Maranatha Media - Bulgaria

2021 Мисли и Христовите страдания в Неговото позволение

Публикувана Юни 14, 2021 от Danutasn Brown в Вечното евангелие
Преведено от Деян Делчев
119 Намерена

Наскоро Джонатан Ото ме насърчаваше да правя кратки видеоклипове относно Божия характер. Аз също си мислех, че се нуждаем от точки, където можем да се закотвим, правейки вярата си в Божия характер по-сигурна и стабилна. Какво би било? Какво беше решаващо за мен?

Даниел Чанг, приятел на Джонатан Ото, направи кратък клип за Тикток, където сподели точно онези две истории, които бяха толкова въздействащи за мен: Историята за смъртта на Саул от 1 Летописи 10 гл. и Исус в отговор на молбата на учениците да свалят огън както е описано в Лука 9-та глава.

Първата история за Саул е една от решаващите точки в книгата Светлина от мрачната страна на Бога от Мерилин Кембъл, както и основната статия на Деян Андов (сега малка книга, на която предстои превод) за Сатана като унищожителя.

В 1 Летописи 10:14 се казва, че Бог е убил Савел:

И така, Саул умря, защото не беше верен на Господа. Той не се подчини на заповедта на Господ и дори се консултира с медиум, вместо да поиска от Господа напътствия. И така, Господ го уби и предаде царството на Давид, син на Йесей. (Нов буквален превод)

Но в стих 4 се казва, че Саул се е самоубил:

Саул изстенал на оръженосеца си: „Вземи меча си и ме убий, преди тези езически филистимци да дойдат да ме подиграват и измъчват.“ Но оръженосецът му се страхуваше и не искаше да го направи. И така, Саул взе собствения си меч и падна върху него.

Това отвори изцяло нова парадигма за разбиране на връзката на Бог със събитията в нашия свят. Ако самоубийството на Саул може да бъде написано в Писанието като нещо, което Бог прави... тогава как бихме разграничили дали Бог директно е убил някого? Какъв език би използвал Бог, когато езикът на привидната пряка причина - Бог уби Саул - има алтернативна причина и Бог прави това косвено? Тогава Бог прави ли го директно? Как бихме могли да знаем?

Това стига до изключително важна за разбиране концепция. Свързано е с Псалм 78:49, който според мен за много от нас се превърна във важен стих. Изпрати = освободи.

Той отпусна върху тях яростния си гняв…
    цялата му ярост, гняв и враждебност.
Той изпрати срещу тях
    група унищожаващи ангели.

(Псалм 78:49 Нов Буквален превод. „Изпраща“ или „изпратен“ може да се преведе като „освобождава“)

Коментарът на Адам Кларк за втория стих по-долу стана изключително важен за мен в разбирането на този принцип, понякога наричан Божествена рецесия (както при отстъпване или оттегляне)

И винаги, когато измъчващият дух от Бог смущаваше Саул, Давид свиреше на арфа. Тогава Саул се чувстваше по-добре и измъчващият дух си отиваше. (1 Царе 16:23 НБП)

„Виждате ли, Господ е вложил лъжлив дух в устата на всичките ви пророци. Защото Господ е говорил за вашата гибел. ” (1 Царе 22:23 НБП)

Изпраща ли Исус зли духове да лъжат и измъчват хората? Заповядва ли злите неща, които правят злите духове? Кларк го обяснява по следния начин:

„Той е позволил или търпял (англ. страдал) лъжлив дух да влияе на твоите пророци. Необходимо ли е отново да напомним на читателя, че Писанията многократно представляват Бог като това, което в хода на своето провидение Той само позволява или търпи (англ. страда) да бъде направено? Нищо не може да се направи на небето, на земята или в ада, без неговата непосредствена енергия или разрешение. Това е причината Писанието да говори по-горе. ” [подчертан е курсивът в оригиналния коментар към 1 Царе 22:23]

Писанията многократно представят Бог като извършващ това, което той само разрешава. Нищо не може да се направи, освен чрез неговата енергия или разрешение. Това е огромна идея и е изключително свързана с принципа на Идентичностните войни и жизнените въпроси за източника на живот и източника на енергията.

