какво ти направи? Как ти отвори очите?” С много думи те се опитваха да го объркат, за да си помисли, че е бил заблуден..…..“

(Копнежът на вековете, гл. 51)

Малко преди гласуването, другият брат за изключване напусна събранието, защото детето му не можа да издържи всичко случващо се и трябваше да го придружи. Детето не може да се обслужва без придружител. От всички, то преживя най-зле случилото се. Кризата беше тежка и продължи още няколко дни. Преди излизането, брата, който е много въздържан и прояви голямо търпение, зададе въпрос, който се надявах да трогне организаторите и авторите на сценария. Въпросът му беше: „Какво още искате? Да ви донеса две кофи с камъни, да застанем отпред и да ги употребите ли?“ Повечето присъстващи на събранието бяха родители. При всякакви поводи и случаи сме се молили и аз продължавам да се моля за тях и техните деца. Нима никой не му дойде на ум, че това дете ще преживее случващото се поне толкова тежко, колкото техните деца, ако са в същото състояние и присъстваха там? Никой не направи опит да спре този абсурд и простичко да се гласува. Нима никой не е чел Йоан 16:2  Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. Благодаря за всяка ръка, която не бе вдигната против нас и на всеки, който ми се обади след това, с любов, а не за да „умие съвестта си“. Не се сърдя на никой.

Събранието гласува изключването ми със 7 гласа за, от 13 присъстващи. При тръгването ми, една сестра ми прочете следния текст за „сбогом“. Подчерта, че не говори от себе си, а така пише в Библията:

Марк 3:28, 29 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;  29. но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

Това бяха и моите последните думи:

„Тук не става дума за идентичността на Бог, дали Светия Дух е Бог или не, а за решението на всеки човек дали да отблъсне, отхвърли Духа и така да прекъсне връзката, чрез която Бог може да общува с него“.

Обвинението, че сме похулили Духа е най-честата спекулация относно хората, които не приемат учението за триединството.

Божият Дух, Христовият Дух, според Римл. 8:9. , не е Бог Дух. Първото е принадлежност - Духът на Бога, а второто е идентичност. Между двете има огромна разлика. Първото словосъчетание присъства в цялата Библия, а второто го няма никъде в Библията. Проявленията на Божият Дух, Христовият Дух носят характеристиките на Бог и са божествени, но нямаме право да ги поставяме в други рамки, освен тези в които ги е поставила Библията.

„Работата на Светия Дух е неизмеримо велика. Именно от този Източник идват сила и ефективност за работника за Бога; а СВЕТИЯТ ДУХ – УТЕШИТЕЛЯТ, Е ЛИЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ХРИСТОС В ДУШАТА“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 29 ноември 1892, § 3).

„СВЕТИЯТ ДУХ Е САМИЯТ ТОЙ (ХРИСТОС), ЛИШЕН ОТ ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ И НЕЗАВИСИМ ОТ НЕЯ. ТОЙ ЩЕШЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА СЕБЕ СИ, ПРИСЪСТВАЩ НА ВСИЧКИ МЕСТА СЪС СВОЯ СВЯТ ДУХ КАТО ВЕЗДЕСЪЩ“ (Е.Уайт,„Manuscript Releases“,т.14,стр.23,1895).

В този смисъл Елена Уайт използва думата личност за Светия Дух, като трета личност на Божеството и не е необходимо да го отхвърляме като изказване или да го използваме за доказване на противното. Не можем да използваме само каквото ни харесва.

„За всички е задължително да знаят и да могат да определят какво е Светия Дух. ХРИСТОС НИ КАЗВА, ЧЕ СВЕТИЯТ ДУХ Е УТЕШИТЕЛЯТ, А УТЕШИТЕЛЯТ - СВЕТИЯ ДУХ. „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешите, да бъде с вас до века; Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16, 17). Това се отнася за вездесъщността на Духа на Христос, наречен Утешител“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 14, стр. 179, 1891).

