Да не говориш зло за управителя на твоя народ
Превод от английски на оригиналната статия: You Shall not Speak Evil of the Ruler of Your People
След няколко години проповядване на евангелието, Павел почувствал, че трябва да отиде в Ерусалим, въпреки че бил предупреден чрез пророческия дар, за очакващите го там опасности (Деян 21:10, 11). Павел имал много дарби на Духа, включително дарбите на апостолството и пророчеството (Римл. 1:1; 2 Кор. 12:1-3).
Християнската църква била установена в много части на света и била добре организирана, както показва ясно Съборът на църковните водачи в Деяния 15-та глава, във връзка с обрязването и церемониалните закони на юдеите. Павел бил основен ръководител в това движение и един от почитаните.
Имайки предвид това, намираме едно много интересно събитие, когато Павел бил вързан и отведен при Първосвещеника Ананий. Лука записал тези събития в книгата Деяния на апостолите около 60 сл. Хр.
Деян 23:1-3 И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. 2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
До този етап на историята, мнозина биха смятали, че това, което Павел казал е оправдано. Водачите на юдеите разпънали Христос и преследвали последователите Му. Те били под контрола на злите духове и били отхвърлени от Бога на небето през 34 сл. Хр. Добавете към това и факта, че Павел бил надарен от небето с много духовни дарби и бил призован директно от Иисус за служба Му. Това което се случва после е много интересно.
Деян 23:4-5 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“
Павел не знаел, че човекът към който се обърнал бил Първосвещеникът. Този човек бил едновременно духовен и юридически водач на Израил. Когато Павел е информиран за неговата позиция, той цитира Изх. 22:28
Изх. 22:28 Да не хулиш съдиите и да не кълнеш първенец на народа си.
Първото нещо на което трябва да обърнем внимание е това, че Павел отстъпва назад и показва уважение към този водач, признавайки го за водач на народа. Този човек, който представял самия Сатана; от групата мъже станали отговорни за смъртта на Божия Син; към този човек, Павел показал уважение и учтивост.
Тези уроци отнасят ли се и за нас?
Нашата църква е умъртвила Божия Син през 1980 г. със следното твърдение:
Има един Бог: Отец, Син и Святи Дух, единство от три съвечни Личности. – Из основни учения № 2 на Адвентистите от седмия ден
Въвеждането на Триединството унищожава персоналността на Божия Син и тази на Неговия Баща. Тази идея е един идол на човешкото въображение и е мерзост за небето. Това е поклонение на Ваал от най-висш порядък.
Също както бяха изминали около 30 години от смъртта на Христос, до момента, когато Павел се противопоставил на Ананий, така и сега са изминали около 30 години от събитието, при което възлюбената ни църква разпъна наново Божия Син.
Правилно ли е, ние, които сме били призовани към светлината на Отец и Неговия скъпоценен Син, да говорим зло за водачите на нашия народ? Не трябва ли да им покажем уважение. Да, още повече като не сме били дарени с всички дарби, които имал Павел и не сме в положението да говорим за една организация, която е достигнала планетата, както Павел би могъл да се похвали; и нашият Баща не е дал никаква индикация, че църквата ни е била отхвърлена, както бе Израил през 34 сл. Хр.
Колко повече тогава трябва да показваме уважение и любов към водачите ни в Адвентната църква. Молим ли се за тях и за техните семейства? Застъпваме ли се за тях пред нашия Баща да ги благослови и да им даде мъдрост? Не трябва да говорим зло за ръководителите на нашия народ.
Втората важна идея се намира в текста на Изх. 22:28
Изх. 22:28 Да не ругаеш боговете, нито да кълнеш управител на твоя народ.
Казва се, че не трябва да ругаем боговете. Повечето преводи представят това по следния начин:
Изх. 22:28 NIV (Нова Международна Версия/Превод) Не хули Бога и не кълни управителя на твоя народ.
Тогава защо версията на крал Яков (KJV) и някои други преводи представят това като „боговете“? – Библията ни заповядва дори да не споменаваме имената на други богове, нито да им служим (Изх. 23:13).
Нека изследвате внимателно тази дума, която е думата Елохим, ( с № 430 в речника на Стронг), и е думата за Бог. Обърнете внимание как е използвана на някои други места в Изход:
Изх. 21:6 Тогава господарят му113 да го доведе5066 при413 съдиите;430 да го доведе също5066 при413 вратата,1817 или176 при413 стълба на вратата;4201 и господарят му113 да промуши ухото му7527, (853), 241 с шило;4836 и той ще му служи5647 завинаги.5769
Изх. 22:8 Ако518 крадецът1590 не бъде3808 намерен,4672 тогава господарят1167 на дома1004 да бъде доведен7126 при413 съдиите,430 за да се види дали518, 3808 е сложил7971 ръката си3027 над благата 4399 на ближния си7453.
Изх. 22:9 За5921 всеки3605 вид1697 престъпление,6588 било то за5921 вол,7794 или5921 магаре,2543 за5921 овца,7716 за5921 дреха,8008 или за5921 всякакво3605 изгубено нещо,9 което834 друг твърди559 че е негово,3588, 1931, 2088 случаят1697 и на двете страни8147 да възлезе935 пред5704 съдиите;430 и когото834 съдиите430 осъдят,7561 той ще плати7999 двойно8147 на ближния си.7453
Думата Елохим може да се отнася за съдии и магистрати. Иисус потвърдил тази истина, когато казал:
Йоан 10:34-35 Иисус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах: Богове сте вие“? 35 Ако Той нарече „богове“ онези, към които дойде Божието слово – а Писанието не може да се отмени;
Тогава как думите магистрати и съдии може да се отнасят за Елохим? Това не е ли богохулство?
Е, явно не е, защото Иисус заявява ясно “Ако Той нарече „богове“ онези, към които дойде Божието слово”. Това означава, че онези, които са ръководители могат да бъдат представени като Елохим, до които идва Божието Слово.
Отново можем да попитаме: Как е възможно това? Когато разбираме, че нашият небесен Баща е източникът на всичко и е във всичко и чрез всичко и във всички вас, може да започнете да виждате, че нашият Баща може да облича хората със Своята власт; което означава, че позицията, която те заемат, не е тяхна, но им е дадена от Бога. Това означава, че когато говорим срещу някой, който Бог е назначил, говорим против източника на тази Власт. Обърнете внимание на това:
Римл. 13:1-2 Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. 2 Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си.
Няма друга сила освен идващата от Отец в небето. Онези, които са призовани да ръководят са представители на Бога и са водени от Неговата власт, а не от своя собствена.
В нашия съвременен свят думата Бог обикновено се отнася за върховно божество; само за някой, който притежава в себе си божествена сила, но библейското значение на думата Бог, включва и онези, които са били облечени с власт от Бога. Изводите от тази истина достигат далеч. Каня ви да размислите за тези изводи.
И така, накратко ние видяхме Павел, един явно призован от Бога човек и оторизиран за ръководство и поправяне на отстъпничеството, като апостол и пророк. И все пак той показал учтивост и уважение към човека, който представял хората разпънали нашия Господ Иисус. Нека добре обмислим тази история в светлината нашите настоящи обстоятелства.