Модел 1

Човек има присъщ източник на живот (божествения),

който произхожда от него самия.

ЧОВЕКЪТ Е БОЖЕСТВЕН

Модел 2

На човека е даден източник на живот от Бога (божествения), който той притежава в себе си.

ЧОВЕКЪТ Е

БЕЗСМЪРТЕН

Модел 3

Човек получава живот чрез връзка с Бог (божествения) извън себе си.

ЧОВЕКЪТ Е СМЪРТЕН

 

Това може да бъде прочетено в главата Дюраселното дърво от книгата Идентичностни войни, а ето и графика Въпроси на живота, която помага да се изобрази тази концепция:

Истината е в третата система; винаги сме зависими от Бог, всяка секунда от всеки ден, за поддържане сърцата ни и за дишането ни. Семената не растат от поливането на човека, а защото Бог дава сила (Духовно обяснено тук: „Посадих семето във вашите сърца и Аполос го напои, но Бог го направи да расте.“ 1 Кор. 3:6) . На хората тази сила за жшвот е дадена със свободна воля, за да ни се осигури време за изпит дали ще решим да живеем с Бог, приемайки Неговия дар на живот и по този начин да живеем вечно; или ще Го отхвърлим, резултатът на което е смърт. Тази концепция е формулирана по толкова много начини в толкова много наши материали, както например в глава от книгата Действията на нашия нежен Бог със заглавие „Нашият източник на живот.“ Дори се появава в моята брошура „Общият език“ (предстои превод на български).

Всичко това е познато на повечето хора, които четат. Това, което искам да изясня тук, е как това е свързано със страданието на Христос. Удивително е че, това е показано и в превода на думата "разрешение" в KJV. Както Кларк казва:

Той е позволил или е изтърпял (англ. изстрадал, suffered) лъжлив дух да влияе на твоите пророци.

Първият път, когато думата „страдам“ се среща в KJV, това е при 10-тата язва - смъртта на първородните в деня на Пасха:

Изх.12:23 Защото Господ ще премине, за да порази египтяните; и когато види кръвта върху горния праг и на двата странични стълба, Господ ще отмине вратата и няма да позволи / търпи на разрушителя да влезе във вашите къщи, за да ви удари.

В Пасхата кръвта на агнето представлява кръвта на Христос, която е Неговият живот. Ние имаме избор дали искаме да следваме Бог чрез Неговия Син и по този начин да бъдем свързани с живота, позволявайки на Бог да ни защити. Решението е наше; Бог няма да ни наложи Неговата защита. Египет отхвърлял Христос отново и отново и според свободната воля Бог трябвало да ги предаде на Сатана; Той трябвало да страда и да позволи на Сатана да прави каквото си поиска. И ние знаем какво харесва Сатана: „Крадецът идва само за да открадне и убие и унищожи; Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10). Не трябва да се шокираме, че Сатана убива собствените си последователи; Сатана идва „САМО за да краде, убива и унищожава“.

Бог допуска това, както позволява на хората да се самоубият. Ако хората мислят, че животът е толкова окаян, че те избират смъртта, след като Бог ги е молил да видят нещата по различен начин, Бог няма да принуди хората да живеят. „Но който съгреши против мен, той оскърбява собствената си душа: всички, които ме мразят, обичат смъртта“ (Притчи 8:36). За Бог е болезнено, че трябва да позволи на Сатана да убие любимите му деца. Боли Го, че хората „не желаят да дойдат при Него, за да имат живот“ (Йоан 5:40). Бог буквално страда, когато разрешава неща, които противоречат на Неговата воля, защото Той знае, че каквото не е според Неговата воля, води само към страданието и смъртта.