Елън Уайт много добре обяснява какво се има предвид в стиховете, които сестрата използва (за хулата против Светия Дух) в гл. 33 от Копнежът на вековете. Те са в контекста на твърдението на фарисеите, че Исус изгонва бесове, чрез началника на бесовете, а не изясняване идентичността на Светия Дух. Тези хора, не се поддадоха на влиянието на Духа за да се покаят, не разпознаха Исусовото Божествено естество и се отделиха от източника на благословение. Точно това за което отправих апел в началото с цитата от Копнежът на вековете. Да не се отделяме от източника на благословение в лицето на Бог Отец. Яков възкликва: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.“ Яков 1:17. Този цикъл на благотворителност не бива да се прекъсва!!

„Всички, посветили тяло, душа и дух на Неговата служба, постоянно ще получават нов заряд от физически, умствени и духовни сили. На тяхно разположение се намират неизчерпаемите дарове на небето. ХРИСТОС ИМ ИЗПРАЩА ПОЛЪХА НА СВОЯ СОБСТВЕН ДУХ, ЖИВОТЪТ НА НЕГОВИЯ СОБСТВЕН ЖИВОТ. Светият Дух използва всички Свои сили, за да действа в умовете и сърцата“ (Е. Уайт, „Служба на изцелението“, стр. 159, 1905).

Поради това, че не ми беше разрешено да представя в какво вярвам, бих искала да представя на вас скъпи мои братя и сестри само няколко момента (не всички), върху които търсих отговор, разсъждавах и мислех:

1. Ако Бог е Един в три личности, а казва за Себе Си, че е Бог, Който не се променя, възниква въпрос: При идването на Исус, две трети Бог ли е останал на небето? А след възкресението Му, как така Бог е пак Един, а Исус е отдясно на Величието?

2. Великата борба е между две личности, според Откровение 12:7, Михаил и Сатана. Въпрос: Ако в тази битка между две личности се намеси трета личност в лицето на Светия Дух, Сатана няма ли да пледира за непочтена и неравностойна битка? Защо Луцифер, описан от Елън Уайт на толкова много места, като втори след Христос воюва само срещу Христос и оспорва само неговото място и как така е втори след Христос, а не трети или четвърти, ако съществува триединство? (виж Патриарси и пророци 1гл. Великата борба 29гл. и История на изкуплението(История на надеждата, съкратен вариант), глави от 1 до 5) „Сатана съгреши в небето чрез желанието си да се възвиси над Божия Син“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 129).

3. Библията ни говори и за зъл дух. Той, духът на Сатана проявява зли качества и произвежда зли дела в хората на които влияе. Въпрос: Колко личностен е Сатана? 1 или 2?

4. Част от поклонението на Бог е молитвата. Образецът на молитвата ни е дадена от Неговия Единороден Син, и се упражнява от Него в земния му път. Въпрос: Ако Бог е съвкупност от три личности, равнопоставени, Бог Отец е само една от тях, една трета Бог, защо молитвата не е „Боже наш“, а е „Отче наш“? Какво да правим не с един, а с множеството стихове в Библията по този въпрос?(Йоан8:42, 20:17, 1 Петр.1:3, 1 Коринт. 8:6, 2 Коринт. 1:3, 11:31, Гал.1:4, Ефес.1;3, 1:17, 4:6, Фил.4:20,1 Сол. 1:3,3:11,13, 2 Сол. 2:16,Евр. 1:5, Откр.1:6). Обяснението, че Исус е Син след идването си на земята и затова обръщението е Отче, не е състоятелно. Ако зачатието е от въпросната трета личност Светия Дух, то тогава той е Негов баща, а не Бог Отец.