Защо това е така? Думата грях на иврит означава да пропуснеш целта или да не успееш да постигнеш целта. Целта тук би била Божията воля. Божията воля е доброта и живот и се проявява в Неговия закон, който само Христос може да изпълнява съвършено, защото само Той има съвършена любов към Своя Отец и Неговия закон. Да изпълняваш волята на Бог означава да бъдеш благословен, да ходиш в правда. Да не изпълняваш волята Му означава да съгрешиш, да пропуснеш целта (мишената), последиците от което са разстройство, неизправност, объркване, тъмнина - да бъдеш прокълнат. Благословенията и проклятията са в самото подчинение или неподчинение; точно както присъщото благословение от непушенето е да нямаш рак, нямаш наранени бели дробове, излизаш с непушачи, които е по-вероятно да окажат добро влияние (поне здравословно) и т.н. (препоръчвам да гледате видеоклиповете на Библейски проект относно „греха“ и „прегрешението“

Благословенията и проклятията от Второзаконие 28 гл., във връзка със закона, не достигат произволно от Бога към онези, от които Той е доволен или недоволен въз основа на тестове за вярнаст. Това води до такова погрешно мислене, като например, че ако изучавам Библията и се моля, може да имам късмет и да намеря пари на пътя. Бог не иска да мислим магически и мистично, сякаш сме в тъмните векове. Чрез канала на здравната вест Той иска да разберем причината и следствието в духовен план.

Това е науката за спасението, за която говори Елън Уайт:

Науката за побеждаването както Христос победи, е науката за спасението. Ако се обединим с Христос в делото за развиване на християнски характер, ако запазим непоклатимата вяра в Бог и в истините на Неговото Слово, ще ни бъде дадена сила да преодолеем всяко зло в живота. (Ривю енд Херълд, 30-ти септември, 1909 г.)

Науката за спасението е велика тема и цялата слава на възстановяването на Божия образ в човека трябва да бъде положена в краката на Вечния. Свети ангели са напуснали царските дворове и са слезли на земята, за да се разположат на лагер в долините в огнени колесници. Оогромната армия идва, не за да презира, да управлява или да изискват почит от човека, но да служи на онези, които ще бъдат наследници на спасението. (Знамения на времето, 15-ти януари 1894 г.)

В основата си „науката за спасението“ е да възстанови Божия образ в човека. За да заработи трябва да познаваме Неговия характер и по този начин да разберем Неговата воля. Неговата воля е проява на Неговия характер. Ето защо се молим „това е вечен живот, да познаят Тебе“ (не ВАС).

Виждаме как здравнана вест е канал, който чрез своята яснота по отношение на причина и следствие, съдейства за разбирането на евангелската вест, където причините и последствията са по-трудни за разпознаване.

Родители, научете децата си да разсъждават от причина до резултат. Покажете им, че ако нарушават здравните закони, те трябва да платят наказанието, страдайки. Покажете им, че безразсъдството по отношение на телесното здраве клони към безразсъдство в морала. (Ривю енд Херълд, 29 юли 1902 г.)

Когато нанасяме щети на телата си, това кара Христос да страда. Това е ясно посочено от Матей, цитирайки Исая 53:4 не по отношение на Гетсимания, а относно Христос, който изцелява хората. В този текст се казва, че Той е поел нашите болести върху Себе Си.

И като дойде вечерта, му доведоха много обладани от демони и той изгони духовете с дума и изцели всички болни, за да се изпълни това, което беше казано чрез пророк Исаия, казвайки: „Той самият взе нашите недъзи и болестите ни е понесъл. “(Матей 8:16-17 Буквален превод на Йънг)

Със сигурност Той е понесъл нашите болести и болки , А ние - ние го считохме за измъчен, поразен от Бога, и страдащ. (Исая 53:4 БПЙ)

Евреите смятаха, че Исус е измъчван от Бог, точно както ние си мислехме, че египтяните са измъчвани от Бог, и точно както повечето от света ще си помислят, че 7-те последни язви идват от Бог. Но всъщност Христос е измъчван от Своя народ, когато търпи (страда) / позволява последствията от нашите действия.

Христос усеща неволите на всеки страдащ. Когато злите духове разкъсват човешка снага, Христос усеща проклятието. Когато треската изгаря потока на живота, Той изпитва агонията. {Копнвежът на вековете, стр  823, Параграф 4, Гл. 86, Параграф 23}

Когато човечеството се отдели от Христос, станахме самоунищожителни и отчуждени деца. Родителите знаят какво е чувството да гледат как децата им мислят и действат по начини, с които нараняват себе си и околните, и им е мъчно, че трябва да го позволят и да ходят с тях. Но родителите го правят с надеждата, че един ден децата им ще разпознаят грешката на своите пътища и ще се променят. Така е и с Бог.

Но Божията отговорност е още по-интензивна, защото Той всъщност дава сила и живот на хората и тогава когато те избират да вършат зли постъпки. Родителите могат да дадат пари и подслон на децата си, но всъщност не дават жизнена сила на децата си - в този смисъл съществува независимост между дете и родителите му, която не съществува при Бога. Бог е винаги със своите човешки деца. Той е свързан по дух с тях, чрез Неговото дихание; Той винаги е носил мъже в древните дни (Исия 63:9). Колко ужасна е отговорността! Да дава живот и да трябва винаги да наблюдава как грешни хора нанасят щети на себе си и другите. Повечето родители не знаят с какво зло се занимават децата им, но Бог вижда всичко. Нашият грях, нарушаването на закона има последствия, които не можем да разберем напълно.

Ето защо Исус казва това за закона:

„Така че, ако пренебрегнете най-малката заповед и научите другите да правят същото, ще бъдете наречени най-малки в Небесното царство. Но всеки, който се подчинява на Божиите закони и така учи останалите, ще бъде наречен велик в Царството Небесно." (Матей 5:19)

Христос иска от нас да имаме по-големи, по-възвишени идеи за Божия закон („Ако вашата правда не надмине тази на фарисеите ...“ Мат. 5:20). Той иска от нас да видим изцяло Неговото съвършенство и красота и това е добро във всеки смисъл за нас и по този начин ние с желание и любов ще се подчиним на него и на характера на Отца, Когото Той представлява. Никога не можем да направим това, освен като видим закона през очите на Исус. И това е, което Той се надява да решим да направим ... но докато това окончателно решение не бъде взето, Христос трябва да се справя с един друг дух, който покварява хората, на които Христос също непрекъснато дава живот. Това е показано във втората история, спомената във видеото във Тикток на Даниел Чанг:

И когато учениците му Яков и Йоан видяха това, те казаха: „Господи, искаш ли да заповядаме огън да слезе от небето и да ги погълне, както направи Илия?“

Но той се обърна и ги смъмри и каза: „Не знаете на какъв дух сте. Защото Човешкият Син не е дошъл да унищожи човешкия живот, а да спаси. " (Лука 9:54-56)

Духът на Христос работи върху съвестта на учениците, както Той действа върху всеки човек, но заедно с духа на Христос има и друг дух - този на Неговия противник, Сатана, чийто дух е пълен с омраза и злоба към всички Божии деца, техния Бог и най-вече Божият Син. Колко близо е Исус до нас?

Думата е близо до теб, дори в устата ти и в сърцето ти (Римляни 10:8)

И ако Христос е толкова близо, колко близо е Сатана до Него? Поради свободната воля, Христос позволява на Сатана да управлява живота ни, защото ние, хората, сме избрали Сатана, вярвайки в Неговото възприятиеза Отец и в Неговото разбиране за справедливост (Вижте книгата Както ти съдиш). Христос търпи Сатана да има контрол над този свят и Той позволява / търпи (англ. страда) Сатана да Го атакува, измъчва, клевети, рита, пронизва всеки ден в мислите на Неговите човешки деца, които са повлияни от Сатанинския дух срещу Христовия Дух .