5. Във Великата Борба, гл.40 Освобождението, Е.В. пише: „В началото човекът бе сътворен по Божи образ не само по характер, но и по фигура и външен вид. В цялата Библия, когато става дума за дух и дихание, както за творението, така и за Божия Дух се използва една и съща дума на еврейски „ruach“, на гръцки „pneuma„. В 28 Основни учения, стр. 403 на българското издание е дадено следното обяснение за тези думи: Духът се връща при Бог. Въпреки че тялото се връща в пръстта, духът се връща при Бог. Соломон казва, че при смъртта „пръстта [се връща] в земята, както е била, и духът се [връща] при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). Това е вярно както за нечестивите, така и за праведните. Мнозина са мислили, че този стих доказва съществуването на личността след смъртта. Но в Библията нито еврейският, нито гръцкият термин за дух (ruach и pneuma) се отнасят за интелигентно същество, способно да живее съзнателно отделно от тялото. По-скоро тези термини се отнасят за „диханието” – искрата на живота, принципа на живота, който оживотворява, вдъхва живот на животни и на човешки същества . “

„Твърдението на Соломон, че духът (ruach) се връща при Бог, който го е дал, показва, че това, което се връща при Бог, е жизненият принцип, който Той е вдъхнал. Нищо не показва, че духът или диханието е съзнателно лице, отделно от тялото. Този ruach може да се смята за равен с „жизнено дихание”, което Бог вдъхва в човека, за да оживи безжизненото му тяло (Бит. 2:7).”

Въпрос: Изправени сме пред сериозна дилема. Трябва да направим избор между две доктрини, т.к. двете не се съвместяват от разбирането за думите “RUACH” и “PNEUMA Доктрината за Триединството, представящо Духа като отделна личност и тази за състоянието на душата след смъртта. Коя да изберем? Аз направих своя избор, направете го и вие.

Това, че направих своя избор, ни най-малко не означава, че не обичам моите братя и сестри или, че подхранвам огорчение, обида, гняв и раздразнителност в сърцето си. Няма да подхранвам такива чувства, защото те биха имали унищожителен заряд за душата ми. Всички са свидетели на молитвите с които съм се молила през годините, Бог да допусне да бъда гонена, но никога да не бъда гонител на братята и сестрите си и съм Му безкрайно благодарна за това, че не го допусна! Благодаря Му, че ми даде въздържание и кротост, защото знам, че от мен не може да излезе нищо добро, както и от всички нас. Нима нямаме добрия съвет на Павел: Нашата битка не е против плът и кръв“? Обичам всички и се моля да бъдем заедно в небето. Тъгата с времето ще изчезне, защото вярвам, че Бог ще ни даде достатъчно светлина, ако Му позволим. Той ни обича всички. Всеки един от нас е Негова скъпоценност и притежание. Различията в мисленето ни и убежденията по съвест не бива да бъдат повод за яростни противопоставяния и отчуждение. Исус не ни е дал такъв пример и аз ще следвам Неговия пример: на любящо отношение. Лошото отношение не променя Божието отношение към мен. Моята идентичност и стойност в Него остават непроменени. Точно в това се цели врага на душите ни. Призовавам всички, споделящи и несподелящи това учение за смирение пред величието и славата на Този, който умря за нас и иска да ни даде своята идентичност и пребъдване! Евангелието е вечно и няма нито една дума на обезсърчение! Да го споделяме и да го живеем! Поканени сме да излезем от царството на силата и да влезем в царството на благодатта!

Цитати от Елън Уайт, в помощ на твърденията:

....
Царят на всемира събра при Себе Си небесните множества и им изложи истинското положение на Своя Син; показа им връзката, която Той поддържа с всички сътворени същества. Божият Син споделяше трона на Отца и славата на вечния Самосъществуващ обкръжаваше и двамата.