Оттук нататък няма да говоря много с вас, защото князът на този свят идва [Сатана] и няма нищо в мен. Но за да може светът да знае, че обичам Отца; и както Отец ми даде заповед, така и аз правя. Станете да си отидем оттук. (Йоан 14:30-31)

Христос, ставайки наш изкупител и давайки ни благодатно време, се е обвързал с човешката раса и по този начин в известен смисъл се е обвързал със Сатана, който управлява нашата плът. Всеки човек, който умира неспасен и неоткупен, е разпнал Христос в себе си и Сатана се радва над него. Христос дава на всеки човек да вкуси вкус от Неговия кръст, за да може да осъзнае докъде е паднал и да се обърне / покае. Но вместо това много хора виждат страданията и трудностите си като идващи от Христос; те не осъзнават, че Христос ги носи и споделя на по малки парчета страданията с надеждата, че ще осъзнаят колко са обичани.

В каква ужасна ситуация трябва да сме. Депресията, чувството за вина и болката, които изпитваме, са само част от това, което всъщност трябваше да бъде! Без посредник, който да гарантира, че Бог ни обича, нашата духовна самоомраза би ни завладяла напълно. Христос позволява да преживеем кратки тъмни нощи на душата (които са нищо в сравнение с Неговите 6000 години), за да ни позволи да вкусим тежестта на това, което носи Той. Но ние обявяваме Бог за ужасен Създател, който не ни помага и ни е изоставил!

И Той е пронизан за нашите прегрешения, посинен е за нашите беззакония, Наказанието за нашия мир е върху него, И чрез синината му има изцеление за нас. (Исая 53:5 БПЙ)

Както здравната вест е канал към Евангелието, така и физическата болка на Христос е канал към Неговото духовно страдание.

Интересно е, че когато споделих това с един мой възрастен приятел и му казах, че Исус „поема нашите грехове върху Себе Си“. Той отговори: „Не, НОСИ греховете ни върху Себе Си. Да се ​​каже, че Христос страда днес това е католическото учение за месата. "Колко е коварен Сатана!! Как ни извива и обръща в игрите си!

Има няколко места, които говорят в Писанията за това, че Исус умира веднъж в плът (1 Петър 3:18). Това приемаме и ние, разбира се; това е видимото проявление в божествения модел. Има стих, който обяснява този модел, но поради твърдостта на сърцето ние сме го разбирали точно в обратен смисъл на това, което Павел имал предвид! Това е Евреи 9:25-26; стих и вероятно той е бил в ума на моя възрастен приятел .. Ето го в Международната стандартна версия:

Нито той отиде на небето, за да се жертва отново и отново, по начина, по който първосвещеникът влиза в Светото място всяка година с кръв, която не е негова. Тогава щеше да се наложи да страда многократно от създаването на света. Но сега, в края на вековете, той се е появил веднъж завинаги, за да премахне греха чрез своята жертва. (Евреи 9: 25-26 МСВ)

Многократно страдащият Исус е свързан със свещеника, който всяка година влиза в Светото място, което се смята за погрешно и би означавало, че се е жертвал „отново и отново“. Но това ли казва стихът? Имаме усещане за нещо повече в думата „появил се“, която всъщност е „проявление“, дума, която трябва да даде сигнал, че задълбочаване от наша страна. Проявено предполага видимо, физическо откровение на духовна истина, нещо, което трябва да стане ясно от нашето проучване на заветите (вж. Също Пътешествие с вяра, бел прев. предстои превод на бълг.). Вижте тези стихове в Буквалния Превод на Йънг:

Нито да може да се предлага много пъти, също както главният свещеник влиза всяка година в светите места с кръв на други; тъй като много пъти му е било поверено да страда от създаването на света, но сега веднъж, в пълния край на вековете, за премахване на греха чрез своята жертва, той се е проявил ... (Евр 9: 25- 26 БПЙ)

Христос се е предложил веднъж в началото на света, когато е възникнал грях, и това приношение се е „проявило” преди 2000 години. Идеята не е да се каже, че Той не е страдал много пъти, а че е страдал! „Тъй като това (Виждайки го) му беше възложено (беше му необходимо) много пъти да страда от създаването на света, но сега веднъж, в пълния край на вековете, за премахване на греха чрез своята жертва, той се прояви."

Христос е страдал „много пъти“ от създаването на света, но сега Той се проявил видимо веднъж (и Неговото преживяване на страдание). Неговата жертва не е като жертвата на свещеника, която се дава и след това завършва бързо докъдето страда жертвата. Христовата жертва е тази, при която Той е вечна жертва на непрекъснато страдание. Всъщност KJV може да се тълкува по този начин, макар че аз не можах да го видя, но Адам Кларк го е видял:

Защото тогава Той често трябваше да страда“] По съвет на Бога Христос беше смятан за „агнето, заклано от основаването на света“ (Откровение 13:8), така че всички вярващи преди неговото пришествие се интересуваха еднакво от неговата жертвена смърт заедно с тези, които са живели от идването му нататък. Човешки погледнато, добродетелта на годишното изкупление не може да продължи дълго и трябва да се повтори; Христовата жертва е винаги една и съща; Кръвта на живота му все още се счита за акт на непрекъснато изливане. (Вж. Откровение 5:6)

Интересно е свързването на тази мисъл с Откровение 5:6. Четох Откровение 5 и се чудех защо „никой човек .. не успя да отвори книгата, нито да погледне в нея“. Защо само Христос? Как той „преодоля да отвори книгата?“

Виждаме как в стих 6:

и видях, и ето, всред престола и от четирите живи същества и сред старейшините стоеше едно агне, като заклано, със седем рога и седем очи, които са Седемте Духове Божии, които са изпратени по цялата земя ... (Той стои така, като заклан)

Неговото ежедневно умиране за себе си (за да носи човечеството от грехопадението) е начинът, по който Той побеждава („Вземете своя кръст и се отречете от себе си“ Матей 16:24), а страданието му е заради това, че той има очи да вижда всичко на света. За този стих Кларк казва:

Като заклано] Като че ли сега в акт на предлагане. Това е много забележително; толкова важно е жертвоприношението на Христос в очите на Бога, че Той все още е представен като самия акт на изливане на кръвта Му за човешките престъпления.

Чрез разпознаването на голямата любов на Христос в неговата жертва за нас, виждайки всички страдания в света като понесени в по-голяма степен от Христос, ние ще умрем за себе си.

Тогава праведните ще му отговорят, казвайки: Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме? Или жаден, и те напоихме? Кога те видяхме странник и те приехме? Или гол, и те облякохме? Или когато те видяхме болен или в затвора и дойдохме при теб? И царят ще им отговори и ще им каже: Истина ви казвам, доколкото сте го направили на един от най-малките от тези мои братя, на Мен сте го направили.

Осъществявайки връзката между нашите страдания, страданията в света и страданията на Христос, с нашето освещение, ние намираме ключа към преодоляването на греха. Ние се разболяваме от собствения си егоизъм и чрез смъртта към себе си оживяваме и намираме утеха. Губим интерес към избледняващата слава на този свят и придобиваме повече яснота за красивата слава на нашия Спасител. По този начин Христос освобождава „онези, които поради страх от смъртта през целия си живот са били обект на робство“. (Евреи 2:15)

Авторът на тяхното спасение чрез страдания се усъвършенства, защото и който освещава и който освещава, са всички от един, поради което Той не се срамува да ги нарича братя, казвайки: „Ще обявя Твоето име на моите братя, всред събранието ще те възпявам; и отново: „Ще му се доверя;“ и отново: „Ето аз и децата, които Бог ми даде“.

Исусе, помогни да разберем и съпреживяваме това, което преживяваш, за да поддържаш този паднал свят. Дай ни очите си, за да имаме твоята любов към другите, за да видим вечността зад това, което изчезва.