Пред събраните небесни обитатели Царят заяви, че никой освен Христос - Единородният на Бога - не може да прониква напълно в Божиите намерения и на Христос е поверено да изпълни могъщите съвети на Неговата воля. Божият Син бе изпълнил волята на Отца в създаването на всички небесни множества и на Него, както и на Бога, те дължаха почит и вярност. Христос щеше да упражни Божествена сила при сътворяването на земята и на нейните обитатели. Но във всичко това Той нямаше да потърси власт или себевъзвишаване, противно на Божия план, но щеше да възвеличи славата на Отца и да изпълни Неговите намерения на благодат и любов." Патриарси и пророци, Първа глава

„Тези, които се стремят да премахнат старите жалони, не са утвърдени във вярата; те не помнят, как са ги получили и чули. Тези, които опитват да внесат теории, за да отстранят стълбовете на нашата вяра относно светилището или личността на Бог, или на Христос, работят като слепи. Те се стремят да внесат съмнения и пускат Божия народ по течението безкотва“(Е.Уайт,„ManuscriptRelease“760,стр.9,1905).

„Призовавам всеки да бъде ясен и твърд по отношение определените истини, които сме чули, получили и защитили. Излагането на Божието слово е просто. Плътно стъпете с нозете си на платформата на вечната истина! Отхвърлете всяка лъжа, която отрича личността на Бог и Христос, въпреки че тя е покрита с дубликат от реалността“ (Е.Уайт,„Review&Herald“,31август1905,§11).

„Словото на Господа ръководеше нашите стъпки с отминаване 1844 г. Ние изследвахме Писанията; ние градяхме солидно; и не ни се наложи да прекъсваме нашите основи на вярата и да полагаме нови греди“ (Е. Уайт, „Manuscript Release“, т.1,стр.54,1907).

„ДОВОДИТЕ, ДАДЕНИ В РАННАТА НИ ОПИТНОСТ, ИМАТ СЪЩАТА СИЛА, КАКТО И ТОГАВА. ИСТИНАТА Е СЪЩАТА, КАКВАТО НЯКОГА Е БИЛА И НИТО ЕДИН КЛИН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН ОТ СТРОЕЖА НА ИСТИНАТА. ТЕЗИ ИСТИНИ, КОИТО ТЪРСИХМЕ ОТ СЛОВОТО ПРЕЗ 1844, 1845 И 1846 ГОДИНИ, ОСТАВАТ ИСТИНИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕТАЙЛИ“ (Е. Уайт, „Manuscript Release“, т. 1, стр. 52, 1906).

Отстъплението ще „се развие до мрак, дълбок като среднощен, непроницаем като козиняво вретище,“ и ще нараства по сила до идването на Исус (Елън Уайт, Ръкописи, т. 7, стр. 185, § 1).

През октомври 1993 Джордж Найт, професор и виден адвентен теолог, направи следното изумително признание в сп. „Министри“:

„Повечето от основателите на адвентизма нямаше да могат да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да се съгласят с основните учения на деноминацията. По-конкретно, повечето нямаше да се съгласят с учение № 2, което представя доктрината за триединството.“

„Нека мисионерите на кръста провъзгласят, че ИМА ЕДИН БОГ И ЕДИН ПОСРЕДНИК МЕЖДУ БОГА И ЧОВЕКА, КОЙТО Е ИСУС ХРИСТОС – СИНЪТ НА БЕЗКРАЙНИЯ БОГ. Тази вест трябва да бъде прогласена във всяка църква на нашата земя. Християните трябва да знаят това и да не поставят човека там, където трябва да бъде Бог, за да не могат повече да се покланят на идоли, а на живия Бог. В НАШИТЕ ЦЪРКВИ ИМА ИДОЛОПОКЛОНСТВО“ (Е. Уайт, „Материали 1888“, стр. 886, 1891).

„Нека те да благодарят на Бога за Неговата многообразна благодат и да проявяват добрина един към друг. ТЕ ИМАТ ЕДИН БОГ И ЕДИН СПАСИТЕЛ; И ЕДИН ДУХ – ДУХЪТ НА ХРИСТОС Който трябва да ги обедини в Своите редици“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 9, стр. 189, 1909).