За да позная Него, и силата на Неговото възкресение, и общението със страданията му, ставайки съобразен със смъртта му (Фил. 3:10)

Като виждаме Неговото страдание за нас, ние виждаме Неговия характер, който е ключът към възкресението!

Но радвайте се, доколкото сте участници в Христовите страдания; за да може, когато славата Му се разкрие, да се радвате и с превъзходна радост. (1 Петър 4:13)

Нашата готовност и радост в страданието с нашия Господ е процесът, чрез който Неговата слава на характера ни се разкрива и ни се придава!

Защото както страданията на Христос изобилстват в нас, така и нашата утеха изобилства от Христос. (2 Кор 1:5)

Когато страдаме, нека си спомним, че Христос страда повече, защото Той ни дава само част от пълната последица от греха. И щом Бог знае, че Неговият Син може да го понесе, Той знае, че ние можем да носим това с Неговия Син и нека се утешим, че не сме сами.

Тогава, тъй като Христос е пострадал за нас в плът, вие също се въоръжете със същия ум: защото онзи, който е пострадал в плътта, е престанал от (е приключил с) грях; Той не трябва да живее останалото време в плът по похотите на хората, а по волята на Бог. (1 Петър 4:1-2)

Ако осъзнаем, че нашето страдание в плът е това, което изпитва Христос, тогава ще приключим с греха. Вече няма да имаме участие в него, освобождаваме се от веригите му. Вече не живеем за себе си и вместо това се славим с волята на Бог.

И накрая, Елън Уайт изразява красиво тази мисъл по този начин в статията си „Уроци от първата глава на Откровението“ от 1903 г .:

Прогонен до уединението на остров Патмос, Йоан е облагодетелстван от присъствието на Исус Христос. Колко утешителни са думите на остарелия апостол, докато той пише за църквите на своя Спасител! „На Този, който ни обича и ни изми от греховете ни в Своята кръв и ни направи царе и свещеници на Бога и Неговия Отец; на Него да бъде слава и господство за вечни векове. "

„Ето, Той идва с облаци; и всяко око ще Го види, и онези, които Го прободоха; и всички родове на земята ще ридаят заради него." Независимо дали сме спасени или изгубени, някога ще видим Спасителя такъв, какъвто е, в цялата Му слава и ще разберем характера Му. При Неговото второ пришествие, убеждението ще достигне до всяко сърце (ще осъзнаем какво сме направили за себе си и че сме отрекли тази истина на себе си). Тези, които са се обърнали от Него към тривиалните неща на тази земя, търсейки егоистични интереси и светска чест, ще признаят грешката си в деня на Неговото идване. Това са тези, за които Откроветелят говори, като ги нарича „всички родове на земята“, които „ще плачат заради Него“. Нека не се задоволяваме с това да бъдем причислени към „родовете на земята“. Спомняйки си, че нашето гражданство е на небето, нека хванем надеждата, заложена пред нас в Евангелието.

"И тези, които Го прободоха." Тези думи се отнасят не само за мъжете, които пронизаха Христос, когато Той висеше на кръста на Голгота, но и за онези, които чрез лошо говорене и дела го пробождат днес. Ежедневно Той страда от мъките на разпятието. Ежедневно мъже и жени Го пронизват, като Го обезчестяват, отказвайки да изпълняват Неговата воля.

Господ желае да бъдем мъже и жени в Христос Исус. Нашите естествени нагласи трябва да бъдат смекчени и покорени от Неговата благодат. Тогава няма да Го разпъваме непрекъснато отново. Нашият Спасител живееше на тази земя съвършен живот. Той е нашият пример. Ако сега Го следваме, изпълнявайки Неговата воля във всички неща докато сме в света, ще живеем с Него завинаги. Нека Го държим постоянно пред очите си. Целта на живота ни трябва да е да прославяме Христос. Това е великата цел, която е вдъхновявала християните във всяка епоха. Като се грижим за тази цел, ние се уверяваме във вечното спасение. Нека се научим да познаваме Този, който опазнат правилно е мир и радост и живот вечен.

.